40 902 резултата
Мечето растеше само. Майка му беше убита от ловци. Научи се само да се грижи за себе си. Може би и това му помагаше, че често ходеше при един стар мечок. От него научи как да намира храна и много други полезни неща от него научи.
Сега даже се грижеше за две съвсем малки мечета. Наистина, съвсем малк ...
  1480 
В ония тъмни времена, когато са се разказвали от уста на уста преданията за подвизите на Марко Кралевити, години на налагане на агарянската сила по земите български и на жестока, упорита съпротива, кой с каквото и както може, се е случило събитието, за което искам да разкажа...
Селцето е прикътано в ...
  1010 
Когато пристигнах в Щатите, попаднах в смесица от националности, коктейл от раси, но на челото на никого не пишеше кой какъв е, не разбирах езика на тялото им, не познавах манталитета им. Предизвикателството, наречено Америка, ме грабна от първия ден! Правилата от старата Родина тук не важеха, добри ...
  1968 
Никога не е късно
Беше късен следобед, прогизнал от влага и мъгла. Ноември пръскаше визитките си по дървета и улици. Даже в душите на минувачите, които унило сгушени в яките на палтата, нахлупили шапки и омотали шалове, крачеха забързани. Пейзажът беше призрачен като съновидение.
В болничните стаи н ...
  781 
Вечният сън
Той седеше там, на същата пейка, от която започна всичко. Само ако знаеше... Винаги бе усещал, че нещо ще се случи на рождения му ден, но това, което стана, надхвърляше и най-смелите му фантазии.
Денят започна нормално. Събуди го телефонът с първото поздравление. Беше една от онези мрачн ...
  1254 
Не съм наивното момиченце, което тъпкахте преди. Не съм онази кукличка на конци, която разигравахте. Не съм сюжетът в ежедневието ви. Не съм парцалът, с който обувките си да избършете. Не съм стената, на която яда да си изкарвате. Не съм онова слабо, влюбено дете, в чийто очи само сълзи блестяха. Не ...
  932 
„Ще се спусна по склона, ще дойдеш ли?! Страхуваш ли се?! Какво толкова, нали аз ще го направя. Хайде! Не се колебай! Този шанс го има веднъж в живота...”
Тя разпери ръце, сякаш бе птица и изчезна от погледа му. Дори не извика. А той – не трепна. Само примижа срещу слънцето и заби отново поглед в зе ...
  690 
Ставам суеверен.
След оная вечер нещо в мен се промени.
Както и да се опитвам да го извъртам, както и да се опитвам да си го обяснявам, нищо не излиза.
Не мога и да го забравя.
Искам, не искам, то ни в клин, ни в ръкав ми шукне в главата. ...
  758 
Как да хванем милионер
Обикновено не вдигам телефона си, когато видя на дисплея му изписано името на бивше гадже. Последният път, когато сбърках и го направих, трябваше да се явя на ДНК-тест за бащинство. Естествено резултатът бе отрицателен, но емоциите около доказването на истината нарушиха за мес ...
  6562  34 
Зимата дошла е
Утро е. Бавно отварям очи и показвам глава из под топлата завивка. Бррр, студено е! Чувам как някой тихо чука по капчука. Хладничко е, но любопитството над мен надделява. Ставам бързо и вдигам със затаен дъх белите щори, на тъмната стая и ооо... Зимата дошла е!
Навън снежинки бели тан ...
  1105 
ЦВЕТНИ ПРОЗРЕНИЯ
Очаквах я. Броях миговете. Бяха като съцветия на лоза… спираловидни багри, копиращи сладостта на битието. Спомнях си изминалите мигове от нашето кратко познанство - ярки, неукрепнали и неосъзнати. Търсех нейната любов, настоятелно я исках и знаех, че ще я постигна. Това ме доказваше ...
  1418 
От дума на дума, от случка на случка и като се огледахме, под кривата круша се събра кажи-речи целият народ. Всеки разправя как са го докарали под келявото дърво и всеки казваше, че неговата история е - най, ама - най!
Нашият Пешо Стоянов беше излязъл от мода, но той не го вярваше и току извисяваше ...
  1718 
Край селото имаше могили. Обграждаха го в полукръг. Бяха обрасли с трева. Само на едната стърчеше огромен камък.
Разказваха се легенди за тези могили. Че турски кервани минавали тук. Че страхът от разбойници накарал пътуващите да заровят в земята богатствата си. Или, че тук са положили тялото на зна ...
  740 
Понякога си седя и се чудя защо изобщо се опитвам да говоря с теб? Имам от много време онова студено чувство в гърдите си, което ме кара да забравям кой съм и какво ми причини. Никога не говоря за това как преобърна целия ми свят, а след това го разруши безмилостно... Да, такъв съм, затворен или пон ...
  968 
За какво бих живял?
За потресаващата реалност или за любовта, която реална е само в мечтите. Но за какво ти е вечност, когато не знаеш какво е щастието, защото можеш да разбереш, че си щастлив единствено когато усетиш всичката душевна болка, която може да ти се причини... Но ти не бе ли човекът на н ...
  969 
Всяка прилика с лица и събития е случайна
Смрачава се. Крача по заснежената улица и наближавам постройката. Мой дом, моя крепост. Много си се окопал в тия преспи, едва те намерих. Добре, че поне едно от десетте ти очи свети – прозорецът на приземния етаж. Сврели сме се в бечовата стаичка, че уж по-з ...
  1242 
... след време ще бъда само един спомен, за който едва ли ще си спомниш...
Лека-полека ще угасва споменът за мен, докато накрая спреш да си спомняш!
Ще забравиш кратките мигове, прекарани с мен,
ще бъда като една снимка в твоя живот.
Едно лице, което е минало покрай теб, ...
  1322 
Огледай се наоколо и кажи какво виждаш?! Има ли място за нас в този свят?! Няма ли да е по-добре, ако съществуваме поотделно или трябва да вървим плътно един до друг, та дори, ако трябва ръка за ръка, само и само да си докажем (но не на инат, а защото го искаме), че можем да преодолеем всичко и да б ...
  639 
Дървата свирят. Докато изгарят в печката, свирят. Навярно така викат за помощ. Навярно тези звуци са техните лебедови песни. Но дървата свирят. Всяко си има свой особен звук. Отначало не ги разпознаваше. Даже не познаваше кое какво е, но после се научи. Бялото дърво на липите, които тук наричат чай, ...
  1206 
Ето ви пример. Макар и рядко, посещавах едно заведение недалеч от къщи, най-вече защото почти винаги бе празно и както казах, беше наблизо. Та веднъж при едно от тези мои посещения, както си седях, пийвайки си редовната чаша с джин, влезе мой съученик от гимназията, с който от години сме само на ким ...
  856 
Покривът на жилищния блок е ограден с парапет. Днес са накацали птици. Птица до птица - лястовици. Парапетът е почернял. Сякаш се съвещават за нещо важно. Важно е, разбира се. Ще летят на юг, за да прекарат там зимата. Трябва да изберат водач. Надежден водач. Нали трябва да ги преведе през земи и ок ...
  2285 
Скапан ден! Засивяло е от заранта, а дъждът е от оня най-гадния тип. Пръска през рядката мъгла и се гласи да се провре през дрехите...
Да вземе да завали както трябва, че да си обирам парцалите! Така си вися днеска. Рядко минава някой и още по-рядко пада някоя дребна монетка в подгизналата шапка. Не ...
  485 
- Такааа - проточи Сянка, гледайки прясно натрупания сняг. - Оня ден плаж, а днес - сняг.
- Ъъхъъм - проточи на свой ред и Но Щен Вълк. - Какви ще ги вършим днес?
- Можем да се пързаляме с шейна - предложи сянката с умерен ентусиазъм.
- Да не си се изръсил от леглото?! - възкликна Вълк. - Не помниш ...
  513 
Понякога, само понякога ми се приисква да изтичам навън и да направя нещо велико. А друг път, забравям да се събудя, да си измия косата, да съблека пижамата цял ден. Забравям, че улицата съществува. Губя се във възглавницата си. Къде ли ходя в сънищата си, не зная.
Понякога, само понякога ми се стру ...
  1023 
Незнайно как, в главата му се появи мисъл, която литна в одаята. Спомни си за Константин Велики. Знаеше легендата за него. "Самият Константин, за да увековечи кръста, който забелязал в небото преди битката си с Максанция, наредил на императорския му знак да бъде изобразен кръст и следния надпис: "С ...
  595 
Беше красив есенен ден. Слънцето тъкмо залязваше зад близкия баир, играейки си с разноцветните листа на дърветата. Всичко бе обсипано, като че ли с цветен прашец- червено, кафяво, жълто и тук-там зелено, преливаха в клоните на дърветата и се губеха по сивия асфалт. Подухна лек ветрец и феерия от пад ...
  1825 
СЮРРЕАЛИСТИЧНО
Зад гърба ми десетина чайки настървено търсят закуската си във вчерашните торби боклук. Пискливата им свада привлича кварталната глутница. Няколко опърпани помияра, които все още страхливо пристъпват от крак на крак. Това се повтаря, сякаш някой е забравил, че е натиснал REPLAY.
Идвам ...
  935 
Значи интересува ме дали си струва да продължавам историята по някакъв начин. И искам да отбележа, че главният герой всъщност беше момиче, но бях посъветвана да го сменя. Вие как мислите? Моля ви за искрени мнения :)
Излязох от вкъщи, изключително много бързах. Естествено, закъснявах за пореден път, ...
  1008 
На равно място се издига този камък. Камък като камък си е. Не е канара. И скала не е. Голям камък. Като че ли гигантска ръка го е поставила тук. Има си и име - мечият камък. Разказват, че всяка зима тук идвала една мечка. Качвала се на най-високото място, изправяла се и гледала. Гледала в далечинат ...
  750 
Всичко е въпрос на отправна точка, ако отправната ти точка е, че трябва да ти е топло, сито и уютно, тогава, когато това не е така, се чувстваш недобре. Ако обаче отправната ти точка е настоящето ти състояние - то ще е много по-лесно да приемеш това, върху което не можеш да въздействаш и да се конце ...
  567 
  778 
За стария дядо Иван дните минава тежко и бавно. Всичките години сякаш се бяха стоварили върху костите и мускулите на тялото му и за него бе ужасно придвижването. Той осъзнаваше, че не е останал още много живот в него, затова всеки ден посрещаше със смесена тъга за отминалите дни и всички спомени, ко ...
  724 
- Уф - изпъшка Павлето.
За малко да се спъне в големия калдъръмен камък. Загледа се в него. Чу тропот на копита. Видя двуколка, с два коня. В нея як римлянин, с нагръдник от кожа, с кожени сандали и каишки, които обикаляха около яките глезени, чак до коленете. За миг той разтърси глава. "Не може да ...
  622 
Вървеше бавно, наслаждавайки се на присъствието на нощта край себе си. Също така и на зимата, на нейното ледено дихание, обвиващ смъртното тяло. Харесваше му да се разходи преди поредната игра из скованите улици и неподвижни ѝ силуети. Всичко наоколо бе потънало в мъртвешко мълчание, дори и небето – ...
  740 
Глава Втора
Сребърният череп
В мига, в който подаде глава през отвора на шахтата, Джони беше сграбчен и издърпан нагоре със страшна сила. Парализирано за миг, в следващия момент момчето започна да се бори с цялата сила, на която беше способно. Риташе, извиваше се – дори се опитваше да хапе и драска, ...
  1010 
Плюс 20 градуса. Троян. Часове преди настъпване на новата 2010 година разхождаме АНДИ (6 г.) и Миши (9). Те са първи братовчеди и не само се обичат, но и „ще се женят”.
По някое време Миши се вкисва че, според нея, не ù обръщаме достатъчно внимание.
- Мише! Обичам те! Обичам те! Обичам те! – казва А ...
  1106 
Песента на щурчетата
Сърцето несвободно от любов е храм.
Джамия или черква, разлика не знам.
Записания в книгата: любов, блаженства
освободен от рая и от ада там. ...
  1065 
Историята се случи преди години. Имах колега, който се казваше Хуйо Куропаткин. Твърдеше, че мъжете в рода на Куропатковците били все надарени
като общински бичета за разплод, та оттам идело името на рода. Когато се родил,
баба му Хубa и дядо му Йордан дълго се препирали на кого да бъде кръстен първ ...
  840 
Разни сенки минават през мен, фантоми от миналото, сладостни, като сироп за баклава, мигове, наивно-цинични и разсеяно-усмихнати. Стичат се по косите на времето и се заплитат в причудливи форми. Не искам да повярвам, че всичко това вълшебно, което сме имали, чезне и се обезценява. В стаята на прежив ...
  1272 
Има нужда от малко редакция, но в момента се концентрирам да завърша трилогията от разкази. Надявам се да ме извините за това. Приятно четене!
Конклав
Беше един от тези дни, в които напрегнатият градски живот те кара да захвърлиш всичко и да се отдадеш изцяло на себе си. Да, бях решен да направя точ ...
  788 
Предложения
: ??:??