40 908 резултата
Пламъци... Само буйни огнени езици избледняваха пред очите ù. Пукот на подпалени дървета заглъхваше зад конския тропот, а стъклените ù очи плаваха в сълзи. Една сълза се търкулна по лицето ù и тупна на твърдата дървена повърхност...
- Анелия, всичко наред ли е? Да не си болна? – попита загрижено учи ...
- Анелия, всичко наред ли е? Да не си болна? – попита загрижено учи ...
488
1
23:30ч. На вратата се почука. Знаех, че е той, отворих му, без да се замисля, почти по навик.
Защо?
Защото това беше ТОЙ, този, на когото никога нямаше да мога да се разсърдя, каквото и да направи, колкото и да ме нарани.
Защо?
Защото очаквам същото от него, защото и той постъпва по този начин. ...
Защо?
Защото това беше ТОЙ, този, на когото никога нямаше да мога да се разсърдя, каквото и да направи, колкото и да ме нарани.
Защо?
Защото очаквам същото от него, защото и той постъпва по този начин. ...
1755
2
Облаците плътно покриваха небето и не позволяваха на нито един лунен лъч да се спусне над града. Едрите дъждовни капки се сипеха над глухата уличка.
В мрака на тази малка уличка, без нито една здрава лампа, освен дъждът се чуваше и тракането от женски токчета. Съвсем бързо тропаха, без да спират вър ...
В мрака на тази малка уличка, без нито една здрава лампа, освен дъждът се чуваше и тракането от женски токчета. Съвсем бързо тропаха, без да спират вър ...
704
Глава 1 – Зара
Събуждане
Будилникът звъни. Зър!
Измрънквам нещо неразбираемо и го бутам на пода.
Зър! ...
Събуждане
Будилникът звъни. Зър!
Измрънквам нещо неразбираемо и го бутам на пода.
Зър! ...
613
Искам да облека кожата ти върху мускулите си. Искам да взема устните ти и да ги сложа наместо моите. Искам да взема сърцето ти, за да пулсира вместо моето и да прелея твоята кръв в себе си, за да достигнеш всяка тъкан в мен. Искам да взема твоя кислород, за да живее всяка моя клетка чрез теб. Искам ...
797
Тогава кифла няма.
Шоколадовите трюфели се топят най-добре.
Какаото не е на прах, какаото е на пясък.
Зеленото на ментата е по-зелено.
Супа няма. ...
Шоколадовите трюфели се топят най-добре.
Какаото не е на прах, какаото е на пясък.
Зеленото на ментата е по-зелено.
Супа няма. ...
953
8
Аз съм…
Няма нужда да се представям, защото по-добре от мен знаеш коя съм. През твоите очи винаги съм изглеждала много по-съвършена, отколкото съм. Забележи, този път не злоупотребявам с думата „винаги”, защото наистина винаги сме били една до друга. Ако „винаги” е времето, през което сме били живи. ...
Няма нужда да се представям, защото по-добре от мен знаеш коя съм. През твоите очи винаги съм изглеждала много по-съвършена, отколкото съм. Забележи, този път не злоупотребявам с думата „винаги”, защото наистина винаги сме били една до друга. Ако „винаги” е времето, през което сме били живи. ...
1103
Станах, измих си зъбите и си направих кафе. Седнах да го пия и си запалих цигара. Реших да си пусна музика, но докато прехвърлях хилядите песни, не си харесах нито една и затова просто не си пуснах музика. Вчерашния ден се беше случило нещо голямо. Ехото от него все още отекваше в душата ми, но махм ...
849
2
- Точно така!
- Къде го открихте?
- Ще ти кажа по-късно. Сега го разгледай внимателно! Обърни внимание на този монограм.
- Прилича на Бога Оро. Хм! Интересно!
- Някои изследователи смятат, че е имало жертвоприношения и на хора от всички полинезийци, но това не е доказано. ...
- Къде го открихте?
- Ще ти кажа по-късно. Сега го разгледай внимателно! Обърни внимание на този монограм.
- Прилича на Бога Оро. Хм! Интересно!
- Някои изследователи смятат, че е имало жертвоприношения и на хора от всички полинезийци, но това не е доказано. ...
730
***
Слушам фонтана, камбаната, вътрешния си глас и рядко разговорите на хората около мен.
***
Събуждаш клоуна в мен!
В злобен, разочароващ смях. ...
Слушам фонтана, камбаната, вътрешния си глас и рядко разговорите на хората около мен.
***
Събуждаш клоуна в мен!
В злобен, разочароващ смях. ...
988
1
Птича песен прозвуча рано сутринта. Слънцето все още не бе изгряло, но луната вече бе залязла и земята бе студена. Дърветата изглеждаха като застинали помисли на някой съмняващ се във всичко и отказващ да даде мир на душата си бог. Тези от тях, които бяха напъпили, напомняха на хора, които са обвили ...
2040
Лебед от билетче...
Беше мрачен и дъждовен ден, но не от онези обикновените за зимния период, а от първите такива, когато всеки се буди сутрин и усеща в гърдите си онази буца лед, която е заседнала там. Денят не просто беше мрачен, той бе изпълнен със студ, студ дълбоко покълнал в телата на всички о ...
Беше мрачен и дъждовен ден, но не от онези обикновените за зимния период, а от първите такива, когато всеки се буди сутрин и усеща в гърдите си онази буца лед, която е заседнала там. Денят не просто беше мрачен, той бе изпълнен със студ, студ дълбоко покълнал в телата на всички о ...
1140
2
XLIII
О, бедни български народе, кой ли не те потъпка, кой ли не те попари!? Та агаряните ли не бяха, та татарите ли или пък уж дошлите да ти помогнат власи, трансилванци и хабсбурги? След всеки набег на която и да е войска, ти гасеше пожари, оставаше без стока и стада, по-беден и обруган отпреди.
Т ...
О, бедни български народе, кой ли не те потъпка, кой ли не те попари!? Та агаряните ли не бяха, та татарите ли или пък уж дошлите да ти помогнат власи, трансилванци и хабсбурги? След всеки набег на която и да е войска, ти гасеше пожари, оставаше без стока и стада, по-беден и обруган отпреди.
Т ...
911
7
***
Страхил отключи апартамента си. В коридора и в хола беше тъмно. Предпочете да се събуе на тъмно, за да не буди Антоанета. Тъкмо оставяше служебното си куфарче на портмантото, когато светлина го накара да затвори очи.
- Прибра се все пак, а?
- Антоанета, какво ти става? Просто си върша работата. ...
Страхил отключи апартамента си. В коридора и в хола беше тъмно. Предпочете да се събуе на тъмно, за да не буди Антоанета. Тъкмо оставяше служебното си куфарче на портмантото, когато светлина го накара да затвори очи.
- Прибра се все пак, а?
- Антоанета, какво ти става? Просто си върша работата. ...
2285
6
Бутилките бира стояха на перона. Влаковете идваха и заминаваха, преминавайки покрай тях с писък, каращ ги да звънват като кристални чаши, вдигнати за тост. Хората ги прескачаха забързано - десетки крака всеки миг заплашваха да нарушат крехкия им баланс и да ги превърнат в купчина начупено стъкло. Чи ...
814
Той беше отегчен от всичко, а тя объркана. Срещна ги един сайт за запознанства, сайт за самотници, всеки от които беше изгубил нещо по пътя, опитвайки се да бъде щастлив както го разбираше. Докато тя ожесточено се опитваше да обясни на заговарящите я, че не търси нищо в този сайт, а само разглежда п ...
740
Въпрос на време е да прозреш истината за „любовта”. Три пъти се привързвах към трима различни мъже – и по външност, и по характер, и по интелект. Значи ли това, че три пъти съм променяла себе си, докато съм търсела същността си? Вероятно...
Първата ми любов. Това беше една странна любов, в зората на ...
Първата ми любов. Това беше една странна любов, в зората на ...
461
Когато мръсникът започна за разкопчава копчетата на палтото ми, аз успях да се извъртя, след което го одрах по бузата. Очите му се опулиха от изненада.
– Кучка – изсъска той и ме перна през устата.
– Махай се или ще ти избода очите – казах с изненадващо спокоен глас аз и се опитах да отблъсна гнусни ...
– Кучка – изсъска той и ме перна през устата.
– Махай се или ще ти избода очите – казах с изненадващо спокоен глас аз и се опитах да отблъсна гнусни ...
818
СТАРА ЛЕГЕНДА
МАРА ШЕЙХ
Всичко започна, когато телефонът в стаята на професор Диксън иззвъня.
- Здравейте, професор Диксън, обажда се секретарката на професор Стоун. Дали ще можете да се срещнете в 19.30 часа в кабинета му?
- За какво става въпрос? - в този момент се чу отваряне на врата. ...
МАРА ШЕЙХ
Всичко започна, когато телефонът в стаята на професор Диксън иззвъня.
- Здравейте, професор Диксън, обажда се секретарката на професор Стоун. Дали ще можете да се срещнете в 19.30 часа в кабинета му?
- За какво става въпрос? - в този момент се чу отваряне на врата. ...
724
Времето сякаш отлетя безметежно бързо. Пет години.
Сякаш онзи майски ден бе вчера, когато се запознахме.
Помня го още ясно сякаш току-що всичко се случи.
Помня как се задавих от цигарата, от която ми даде да си дръпна.
Много се смя, помня, сякаш беше преди пет минути. ...
Сякаш онзи майски ден бе вчера, когато се запознахме.
Помня го още ясно сякаш току-що всичко се случи.
Помня как се задавих от цигарата, от която ми даде да си дръпна.
Много се смя, помня, сякаш беше преди пет минути. ...
977
Вървеше по тъмната улица с ръце в джобовете. Бързаше след убийствения ден към уютната мекота на дълбокото кресло в дома си. Жадуваше да избяга от мислите за бизнес, сделки, проценти и печалби.
Ниско прелитаща птица го накара да погледне с копнеж небето и да завие бързо към сградата. Поздрави разсеян ...
Ниско прелитаща птица го накара да погледне с копнеж небето и да завие бързо към сградата. Поздрави разсеян ...
1589
19
Един човек имаше рожден ден, но не ме покани. Да сме големи приятели – не сме, да съм се почувствал обиден – не съм, но ми става чоглаво като си помисля що ядене и пиене ще има.
На обявената дата за партито наминавам „случайно” на адреса. Голяма сграда, на алеята пред нея паркирани тузарски автомоби ...
На обявената дата за партито наминавам „случайно” на адреса. Голяма сграда, на алеята пред нея паркирани тузарски автомоби ...
1324
8
Водещ етап от личностното израстване е намирането на нещо вкусно, в поредната порция трудности от шведската маса наречена живот.
В този ред на мисли, денят е вече отлетял. Oстанал е само неговият приятен завършек. Пътувайки за мястото, се разминавам с хора. Всеки попаднал в своя си свят. Аз днес съм ...
В този ред на мисли, денят е вече отлетял. Oстанал е само неговият приятен завършек. Пътувайки за мястото, се разминавам с хора. Всеки попаднал в своя си свят. Аз днес съм ...
1120
След като напуснах любимата ми фирма, често си спомням за бившите ми колеги и за годините, които преживяхме заедно. Това бяха едни дни на безоблачното щастие и много смях. Екипът ни беше страхотен. Млад и готин шеф, който с течение на времето свикна с нашите изблици на лудост, аз, колежката Цвети и ...
1561
Бягство
Бяха изминали часове, здрачаваше се. Лицето, краката и ръцете ù бяха надраскани от клоните, роклята ù беше раздърпана на места. Но тя продължаваше да върви и да навлиза по-навътре в гората. Не след дълго изгря луната, беше пълнолуние. Лунната светлина падаше под странен ъгъл, когато момичето ...
Бяха изминали часове, здрачаваше се. Лицето, краката и ръцете ù бяха надраскани от клоните, роклята ù беше раздърпана на места. Но тя продължаваше да върви и да навлиза по-навътре в гората. Не след дълго изгря луната, беше пълнолуние. Лунната светлина падаше под странен ъгъл, когато момичето ...
786
Като премислях всичко по-късно, можех да си спестя куп неприятности, ако не бях идвал в този град и вятърът ме бе отвял в някое по-незабележимо градче, далече на север... Рим е хубав град, дори и за лаик като мен, който не се интересува много-много от природни красоти и бърка наследството на Микелан ...
1048
3
Ако днес ме попитат какво искам, ако някой ми гарантира, че би могъл да сбъдне едно мое желание, аз бих поискала да ме върне година назад. Ако обаче този някой бе дошъл миналата година, аз щях да поискам да ме отведе година напред...
Тогава не осъзнавах усмивката си.
Тогава нямах представа колко е х ...
Тогава не осъзнавах усмивката си.
Тогава нямах представа колко е х ...
1487
4
Пак съм седнала пред циганската любов и с "трепет, вълнение и ентусиазъм" се чудя какво да пиша. Може би ще е добре, ако опиша настроението си - никакво. Денят ми - скучен. Животът ми - хубав, но леко еднообразен. Бъдещето ми - някъде в Германия. Семейството ми - хубаво. Прозорецът - замръзнал. Чувс ...
677
1
Когато чу звука от изстрела, Сара се втурна по стълбите. Толкова искаше да избяга, че краката ù се превиха и скоро цялото ù тяло се озова на пода. Опита се да стане, но усещаше ужасно силна болка в ръката си. С големи усилия успя да стане и се хвърли през вратата с всичка сила. Бяга около десет мину ...
932
2
Сън
Цял ден времето бе едно такова навъсено, цял ден едни облаци… Чувствах се отпаднала и някак си мъничка. Сякаш нищо не успяваше да грабне вниманието ми, нищо не беше достатъчно заинтересуващо...
И така в скука и безделие мина целият ми ден. Прибрах се, бързайки да скоча в леглото и да превключа н ...
Цял ден времето бе едно такова навъсено, цял ден едни облаци… Чувствах се отпаднала и някак си мъничка. Сякаш нищо не успяваше да грабне вниманието ми, нищо не беше достатъчно заинтересуващо...
И така в скука и безделие мина целият ми ден. Прибрах се, бързайки да скоча в леглото и да превключа н ...
621
1
Ако бях оптимист, щях да си мисля само как накрая на деня ще си седя, ще си пия бирата и всичко от този ден изведнъж ще придобие смисъл. Ако бях песимист, щях да добавя, че да живееш за едната бира накрая на деня си е жалко.
Реалистично погледнато обаче, аз не мислех – аз просто седях. Седях на опаш ...
Реалистично погледнато обаче, аз не мислех – аз просто седях. Седях на опаш ...
1167
1
Детето, което е залепило нос на прозореца, съм аз.
Всъщност на снимката не се виждам, понеже никой не снима прозорци с деца, които са сплескали носовете си в стъклата им в желанието си да видят повече и да бъдат участници в събитията. Не че не ме поканиха да се снимам. Страха си да не би да не ме за ...
Всъщност на снимката не се виждам, понеже никой не снима прозорци с деца, които са сплескали носовете си в стъклата им в желанието си да видят повече и да бъдат участници в събитията. Не че не ме поканиха да се снимам. Страха си да не би да не ме за ...
1368
5
Кафенето и Магазинът
Витрините на Кафенето и Магазина се вторачваха една в друга, и нямаше начин да не е така – разположени един срещу друг от двете страни на тихата квартална улица, бяха обречени на това.
През деня Магазинът се заливаше от смях, грейваше от цветовете на плодове и зеленчуци, крещеше ...
Витрините на Кафенето и Магазина се вторачваха една в друга, и нямаше начин да не е така – разположени един срещу друг от двете страни на тихата квартална улица, бяха обречени на това.
През деня Магазинът се заливаше от смях, грейваше от цветовете на плодове и зеленчуци, крещеше ...
776
5
Дог виеше протяжно. Лили се усети, че залисана в подредбата на стаята на Сияна и подготовката на децата за сън, беше забравила да го нахрани. Взе консерва от хладилника и излезе при него. Погали го и му изсипа храната в паничката. Той махаше доволно с опашка, докато се хранеше. „Дог, Дог, за всички ...
1179
5
Този ден не се чуваше гласа на Лимона. В работилницата беше тихо. Павлето се спря и заслуша. Не се виждаше жива душа. Наоколо се чуваше песента на вятъра, който летеше и нямаше спиране. Едно кичурче от косата на момъка заподскача весело в унисон с вятъра и двамата заиграха лудешки танц. Павлето пост ...
795
XLI
Много поселища обиколих в следващите месеци и хиляди християни заклех пред Божия кръст и Евангелието да се борят до смърт за свободата си.
За моя радост архиепископ Дионисий Рали поиска да го придружа по пътя му към Великия Никопол. Бях горд, че християнин като него е решил да се опре на мен. Но ...
Много поселища обиколих в следващите месеци и хиляди християни заклех пред Божия кръст и Евангелието да се борят до смърт за свободата си.
За моя радост архиепископ Дионисий Рали поиска да го придружа по пътя му към Великия Никопол. Бях горд, че християнин като него е решил да се опре на мен. Но ...
914
9
Още със събуждането усещам как сърцето ми подскача развълнувано, кръвта нахлува рязко във вените ми - днес ще го видя! Кога започнах да живея заради този петък следобед? Кога целият смисъл да ставам сутрин се сведе до очакването на този ден, да мине още една минута, която да ме доближи до момента, в ...
1448
1
2
Случайност царува,
случайност робува,
случайност патки пасе.
случайност робува,
случайност патки пасе.
976
1
Две души, слети в една.
Две души, неизбежно свързани.
Две души, молещи се за любов.
Къде ли е тя ?
Елементът на свободата, ...
Две души, неизбежно свързани.
Две души, молещи се за любов.
Къде ли е тя ?
Елементът на свободата, ...
696
Един непораснал романтик (12)
- А ти, как се чувстваш, когато ти разказвам тази история? Да си призная, на мен ми е малко неудобно.
Въпросът ми е посрещнат със закачлива усмивка:
- На мен ми е интересно... Не съм ревнива... Влюбен си... Е, аз си мисля, че това е естественото ти състояние. Но пък ням ...
- А ти, как се чувстваш, когато ти разказвам тази история? Да си призная, на мен ми е малко неудобно.
Въпросът ми е посрещнат със закачлива усмивка:
- На мен ми е интересно... Не съм ревнива... Влюбен си... Е, аз си мисля, че това е естественото ти състояние. Но пък ням ...
650
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
