40 908 резултата
Беше неприятно изненадана от този пулс по отдавна правата диаграма. От месеци лежеше в онзи щастлив покой, който ú носеше безчувствието. Разтапяше между устните си вкуса на поредното преживяно умиране и бе притаила дъх, преди влюбеният аромат на последващо прераждане да даде нов тласък на живот в пр ...
1350
16
Единствено гневът беше завладял съзнанието ми, докато вървях през притихналия малък парк. Въздухът беше топъл, нажежен от яростно греещото слънце и когато го вдишах, в опит да се успокоя, това изобщо не помогна. Беше някак гъст и врял като клокочещ захарен сироп. Всичко се завъртя за миг пред очите ...
921
4
А-а-а, ето къде се реело немирното ми хвърчило! Видях го над покрива на лечебницата и таман се бях ухилил до уши, когато ме стреснаха яростно мучене и тропот. Замръзнах и едно мускулче на бузата ми заподскача. Изтръпнало погледнах към поляната. Селският бик гонеше ветеринаря. Човек пред животно, с в ...
1007
22
Всичко се случи през едно горещо лято преди не повече от десет години. По това време бях на около седем години и истински важните за мен неща бяха свързани с игрите от ранна сутрин до късна вечер. Не бях непослушно дете, въпреки фактa, че обичах да се занимавам с неща, присъщи за момчетата, и родите ...
2077
6
Заплатата ми закъсняваше с цели три дни. Три дни, през които на всеки час проверявах картата си на банкомата. Отговорът всеки път беше един - "Недостатъчна наличност". След което банкоматът вежливо ми благодареше, че съм му ползвал услугите, та чак ме канеше да заповядам отново, ламарината му с лама ...
1022
10
Видовден
- Ето, подпиши се тук! – шефката побутна присъствената тетрадка.
Жана се наведе и в момента, в който драсна да удостовери пристигането си на работа чу:
- Ако днес ти връчат заповедта за съкращение, да не се изненадаш.
Ръката й стисна химикала като с клещи, вдигна глава и погледна в месестот ...
- Ето, подпиши се тук! – шефката побутна присъствената тетрадка.
Жана се наведе и в момента, в който драсна да удостовери пристигането си на работа чу:
- Ако днес ти връчат заповедта за съкращение, да не се изненадаш.
Ръката й стисна химикала като с клещи, вдигна глава и погледна в месестот ...
894
2
Затвори ме. В малка картонена кутийка. По-малка дори от тези, в които продават кибритени клечки. Затвори ме за секунда, а после ме пусна да си ида. Но аз не можах. Първо ме беше страх да изляза и дълго останах вътре. След време, когато вече бях събрала смелост да разкъсам стените й, почувствах, че н ...
681
1
Голо момиче в лавандулата
Нежната голота на бялото ú тяло извираше изпод тънката рокля. Бавно и грациозно я свали. С подчертан и красив контраст меките телесни багри постепенно се очертаха на фона на разцъфналата лавандула. Лилави и зелени цветове, простиращи се далеч, далеч до узрелите жита, изглеж ...
Нежната голота на бялото ú тяло извираше изпод тънката рокля. Бавно и грациозно я свали. С подчертан и красив контраст меките телесни багри постепенно се очертаха на фона на разцъфналата лавандула. Лилави и зелени цветове, простиращи се далеч, далеч до узрелите жита, изглеж ...
2969
2
18
- Не ме наранявай, моля те! – гласът й трепереше, едва се процеждаше през гърлото. Нещо я душеше и думите трудно се изтръгваха от пресъхналите й устни. Сълзите бяха на ръба на очите й – нейните доскоро весели очи.
Беше си обещала да не позволи на никого повече да я наранява. Много официално и тържес ...
Беше си обещала да не позволи на никого повече да я наранява. Много официално и тържес ...
2107
2
-Не, Джеймс, не можеш!
-Но защо? Аз съм единственият наследник.
-Ти и злият ти братовчед. Той също има право над имението и семейното богатство.
-Но, майка ми посочи мен.
-Ако ти умреш, автоматично той наследява всичко. И преди е убивал - размина му се. Сега ли няма, при положение, че залогът е толк ...
-Но защо? Аз съм единственият наследник.
-Ти и злият ти братовчед. Той също има право над имението и семейното богатство.
-Но, майка ми посочи мен.
-Ако ти умреш, автоматично той наследява всичко. И преди е убивал - размина му се. Сега ли няма, при положение, че залогът е толк ...
1290
1
Колко го искаш?
Недоядената закуска от вчера е все още апетитна хапка. С малко повече извинения ще придобие неповторим вкус. Нещо се крие под леглото... шоколадовите устни на подтиснатите желания. Какво ще кажеш, идеалния десерт. А да.
Захаросаната вина. Нарязна е на малки парченца, нека да има за в ...
Недоядената закуска от вчера е все още апетитна хапка. С малко повече извинения ще придобие неповторим вкус. Нещо се крие под леглото... шоколадовите устни на подтиснатите желания. Какво ще кажеш, идеалния десерт. А да.
Захаросаната вина. Нарязна е на малки парченца, нека да има за в ...
1087
1
Пролог
Те бяха тук! Това беше горчивата истина. Техните огромни и ужасяващи космически кораби вече втори ден се намираха в орбита около Земята и от огромните им туловища, които закриваха Слънцето, бликаше само смърт и разрушение. Те бяха нашественици и тяхната цел беше само една - да унищожат човече ...
Те бяха тук! Това беше горчивата истина. Техните огромни и ужасяващи космически кораби вече втори ден се намираха в орбита около Земята и от огромните им туловища, които закриваха Слънцето, бликаше само смърт и разрушение. Те бяха нашественици и тяхната цел беше само една - да унищожат човече ...
796
Казват, че за слепия животът е безсмислен. Едно лутане без цел, без посока, лутане, лишено от всякакъв смисъл и всякаква същност. Това, което не разбирам обаче е, за кого се отнася това – дали за онзи, който безвъзвратно е изгубил правото си да вижда, или за онзи, който е затворил душата си, сърцето ...
1186
6
Селена се събуди с мисълта: „Какво ще си кажем днес на работа?”. А втората мисъл беше: „Господи, гърлото ми гори”. Изтича до кухнята, пусна силно водата от чешмата да тече и започна да пие направо така, без чаша. След като утоли алкохолната си жажда, унесена отново в мислите си, се запъти към банята ...
729
3
БЛАГОТО НА ЖИВОТА
След дългогодишно обучение дошло време ученикът да положи последния си изпит по мъдрост при своя наставник. Учителят му поставил задача при едно пътешествие да избере човека, с когото би предпочел да преживее несгодите на живота. Първия човек, когото срещнали, обработвал нивата си. ...
След дългогодишно обучение дошло време ученикът да положи последния си изпит по мъдрост при своя наставник. Учителят му поставил задача при едно пътешествие да избере човека, с когото би предпочел да преживее несгодите на живота. Първия човек, когото срещнали, обработвал нивата си. ...
799
2
Беше книга. Непокътната – в която човекът четеше. Четеше от самото си рождение. Четеше през целия си живот. Прочете и за деня на смъртта си... Всеобхват. Не истина, не минало, не настояще... Имаше игра...
Игра като неправдоподобен спектакъл. Истината бе измислена. Измислицата – реалност...
Човекът с ...
Игра като неправдоподобен спектакъл. Истината бе измислена. Измислицата – реалност...
Човекът с ...
594
То стои край пътя сигурно от цяло столетие. Има исполински размери - един истински великан от приказките! Клоните му са като неистово протегнати към небето ръце - мускулесто напрегнати и релефни. А кората му е грубо грапава, напукана като дъно на отдавна пресъхнало море. Корените му изпъкват над пов ...
770
4
Творчески експеримент – една история – два разказа – вижте разказа „Овенът Горчо” на Иван Христов - Рудин
Бях смело момче. По-дръзко от всички в цялата махала. Не трепвах нито от приказките за Торбалан и Баба Яга, нито от историите за вампири и таласъми, които вечер по-големите разказваха около огън ...
Бях смело момче. По-дръзко от всички в цялата махала. Не трепвах нито от приказките за Торбалан и Баба Яга, нито от историите за вампири и таласъми, които вечер по-големите разказваха около огън ...
1171
18
- Георги, всички хора, които обичаха Ана, си отидоха. Първо учителката ù по френски, от чийто злополучен балкон падна Ана. После – съпругът ми. След това, онзи инцидент с нейните съученици – рейсът, който катастрофира. Останах само аз. Дали ако не си отида, тя няма да се събуди?
- Стига, стига! Умор ...
- Стига, стига! Умор ...
1513
8
Дъждът тропаше в отмерен такт по плочата. Протяжност. Целият път беше толкова разтеглен
и се губеше в парата на капките. Искаше да сънува, да гали, да вика и да изпее цялата песен на душата си.
Но нито сънуваше, нито викаше, нито пееше. Стоеше кротко, в тъга и в безумна слабост. Девствено състояние
...
и се губеше в парата на капките. Искаше да сънува, да гали, да вика и да изпее цялата песен на душата си.
Но нито сънуваше, нито викаше, нито пееше. Стоеше кротко, в тъга и в безумна слабост. Девствено състояние
...
596
Цигара. Последна дръпка. Поех дима жадно, толкова, че изгубих удоволствието. Така не исках да свършва, че чак ми загорча. Защото съм наивна и глупава. Иска ми се да разбера много неща. Иска ми се да разбера, че вкусът на устните ти ще си остане същият, дори когато не грабя отчаяно от него. Иска ми с ...
651
ОВЕНЪТ ГОРЧО
Иван Христов - творчески експеримент – една история в два разказа. Погледнете „Въртоглавеца” от Ина Крейн
Най-скъпите спомени от детството съм запазил от моето родно село, запиляно близо до границата, в западните покрайнини. Планините там са девствени и прохладни. Стръмните поляни, коит ...
Иван Христов - творчески експеримент – една история в два разказа. Погледнете „Въртоглавеца” от Ина Крейн
Най-скъпите спомени от детството съм запазил от моето родно село, запиляно близо до границата, в западните покрайнини. Планините там са девствени и прохладни. Стръмните поляни, коит ...
829
10
Отново със същото посвещение.
На дъното на старото ми чекмедже открих една мъничка кутийка за бижута. Колко такива бях получавала, но ги изхвърлях всичките. Всичките, освен тази. Може би е по-различна от останалите?! Не. Същата е. Малка, розова на цвят, с форма на сърце. Но ето, че когато я отворя, ...
На дъното на старото ми чекмедже открих една мъничка кутийка за бижута. Колко такива бях получавала, но ги изхвърлях всичките. Всичките, освен тази. Може би е по-различна от останалите?! Не. Същата е. Малка, розова на цвят, с форма на сърце. Но ето, че когато я отворя, ...
1227
4
Невена се събуди с главоболие и в чуждо легло. Какво правеше тук и кой беше тоя орангутан до нея?! Ужас! Даа, снощи се беше оляла! Отдавна не се беше оливала по този начин. Непознатият господин в леглото, щеше да й помогне в кариерата на ясновидка, щеше да й дава пари, много пари и не само пари, ами ...
2394
1
28
С Вяра трябваше да се срещнат при лодките в цар Симеоновата градина, в шест часа следобед. Време беше да се приготви. Чувстваше се някак си неопределено. Подобно, когато искаш нещо, но не знаеш какво. Приближи се до рафта, взе библията, отгърна произволно една страница и зачете на глас: “Притчи Соло ...
606
Няма начин да не пиша за Крисчо - нашето комшийче, защото той е култова фигура. Крисчо е малък, но голям образ - винаги чист и спретнат, с ококорено големи, умно гледащи сини очи и къса руса косица, сресана по комсомолски на път. Това е просто Крисчо - новият верен поданик на Сашко. Той следва Сашко ...
947
2
Разбиващи до края, проникващи отвъд тишината на погледите - заслепяващи дори лъчите, изплъзнали се нежно между тях и намиращи утеха в отливането им... Недостигнато в корабокруширали вълни в обтегнатите тетива на телата - търсещи се в дивите сенки на съня, от прошепващите спомени... Изписващи живите ...
1107
2
Веднага след пристигането на кораба в Холанар моряците побързаха да го напуснат, подобно на мишки, бягащи от потъващ плавателен съд. Не бяха виждали суша от месеци и сега жадуваха да опитат от всяко едно нещо, което цивилизацията можеше да им предложи – от прах по обувките до посещение в истински хр ...
896
Безплатно. Имам нова отрова. Силна, замайваща, вредна. И до болка красиво мастиленосиня. Изгубвам се в недописани изречения вътре в мен. Не си ми муза, но ми се иска, ако ми позволиш, да те докосна, само за малко. За толкова кратко, че да мога единствено да усетя как дъха ти и безразсъдството ми се ...
785
4
На един oтдалечен остров на име Миранда живееха чувствата: щастието, самотата, суетата, алчността и скръбта. Тe всички невинаги се разбираха поради различията си. Например алчността винаги искаше всичко за себе си и не даваше нищо на никого, самотата пък винаги нямаше компания и се чувстваше много с ...
1139
2
- Айде, чедо, време е да си починеш, че та чака цял концерт. А и требва да са облечеш прилично, та да та ареса момата.
Павлето сведе глава. Когато думаха за Вяра, нещо трепкаше под лъжичката му и свиваше корема му. Сега той тръгна към одаята си.
Часовете бавно се редяха. Малкият часовник в гърдите м ...
Павлето сведе глава. Когато думаха за Вяра, нещо трепкаше под лъжичката му и свиваше корема му. Сега той тръгна към одаята си.
Часовете бавно се редяха. Малкият часовник в гърдите м ...
520
Сенките на минувачите изплуваха една по една от мъглата. Първо се показваха тънки тела, които постепенно нарастваха, а главите се виждаха, едва когато човекът беше на 4 – 5 метра. След като ме подминеха, изчезваха първо главите им, а след това безглàвите им тела се стопяваха в мъглата, докато не изч ...
833
И самураите понякога сънуват нежност... Той ми разказа своя сън... разказа ми го още преди да сме се срещнали, разказа ми нашия бъдещ спомен...
Докосваме се само с върховете на пръстите - нежността прелива и изтича през тях, залива ни, разперва криле от мъгла и ни обгръща в неонов воал...
Скрити и з ...
Докосваме се само с върховете на пръстите - нежността прелива и изтича през тях, залива ни, разперва криле от мъгла и ни обгръща в неонов воал...
Скрити и з ...
689
2
2007 година...
''Не ми се ходи в Америка!''... Казвах го така, сякаш всичко зависи само от това дали искам, или не искам да ходя в Америка, а другите неща са просто дребни подробности. Сякаш американските емиграционни власти само чакат да изявим желание. Гризат си нервно ноктите от нетърпение. Ще си ...
''Не ми се ходи в Америка!''... Казвах го така, сякаш всичко зависи само от това дали искам, или не искам да ходя в Америка, а другите неща са просто дребни подробности. Сякаш американските емиграционни власти само чакат да изявим желание. Гризат си нервно ноктите от нетърпение. Ще си ...
1766
5
Събуждам се, разтърквам очи и примигвам от ярката светлина, процепваща се през прозореца. Изтягам се бавно като котка, готова за стръвни подвизи и си мисля вече за сутрешното си кафенце, но нещо не ми мирише на кафе, пък аз нали съм свикнала да ми го поднасят веднага. Оглеждам се и протягам ръката с ...
735
2
000000000000000000000000000000000
Джулио тичаше като обезумял. Стигна в къщата и извика баща си.
- Влез, момче, кажи какво стана? Къде е Джак?
- Джак влезе в храма. Намира се в забранените пещери. Ще трябва да повикаме полиция!
- Ще се справим сами. ...
Джулио тичаше като обезумял. Стигна в къщата и извика баща си.
- Влез, момче, кажи какво стана? Къде е Джак?
- Джак влезе в храма. Намира се в забранените пещери. Ще трябва да повикаме полиция!
- Ще се справим сами. ...
748
1
Да си влюбен, да обичаш, да гориш и да искаш всичко покрай теб да е светло и слънчево, живо и диво, е толкова хубаво, че страх да те хване.
Да се страхуваш от обичта и да се терзаеш от факта, че си влюбен, да отричаш и да търсиш причина да избягаш е толкова малодушно, колкото и факта, че се чувстваш ...
Да се страхуваш от обичта и да се терзаеш от факта, че си влюбен, да отричаш и да търсиш причина да избягаш е толкова малодушно, колкото и факта, че се чувстваш ...
944
2
2.
ВИДЕНИЕТО И ПИТКАТА
Преди много години имах видение. Жена в бяло ми каза, че преди да си отида от света ще напиша живота си на чернова. Сън беше май...Не мога да тълкувам добре видения и сънища, но решението ми да запълвам тетрадки беше продиктувано от мисълта, че ако пропусна мига, черновата ще ...
ВИДЕНИЕТО И ПИТКАТА
Преди много години имах видение. Жена в бяло ми каза, че преди да си отида от света ще напиша живота си на чернова. Сън беше май...Не мога да тълкувам добре видения и сънища, но решението ми да запълвам тетрадки беше продиктувано от мисълта, че ако пропусна мига, черновата ще ...
2459
11
- До кога ше е така, мале? Няма ли за тях някой по-якичък, па да ги подпретне с една дряновица, та да видат тогаз?
- Ей, ей, по-тихичко, че ако на чуят, живи няма да сме!
- А бе и сега сме кат мъртъвци. Живейм и едвам дишаме.
- Недей да рачиш така, сине! Нъл знайш? Търпиш, търпиш и накрай не мойш. О ...
- Ей, ей, по-тихичко, че ако на чуят, живи няма да сме!
- А бе и сега сме кат мъртъвци. Живейм и едвам дишаме.
- Недей да рачиш така, сине! Нъл знайш? Търпиш, търпиш и накрай не мойш. О ...
578
2
Някъде в неосъзнатото
(“Misery loves company”)
Лежа в окъсаните посивели чаршафи, опънати върху продънения дюшек и си мисля, втренчил празния си поглед към бялата светлина на луминесцентната лампа. Една паяжинка, спускаща се от нея, сякаш единствена, намира сили да танцува на фона на олющената мазил ...
(“Misery loves company”)
Лежа в окъсаните посивели чаршафи, опънати върху продънения дюшек и си мисля, втренчил празния си поглед към бялата светлина на луминесцентната лампа. Една паяжинка, спускаща се от нея, сякаш единствена, намира сили да танцува на фона на олющената мазил ...
1161
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
