40 902 резултата
Историята не е цяла, но се надявах, че мога да я публикувам на части!
Катастрофа
Беше късно вечерта, валеше ситен дъжд. Колата се движеше по безлюдната улица, а от спуснатите прозорци се носеше смехът на семейството. Джон и Елън се прибираха от концерта на дъщеря си, Джесика. С тях беше и голямата и ...
Катастрофа
Беше късно вечерта, валеше ситен дъжд. Колата се движеше по безлюдната улица, а от спуснатите прозорци се носеше смехът на семейството. Джон и Елън се прибираха от концерта на дъщеря си, Джесика. С тях беше и голямата и ...
647
3
Като одеяло, нощното небе завиваше къщурките. Разкъсани на парцали, облаците се щураха. Светваха и угасваха звезди, сякаш бяха пламъци на свещи, задушени от изсипалия се дъжд. Земята бе изровена отвъд оградата, за пречистване.
Спящото куче на съседката – баба Вълкана, забърчи нос. Глух писък се блъс ...
Спящото куче на съседката – баба Вълкана, забърчи нос. Глух писък се блъс ...
1335
53
ДИНОЗАВЪРСКОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ДЖОДИ
На Джоди Болтън ù омръзна. Тя имаше коса, с която трудно се оправяше и един брат, който я дразнеше непрекъснато. Това бяха само две от нейните оплаквания. И точно когато животът ù стана толкова непоносим, че повече не можеше да бъде, Джоди се събуди един ден като ...
На Джоди Болтън ù омръзна. Тя имаше коса, с която трудно се оправяше и един брат, който я дразнеше непрекъснато. Това бяха само две от нейните оплаквания. И точно когато животът ù стана толкова непоносим, че повече не можеше да бъде, Джоди се събуди един ден като ...
4649
Душата, която разпознава неправди, не може да прояви благородство, а само милост.
----
Благородният не забелязва онова, от което милостта така насъщно се нуждае - греха и признанието. (чувал ли е някой за милостив бог, който да е благороден).
----
Милостивият притежава "силата" да прости, благородни ...
----
Благородният не забелязва онова, от което милостта така насъщно се нуждае - греха и признанието. (чувал ли е някой за милостив бог, който да е благороден).
----
Милостивият притежава "силата" да прости, благородни ...
1110
3
Минаваше полунощ. По прозореца потропваха уморени пролетени капки дъжд. Бях потънал в поредната онлайн битка. Нещо силно и рязко изтрополи. Не може да бъде. На тавана на къщата ни не живееше никой. Всички спяха в този час. Бях сам в стаята и много объркан. Тези игри изглежда започваха да ми се отраз ...
1847
1
НЕОЧАКВАН ОБРАТ
- Така ли? Ами аз къде да отида?
- Където си искаш. Само изчезвай от тук!
- Нима аз не струвам нищо за теб?
- Не разбра ли? Айде, чао? ...
- Така ли? Ами аз къде да отида?
- Където си искаш. Само изчезвай от тук!
- Нима аз не струвам нищо за теб?
- Не разбра ли? Айде, чао? ...
926
Седях и го гледах. В кафенето почти не бяха останали хора, а и с него седяхме толкова отдавна тук, че ми беше писнало да се крия.
Той забеляза, че го гледам. Май се притесни, странно, не правеше впечатление на срамежлив. Не ме поглеждаше, гледаше само в тефтера си и не пишеше. И не мислеше какво да ...
Той забеляза, че го гледам. Май се притесни, странно, не правеше впечатление на срамежлив. Не ме поглеждаше, гледаше само в тефтера си и не пишеше. И не мислеше какво да ...
1086
15
БЪДИ КАКЪВТО СИ
Никола искаше да накара Милена да му повярва. Но щеше ли да се овладее, дали нямаше да се издаде, че разиграва театър? “Светът е една голяма сцена. Всички сме актьори и играем, кой по-добре, кой по лошо – мислеше си младият мъж. Животът е пиеса с разпределени роли – за едни са главни ...
Никола искаше да накара Милена да му повярва. Но щеше ли да се овладее, дали нямаше да се издаде, че разиграва театър? “Светът е една голяма сцена. Всички сме актьори и играем, кой по-добре, кой по лошо – мислеше си младият мъж. Животът е пиеса с разпределени роли – за едни са главни ...
1353
2
Когато ти се появи, сърцето ми само се отвори. Сякаш те беше чакало специално и единствено. Миг колебание - повече за тежест, а не от съмнение. То вече не очакваше никого. Туптеше с това, което беше вътре. А не беше ли то всичко, което трябва да бъде?!
Тогава се появи ти. От някъде... Неочакван... Н ...
Тогава се появи ти. От някъде... Неочакван... Н ...
1216
4
В Република Мозамбик чудесата са много, но две от тях поразяват: царството на дивите животни в резервата "Горонгоза" и хидровъзела "Кабора баса", построен на река Замбези.
След язовир "Масанджир", програмата на групата ни от енергетици включва посещение на един от най-големите язовири с водно-електр ...
След язовир "Масанджир", програмата на групата ни от енергетици включва посещение на един от най-големите язовири с водно-електр ...
1462
2
Все едно беше на съд.
Вперени погледи, разпит от до, никаква подкрепа. Типично за семейната маса. За какво бил похарчил парите? Защо бил излязъл с десет лева, а бил се върнал с нищо?
Мълчанието не му помагаше, да. Но истината не би помогнала никак. А и не би променила последствията. Нямаше да получи ...
Вперени погледи, разпит от до, никаква подкрепа. Типично за семейната маса. За какво бил похарчил парите? Защо бил излязъл с десет лева, а бил се върнал с нищо?
Мълчанието не му помагаше, да. Но истината не би помогнала никак. А и не би променила последствията. Нямаше да получи ...
1211
3
Денят се търкулна като кълбо прежда. Смрачи се. По небето полазиха облаци. Каруцата се поклащаше в глухото дъждовно поле. Трепетликите клюмаха. Като безнадежност, под колелата летяха кални пръски. Чичо Евтим замахна припряно над кончето. Бързаше да превари слънцето, преди небето да го похлупи. След ...
1149
27
През живота си съм имал много любовници. Но нито една не беше като Мадлен.
Още помня тежкия ù аромат, полепнал по вътрешността на ноздрите ми в крайпътните хотелски стаи. Помня как палех цигара след цигара с единствената мисъл цигареният дим да изличи миризмата ù от дрехите ми. Помня как исках да из ...
Още помня тежкия ù аромат, полепнал по вътрешността на ноздрите ми в крайпътните хотелски стаи. Помня как палех цигара след цигара с единствената мисъл цигареният дим да изличи миризмата ù от дрехите ми. Помня как исках да из ...
938
Приятелките ми казват, че да пишеш автобиография за кандидатстване за работа никак не било лесно. Те пък какво ли разбират?! Нито една от тях не е работила и ден през живота си. И на кого ли му е притрябвало да работи, когато има толкова забавления и толкова интересни неща за вършене? Само че вчера ...
1710
4
Заспивам всяка нощ една и съща, а всъщност никога не съм била по-друга, какво ли още чакам да се случи и колко още пъти да крещя „Не мога!”? През глава се завивам и дъвча възглавница, въздишам, завъртам се, после се съмва, косата си сресвам, очите гримирам, припявам си бодро „Умирам, умирам!”. На ко ...
1581
4
В СЯНКАТА НА ЖИВОТА
Трудно ми е да опиша жадния поглед на безразсъдството. И без друго няма да повярвате какво пробуди. Скрили сте се удобно зад стените на приятното неразбиране. Облекли сте модерните дрехи на новия морал. Как очаквате да разберете?
Безумието е само сянка. Плашлива по същността си и ...
Трудно ми е да опиша жадния поглед на безразсъдството. И без друго няма да повярвате какво пробуди. Скрили сте се удобно зад стените на приятното неразбиране. Облекли сте модерните дрехи на новия морал. Как очаквате да разберете?
Безумието е само сянка. Плашлива по същността си и ...
838
2
Започнах да викам, надявайки се, че наблизо има хора, които биха могли да дойдат да ми помогнат. Нищо. Прозорците на близката къща продължаваха да светят, но явно никой не ме чуваше. Замълчах, беше безсмислено да си дера гласа. Сълзите отново започнаха да напират в очите ми. Бях страшно ядосана, че ...
706
Старите люде казваха: "Който зло прави, зло намира." Човек се ражда добър, а с годините идва грехът и тогава се забравя доброто. Добре, че Господ ни е дал разум, та чрез него да проумеем, че със зло нищо не се постига. Прави добро, за да намериш добро. Прости, за да бъдеш простен. Равносметката - то ...
583
Ще ти разкажа приказка. Една красива приказка, в която ти няма да чуеш края. Нали казват, че хубавите неща са невидими за очите... Тази приказка е истинска. Като сърцето ми, като душата, като мен. Като моето вълшебство. Приказка за едно момиче, по-красиво и от най-безумната мечта, по-добро от най-до ...
1557
1
1
Опитах се да си представя живота като шахматно поле. Бели и черни - както в реалността. Едните печелят, другите губят. Рядко, но все пак има и реми. Равна среща при битки между живота и смъртта, когато не само се чувстваш спечелил, но и се чувстваш победен и така, сякаш нечий живот е бил в твоите ръ ...
804
ЗАПАЛЯНКОТО
Дядо Иван Авиза беше най-големият футболен запалянко в родното ми село Ново Градище, най-ентусиазираният привърженик на нашия отбор. Не минаваше мач на "Ботев", на който той да не присъства. И винаги заставаше начело на футболната агитка. Когато играта на тима вървеше, старецът бурно апл ...
Дядо Иван Авиза беше най-големият футболен запалянко в родното ми село Ново Градище, най-ентусиазираният привърженик на нашия отбор. Не минаваше мач на "Ботев", на който той да не присъства. И винаги заставаше начело на футболната агитка. Когато играта на тима вървеше, старецът бурно апл ...
857
2
- Тук пише - посочи с нокът Ко Та Рак мястото в книгата, което го бе заинтригувало - че гравитацията е сила, действаща между две тела, които имат маса.
- Е, и? - сви рамене Гар Ван. - Така е и какво от това?
- Това твърдение ми изглежда погрешно! - заяви котакът.
- Защо?! - учуди се сенчестата.
- За ...
- Е, и? - сви рамене Гар Ван. - Така е и какво от това?
- Това твърдение ми изглежда погрешно! - заяви котакът.
- Защо?! - учуди се сенчестата.
- За ...
534
Това, което обичам, е да гледам мач на любимия Челси, изтегнат на дивана в хола,
почесвайки между ушите лежащото в скута ми куче.
Обичам и да пийвам бира с приятели под сянката на чадър, бъбрейки за жени и риболов.
Обичам да гледам задницата на лъскавата кола, паркирана пред входа, блестяща с никели ...
почесвайки между ушите лежащото в скута ми куче.
Обичам и да пийвам бира с приятели под сянката на чадър, бъбрейки за жени и риболов.
Обичам да гледам задницата на лъскавата кола, паркирана пред входа, блестяща с никели ...
991
3
Поетите... художниците на реверсивната реалност... Понякога се губим в превода, опитваме се да спрем гравитацията за вас и да ви напъхаме в цигарената си кутия, толкова е невъзможно понякога да откриете (с)мисъл. Ако трябва да сравня... нещо като кубизъм, но, вместо лист, дълбаем по черепа ви - за п ...
822
1
Не се срамувай от себе си. В очите на другите си много повече от това, което виждаш в огледалото всеки ден. В моите очи си много повече от себе си. Аз виждам мечтите ти.
Не се страхувай да се изправиш пред другите. Понякога те няма да те разбират. Няма да виждат истинския човек вътре в теб. Не се ст ...
Не се страхувай да се изправиш пред другите. Понякога те няма да те разбират. Няма да виждат истинския човек вътре в теб. Не се ст ...
976
- И какво, разказвай?!
- Е, какво... Нали знаеш, че всеки петък излизаме да вечеряме навън с мойте две приятелки... Добре, че не те запознах с тях... Та отивам аз първа, сядам, поръчвам и... чак тогава виждам - срещу мен седи най-красивият мъж на света. Сигурна съм, защото още не бях пила и ме гледа ...
- Е, какво... Нали знаеш, че всеки петък излизаме да вечеряме навън с мойте две приятелки... Добре, че не те запознах с тях... Та отивам аз първа, сядам, поръчвам и... чак тогава виждам - срещу мен седи най-красивият мъж на света. Сигурна съм, защото още не бях пила и ме гледа ...
1608
22
Във връзките има нещо съсипващо - предлагам да си го спестим. Какво от това, че ще прекрачим бариерата и ще се целуваме? В целувките има нещо опустошително и сякаш вместо начало слагат край. Целувките са край на увертюрата и край на най-желаното преследване.
След целувката в очите умира онова котешк ...
След целувката в очите умира онова котешк ...
996
2
Дали те помня... добре се грижиш за това... Кой си ти...
Беше всичко на света... ти сам се търсеше, как аз, наивната, да знам кой си.
Беше убеден в своята игра, която в миг загрубя.
Беше този, който не чуваше и не виждаше... не искаше...
аз бях тази, която бе виновна за това, която не приела любовта ...
Беше всичко на света... ти сам се търсеше, как аз, наивната, да знам кой си.
Беше убеден в своята игра, която в миг загрубя.
Беше този, който не чуваше и не виждаше... не искаше...
аз бях тази, която бе виновна за това, която не приела любовта ...
904
1
Иван Хаджидимитров
ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА СИЛА
Топла пролетна вечер е. Залязващото слънце губи от силата си, а в зелените клони на дърветата припяват влюбени славеи. Мирише на цвят и млада зеленина. Двама съседи са седнали в малка беседка в градинката и се черпят.
- Ха, наздраве. Да изпратим с чашка ...
ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА СИЛА
Топла пролетна вечер е. Залязващото слънце губи от силата си, а в зелените клони на дърветата припяват влюбени славеи. Мирише на цвят и млада зеленина. Двама съседи са седнали в малка беседка в градинката и се черпят.
- Ха, наздраве. Да изпратим с чашка ...
875
Започна да рисува. Обичаше повече натюрелите. Чрез своите картини отразяваше традициите и обичаите на своя роден край. Участваше и в Певческото дружество. Чрез песента чувстваше любовта на хората към природата, растенията и животните. За него песента беше цялата Вселена. Тя беше слънцето, което огря ...
596
Моят НЯКОЙ...
(На Игн.)
Всички тези лица с изкривени усмивки… Всички тези хора и целият свят не биха стигнали… и не стигат, когато теб те няма. И дните ми са празни и самотни без гласа ти… без начина, по който ме прегръщаше и се опитвам да бъда силна, но е трудно, когато те няма сам да ми го кажеш… ...
(На Игн.)
Всички тези лица с изкривени усмивки… Всички тези хора и целият свят не биха стигнали… и не стигат, когато теб те няма. И дните ми са празни и самотни без гласа ти… без начина, по който ме прегръщаше и се опитвам да бъда силна, но е трудно, когато те няма сам да ми го кажеш… ...
1260
2
Чистата съвест
била възглаве.
Що за човек си
става наяве -
малка проверка - ...
била възглаве.
Що за човек си
става наяве -
малка проверка - ...
663
Не беше студено, просто духаше вятър. А аз вървях... Вървях сама по огромните, оживени улици и се сбогувах с мечтите си.
Не валеше дъжд, само сълзите се стичаха мълчаливо по бузите ми. Някои хора ме гледаха с любопитство и съжаление, но не ме интересуваше. Аз просто вървях все по-бързо в опит да дог ...
Не валеше дъжд, само сълзите се стичаха мълчаливо по бузите ми. Някои хора ме гледаха с любопитство и съжаление, но не ме интересуваше. Аз просто вървях все по-бързо в опит да дог ...
1294
12
ВЪЛКЪТ И СЕДЕМТЕ КОЗЛЕТА
(сатирична адаптация)
Ех-о-о-о. Познайте-e-e кой е при ва-a-a-с. Не можете?! Х-у-у-у-бава работа. Че напънете са малко де! Не желаете? Имате неотложни задачи! Аз пък ви казвам, че такива няма, щом феята на автентичния фолклор Муца Раздувката е долетяла тук. Здраве-е-ейте, зд ...
(сатирична адаптация)
Ех-о-о-о. Познайте-e-e кой е при ва-a-a-с. Не можете?! Х-у-у-у-бава работа. Че напънете са малко де! Не желаете? Имате неотложни задачи! Аз пък ви казвам, че такива няма, щом феята на автентичния фолклор Муца Раздувката е долетяла тук. Здраве-е-ейте, зд ...
2682
3
Денят беше толкова обикновен, че с лекота можех да излъжа себе си, че не изпитвам болка... но по ирония на съдбата тя ме следеше неотлъчно през цялото време. Беше навсякъде! В портмонето ми, където държах бележката, на която ми написа: "Ти си най-важното нещо в живота ми! Обичам те!"... както и в ръ ...
1511
1
Искам
да мога да отзовавам народните представители, които съм избирал;
полицаите да ходят по двойки на улиците и наистина да си вършат работата;
да мога да гласувам, когато в общината трябва да се вземат важни решения;
общинските служители да не се държат така, сякаш съм натрапник; ...
да мога да отзовавам народните представители, които съм избирал;
полицаите да ходят по двойки на улиците и наистина да си вършат работата;
да мога да гласувам, когато в общината трябва да се вземат важни решения;
общинските служители да не се държат така, сякаш съм натрапник; ...
864
Денят на Мартина протичаше както всеки друг ден. Еднообразието в училище и вкъщи я убиваше. Спомените, които я връхлитаха, когато останеше сама, бяха нейното спасение. Беше прекарала незабравими лета с приятелите си, но в този момент беше сама, вече беше голяма и нищо друго не й оставаше, освен да с ...
1334
Вълевски изчезна някъде - мисля, че си замина за вкъщи; разболя се, вдигна температура и един-два дни само се излежаваше в стаята. Може би от многото алкохол, който изпихме. В интерес на истината, по-едно време и аз имах чувството, че, ако продължаваме в това темпо, ще пукна; всеки ден едно и също: ...
907
2
На единия край на поляната беше къщичката на Мецана, а на другия - дървото. На него си бяха направили кошер пчеличките. Не закачаха никого, а и никой не ги закачаше.
Мецана казваше на малкото си мече:
- Играй пред къщичката ни. Не ходи към дървото. Не се качвай по него. Пчелите жилят. Много боли.
- ...
Мецана казваше на малкото си мече:
- Играй пред къщичката ни. Не ходи към дървото. Не се качвай по него. Пчелите жилят. Много боли.
- ...
3943
2
Беше облачна и безлунна нощ, Но Щен Вълк се бе усамотил в ъгъла на кръчмата на Хо и гледаше през прозореца.
- Какво правиш? - примъкна се на неговата маса по някое време Път Ник.
- Взирам се в мрака - отговори вълкът, без да прекъсва заниманието си.
- Хъм - изсумтя човекът, поглеждайки и той за моме ...
- Какво правиш? - примъкна се на неговата маса по някое време Път Ник.
- Взирам се в мрака - отговори вълкът, без да прекъсва заниманието си.
- Хъм - изсумтя човекът, поглеждайки и той за моме ...
505
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
