40 908 резултата
Цер не се зема през тая седмица и не берат се никакви бурени, освен в събота срещу Задушница, която се случва през тази седмица: още и цвете не се бере, и никакъв разсад не правят, защото се бил изресявал. През русалската седмица всички българи отиват на място с водоизточник, където водата не е теча ...
  654 
Където и да си....
Ако аз съм слънцето, ти луната ли си, ти ли си този, с когото се затваря кръгът? Ако аз мисля за теб през деня, ти мислиш ли за мен през нощта, допълваш ли ме? Когато те целувам, усещаш ли ме, влизам ли в теб, крада ли от сърцето ти? Когато ръцете ми минат през тялото ти, горещо л ...
  701 
Погледни навън, взри се в тъмното и кажи какво виждаш. Ако не виждаш нищо, си на прав път. Но знай, че там едно момиче седи и плаче в тъмнината.
Това момиче е изоставено от приятелите си. Плаче, защото няма при кой да отиде, само е. Няма за какво да живее. Тъжно е да нямаш никой, да знаеш, че целият ...
  1181 
- А?! - възкликна Фи Тил. - Не беше ли само един вълкът, защо сега сте двама?!
- От лунната фаза е - обясни Вълк в Сянка.
- Решихме да сме добрички и да те предупредим предварително - поде Черната Пантера Ра. - Сега "ще се пробваме".
- Вълча формация!!! - излая Но Щен Вълк и моментално тримата настъ ...
  619 
Двама души, стоящи на една и съща маса. И двамата леко чудновати. Този отдясно (Пейнтър) изглеждаше като някакъв Гений, но По Дяволите, той бе толкова гений колкото и най-обикновен стол. Изражението му за пореден път показваше замисленост и съсредоточение. Това изражение би се определило като съзнат ...
  601 
Чаках я в тъмната стая, като светлината от монитора ме изсмукваше бавно във вените си... Бях изострен, попивах с ноздрите си влагата ù... Парфюмът бе осезаем, влизаше не само през ноздрите ми, а и през порите на сухата ми кожа, която от целувката ù се навлажни... В началото миризмата се разпиляваше ...
  1405 
00000000000000000000000000000000000000000
Лодката акостира на брега. Мъжете скочиха и я издърпаха.
- Кейт?! - извика Пол. - Кейт, там ли си? - от къщата се показа стопанката.
- Върнаха се! - извика тя и двамата възрастни мъже се показаха отвътре.
- Имаме нужда от помощ! Гонзало, ще ни трябват куките ...
  1341 
Боже, колко са вълшебни руските вълшебни приказки! Бях забравил това, докато не започнах да ги чета всяка вечер на Сашко и Невичка. Изведнъж те притихнаха, завладени от историите за Баба Яга, Кошчей Безсмъртни, Василиса Прекрасна, Принцесата-жаба, Иван - царския син... Погледнах им очите - бяха разш ...
  3583 
ПРОБЛЕМЪТ
Автомобилът спря насред пътя. Двама млади мъже слязоха от него и го избутаха встрани, за да не пречи на движението. Те веднага вдигнаха капака на двигателя и се надвесиха над прегрелия мотор. Запретнаха ръкави, извадиха инструментите и започнаха да ровичкат в частите. Колата въпреки старан ...
  761 
Всеки за себе си
Гардия бе пренаселена – неоспорим факт. Когато крепостта бе създадена от онези братя Ибис и Малек Таус, извадили подземните изчадия на повърхността, размерите й бяха напълно достатъчни, за да поберат всички, но сега расата се състоеше от десеторно повече демони, тъй като старите ряд ...
  854 
Апостол Карамитев е роден в Бургас на 17 октомври 1923 г. Негови родители са Дочка и Мильо Карамитеви.
Майката Дочка (1895-1980) е родена в многолюдно семейство в село Веселие (Созополска община). Останала сираче в съвсем крехка възраст, тя намира подслон и препитание в богато гръцко семейство в Бур ...
  7069 
Видяха се. В очите му бушуваше истинска ярост и разочарование от нея. Тя го погледна с надежда за обяснение, но не го получи. Огорчението му беше толкова силно, че дори не искаше да я погледне. Той стана, отиде до нея и изрече силни думи, които се забиха в сърцето ù. Каза ги и продължи пътя си. Дори ...
  470 
Стоеше с цигара в ръката. Цигара. Дълга. Дамска. Тежка. През пръстите си усещаше покварата на никотина, заключен в хартийката. Сърцето ù биеше бясно. То събаряше последните стени на храма на разума, блъскаше, разбиваше, рушеше и очакваше мига на горчивата победа. Духът от цигарата все по-настойчиво ...
  892 
Виктор беше приседнал в края на леглото на сестра си и милваше дългите светлокестеняви коси, които утринното слънце, надничащо през прозореца, превръщаше в река от разтопено злато и кехлибар. Лицето ù беше толкова бледо, че сякаш отразяваше лъчите, превръщайки ги в милион искрящи частици в напоения ...
  625 
Водата бе топла и приятна. Виждаше се флората и фауната. Морският живот кипеше. Малки рибки се гонеха около красивите корали и бягаха подплашени от Джак. Той се стрелна нагоре. Изплува и шумно си пое въздух. Поуспокои се и отново се гмурна. Плуваше около рифа и изучаваше дъното. Отново се показа.
-Е ...
  792 
П И Р И Н П Л А Н И Н А
Тя си свали саята и тръсна глава. Раз-
плете косите си. Пристъпи.
Чановете се разлюляха. Високо в Пирин пла-
нина. ...
  743 
- Сашко, прибирай се-е-е-е!
- Още малко-о-о-о!
Трябва да извикам още веднъж, но не мога. Това "Още малко-о-о-о!", извикано от Сашко, е същото "Още малко-о-о-о!" от моето детство, което виках аз на майка...
... Тя пък викаше: "Пепче, прибирай се-е-е-е!" И аз потъвах в дън земя от срам и позор. Заради ...
  1090 
Да търсиш първо грешката в себе си е страст да я откриеш в крайна сметка у някой друг.
Ние търсим грешката първо в себе си, за да може по-скоро да се успокоим, че тя не е у нас.
Да търсиш грешката първо в себе си е превантивна форма за защита срещу обвинения, които вместо да посрещаш, самият ти би м ...
  1183 
Здравей... пак съм аз...
Извинявай, но не мога да заспя... Защо ли? И аз не знам... Може би луната ми пречи - прекалено ярка е! Или пък звездите - трептенето им е нетърпимо! А може би това дърво навън - размахва клони силно, мощно, страшно... не бих могла да спя така!... Дори свещта до мен е някак п ...
  1181 
СТРАДАНИЕТО
- Ще се оправиш. Днес ми изглеждаш по-добре - казва Манол на болния си съсед и поглежда разпятието, репродуцирано върху календара, окачен на стената над леглото му.
- За кога да се оправям вече, наборе? Време е да си ходим от тази земя, да направим място и път на младостта.
- Абе, че ще ...
  894 
Творческа дейност, сътворение, поезия, живот... Творим във всеки момент, сътворяваме своята действителност. Свободна воля... свободата за всяко решение, пълна и всеобхватна. Моята поезия - избликът на чувства, пречупени през призмата на мислите. Парадоксът на времето - това, че го погубваме. Всяка с ...
  833 
И утре е ден...
Уморен съм от блъскането за насъщния.
Понякога дори до безсмислие.
Прибирам се вечер по тъмно, тежките пазарски чанти оставят безкръвни ленти по дланите ми.
Качвам се във автобуса, отпускам се на седалката и оставям очите си да блуждаят през стъклата. ...
  916 
Обличам се в топлината на тялото ù, докато тя попива с език последнити капки водка от гърдите ми... После тя стана и ме поведе в мрака, изваждайки ме от разсеяността ми, влязохме в изгубена пустиня... Тя за миг се спря, но аз я прегърнах и тя чу сърцето ми - познала ритъма му, спокойна като котка се ...
  1374 
Руническа енергия
Дълбоко, някъде много навътре в считаната за опасна от хората гора имаше поляна. За нея се носеха легенди, че там младите върколаци претърпяват първата си трансформация. Дали това беше вярно? Върколаци в истинския смисъл съществуваха единствено във въображенията на вечно страхуващи ...
  766 
И когато заваля, аз се почувствах щастлива. Изчезна съмнението, изтри се тъгата. Точно в този ден видях какво значи да си щастлив, да усещаш страх, без значение какви са правилата на играта на живота.
А аз стоях на онази гара, същата като предните пъти, и гледах как се качват на влака, бързайки. Дър ...
  966 
„В пустинята живеят хиляди момчета без име, в нея се скитат десетки кервани от и към морето. Всяка нощ се раждат мечти и през всеки ден те биват погребани под жарещите лъчи.
Тук всяка капка вода е безценна, а всеки дъжд е велико знамение. Понякога може да ни се струва, че познава вижданото на една р ...
  916 
Павлето се спрял пред портата на Аджемовото кафене. Огромните брястове стояха величествено и приканваха людете да поседнат и да послушат игривата и нестихваща песен на бликащата и струяща бистра като извор вода на големия шадраван и шепота на листата. Той постоя дълго омаян и зашеметен от гледката. ...
  633 
Понякога си мисля просто така - хипотетично, какво ли щеше да бъде, ако Смъртта беше пътуване с двупосочен билет?! Ако умреш, отидеш до там - отвъд, а след това се върнеш обратно, в Живота. Често си мисля за татко, ако би се върнал - какво ще види, какво ще чуе, какво ще почувства?...
... Първо би в ...
  793 
И Н Т Е Р В Ю
- Здравейте, г-н Папуняшки. Добре дошъл в нашето студио. Нека най-напред поздравим и нашите зрители и им пожелаем приятни минути с програмата ни.
- Здравейте!
- Вашият проект предизвика бурни вълнения в общественото пространство. От цялата страна, а и от чужбина, ни заливат с писма и и ...
  865  12 
ДА НАПАСЕШ ДУШАТА СИ
Най-после сред природата. Художникът припряно подготвяше етюдника си за работа. Красотата на майския ден разпалваше въображението и амбицията му за творчество. Платното е поставено на мястото си върху статива, четките са подредени, налят е терпентин. Пръстите на майстора нетърпе ...
  684 
Реших да си мълча, за да не го предизвикам. Страхувах се да не ме нападне, още повече, че в момента се чувствах напълно беззащитна. Дори и да спреше колата, пак нямаше да мога да му избягам с този гипсиран крак, да не говорим, че патериците ми бяха в багажника. Притворих очи и се опитах да пропъдя л ...
  695 
Създаден бе от камък, а сърцето му беше стоманено.
Ръцете му, огромни, груби и страховито жестоки с бляскавите стоманени шипове, бяха набраздени от дълбоки пукнатини – живи рани в безчувствения камък. От вътрешната страна на лактите му имаше изписани четири руни. Четирите заедно означаваха „Живот”. ...
  917 
Гласовете ме зоват... Отново са така настойчиви, отново са така демонични. Търся място в мозъка си, за да се скрия... Всички врати са заключени, а тези, които не са - нямат ключ... Не мога да се скрия! Да бягам ли? Май че само това ми остана... Но тук започна да става такъв мрак. Нищо, все пак ще бя ...
  739 
Навън бе нощ. Индиговото небе отчаяно се опитваше да задуши луната в прашната си прегръдка, за да може градът да отпочине след тежкия ден, но непокорната разкъсваше облаците със сребристи стрели и пращаше подканващ поглед от стъклените си очи към всички, които още не бяха заспали.
Едно момиче се вгл ...
  902 
Едно дете решило да посади няколко дръвчета в градината си. Посяло семената и започнало да ги полива всеки ден. Дръвчетата били различни по вид и детето ги разделило с ниски оградки, за да ги различава по-лесно. Едното било дърво на Семейството и приятелите, второто – на Учението, третото – на Работ ...
  665 
Светът на слънчевите човечета
(приказка за деца и не съвсем)
В малкото розово цветче се беше сгушило едно дребно човече, толкова малко, че наистина можеш да сложиш очила, за да го видиш. То беше видяло този красив цвят, току-що напъпил и бе решило това да стане неговото жилище, макар и за кратко. Об ...
  1187  21 
Джак стана, облече се набързо, изми се, грабна чантата си, сложи шапката си и погледна Чичо Никос.
- Върви, момче, и нека Бог да е с теб! - пожела му успех той.
- Благодаря.
- Джак, да те питам… спа много неспокойно. Какво сънува? – попита го Пол.
- Не сънувах нищо… Много ли се въртях? ...
  802 
скиташ
нямаш дом
имаш си семейство приятели но никога свой дом
скиташ пак си сам обичаш но си друг
скиташ ...
  869 
Каква цена би платил за смъртта си?
Каква цена би платил за смъртта си? Една въздишка? Една бетонна усмивка? Една целувка в сянката на омраза? Каква цена би платил? Би ли изгорил всичко, целия свят, за да се почувстваш защитен? Би ли имал смелостта да ме погледнеш в очите, за да усетиш пулса си или ...
  1290 
Първа глава
Беше малко преди полунощ и се разхождах по пустите улици на големия град. Да, Ню Йорк си беше голям град и не беше за вярване, че не можех да си намеря забавление. Видях един затънтен бар в края на улицата и се запътих натам. Когато влязох вътре веднага атмосферата ми дъхна на меланхолия ...
  1263 
Предложения
: ??:??