40 908 резултата
(моля, лица под 18 и лица с твърди религиозни убеждения да не четат)
... и сътвори Бог човека от кал, по свой образ и подобие. И за да не бъде самотен, направи Жената от реброто на Мъжа.
Но, за да се различават един от друг, сложи повече кал на гърдите евини, а после ù даде по-дълги коси и по-голям ...
  3258  26 
Име на модела - duffmckagan. Година на производство - 1976. Инженер-конструктор, автор на проекта - Господ. Производители - майка и татко. Семеен автомобил от 2001 година. Двигател с вътрешно... емоционално горене. Разход на гориво - 10 на 100 нерви градско и 7 на 100 нерви извънградско. С мекушаво ...
  772 
Ана избърса сълзите си. Пред нея се изправяше неизвестно откъде появил се замък. Кулата му беше паднала и той изглеждаше обрулен, самотен, рушащ се. Искаше ù се да го прегърне. Да го утеши. Влезе в него, защото вратата зееше широко отворена, но сякаш присъствието ù по никакъв начин не беше усетено о ...
  1423 
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?! ...
  1223 
Боклук
Талашитената барачка беше тясна, за да побере двете смени – малък ритуал, в който работниците си предаваха смяната. Ритуалът включваше и ежедневните заяждания и ругатни, които рядко стигаха до сбиване – по-скоро бяха отдушник за насъбралата се негативна енергия от обществените неуредици. Пора ...
  1066 
Някъде далеч от високите сгради и лъскавите магазини, някъде сред гората, се намираше тайнствената къща на семейство „Карлови”. Те имаха син на име Данте. Той беше малко дванайсетгодишно момче с тъмна черна коса и искрящи сини очи. Къщата на Данте не бе като другите - тя бе като някаква приkaзка за ...
  1152 
Снегът бе покрил скованата земя, която плачеше от мъка по цветните друми и перленосиньото небе. Валеше сякаш от векове и ставаше все по-студено и по-студено. По покривите на къщите висяха ледени шипове, а улиците бяха пусти и зловещи. Тя вървеше от часове, но никъде не видя признак за живот – това я ...
  1055 
МЕТАФИЗИЧНО
Ето главните и не толкова главни действащи (понякога бездействащи) лица (подредбата е напълно произволна, не отразява отношение, а всяка прилика с когото и да е, е може би случайна...):
- Тя (Ах, иметоооо, името! – кой кого прави, кой кого преправя – само последният знае...)
- Градският ...
  780 
Когато Стюърт Пиърс изпусна дузпата за Англия, всички го обявиха за най- големия неудачник. Човекът, който съсипа Англия и нейните надежди за световна титла. Минаха се четири години, на следващото Световно първенство Англия отново стигна до дузпи на елиминациите. И последната, решителна дузпа, която ...
  741 
Двете пълзящи фигури стигнаха до почернялата от загниващ мъх ограда и се свиха до нея. Онзи, който беше по-висок, се надигна и огледа полето напред. В полумрака не се виждаше почти нищо, затова той затвори за миг очи и се ослуша. Другия чакаше търпеливо, затаил дъх и не откъсваше очи от пътя, по кой ...
  774 
Джак пое въздух и излезе от скривалището си. Влезе в тесния проход и тръгна по него. След процепа, пещерата се разширяваше. Проходът водеше навътре в скалите. Внезапно чу стъпки зад гърба си. Намали ход.
- Май закъсняхме, друже. Да побързаме. Церемонията ще започне всеки момент. - Джак само кимна и ...
  728 
Сребристи, златисти, червени и пъстри рибките плуваха в аквариума, гмуркаха се между камъчета и водорасли, хранеха се с късчетата специална храна, която Христо беше им пуснал, ритмично отваряха и затваряха хриле, за да дишат – живееха своя собствен рибешки живот и не се интересуваха от нищо страничн ...
  894 
- Докторе, докторе! Тя плаче...
Млада жена със стройна фигура, дълга до кръста къдрава, но вече леко прошарена коса и огромни очи, пълни със странна смес от тъга и надежда, нахлу в кабинета на дежурния лекар – доктор Хаджипетров.
- Успокойте се. Нормално е да плаче. Тя е жива. Само не е в съзнание.
...
  2041 
ПЧЕЛИ И ЦВЕТЯ
Огрени от утринното слънце, полюшвани от полъха на ветреца, цветята в лехата отрано бяха подмамили пчелите. Тихото пчелно жужене потапяше стареца в дълбоките води на сладки размишления за живота. „Всеки цвят в градинката е като живота на някого от нас. Озарен от слънцето на любовта, жи ...
  1576 
Екстаз
Старият орех се разлисти. Опъна едни листа, като огромна мъжка длан. Опря прозореца ни. А повей, и той вкарва в стаята ни аромата си на орех.
Понякога шуми, понякога не, но винаги мирише. И тази нощ беше такава. Ухаеща на орех. Малко на йод, малко на зелено и прясно, малко на тъмно, черно, ар ...
  740 
В трюма на кораба беше задушно и вонеше на развалена риба. Вече седмица Инари не беше виждала небето и започваше да губи представа за времето. Знаеше, че за да стигне до Холанар, щеше да ù е необходим поне месец, а това бе много време на затворено. За щастие пристъпите на морска болест бяха приключи ...
  902 
Какво направих?
Съзнателно или не, обърках и твоят живот. Как ми го позволи? Как си го позволих?… Страхувах се да не се окажеш поредният глупак с разбити мечти. Разбих ги, без да се замисля как ще се почувстваш ти от това. Някак си в онзи момент нямаше значение дали ще те заболи, аз мислех само за с ...
  949 
Дадох всичко, което имах, живях чужд живот и повтарях собствените си грешки отново и отново... Лъжех се, че живея добре, че най-сетне късметът се е усмихнал на вечния карък. Явно хората понякога се самозалъгват, забравят, че чудесата не стават за една нощ, ако те изобщо съществуват, разбира се. Хуба ...
  605 
Спомням си, че навремето имах своя звезда, тя беше там горе, на небето, и светеше толкова ярко... Знаех, че тя е моята звезда и че винаги, когато погледна към нея... ще се усмихна и ще знам, че в този свят винаги си заслужава да се бориш, дори и за малките неща, чиято стойност е от голямо значение.. ...
  570 
Малкото птиче погледна голямата птица до него.
– Мамо, защо ние не сме като хората?
– Така сме създадени. Така е устроен светът и никой не може да даде отговор на този въпрос.
– Защо ние летим нависоко, а те ходят по земята?
– Хората също летят понякога. ...
  1083 
Искаш ли да ти разкажа за човека, който подаряваше живот? Да, това е истина. Имаше един такъв човек, дали обаче някой си спомня за него, не знам. Той искаше да го помнят, но май нямаше кой.
Живееше далеч, рядко някой му ходеше на гости. Имаше малка, но уютна стая. По стените ù беше изписал живота си ...
  1038 
Лежах и гледах в отражението на нощната лампа. То беше изваяло сърце на тавана ми. Изведнъж лампата светна и някой влезе в стаята. Беше той. Красив както винаги, но без усмивката си. Май я бе загубил някъде по пътя си до мойта стая. Беше тъжен сякаш някой с голи ръце бе изтръгнал сърцето му. Дали не ...
  918 
Това е истинска история, която звучи като приказка. Или обратното - приказка, която звучи като истинска история...
... Едно момченце решило да отиде при Господ. То знаело, че Небесното царство е далече и има много път до там, затова си взело един сандвич и бутилчица вода за път. Вървяло, вървяло и с ...
  1073 
Крах
.. ..
Крах стоеше пред портата. Висока фигура с мускулесто тяло и дълга, кестенява, чуплива коса. Облечена като войн от история за зверове и демони, от разкази за приказки и магии, от места потайни и места скрити от очите на невъображаемите.
Тя стоеше и всички препятствия бяха изминати, сега е ...
  887 
СИРОМАШИЯ И БОГАТСТВО
- Тате, хайде да обядваме.
- Няма какво. Забравили сме чантата с яденето у дома.
- И какво ще правим сега?
- Ще си починем и ще продължим да работим гладни. Няма нищо да ни стане, ако веднъж не ядем. ...
  878 
Една къща, пронизана от писъци. Една майка, коленичила в кръвта на рожбите си. Тази нощ Енеш се беше явил в къщата на воина Ашибари Шанг, най-смелият от всички, най-силният боец и доблестен мъж вече не беше същият. В очите му горяха пламъци, а ръката му уверено стискаше кинжала, с който беше пробол ...
  861 
I
Тежката травма, която бях получил в Кербала, за дълго време ме прикова вкъщи.Часовете ми през деня течаха тягостно, а нощем ме стряскаха кошмари. Все пак четенето, особено на житието на Доброслав, понякога ми доставяше голямо удоволствие. Сега се бях заел да адаптирам, доколкото е възможно, остаре ...
  770 
Прости за времето
Прости за грешката, че те дарих да си вечен.
Мракът е притегателен, дори когато е обесил инстинкта си.
Оставих ти светлината, за да виждаш къде е погребана душата ти.
Драконите не кървят, а се превръщат в изгрев. ...
  882 
0000000000000000000000000000000000000
Следващият ден дойде забързан. Вълнението на Джак бе голямо. Хиляди мисли минаваха през главата му. Дали тя е добре, дали не е късно… как ще я освободи… дали тази жена ще го заведе на точното място? Не хапна нищо през целия ден.
И ето, че вечерта се спускаше лек ...
  773 
Едно – седнал зад едно бюро;
Две – Рено пише и чете;
Три – Рено пък се умори;
Четири – „Рено, ти прочете ли
Пет – онзи стар сонет?” ...
  2086  11 
За знанието и безсмъртието
Там на високата скала, където елфите напускаха дома си, един млад мъж се сбогуваше с любимата си. Огромна пъстра птица силно размахваше криле и надаваше оглушителния си крясък, подготвяйки се за полет.
- Ако искаш, можеш да дойдеш с мен, Алора. – Каза той, галейки нежно ко ...
  884 
Таксито спря пред блока, в който живеех. Подадох на шофьора десет лева, а той махна небрежно с ръка и каза:
– Няма да ти взема пари заради дребните недоразумения помежду ни. Следващия път ще платиш.
Аз се изсмях жлъчно, хвърлих десетачката в скута му и отворих вратата. Захванах се с трудната задача ...
  800 
Харалампи е офицер от запаса. Авторитета си той гради вече двадесетина и няколко години. По-скоро градеше, докато не излезе в пенсия. Дадоха му тринадесет заплати, от поделението го наградиха с часовник и грамота, и му удариха шута отзад.
Първите няколко месеца Харалампито се шматкаше като муха без ...
  811  10 
ПОМЕН С ЧУЖДА ПИТА
Като взе парите, които му дължаха, Илия се почувства добре. Денят стана по-приветлив. "Сега ще си купя обувките, от които отдавна имам нужда, ще си платя сметката за телефона и ще сложа в хладилника нещичко за ядене, стига е стоял празен. Не съм сребролюбец, но без пари човек оско ...
  1200 
“ Човекът не е венец на творението, но не е и исконен злодей. Той е сплав от кал и звезден прах, от мрак и светлина”.
(Паула Лайт)
Всеки петък, по пладне, когато слънцето прежулваше лицето, а работата не спореше, позастаряващият поп Койчо се търкаляше на късите си крачета из село Долно Мераклиево, з ...
  1349  14 
Откровенията на Наой, запечатани в непресъхващата Вселенска памет
“Светът е безкрайна сфера,чийто
център е навсякъде, а окръжността -
никъде”
Хермес ...
  1255 
1-во нещо: КРАТКИТЕ МИГОВЕ, ПРЕЗ КОИТО ФУТБОЛИСТИТЕ ИМАТ КОНТАКТ С ТОПКАТА
Математически е изчислено, че за 90 минути мач, един футболист има реално контакт с топката минута-две. Понякога дори секунди. През останалото време се стреми към топката, търси я, бори се за нея, разминава се с нея, губи я.. ...
  1298 
Архетипното и неостаряващо време завъртя колелото на бекрая и спря на моята спирка. Малка гара. В чакалнята няма никой. Лилави цветя се виждат наоколо. Тиха мелодия гали тези поля сякаш носена от вятъра, който поклаща малките лилави цветчета. Някъде там съм и аз полегнала сред тях, загледана в небет ...
  752 
Аз съм добър човек
Разказ
Офисът беше почти готов. Оставаха малки довършителни работи. Имотът, в който се намираше, беше доста голям, разположен на хълмче, от което като на длан се виждаше селото. А отсреща, една зад друга се издигаха планински вериги, покрити с величествени гори, все още пощадени о ...
  1531 
Болница.
Модерна, съвременна болница.
Но все пак, болница.
Заведение, което болезнено подчертава нашата уязвимост.
И факта, че сме смъртни. ...
  1634  17 
Предложения
: ??:??