6 662 резултата
Да приседна до теб, за да те чета и да те слушам.
Да бърша сълзи и да рисувам усмивки.
Да разголиш душата си пред мен, за да я облека в грижа и нежност.
Да ми разкажеш за мечтите си, онези най-съкровените.
Да гледаш замечтано в далечината и да виждам как гори в очите ти онова пламъче на надежда, ...
Да бърша сълзи и да рисувам усмивки.
Да разголиш душата си пред мен, за да я облека в грижа и нежност.
Да ми разкажеш за мечтите си, онези най-съкровените.
Да гледаш замечтано в далечината и да виждам как гори в очите ти онова пламъче на надежда, ...
1205
(или суеверието на един студент)
По принцип не съм суеверен. Да кажем, че съм от тези хора, които по-скоро биха се подхлъзнали на плисната вода за късмет, отколкото да им провърви. Например онзи ден някакъв случаен небесен минувач реши да ме маркира по дясната буза. Ама то било на щастие! Значело па ...
По принцип не съм суеверен. Да кажем, че съм от тези хора, които по-скоро биха се подхлъзнали на плисната вода за късмет, отколкото да им провърви. Например онзи ден някакъв случаен небесен минувач реши да ме маркира по дясната буза. Ама то било на щастие! Значело па ...
1004
2
3
Кой знае как било е по преди? Май няма жив до днес, да сподели. Историята, всъщност, е прастара, макар да не е точно от каменната или бронзовата ера. То, някъде било е около шестотната година, плюс-минус 100, след раждането на Юдейския цар, единствен син на нашия Небесен господар. Било, тогава цял с ...
840
6
25
Върти се. Бушува. И се размества.
Достигат ме пръски, въздухът тежи от свежест.
Ще вникна в твоя ход. Ще бъда твоя първа представа. Мираж. И желание за притежание.
Ще се превърна в твоя диагноза. Лудост. И въздух.
Проблемът е, че не ме познаваш... ...
Достигат ме пръски, въздухът тежи от свежест.
Ще вникна в твоя ход. Ще бъда твоя първа представа. Мираж. И желание за притежание.
Ще се превърна в твоя диагноза. Лудост. И въздух.
Проблемът е, че не ме познаваш... ...
939
5
6
> Някъде там, всяка нощ Те(б) следвам.
>
> В стъпките ти има място и за моите стъпки,
>
> затова... Води ме. ...
>
> В стъпките ти има място и за моите стъпки,
>
> затова... Води ме. ...
810
4
6
– Какво сънува тази вечер?
– Кога? – учуди се тя. – Снощи или онази нощ? – зададе правилния въпрос и прихна в искрен смях.
Очите й заблестяха срещу ми. Изчервих се. Бях толкова вглъбен в информацията, която очаквах. Вече прехвърлях няколко възможности, които само си мислех, че може да е съзряла в съ ...
– Кога? – учуди се тя. – Снощи или онази нощ? – зададе правилния въпрос и прихна в искрен смях.
Очите й заблестяха срещу ми. Изчервих се. Бях толкова вглъбен в информацията, която очаквах. Вече прехвърлях няколко възможности, които само си мислех, че може да е съзряла в съ ...
702
5
5
Аз, въпреки теб, не спирам да се боря. Вярата, че мога, ме храни. Когато се натъжавам, гледам в една точка. Трудно е. Бих казал и непоносимо.
Чувството е странно...
Здравей!
Отново ти пиша от онези емоционални писма, след прочита на които от очите на един по-чувствителен човек биха закапали сълзи. И ...
Чувството е странно...
Здравей!
Отново ти пиша от онези емоционални писма, след прочита на които от очите на един по-чувствителен човек биха закапали сълзи. И ...
560
3
Имало едно време една спътница, която ден и нощ изгрявала за да свети над влюбена душа, която се изкачвала по стълбицата на любовта. Но аз съм ранима и тъжна, защото моят спътник е някъде там, за мен е като звездна искра, която може би тъжи за любовта. Чакам да заспя с мечти в океан от искри, твоя я ...
655
3
Колко е лесно да се оплакваш или хвалиш за нещата, през които отминава живота ти, а е трудно да попиташ как е човека отсреща. Клиширано ли стана вече този начин на общуване, видейки, че някой е по-добронамерен спрямо някому и да го ползваш единствено и само за слушател. Не само да не го питаш как е, ...
1345
1
5
Оранжево ми е
и много есенно.
Ухае на изгряла надежда в дъждовен следобед.
Благодат. Душата - чаша чай в премръзнали ръце.
Имам ги. Парченца щастие. ...
и много есенно.
Ухае на изгряла надежда в дъждовен следобед.
Благодат. Душата - чаша чай в премръзнали ръце.
Имам ги. Парченца щастие. ...
945
3
3
Градът изсъхна, а с него – и всичките ни мечти за нещо по-градивно, стойностно и удовлетворяващо. Нали бяхме силни, калени в огнени битки личности? На кого се доверихме? Творихме красота, ръководени от желанието да отстраним тъгата по тази земя. Вдигнахме бунт срещу институционалната неправда, като ...
563
1
2
По „Да разбираш, значи не просто да прощаваш, но в крайна сметка - да обичаш“ - Уолтър Липман
да разбираш - е
не просто да прощаваш -
но да обичаш
да разбираш - е
не просто да прощаваш -
но да обичаш
1099
1
Осветли тъмнината със светлината, която носиш и ще видиш, че там няма нищо страшно, нищо зло, нищо, което да мразиш, нищо, което да съдиш. Просто невинно детенце, което не го е осъзнавало и е създавало измислени демони в страха си, но страшно няма.
1504
3
4
Дневникът на Алисън Рейн: Август
9. Август. 2018 год.
5 месеца и 16 дни преди годишнината ни. Започвам да ти пиша отсега, защото не знам колко точно време ще ми трябва, за да ти кажа всичко, което е на сърцето и душата ми или поне повечето, или може би малка частичка, от нашата малка-голяма Вечност. ...
9. Август. 2018 год.
5 месеца и 16 дни преди годишнината ни. Започвам да ти пиша отсега, защото не знам колко точно време ще ми трябва, за да ти кажа всичко, което е на сърцето и душата ми или поне повечето, или може би малка частичка, от нашата малка-голяма Вечност. ...
655
Дневникът на Алисън Рейн: 1145 дни
„Беше един от ония мартенски дни, когато грее топло слънце и духа студен вятър; когато на припек е лято, а на сянка - зима…“
***
Ден, в който, като всеки един друг такъв, водим битка. За надмощие, равенство, свобода; за развитие в личен и професионален план; за изр ...
„Беше един от ония мартенски дни, когато грее топло слънце и духа студен вятър; когато на припек е лято, а на сянка - зима…“
***
Ден, в който, като всеки един друг такъв, водим битка. За надмощие, равенство, свобода; за развитие в личен и професионален план; за изр ...
623
Сторм Брингър
Сторм Брингър идваше от Дюрнщайн, Долна Австрия, земите на Нибелунгите. Място, на което те „връхлита буря от средновековни замъци, приказни църкви и абатства, очарователни селища, райски зелени хълмове, по склоновете лозя, малки изби, чудесно вино, сладко от кайсии... И основното - рек ...
Сторм Брингър идваше от Дюрнщайн, Долна Австрия, земите на Нибелунгите. Място, на което те „връхлита буря от средновековни замъци, приказни църкви и абатства, очарователни селища, райски зелени хълмове, по склоновете лозя, малки изби, чудесно вино, сладко от кайсии... И основното - рек ...
655
2
Със жар в очите,
със тупкане в гърдите,
със пеперуди в стомаха,
със плам без дим видим,
със шепот без вопъл и стон, ...
със тупкане в гърдите,
със пеперуди в стомаха,
със плам без дим видим,
със шепот без вопъл и стон, ...
657
Писма в тетрадка
„Писателите, когато създават романи, се стараят да заприличат на всевишния - могат да обгледат и схванат напълно която и да било човешка история и да я представят така, сякаш Бог си я разказва сам, без всякакви забулвания и от начало до край значима. Не умея това, дори толкова малко ...
„Писателите, когато създават романи, се стараят да заприличат на всевишния - могат да обгледат и схванат напълно която и да било човешка история и да я представят така, сякаш Бог си я разказва сам, без всякакви забулвания и от начало до край значима. Не умея това, дори толкова малко ...
656
1
Джоана-Бет Мъри
Беше топъл февруарски ден.
Слънцето едва се беше показало иззад планината, голямо и червено.
Духаше лек, прохладен вятър, който разпиляваше всичко – мисли, мечти...
Джоана-Бет Мъри беше изключително красиво момиче. Притежаваше златисти коси, а погледнеше ли някой с невероятните си зе ...
Беше топъл февруарски ден.
Слънцето едва се беше показало иззад планината, голямо и червено.
Духаше лек, прохладен вятър, който разпиляваше всичко – мисли, мечти...
Джоана-Бет Мъри беше изключително красиво момиче. Притежаваше златисти коси, а погледнеше ли някой с невероятните си зе ...
639
23ти Октомври. 2014 година
***
Беше нощта на 23ти Октомври 2014 година. Една пълна година откакто...
Спомням си я, защото беше от онези нощи, които се запечатваха в съзнанието ни и оставяха от онези незаличими белези, които изсветляваха с времето, но никога не изчезваха напълно.
Наоколо нямаше дърве ...
***
Беше нощта на 23ти Октомври 2014 година. Една пълна година откакто...
Спомням си я, защото беше от онези нощи, които се запечатваха в съзнанието ни и оставяха от онези незаличими белези, които изсветляваха с времето, но никога не изчезваха напълно.
Наоколо нямаше дърве ...
678
1
3.
За това как малкото камъче обръща нещата
или какъв е светът на младата кокошчица, когато петелът се мисли за куче
„Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини.”
Мигел де Сервантес ...
За това как малкото камъче обръща нещата
или какъв е светът на младата кокошчица, когато петелът се мисли за куче
„Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини.”
Мигел де Сервантес ...
739
3
9
Писмо в бутилка
***
Здравей, любов моя.
„Пиша ти тези редове в часовете, в които се предполага, че трябва да спя, а така трудно е да се спи без теб, че само часовниковите стрелки се опитват да догонят безсънието ми…”
Опитвам се да се върна назад във времето и да си спомня момента, в който спря дъха ...
***
Здравей, любов моя.
„Пиша ти тези редове в часовете, в които се предполага, че трябва да спя, а така трудно е да се спи без теб, че само часовниковите стрелки се опитват да догонят безсънието ми…”
Опитвам се да се върна назад във времето и да си спомня момента, в който спря дъха ...
761
За самотата и различията:
“Основният мотив в „Степния вълк“ е самотата, схваната като съдба, усамотяването като особено отрицание на действителността. Но, потърсил свобода и независимост в тях, героят се оказва с по-тежки вериги.
Пътят на примирението е изобразен като гибелен.
Къде аутсайдерът Халер ...
“Основният мотив в „Степния вълк“ е самотата, схваната като съдба, усамотяването като особено отрицание на действителността. Но, потърсил свобода и независимост в тях, героят се оказва с по-тежки вериги.
Пътят на примирението е изобразен като гибелен.
Къде аутсайдерът Халер ...
706
> “Един роман е добър, когато наистина няма какво да добавиш” - Паскал Мерсие
За самотата:
Днешното забързано общество, в което живеем, както и вглъбените в собствените си проблеми, забързани около нас хора, придават едно горчиво чувство за самота, и самотност.
Забързани и замислени сме, и ние, дали ...
За самотата:
Днешното забързано общество, в което живеем, както и вглъбените в собствените си проблеми, забързани около нас хора, придават едно горчиво чувство за самота, и самотност.
Забързани и замислени сме, и ние, дали ...
827
2
4
Вратата на тронната зала се отвори.
- Намерих те, Астър! – извика неканеният гост, облечен в черна роба с качулка, която прикрива лицето му.
- О, дойде по-рано, отколкото очаквах. Не успях да подготвя посрещане, каквото заслужаваш. – отговори благородникът, който седеше на своя златен трон.
- Тази т ...
- Намерих те, Астър! – извика неканеният гост, облечен в черна роба с качулка, която прикрива лицето му.
- О, дойде по-рано, отколкото очаквах. Не успях да подготвя посрещане, каквото заслужаваш. – отговори благородникът, който седеше на своя златен трон.
- Тази т ...
746
Милко беше послушно и добро дете. Повечето време прекарваше при баба, на село. Тичаше волен на двора. Хващаше бръмбари и пеперуди. Сипваше вода на малките жълти пиленца. Рисуваше с пръчка по утъпканата пръст до селската къща... Имаше много интересни неща, които да прави.
Дойде есента и неговите роди ...
Дойде есента и неговите роди ...
682
4
11
Разпокъсани са мислите ти. Опознават пространството като дълги тънки линии, разкрасяват го със своята енергия. Разсъжденията ти обхождат перфектното определение, пускат го в шумящия свят. Едни го чуват, а други разбират. Доколко си сигурна, че казаното от теб е по силите на непознатия? Доколко си ув ...
852
8
7
И знаеш ли колко поколения от българската кръв ще се изродят и ще живеят, разкъсани от собствената си безпомощност, но въпреки това мисълта за душевното спасение ще ги води напред в битката им, докато в някой ден не затворят очи и не си отидат – други ще дойдат на тяхното място, когато надеждата е д ...
401
1
1
Стигнах до там, да се будя на сърцето от бързия шум и в остатъка от съня да се чудя: “буден ли съм, или не съм?”. Бавно процежда се лунната светлина през пролуката на клепачите. Щом широко отворя очи ще изчезнеш ли в здрача?
едно
Болница. Баба. Стъкло. Струйки дъжд. Топла прегръдка.
две
Тъмно е. Люл ...
едно
Болница. Баба. Стъкло. Струйки дъжд. Топла прегръдка.
две
Тъмно е. Люл ...
806
3
12
Вече се разсъмва. Навън пуфти автобус на градския транспорт, тръгнал на първият си курс. В сградата царѝ тишина. Коридорите са пусти. В съседната болнична стая сигурно има счупен кран за топлата вода. "Кап-кап." За топлата вода? Така си мисля, може би защото ми е студено. От болестта е. Над главата ...
558
1
3
Явно наистина всеки от нас живее в някой свой си свят. Харесвам да живея в своята си приказка, защото понякога е по-добре да избягаш от реалността. Знаете ли, винаги съм си мислела, че любовта е нещо истинско, нещо изключително, нещо като приказка. Обаче осъзнавам, че греша. Срещнах човек преди годи ...
792
1
Щом въздъхне вятърът, златните липови листа се откъсват и литват, и се въртят, и трептят…
После се въздигат нагоре и е синьо, и е небе,
и се смесва ореховата шума с кафеникавите листенца на акацията…
Следващата въздишка събира, сякаш в танц, под златните лъчи на слънцето, старите с новооткъснатите л ...
После се въздигат нагоре и е синьо, и е небе,
и се смесва ореховата шума с кафеникавите листенца на акацията…
Следващата въздишка събира, сякаш в танц, под златните лъчи на слънцето, старите с новооткъснатите л ...
591
3
8
...И докато вървиш напред, бродейки по върховете и спадовете на житейския си път, там някъде до следващия ти знак те очаква човек.
Човек, за чиято мисия не разбираш, ако не заговори и не се вгледа в теб.
Така я срещнах. Тя ме откри и ме заговори. Показа ми как да я чета, разказа ми за същността си п ...
Човек, за чиято мисия не разбираш, ако не заговори и не се вгледа в теб.
Така я срещнах. Тя ме откри и ме заговори. Показа ми как да я чета, разказа ми за същността си п ...
976
5
3
Отсъствието ми е преодолимо. Но липсата в сърцето ми – огромна.
Да... наистина ми се контактува с теб безкрайно и почасово.
И нека ти разкажа за дните, само изглеждащи без присъствие...
За първи път. Не знам до колко се повтарям. Дори съм изненадан, че въпреки опита с други души, всичко с теб е „за ...
Да... наистина ми се контактува с теб безкрайно и почасово.
И нека ти разкажа за дните, само изглеждащи без присъствие...
За първи път. Не знам до колко се повтарям. Дори съм изненадан, че въпреки опита с други души, всичко с теб е „за ...
938
6
3
Лимеруна се роди в закъсняла детска приказка, така ръбеста, че не успя да се заформи в роман. Остана си в оръфаната книжка, която всяка вечер прибирам в сърцето ми, за да я сънувам. Може би някой ден ще довърша онова писание, за да оживее тя съвсем истинска, така си мислех. А тя взе, че ме изпревари ...
615
3
3
2.
За това как не се „случват” мечтите, или
цапаници и краски по ново изникналото оперение
"Да простиш не значи да кажеш "прощавам ти", а да изтръгнеш от сърцето си болката и яда към обидилия те." Лев Толстой
"Най-красивият подарък е прошката." Майка Тереза ...
За това как не се „случват” мечтите, или
цапаници и краски по ново изникналото оперение
"Да простиш не значи да кажеш "прощавам ти", а да изтръгнеш от сърцето си болката и яда към обидилия те." Лев Толстой
"Най-красивият подарък е прошката." Майка Тереза ...
815
4
16
Разливам се, като малка капчица на устните ти.
Вълнуващо е да гледам света през очите на една водна молекула. Преди да потъна в теб, искам да чуя как тупти сърцето ти.
Харесвам този ритъм, само него бих слушала. Мисля да построя камбанария тук. Сама ще дърпам въжетата на „камбаната" и бързо ще тичам ...
Вълнуващо е да гледам света през очите на една водна молекула. Преди да потъна в теб, искам да чуя как тупти сърцето ти.
Харесвам този ритъм, само него бих слушала. Мисля да построя камбанария тук. Сама ще дърпам въжетата на „камбаната" и бързо ще тичам ...
693
2
2
1
В китната гора пролетта беше вече пукнала. Цветя и храсти споделяха своите багри, птици и насекоми се носеха из въздуха, забързани със своите цели и задачи. Ухание на свежест се рееше из цветната гледка, изрисувана от цъфтящи дървета, допълващи се с различни краски и оттенъци.
Въпреки привидната х ...
В китната гора пролетта беше вече пукнала. Цветя и храсти споделяха своите багри, птици и насекоми се носеха из въздуха, забързани със своите цели и задачи. Ухание на свежест се рееше из цветната гледка, изрисувана от цъфтящи дървета, допълващи се с различни краски и оттенъци.
Въпреки привидната х ...
750
1
Тя живееше във мъката си
а мъката ѝ винаги щеше да тече във вените ѝ
но гледаше към живота с блещукащите си очи
Очи,които осветяваха пътя ми
успявах да го виждам въпреки цялата тъмнина ...
а мъката ѝ винаги щеше да тече във вените ѝ
но гледаше към живота с блещукащите си очи
Очи,които осветяваха пътя ми
успявах да го виждам въпреки цялата тъмнина ...
772
1
2
Мисловни разговори с пилешки яйца,
или мълчаливи писма, изрисувани с „кокоши” пух.
1.
* „Никой не става другарче на кокошка,
ако може да стане неин петел!...” ...
или мълчаливи писма, изрисувани с „кокоши” пух.
1.
* „Никой не става другарче на кокошка,
ако може да стане неин петел!...” ...
950
8
13
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
