40 908 резултата
Да не се чете от лица под 18 години, както и от хора с лабилна психика!!
Това не е разказ на ужасите, нито пък е някаква брутална тема за маниакална жестокост. В него се разказва за един мой приятел, попаднал в ужасяваща и коварна ситуация. С това искам да дам някакъв съвет, че не всичко което тече ...
Това не е разказ на ужасите, нито пък е някаква брутална тема за маниакална жестокост. В него се разказва за един мой приятел, попаднал в ужасяваща и коварна ситуация. С това искам да дам някакъв съвет, че не всичко което тече ...
11139
19
- Може да излезете от там. Вечерята дойде. Надявам се, че харесвате пица.
- Все е нещо. Не съм хапвала от сутринта нищо! Ще съм благодарна и на парче хляб.
Двамата седнаха и започнаха да вечерят.
- Малко вино?
- Не… ...
- Все е нещо. Не съм хапвала от сутринта нищо! Ще съм благодарна и на парче хляб.
Двамата седнаха и започнаха да вечерят.
- Малко вино?
- Не… ...
717
Сряда
Не бива да се боя.
Нещо ме преследва. Нещо ме е преследвало цял живот. Като сенките, които те стряскат по зимните пусти улици. Нещо неопределено и безформено. То е в мен... Един страх, едно чувство на безпомощност пред съществото, което се зъби в съзнанието ми. Онзи ден, докато пътувах във вла ...
Не бива да се боя.
Нещо ме преследва. Нещо ме е преследвало цял живот. Като сенките, които те стряскат по зимните пусти улици. Нещо неопределено и безформено. То е в мен... Един страх, едно чувство на безпомощност пред съществото, което се зъби в съзнанието ми. Онзи ден, докато пътувах във вла ...
924
Не е лесно да го откриеш. С месеци може да се луташ из горите с пушка в ръце, да отстрелваш менте елени и да кълнеш. Запомнете: най-важното е вече да има големи рога. Големи, дълги, много разклонени рога... Това значи, че вашият елен вече е претръпнал към превратностите на живота и колкото по–големи ...
1037
4
Лъчи над Мечти
- Хей! Здравей! Мале, от колко време не сме се виждали!
- Здравей!
- Човече, забравихме се!
- Жалко, наистина! ...
- Хей! Здравей! Мале, от колко време не сме се виждали!
- Здравей!
- Човече, забравихме се!
- Жалко, наистина! ...
892
Нямам какво да ти кажа - Лъжа! Имам толкова много, че не знам откъде да започна. Всъщност всичко е в това, че нещо тежи на сърцето ми. Не мога да определя какво е. Сякаш ти, Хармония, си избягала от мен, хаосът в душата ми те е прогонил, а сега живея с него. Той не е като теб, много е лош, наранява ...
698
Над осеяното с трупове бойно поле се бе спуснала тягостна тишина. Армиите на двете враждуващи страни се бяха оттеглили на близките хълмове, където се готвеха за ново сражение. Нямаше кой да погребе войниците, които бяха дали живота си за съмнителните каузи на властниците.
Черният гарван, който стръв ...
Черният гарван, който стръв ...
728
Запознахме се на автогарата. Уж нямаше хора, а седнах до нея. Усетих я, че в торбата си носи и част от съдбата. Погледнах – от нея стърчаха бели чаршафи. Жената веднага ме заговори. Обичайните въпроси „Колко е часът?”, „За къде?”. Погледнах я внимателно в очите – сини като лятно небе, а уплашени и п ...
725
Вагонът се раздруса отново и Елица удари главата си в стъклото. Толкова ли се бе унесла? Огледа се засрамено, за да види дали другите пътници не са я видели, но никой не й обръщаше внимание. Загледа се през прозореца – небето бе ясно и въпреки това Елица бе убедена, че съвсем скоро ще завали. Влакът ...
1754
7
Когато дълго време нещо ти е липсвало и го намериш, отваряш душата си и даваш всичко... Даваш, без да мислиш, без да мериш какво и колко... Даваш и от това се чувстваш щастлив...
Сърцето ти, което до сега е било ледено, бавно започва да се затопля... Затопля се, докато започне да гори...
Живееш така ...
Сърцето ти, което до сега е било ледено, бавно започва да се затопля... Затопля се, докато започне да гори...
Живееш така ...
1408
Един напълно обикновен и скучен ден. Нищо интересно, чудех се с какво да запълня времето си и реших да се разходя. По пътя се загледах в църквата - както всеки път - и очаквах да е пуста, но този път не беше така.
Погледът ми се спря на едно момиче. Излизаше от двора и, прекръсти се, но не тръгна. С ...
Погледът ми се спря на едно момиче. Излизаше от двора и, прекръсти се, но не тръгна. С ...
877
1
Разля се и прибра крилата укротени, разтопили восъка от кожата ми, прилепнала в неспокойните им вени...
Изпъкнали в шепнещи две думи:
- Обичам те! - в космоса сега падат, като снежни пера...
Пресегнах се в съня и те видях приседнала до мен, в голата си Светлина... Отронваш мислите си в скелетите на ...
Изпъкнали в шепнещи две думи:
- Обичам те! - в космоса сега падат, като снежни пера...
Пресегнах се в съня и те видях приседнала до мен, в голата си Светлина... Отронваш мислите си в скелетите на ...
724
9
Целуваш ме (в мозъка ми). Там, където е най-дълбокото дълбоко в теб…
А аз защо не бягам? Реге ритъм или просто пясък за драскотините по кожата ми? Искам пръстите ти върху моето минало, виковете ти в дъха ми… Искам да издишам самотата и да вдишам теб, завинаги!
И се спускам като дим… нагоре към мечти ...
А аз защо не бягам? Реге ритъм или просто пясък за драскотините по кожата ми? Искам пръстите ти върху моето минало, виковете ти в дъха ми… Искам да издишам самотата и да вдишам теб, завинаги!
И се спускам като дим… нагоре към мечти ...
1409
3
Вървеше бавно към дома си и си мислеше за какво ли не. Влезе вътре и стаите му се сториха някак празни. Остави чантата си до дивана, поосвежи се и си облече удобен анцуг и тениска. Поръча си пица за вечеря и седна пред компютъра да посъбере малко информация за бога Оро. В този момент се позвъни нерв ...
683
Какво имате против мениджърите си? Аз нищо. Някои от най-добрите ми приятели са мениджъри. Не, почакайте, грешка - бяха. Не помня какво точно се случи с тях, мисля, че така и не ги откриха след това, но важното е, че сега сред приятелите ми няма мениджъри. Ако имаше, със сигурност щях да ги обичам с ...
529
СТАНАХ УБИЕЦ. Не знам какво чувствам, защото ми е за пръв път. Стоя и чакам да се случи нещо. Нещо, което да ме разтърси. Да изпадна в депресия. Или в еуфория. Но нищо не се случва. Продължавам да чакам и се опитвам да свикна с мисълта. И докато чакам, се мръква.
Слънцето се скрива отсреща, зад дърв ...
Слънцето се скрива отсреща, зад дърв ...
1716
6
ОПРАВЯНЕТО НА СВЕТА
Неколцина мъже са седнали пред кръчмата в прохладната лятна вечер. Те пият бира и разговарят за проблемите в живота. Вълнуват се от предстоящите политически промени
- Аз си мисля, че каквото и да говорят противниците на царя, той ще промени положението и животът ще потръгне към п ...
Неколцина мъже са седнали пред кръчмата в прохладната лятна вечер. Те пият бира и разговарят за проблемите в живота. Вълнуват се от предстоящите политически промени
- Аз си мисля, че каквото и да говорят противниците на царя, той ще промени положението и животът ще потръгне към п ...
575
2
Потърсих усмивка сред хората, които имат всичко, но те изглеждаха толкова празни.
Потърсих нежност в ръцете на майка си, но те бяха толкова съсипани от труд.
Потърсих щастие сред хората, които пиеха и се веселяха, но разбрах, че там има много сълзи.
Потърсих приятели сред хора като мен, но те имаха ...
Потърсих нежност в ръцете на майка си, но те бяха толкова съсипани от труд.
Потърсих щастие сред хората, които пиеха и се веселяха, но разбрах, че там има много сълзи.
Потърсих приятели сред хора като мен, но те имаха ...
606
Трябва да е любов... Трябва да е онова в огледалото на лунната нощ. Дори и пясъкът танцува по телата ни, вятърът запечатва целувките, огънят гони съмненията...
Ще ме изживееш като птица, като полъх от слънцето, като шепот от вярата. Искрите бавно рисуват ръцете ми по гърба ти. Гравират мен в живота ...
Ще ме изживееш като птица, като полъх от слънцето, като шепот от вярата. Искрите бавно рисуват ръцете ми по гърба ти. Гравират мен в живота ...
1800
3
Скоро на вратата ми настойчиво и припряно се почука. Без да чакат покана, в стаята влетяха двама униформени италиански служители. По-високият от тях, с квадратна челюст и здрави зъби, не беше пълен мъж, по-скоро малко по-едър от обикновено, се потеше обилно. Извади чиста носна кърпа, прекара я по мо ...
637
2
Беше изминал месец от убийството в заведение „Сид”. Четирите приятелки все така водеха децата си там, но много рядко споменаваха случая на убийство. Той беше променил живота им. Самите те, до скоро, деца, израснаха много. Все по-рядко обсъждаха някого и все по-често размишляваха над това колко пъстъ ...
1425
9
Лекарят махна шината, която бяха поставили на крака ми в линейката, а след това внимателно изхлузи десния ми ботуш. Болката отново ме жегна жестоко. Той взе една ножица и каза:
– Ще трябва да ви разрежа дънките.
– Щом трябва – отвърнах скептично аз. Устните ми все още бяха подути, но вече можех да г ...
– Ще трябва да ви разрежа дънките.
– Щом трябва – отвърнах скептично аз. Устните ми все още бяха подути, но вече можех да г ...
1288
Моят спомен за Апостол
Господи, колко години, колко много години ми бяха нужни, докато добия смелостта да споделя своите спомени за Апостол Карамитев. Неговата магнетичност е докоснала всички, които са имали щастието да погледнат в очите му, да чуят живата му и малко отсечена реч, да споделят с него ...
Господи, колко години, колко много години ми бяха нужни, докато добия смелостта да споделя своите спомени за Апостол Карамитев. Неговата магнетичност е докоснала всички, които са имали щастието да погледнат в очите му, да чуят живата му и малко отсечена реч, да споделят с него ...
2528
10
От тъмните половини на нощта се обелих, късайки струната под кръста ти и те одрах... Да, боли, знам и тогава се излях във восъка на свещ и ти ме запали в ъгълчето на усмивката си... Тогава прокапах бавно по теб и с още по-силни нотки проникнах през ушите ти - надълбоко, чак до ехото от душата ти и с ...
1752
6
Всички си тръгнаха. Първо Илюзията. Гонорея се заинати преди 60 лева да се трансформират в клинична пътека. После една жена напусна и натисна „Next track” Копчето заяде и така... Последно се изпари “Jameson” - старите приятели имат този навик. Многобройните малки предатели се събират в общ гроб, кре ...
1287
3
Същата вечер д-р Б превиши дозата алкохол и това го предпази от вземане на крайни решения. Бе стигнал до един предел, при който крайните решения силно зависят от дозата, поради което могат да бъдат отложени. Някъде към полунощ телефонът отново иззвъня; главата го цепеше неспасяемо и в слушалката се ...
845
8
Когато започнах да се събуждам прегладняла за теб, разбрах, че те обичам. Когато осъзнах, че в сънищата си те търся, понесла свещ, с колебливо трептящ пламък, осъзнах, че не мога без теб. Когато сърцето ми започна да вие от болка, сблъсквайки се с твоето мълчание, си казах, че съм загубена.
Искаш ли ...
Искаш ли ...
1065
2
КЪМ ИСТИНАТА
Художникът Йоргов безцелно крачеше по оживената улица, чужд на царящата около него суета. Цял живот бе бързал за някъде, цял живот бе преследвал химерите на щастието и мечтите си, за да разбере един ден, че те са неуловими. Сега искаше да не прави нищо и да си почива. А дали това не беш ...
Художникът Йоргов безцелно крачеше по оживената улица, чужд на царящата около него суета. Цял живот бе бързал за някъде, цял живот бе преследвал химерите на щастието и мечтите си, за да разбере един ден, че те са неуловими. Сега искаше да не прави нищо и да си почива. А дали това не беш ...
709
2
„Шофьорът, който псува на светофари”
Една студена нощ. Едно претъпкано кръстовище.
Клаксони. Ръмжене на двигатели. Една музикална дисхармония.
Светва зелено, разбира се – пешеходците тръгват първи. Пресичат пешеходната пътека.
Коли неспокойно ръмжат и все пак изчакват отминаването на глъчката хора. ...
Една студена нощ. Едно претъпкано кръстовище.
Клаксони. Ръмжене на двигатели. Една музикална дисхармония.
Светва зелено, разбира се – пешеходците тръгват първи. Пресичат пешеходната пътека.
Коли неспокойно ръмжат и все пак изчакват отминаването на глъчката хора. ...
1406
Бутна вратата и влезе. Чичо Никос бършеше някакъв стар часовник зад тезгяха и не обърна много внимание кой влиза. За сметка на другите антикварни магазинчета, тук постоянно влизаше и излизаше някой. Работа имаше. И ако някой искаше да купи нещо, тогава се обръщаше към чичо Никос. Никой не крадеше от ...
683
Иван Георгиев имаше една мечта. Той беше обикновен човек и затова мечтата му също беше обикновена. Сигурно сега ще попитате за какво може да си мечтае един съвсем обикновен и средностатистически българин. Вие какво бихте предположили? Пари, слава, власт..? Или нещо друго, за което не сте и предполаг ...
878
XLV
След месец с Тодор Балина стигнахме и до трансилванския град Алба Юлия, където преговаряхме лично със седмиградския княз Сигизмунд Батори. Ние го убеждавахме, че щом се видят християнски байряци оттатък Дунава, то недоволните от османлиите, ще се вдигнат, за да смажат тиранията и агаряните лесно ...
След месец с Тодор Балина стигнахме и до трансилванския град Алба Юлия, където преговаряхме лично със седмиградския княз Сигизмунд Батори. Ние го убеждавахме, че щом се видят християнски байряци оттатък Дунава, то недоволните от османлиите, ще се вдигнат, за да смажат тиранията и агаряните лесно ...
871
10
ДУХОВЕН ХРАМ
В синагогата на отчаянието под оловносив купол стои човек, неназован. Взира се отвъд олтара сред запалените свещи. Мълчаливо душата си изстисква от мрачен дъжд, под който тъй дълго бе стоял. В храма пусто и тихичко смълчано всичко му се струва... Покой. В тази меланхолна празнота странн ...
В синагогата на отчаянието под оловносив купол стои човек, неназован. Взира се отвъд олтара сред запалените свещи. Мълчаливо душата си изстисква от мрачен дъжд, под който тъй дълго бе стоял. В храма пусто и тихичко смълчано всичко му се струва... Покой. В тази меланхолна празнота странн ...
743
По едно време до мен дотича едно голямо рошаво куче. Уплаших се, че ще ме ухапе и вдигнах ръцете си, за да се предпазя. Тъй като седях на асфалта, главата му беше на нивото на моята. Животното ме подуши и побутна с нос рамото ми. Усетих топлия му дъх.
– Махай се оттук! – извиках аз.
Кучето ме изглед ...
– Махай се оттук! – извиках аз.
Кучето ме изглед ...
687
***
И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),
лястовичката направила си е гнездо!
*****
Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят ...
И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),
лястовичката направила си е гнездо!
*****
Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят ...
990
СВЕТЪТ В КРАКАТА НИ, СВЕТЪТ В КРИЛЕТЕ НИ
Летя. Летя и е прекрасно...
Сладка умора натежава в мен и отпускам плавно криле. Не се обръщам назад. Летиш зад мен, за да ме пазиш. Знам, че си там. Знам, че ме настигаш.
Забравям миналото. Забравям самотата. Забравям тъгата. Забравям болката.
Застигаш ме с ...
Летя. Летя и е прекрасно...
Сладка умора натежава в мен и отпускам плавно криле. Не се обръщам назад. Летиш зад мен, за да ме пазиш. Знам, че си там. Знам, че ме настигаш.
Забравям миналото. Забравям самотата. Забравям тъгата. Забравям болката.
Застигаш ме с ...
1019
11
ЗНАНИЕТО
Дядо Стамат много остаря. Трудно ходи, оплаква се, че краката го болят, че няма сила. Седи с часове на пейката пред къщи и наблюдава как животът тече край него. И сега потътри крака към любимото си място с почукване на бастунчето по циментираната пътека. А там вече е седнал студентът Ивайло ...
Дядо Стамат много остаря. Трудно ходи, оплаква се, че краката го болят, че няма сила. Седи с часове на пейката пред къщи и наблюдава как животът тече край него. И сега потътри крака към любимото си място с почукване на бастунчето по циментираната пътека. А там вече е седнал студентът Ивайло ...
782
4
На вратата се позвъни. Сърцето на Лили заби учестено и червенина покри лицето й. Адриана я прегърна през раменете и й се усмихна майчински, за кураж.
Следовател Караиванов се опита да се усмихне, но очите му бяха без блясък и с големи кръгове. Когато сложи ръце на масата, където го покани Лили, те е ...
Следовател Караиванов се опита да се усмихне, но очите му бяха без блясък и с големи кръгове. Когато сложи ръце на масата, където го покани Лили, те е ...
1239
3
Миналото ме преследва през нощта...
Ранява и сърце ме заболява...
Понякога май дори преиграва?!
Не иска да си тръгне, а желае да разяжда плътта ми на малки капчици тъга...
Носталгията му ме трови... По всичко унищожено и всичко изгубено... ...
Ранява и сърце ме заболява...
Понякога май дори преиграва?!
Не иска да си тръгне, а желае да разяжда плътта ми на малки капчици тъга...
Носталгията му ме трови... По всичко унищожено и всичко изгубено... ...
715
Мълчание... заседнал е в гърлото стон. Изпратен е за теб. Не го ли чу? Тишина... притихнал е гласът ми вътре в мен. Нека с теб да помълчим, заради нея... любовта. Усещаш ли я?! Тя изпълва пространството навред. Аз ти я изпращам, недей я гони. За теб е чакала един живот. По прашни булеварди е вървяла ...
646
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
