14 642 резултата
Разказът е преведен на български от самия автор!
Анотация
В "Дневникът на Ерик Халм" пред вас се разгръща мрачна и зловеща история, разказваща за живота в диктаторската страна Гравия. Под жестоката тирания на диктатора Лоран хората са принудени да живеят в постоянен страх и страдание. Главният герой ...
  213 
Подготвях се мълчаливо, като за велико преселение. Чаши, четворка кентчета бира-спонсор, чипс-спонсор, ''БОНИ'' с месо, набор колекционно намаление Кокакола и Фанта за сина...поредния футболен мач от Европейското първенство по футбол скоро ще започне.
Изключих телевизора, защото ми писна от коментат ...
  302  24 
Викнаха майстори. Всеки знае това колко нерви, време и пари е. Но въпреки всичко щеше да си струва. Тя заслужаваше и повече. Макар и вече да беше почти здрава, все още държеше едната патерица да седи в стаята й.
И така - една слънчева съботна утрин ремонта започна. Към десет и половина дойде Човека ...
  152 
Този разказ е оригинален и преведен от самия автор.
Глава 1: "Нощен гост"
Нощта в селото беше толкова тъмна, че изглеждаше, сякаш самият мрак се бе сгъстил до осезаема плътност. Мъглата се стелеше по земята, скривайки очертанията на старите колиби, скърцащите огради и обраслите пътеки. В тази тишина ...
  342 
"Как се стигна дотук?" Недоумявах все още, докато гледах как Анна, на която все пак намерихме читави дрехи, с любопитство обхождаше командната зала и задаваше купища въпроси на Черноморски, който обожаваше да обяснява за кораба, и изобщо за цялата мисия със същия неподправен патос, като в самото нач ...
  251 
От задната част на пикапа Макс гледаше стопанина си и тихо скимтеше. Дамян сякаш не искаше да обърне поглед към него и дълго остана пред къщата, говорейки със съпругата си Виолета. Кучето, което слушаше тихите им и тревожни гласове, отдавна вече усещаше, че нещо не е наред. Младата жена леко люлееше ...
  411 
През 1952 година, в сърцето на Москва, на улица Лубянка, се криеше един от най-засекретените отдели на НКВД — Отделът за изучаване на свръхестествени явления. Този отдел не фигурираше в официалните документи и съществуването му бе известно само на малцина избрани.
Анна Петровна Белова беше млада, но ...
  350 
Не бързах за никъде. Поприседнах на пейката, гледах таблото за излитащи с насълзени очи.
Минавах често по тяхната улица, не се виждаше нито кирия Хрисула, младите германци или кучето.
Всичко бе потънало в апатия, само буренаците из градинката живееха необезпокоявани.
Вероятно бе минал повече от месе ...
  225  16 
Планетата Фарс бе заветната цел в мисията на Правителството, като в прякото подчинение на МИЩ, екипажа на "Ерекция" се стараеше да оправдае доверието, което им бе дадено. В лицето на Войводов, всички намираха достолепен вожд, който мъдро и смело ще ги поведе по неведомите пътища на тази все още непо ...
  242 
Някога преди началото на това начинание, от което бяха минали повече от два месеца, Пелинова се подготвяше усърдно в симулаторите, за които Министерството на Извънземното Щастие (МИЩ) бе платило на БАН и няколко независими научно-изследователски компании, една камара пари. "Пари, с които правителств ...
  262 
Отварям очи, поглеждам нагоре и виждам, че той се е събудил преди мен и работи - паякът в горния десен ъгъл на стаята вече плете мрежата си. Съседът ми по легло, пенсионираният учител по български език и литература, Кирил Данаилов още спи, той е тук след втори инсулт.
От десет години аз също съм пен ...
  302 
Една привечер ми се обади разтревожена и през плач
- Петя, Лиза я оперираха, кастрираха я.
- Как така, до вчера й нямаше нищо.
- Ами германците пощуряха, те били стерилни, и Лиза трябвало да е стерилна, да нямала поколение и сега съм около нея, а те изчезнаха някъде...
- А кирия Хрисула как е допусн ...
  197  10 
В неделя отидохме заедно с Нина да върна мои три книги и попълня молба и формалности.
Направих се на завеян из рафтовете с книги докато двете рускини си шушукаха нещо.
И отново разходка из познатите Монастираки, драпане из каманаците на Акропола, в кафе барче ''Мера ке нихта'', весело и безгрижно. И ...
  237  10 
Отвън беше тъмно, когато старецът, прохърквал безгрижно дълги часове отвори очи. Лежеше с риза, закопчана до последното копче, а над нея плетена жилетка, която пазеше спомени от последните му хранения. Изненадващо за досегашната летаргия хвърли бързи, хищни погледи около себе си. Видя поднос с храна ...
  467 
И кучето безмълвно ни наблюдаваше. Нина въртеше из ръцете си кожения повод.
- Отлично куче, но не му обръщат внимание, аз се грижа и за него, сутрин и вечер бягаме заедно, това поне ми е развлечението за сега. Довиждане, беше ми приятно.
И всяка вечер се отбиваха при мен.
Имам почивен след обяд, ще ...
  220 
А днес бях в особено добро настроение. Някой ще попита, и защо е особено добро, ами разделих се с приятелката си. Не , че несходство в характерите, а по-скоро защо да се лъжем и заблуждаваме в отношенията си. Само сексът ли е основание за срещи на мъж и жена,... е неизбежно е, но не и самоцел, де. А ...
  254  11 
Септемврийските дни наподобяваха летните, но морския бриз пращаше хладинка, която още по-добре се усещаше под старите дървета в малкия, с много зеленина и подредени в лехи цветя парк пред ректората. Студентската група се беше събрала и оживено коментираше предстоящият изпит. Зададе се и Панчо, който ...
  360 
Корпусът е форма. Нищо повече от една куха и празна форма, каза си той и погледна към него.
Нямаше какво друго да се направи.
Благо извади ракията от очукания хладилник и наля във водната чаша до половината. Вдигна чашата и отпи.
Как ли не го беше мислил, но накрая разбра, че друг начин нямаше.
Кога ...
  388 
И за нея се сетих.
Навремето на телевизора гледахме новините, прогноза за утре и филми. Отделно сериалите. Детски - „Фюри“, „Ласи“, „Робин Худ“, „Вилхелм Тел“… За възрастни – най-напред „С пагоните на дявола“, „На всеки километър“, сетне като пристигна „ Изаура“…
Абе, седи и зяпа народът. То друго з ...
  389 
На снимките се виждат няколко предмета, които са разположени върху дървена маса или рафт.
Дървена табелка с надписи:
Изглежда като персонализиран подарък или декорация с положителни качества.
Червени фенери:
Има два червени фенера, които изглеждат декоративни и са подходящи за свещи. ...
  405 
> Остана си за мен една илюзия,
>
> метафора жестока и голяма.
>
> От ветрове и цигани, и музики. ...
  281 
Живяло някога в едно малко селце, сгушено в подножието на величествена планина, семейство, което от дълги години копнеело за дете. Един ден, докато Анна и Петър се разхождали из гората, те забелязали нещо изумително – сред облаците се реело малко ангелче със снежнобели крила и златиста аура, което и ...
  243 
В студената зимна вечер на 1937 година, когато Москва беше покрита със сняг, младият офицер на НКВД на име Петър Смирнов се отправи към сградата, скрита в самото сърце на столицата. Сивата, неприметна сграда, до която достъп имаха само избрани, служеше като щаб-квартира на секретния отдел на НКВД, и ...
  497 
– Трябваш ми. Ела, чакам те. – гласът прозвуча вежливо, но властно.
Разпозна го веднага. Не й се обаждаше за първи път.
Започна трескаво да се съблича. Трябваше бързо да вземе един душ, а после да се облече подходящо. Умът й прехвърляше трескаво предстоящия разговор. Ако си изиграеше картите добре и ...
  1249  45 
Баба Данка заля с вряла вода и оскуба кокошката. Изчисти я добре, изми я и я опърли с няколко завити на фитил вестници. Седна на пейката да си почине, почти разтреперана, защото краката й вече не я държаха, а слънцето напичаше, макар да не беше повече от десет часа сутринта. Потта се стичаше по лице ...
  823  21 
Някъде там покрай нищото в гората, осеяно с болка, самота, страдания и забързано ежедневие, стоеше ти покрай приятелската ми тълпа.
От край време те уважавах и ценях докато беше с моята добра приятелка.
Исках повече внимание на теб да отделя, но нямах това право, защото я носеше в сърцето си- обичаш ...
  197 
Разказът е продължение на разказа ‚Безпощадно“.
Стоях като закован насред летището и не можех да помръдна. Безкрайният човешки поток ме побутваше и сякаш ръмжеше. Да, сигурен бях, нищо че бе само миг- това беше Люба. Трябваше ми време да изляза от вцепенението и да тръгна.
Нямах никакъв спомен как с ...
  288  16 
,,-Пух ?- каза Прасчо
-Да ?- отговори Пух
-Нищо..-каза Прасчо , хващайки го за лапичката
-Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух...,,
Катереше винаги сам. Беше влюбен в планините от малък. Първите му спомени бяха свързани с тях. ...
  230 
ДЯДО ДИМО
разказ
Мъдър човек беше дядо Димо. Празна дума на вятъра не хвърляше. Уважаваха го хората от селото. Работен човек, честен, гледаше си семейството. Роден в началото на двадесети век, в живота си какво ли не видял - и хубаво, и лошо...Имаше двама сина и една дъщеря, а от тях внуци и правнуц ...
  196 
Имам една книга – „Ранни мемоари“. Нали някой беше казал, че от всеки живот – дори най-ограничения, дори на най-тъпия – става роман.
Само дето с годините идват и спомените. И току се сетя някоя история, подмината в книгата.
Пък и тя завършваше знаменателно /самоцитирам се/: „До тук… Ожених се. А сле ...
  219 
Пролетта дойде така неочаквано и бързо покрай поречието на река Осъм, че ледените шапки на тихата вода се напукаха от яд и притеснение.
Клокоченето в плитчините на тази провинциална рекичка донесе успокоение на северният вятър и той утихна в полите на тучните полянки.
Малки жълти петънца засветиха п ...
  426 
Разказа е преведен от самия автор.
Никита растеше в малко селце, изгубено сред безкрайните полета и гори. Местните жители живееха прост, но тежък живот, където работата на земята заемаше по-голямата част от времето и силите им. Неговите родители изглеждаха погълнати само от това. Техният син беше за ...
  447 
НАЙ-СКУЧНИЯТ МИ ДЕН В ГОДИНАТА
- Ало? О, Сийче!...
- Какво да ти кажа, пълна скука! Толкова...
- Да, да... ами как да почне, нормално. Прибрах се по-рано, да съм готова със съответно обратни отпорни действия: натокана, облякана, гримосана, а той да си дойде точно навреме, представяш ли си! И всичко ...
  275 
Фатих Кадир ага постла молитвеното си килимче под цъфналата липа, за да кланя своя сабах намаз - сутрешната молитва. В тоз ранен час зората още не беше пукнала и конакът бе потънал в блажена тишина. Само заптиите, дето вардеха портата, бяха на поста си, чакайки скоро да свърши нощната им смяна. Няма ...
  700 
След като Станислав най-позорно ме изостави с думите, че съм била силно момиче и ще го изчакам някакви си четири години да се върне от Единбург, аз легнах болна. Нито ядях, нито пиех, нито лекари приемах – за мен животът беше свършил.
Тогава баща ми се намеси и каза един ден:
– Ставай! Отиваме при д ...
  400  11  11 
Първия път в който го видях, португалецът Еди се беше прострял като паяк върху пода и сглобяваше някаква паянтова етажерка. Явно беше съвсем непохватен щом често изпускаше отвертката, тя подскачаше с дрънчене върху паркета и дразнеше сетивата. Той бе с гръб и аз огледах стаичката, която отдаваше под ...
  447 
Отива тя на пазар. С парите, които й дадох – да ми вземе някои глезотии, според държавата. Така – шоколадче, месо, кафе и други ненужни за оцеляване неща.
Връща се и докладва. Значи – цените хапели като добичетата в „Джурасик парк“. Каквато стока била преди дни пет лева – станала седем. Която седем ...
  481  10 
Какво да знаех? Май бях подочул нещичко. Тя продължи:
-Адренохрома е субстанция, която се извлича от малки деца, когато те са под влияние на силен страх.
Използват я богатите, за да се подмладяват.Защо например, Елизабет Втора доживя до такава достопочтенна
възраст? И разни други представители на Дъ ...
  319 
Изборът
Болката кацна на рамото ми, като черен гарван, очите му бяха червени, а в гласът му се чуваше викът на Один. Езически бяс вилнееше в изгорелите стърнища на ума и като леден вятър покосяваше всеки пролетен цвят. Мечът още стоеше дълбоко забит в онази скала. Артур отдавна го нямаше, рицарите б ...
  157 
Спокойно си течеше петнадесетият век. Спокойно – нямаше закъде да бърза. Преди него мина четиринадесетият, зад гърба му чакаше реда си шестнадесетият.
Принц Джовани седеше до прозореца на кулата. Разчорлен, раздърпан и разтревожен. Война нямаше, данъците пристигаха овреме, търговци тоя ден не бяха г ...
  445 
Предложения
: ??:??