40 902 резултата
В тази мокра нощ не зная дали ще осъмна отново. Снегът сякаш вали в душата ми - направо.
Плаче ми се отдавна и все проронвам по една непресъхваща сълза... Повече не смея...
Всъщност може би ми се иска да се веселя като останалите, но нещо не се получава.
Не, не че чувството ми за хумор ми се изплъзв ...
Плаче ми се отдавна и все проронвам по една непресъхваща сълза... Повече не смея...
Всъщност може би ми се иска да се веселя като останалите, но нещо не се получава.
Не, не че чувството ми за хумор ми се изплъзв ...
777
Край тях заскърца каручката на циганина Карчо. Старото, мършаво магаре теглеше едва-едва каручката. Карчо задържа юздитe.
- Как е, аркадаш? - обърна се циганинът към Цимбара.
- Живо и здраво, аго - отвърна мъжът. А ти накъде си я подкарал?
- Тива в кръчмата, байо. Нъл знайш? Сам челяк, не челяк. Вин ...
- Как е, аркадаш? - обърна се циганинът към Цимбара.
- Живо и здраво, аго - отвърна мъжът. А ти накъде си я подкарал?
- Тива в кръчмата, байо. Нъл знайш? Сам челяк, не челяк. Вин ...
628
От другата страна
Зимата – символ на бялото – толкова противоречив цвят. Съдържа в себе си чистота и девственост и в същото време те поглъща в своята носталгия. Налага ти се да си в бяла стая. От другото бяло те дели един прозорец. Навън бялото е студено, но пухкаво и от топлата стая не усещаш разли ...
Зимата – символ на бялото – толкова противоречив цвят. Съдържа в себе си чистота и девственост и в същото време те поглъща в своята носталгия. Налага ти се да си в бяла стая. От другото бяло те дели един прозорец. Навън бялото е студено, но пухкаво и от топлата стая не усещаш разли ...
1335
6
- Не ме гледай така, моля те! В погледа ти чета укор. Караш ме да се чувствам виновен, а дори не знам в какво… Какво е, а? Защо на теб да ти е по-лесно?... Застрашена ли се чувстваш с мен, кажи?... Престани да мълчиш, за Бога, просто кажи нещо… Нещичко…
В сумрачния бар бе полупразно. Барманът мързел ...
В сумрачния бар бе полупразно. Барманът мързел ...
1368
5
Трета глава
Готови за път Кота и Наруто стояха и пиеха чай със закуската. С идването на сутрешната порция храна се разбра, че работата на Кота е да ходи по градовете и да продава билки и чайове. Чаят беше един от неговите и определено бе със странен вкус - тръпчив и леко горчив на момент, но някак с ...
Готови за път Кота и Наруто стояха и пиеха чай със закуската. С идването на сутрешната порция храна се разбра, че работата на Кота е да ходи по градовете и да продава билки и чайове. Чаят беше един от неговите и определено бе със странен вкус - тръпчив и леко горчив на момент, но някак с ...
1526
Замислих се - чакам от... 3 месеца. Всъщност, от много по-отдавна, но ако си призная, че това отдавна е... година и половина... ще се сдухам съвсем. Така че няма да си признавам...
И така - чакам.
Какво, кого?
Нещо да се случи.
Преди време чакането придоби конкретен образ... ...
И така - чакам.
Какво, кого?
Нещо да се случи.
Преди време чакането придоби конкретен образ... ...
1614
3
Дориан се събуждаше бавно.
Не бързаше за никъде, защото днес бе събота, а и имаше празник, при това двоен!
На 14 февруари честваше и рождения си ден, а и новоизлюпения празник Св. Валентин.
Усещаше топлото тяло на жена си под завивката. И двамата се бяха усукали в одеялото до брадичката, защото ноще ...
Не бързаше за никъде, защото днес бе събота, а и имаше празник, при това двоен!
На 14 февруари честваше и рождения си ден, а и новоизлюпения празник Св. Валентин.
Усещаше топлото тяло на жена си под завивката. И двамата се бяха усукали в одеялото до брадичката, защото ноще ...
1388
3
Ден първи: Самота
Самотата хвърляше сянка на радостта и извисяваше своята последователка – тъгата. Вървях празен, безцелно се лутах между едни и същи сенки. Всичко беше тъмно и мрачно, само че не беше нощ – през нощта луната осветява пътя ти, звездите ти припомнят, че не си сам, а щурците пеят песни ...
Самотата хвърляше сянка на радостта и извисяваше своята последователка – тъгата. Вървях празен, безцелно се лутах между едни и същи сенки. Всичко беше тъмно и мрачно, само че не беше нощ – през нощта луната осветява пътя ти, звездите ти припомнят, че не си сам, а щурците пеят песни ...
1062
2
Ти си ми сълзата... Има такава песен на Тони и Найден. „Ако сълза си в очите ми гореща, аз няма да заплача в нощта, за да не те загубя...” Ти си ми сълзата, ти си моят грях... Боже, колко съм грешна! Не знам дали изобщо могат да се простят тези грехове... Но този, последният грях, бих го повторила о ...
1159
3
“Малки реминисценции за Христос и петия печат”
Имаше някога един роб Дю-Дю. Негов господар беше Тики-Така. Господарят продаде дъщерята на Дю-Дю на друг господар. Скоро робът научи, че дъщеря му е умряла. Дю-Дю се натъжи. Синът му го продадоха на един стар богаташ. Скоро научи и за неговата смърт. То ...
Имаше някога един роб Дю-Дю. Негов господар беше Тики-Така. Господарят продаде дъщерята на Дю-Дю на друг господар. Скоро робът научи, че дъщеря му е умряла. Дю-Дю се натъжи. Синът му го продадоха на един стар богаташ. Скоро научи и за неговата смърт. То ...
985
1
Един принц решил да се ожени. Искал да си намери сръчна, безстрашна и умна жена. В царския палат започнали да идват девойки, но той никоя не одобрил.
В царството му живеела самотно една девойка. Имала си кученце, котенце и кокошчица. Един ден и тя решила да опита късмета си. Била виждала веднъж прин ...
В царството му живеела самотно една девойка. Имала си кученце, котенце и кокошчица. Един ден и тя решила да опита късмета си. Била виждала веднъж прин ...
2424
3
Ако вече сте на възраст... Ако вече всичките ви приятелите са разведени или са обикновени квартални пройдохи... Ако вечер се прибирате сам в своята бърлога, а сутрин единствената ви дилема е дали да си лъснете обувките с пердето или с котката, време е да се замислите защо се получава така! Вероятно ...
1271
5
Беше към девет вечерта. Стоях на терасата пред стаята си, удобно облегнат на перилата и се наслаждавах на шарения поток от хора и коли седем етажа под мен.
Курортната улица блестеше с реклами и неонови светлини, извивайки се като пъстра змия между хотелите. Беше време за купон, а на мен не ми се изл ...
Курортната улица блестеше с реклами и неонови светлини, извивайки се като пъстра змия между хотелите. Беше време за купон, а на мен не ми се изл ...
1240
9
Вървя и дъха си усещам все по-шумен. Не мога да спра. Пак същият сън. Започна пак същото - с теб. Косите ми, разпилени на раменете ти и секундите, разкъсани на милиони мили от сърцето ти. Тишина. Ръцете ти, плъзгащи се по съзнанието ми. Спускат се бавно, унищожаващо, сладко... Топлината на тялото. Т ...
946
Опитах се да разкажа една история.
Силата на бурята
Вятърът идваше на талази и вълнението на морето подмяташе малкия кораб. Той жално прискърцваше и се накланяше ту на едната си, ту на другата си страна. Морската стихия се опитваше да погълне корабчето, което не бе успяло да стигне брега навреме, въ ...
Силата на бурята
Вятърът идваше на талази и вълнението на морето подмяташе малкия кораб. Той жално прискърцваше и се накланяше ту на едната си, ту на другата си страна. Морската стихия се опитваше да погълне корабчето, което не бе успяло да стигне брега навреме, въ ...
1364
15
Откъде беше дошло, не се знаеше. Беше се свило на кълбо в тревата до оградата. Беше мръсно и гладно, даже нямаше сили да лае. Митко го намери, нахрани го, изми го.
- Какъв мъник си само, но ще те дресирам, ще станеш следотърсач - му говореше момчето, а кученцето само помахваше с опашка. Митко се гри ...
- Какъв мъник си само, но ще те дресирам, ще станеш следотърсач - му говореше момчето, а кученцето само помахваше с опашка. Митко се гри ...
760
Въздухът е изсушен от отиващата си зима. Мъглата, която ни сковаваше и навяваше хлад, си отиде. Изгря слънце. Отнякъде се чува мелодия. Весела и жизнена. Знам, че те има. Някъде си. Нещо мислиш, правиш, върховете на пръстите докосват онова, което е около теб, навярно забравили вече за мен...
Поглежд ...
Поглежд ...
1360
За да не ти е сив животът,
трябва да ти е сиво веществото в главата!
трябва да ти е сиво веществото в главата!
796
2
- Мамо, защо не поканим някой да ни дойде на гости?
- Мамо, защо нямаш приятелка, с която да си ходите на гости?
- Мамо, не ти ли се играе, ама как така, наистина ли не ти се играе? – спомням си, че такива въпроси задавах на мама, когато бях на шест годинки. Обикновено тя беше винаги в кухнята, наве ...
- Мамо, защо нямаш приятелка, с която да си ходите на гости?
- Мамо, не ти ли се играе, ама как така, наистина ли не ти се играе? – спомням си, че такива въпроси задавах на мама, когато бях на шест годинки. Обикновено тя беше винаги в кухнята, наве ...
1205
13
Оставащото време споделих, зад моите стихове се скрих,
но така и болката не промених.
Тя растеше, растеше и растеше.
Докато един ден не размъти мозъка ми.
Разби на парчета психиката - разума ми. ...
но така и болката не промених.
Тя растеше, растеше и растеше.
Докато един ден не размъти мозъка ми.
Разби на парчета психиката - разума ми. ...
972
1
Ще избягам от себе си...
(На Игн.)
Няма я тази любов по улиците на стария град… И зомбирано вървя и сякаш сляпа съм за всичко и за всички… Отминават ме хората – близки и далечни, отминавам ги и аз… И клепачите не трепват от студения въздух, който се сблъсква с тях, кожата дори не настръхва… Каква си ...
(На Игн.)
Няма я тази любов по улиците на стария град… И зомбирано вървя и сякаш сляпа съм за всичко и за всички… Отминават ме хората – близки и далечни, отминавам ги и аз… И клепачите не трепват от студения въздух, който се сблъсква с тях, кожата дори не настръхва… Каква си ...
1153
Глава Втора
Хината стоеше до прозореца на стаичката с поглед към празната улица, но не я виждаше, бе много далече от земното, на милиони километри, в съзнанието и излизаха сцени, много сцени, тя се объркваше, не знаеше какво да прави и какво да не прави, искаше ù се да избяга - още сега можеше да на ...
Хината стоеше до прозореца на стаичката с поглед към празната улица, но не я виждаше, бе много далече от земното, на милиони километри, в съзнанието и излизаха сцени, много сцени, тя се объркваше, не знаеше какво да прави и какво да не прави, искаше ù се да избяга - още сега можеше да на ...
1042
ПРОСЯКЪТ
Утринната служба в катедралата свърши. Храмът се изпразни и просещите отвън, поеха към подлеза - там потока от хора беше по-голям.
Симо понечи да тръгне, но се отказа. Загледа се в минаващите. Знаеше кой ще подхвърли монета в движение, кой ще се бръкне по-дълбоко, заглушавайки угризения на ...
Утринната служба в катедралата свърши. Храмът се изпразни и просещите отвън, поеха към подлеза - там потока от хора беше по-голям.
Симо понечи да тръгне, но се отказа. Загледа се в минаващите. Знаеше кой ще подхвърли монета в движение, кой ще се бръкне по-дълбоко, заглушавайки угризения на ...
2317
22
"неРомантично"
Забравих някъде романтиката си… Там зад ъгъла, в задънената улица, която приема такива като мен, които подаряват празнотата си на вятъра… А може би нарочно я оставих да си тръгне?…
Тъжно е, когато се опитваш да направиш някого щастлив, а той не вижда това. Тъжно е, когато даваш любов, ...
Забравих някъде романтиката си… Там зад ъгъла, в задънената улица, която приема такива като мен, които подаряват празнотата си на вятъра… А може би нарочно я оставих да си тръгне?…
Тъжно е, когато се опитваш да направиш някого щастлив, а той не вижда това. Тъжно е, когато даваш любов, ...
873
1
2
Не бях виждал толкова тъга, събрана в едни очи... Сякаш болката на цялата Вселена се бе събрала в тях и ме накара да потръпна. Спрях се, защото никак не можех да подмина подобен поглед. Лежеше до изгнилата от времето дървена ограда без да помръдне, без звук. Само очите му ме следяха и сякаш казваха: ...
640
2
- Какво виждате? - попита ги Пси Хи Атър, тиквайки едно мастилено петно под носовете им.
- Сандвич! Не, бутилка - веднага отговори Ко Та Рак, обаче разколебан добави миг-два по-късно: - А дали не е крава?
- Хъм - изсумтя Атър, записвайки нещо в тефтера си. - Ами ти?
- Бутнал сте мастилницата си и ст ...
- Сандвич! Не, бутилка - веднага отговори Ко Та Рак, обаче разколебан добави миг-два по-късно: - А дали не е крава?
- Хъм - изсумтя Атър, записвайки нещо в тефтера си. - Ами ти?
- Бутнал сте мастилницата си и ст ...
559
Баща имал трима сина. Разболял се. Извикал синовете си и им поделил всичко, което имал. На най-големия дал къщата. На средния - градината, а на най-малкия - куцото магаре. Малко след това умрял. Натъжил се най-малкият син. Отишъл при магарето, погалил го и му казал:
- Само теб си имам сега. Да тръгн ...
- Само теб си имам сега. Да тръгн ...
2188
1
Аз съм твоя любовница! Обиждаш се, когато ти го казвам, а всъщност трябва да ми е обидно на мен! Казваш ми, че при мен намираш всичко, но тогава защо се връщаш при жена си!? Казваш, че аз съм единствената, но замислял ли си се за колко часа на седмица!? Казваш, че ме обичаш, но тогава защо крадеш вр ...
1554
2
- Ам и птичките обичаше той. Думаха, че имал в дома си няколко кафеза с кардаринки. Често им свирил с окарината. А те в хор му пригласяли.
- Ей, момче - провикна се Чеко. Стига веч. Ай да идем при другите!
Забързаха се и се преобщиха към групата.
От време оно, между Бунарджика и Сахаттепе имаше голя ...
- Ей, момче - провикна се Чеко. Стига веч. Ай да идем при другите!
Забързаха се и се преобщиха към групата.
От време оно, между Бунарджика и Сахаттепе имаше голя ...
705
Dreams
Стояха така прегърнати с часове. Нямаха нужда от думи. Един поглед бе достатъчен. Стигаше им само да наблюдават емоциите и чувствата в очите на другия, да се наслаждават на собствената си любов. Дали някога щеше да им омръзне всичко това? И двамата се съмняваха.
Тогава тя затвори очи и доближ ...
Стояха така прегърнати с часове. Нямаха нужда от думи. Един поглед бе достатъчен. Стигаше им само да наблюдават емоциите и чувствата в очите на другия, да се наслаждават на собствената си любов. Дали някога щеше да им омръзне всичко това? И двамата се съмняваха.
Тогава тя затвори очи и доближ ...
618
В плика сложих една мартеница. Хубава е, сякаш си ти. Преди три години ми подари червенобяла лентичка, на първи март.
- Може и на глезена - беше казала, реакциите ми никакви ги нямаше, усмивката ти ме беше пронизала.
Сложих и химикалка, и бележник.
Обичаш да пишеш стихове, които аз обичам да чета.
Е ...
- Може и на глезена - беше казала, реакциите ми никакви ги нямаше, усмивката ти ме беше пронизала.
Сложих и химикалка, и бележник.
Обичаш да пишеш стихове, които аз обичам да чета.
Е ...
1606
5
Странно беше как зарязвах абсолютно всичко, за да седна да пиша. За мен изливането на чувства и мисли върху лист хартия или монитора на компютъра беше като наркотик. Нуждата, която изпитвах по отношение на творенето в писмена форма, си беше направо маниакално. Вярвах, че по този начин, някак си запъ ...
866
1
527
Серьожа Николаев не беше наследил нищо от майка си – малка, крехка рускиня, която като болшинството от сънародниците си беше светла, русолява и светлоока. Приличаше изцяло на баща си, тъмен балкански субект, тип бачкатор. Самият Серьожа беше висок, малко над един и осемдесет, приятно мъжко телосложе ...
1201
2
- Хей, ти, защо висиш надолу с главата от небето?
- Аз ли... А ти защо си нагоре с краката, към земята?
- Да... така е. А при теб от земята растат ли дървета?
- Не. При мен от дърветата се разраства земя.
- А при теб от морето излизат ли скали? ...
- Аз ли... А ти защо си нагоре с краката, към земята?
- Да... така е. А при теб от земята растат ли дървета?
- Не. При мен от дърветата се разраства земя.
- А при теб от морето излизат ли скали? ...
1049
1
9
Това не са велики мисли на още по-велики хора. Това са моите истини за живота, родени в пътя, който съм изминал досега. Някой от вас ще се съгласят с мен, а други не. Не ги приемайте буквално, а ги пречупете през призмата на вашия поглед и бъдете себе си, защото ако не го направите, рискувате да се ...
1128
1
Навред всичко тъмнееше. Насред пазара се намираше сергията за цветя, където имаше една необикновена роза, чакаща да намери своя собственик. Чакаше да срещне своята съдба от нищо неподозиращ обект на нечия любов. В спрялото време сякаш биеше само едно сърце, на онази, която щеше да получи розата. Отм ...
582
Всеки ден край царския дворец минавали просяци. Потропвали на портите и ако там наблизо бил принцът, получавали от него храна и някоя паричка. Но ако го нямало там, стражите бързали да ги прогонят. Така и този ден на вратата почукала старица. Окъсана и гладна била. Виждало се, че е много бедна. Прин ...
749
1
„Здравей! Няма да те питам как си, защото ще ме излъжеш, че си добре, знам това. Отдавна не сме разговаряли. Защо ли?! Аз все обвинявам обстоятелствата, сега пак те са виновни, знам го... Знаеш ли, никога не съм ти казвала кога започна всичко за мен. Просто някак си не стана дума за това. Но понеже ...
959
1
- Но! - недоволно изръмжа Гар Ван.
- Мм? - въпросително изсумтя вълкът.
- Хей, Но Щен Вълк! - настоятелно го сръчка в ребрата сенчестата.
- Кажи - измърмори Вълк.
- Какво правиш?! - въпросително разпери ръце тя, щом се убеди, че е привлякла вниманието му. ...
- Мм? - въпросително изсумтя вълкът.
- Хей, Но Щен Вълк! - настоятелно го сръчка в ребрата сенчестата.
- Кажи - измърмори Вълк.
- Какво правиш?! - въпросително разпери ръце тя, щом се убеди, че е привлякла вниманието му. ...
516
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
