40 902 резултата
КОГАТО ЗАВАЛИ ДЪЖДЪТ
Залезът втъка златни нишки в посребряващата коса на бригадира Захари. Потънал в мислите си, този път майсторът остана безразличен към красотата на гаснещия ден. “Момчетата ще ме разберат – си рече той. – От толкова време ги водя от обект на обект и не съм ги подвеждал, винаги до ...
Залезът втъка златни нишки в посребряващата коса на бригадира Захари. Потънал в мислите си, този път майсторът остана безразличен към красотата на гаснещия ден. “Момчетата ще ме разберат – си рече той. – От толкова време ги водя от обект на обект и не съм ги подвеждал, винаги до ...
1134
5
1.
В клетката цареше тишина – вечна тишина, която се усещаше като плътно покритие във въздуха. Тя объркваше още повече Янек в опитите му да отчита времето тук. Но още в началото разбра, че това е непосилна работа, тъй като светлината гаснеше внезапно и той напразно се ослушваше в мрака, търсейки няк ...
В клетката цареше тишина – вечна тишина, която се усещаше като плътно покритие във въздуха. Тя объркваше още повече Янек в опитите му да отчита времето тук. Но още в началото разбра, че това е непосилна работа, тъй като светлината гаснеше внезапно и той напразно се ослушваше в мрака, търсейки няк ...
870
1
1
Гледах го как потъва. В очите му гледах и нищо не направих.
Знам, че вече ме обвинихте, но чуйте историята ми. За всичко си има причини, моят случай не е изключение. Не ме съдете, това не беше краят на човешки живот. Изпълних молбата на едно болно сърце. Не е от омраза или безразличие, а истинска и ...
Знам, че вече ме обвинихте, но чуйте историята ми. За всичко си има причини, моят случай не е изключение. Не ме съдете, това не беше краят на човешки живот. Изпълних молбата на едно болно сърце. Не е от омраза или безразличие, а истинска и ...
1635
9
Хубаво щеше да е да започна така: Родена съм като птица и затова мама и тате... ама няма да е вярно. Това да не е разказче?! Нали поне малко от малко трябва да има достоверност – автобиография е най-накрая.
Истината е, че съм се родила самотна. И самотна си отраснах То и името ми едно такова.... Каз ...
Истината е, че съм се родила самотна. И самотна си отраснах То и името ми едно такова.... Каз ...
855
СВЕТУЛКАТА
(простичка приказка)
Както...
Както във всяка приказка, така и в тази, всичко се случи в една гора. Голяма гора. С много, много дървета. Най-различни. В която всеки можеше да се загуби...
В тази гора живееше един вълк. Не много стар, малко самотен, сравнително весел, леко общителен и поня ...
(простичка приказка)
Както...
Както във всяка приказка, така и в тази, всичко се случи в една гора. Голяма гора. С много, много дървета. Най-различни. В която всеки можеше да се загуби...
В тази гора живееше един вълк. Не много стар, малко самотен, сравнително весел, леко общителен и поня ...
4477
2
Търсене на безсмъртния... Васил Левски
И до днес по нашия край думат история страшно чудна и трижди пъти по-странна. Ако идете да питате някоя от бабите, дето навънка плетат под чардака, ще ви я разкажат сякаш тяхна е, и те са я видели. Но всичко се случи отдавна, преди ази да се родя и преди тейко ...
И до днес по нашия край думат история страшно чудна и трижди пъти по-странна. Ако идете да питате някоя от бабите, дето навънка плетат под чардака, ще ви я разкажат сякаш тяхна е, и те са я видели. Но всичко се случи отдавна, преди ази да се родя и преди тейко ...
919
Избрани магарии
НА МАГАРЕТАТА ВСИЧКО ИМ Е ВЪРЗАНО!
Под път и над път хората ме съветват: „Живей си живота и хич да не ти пука!” Е, добре де, ако можех да си живея живота, щях да си остана животно – скромно и съвсем даже непретенциозно. Ама като бяхме още малки и правехме големи бели, все ни набиваха ...
НА МАГАРЕТАТА ВСИЧКО ИМ Е ВЪРЗАНО!
Под път и над път хората ме съветват: „Живей си живота и хич да не ти пука!” Е, добре де, ако можех да си живея живота, щях да си остана животно – скромно и съвсем даже непретенциозно. Ама като бяхме още малки и правехме големи бели, все ни набиваха ...
1199
2
Бях отегчена и разстроена от караниците с нашите. Нали бях отличничка, бях добра, различна от другите, тогава защо не ме разбираха..
Изведнъж в съзнанието ми изскочи Той - човекът, който исках да е до мен в най-трудните ми моменти, но го нямаше и сега, той беше зает да е с "приятелите си" и отново д ...
Изведнъж в съзнанието ми изскочи Той - човекът, който исках да е до мен в най-трудните ми моменти, но го нямаше и сега, той беше зает да е с "приятелите си" и отново д ...
1411
6
Последните три-четири месеца прекарах у дома. Цигарите ми ги носиха на крака и питаха – „Вино ли ти се пие или ракия?”. „И двете – отговарях лениво”. Мина Никулден, мина Коледа (по нов и по стар стил), мина Нова Година (по стар и по нов стил). Тъкмо се каних да отпразнувам Василица (Банго Васил) ког ...
1086
Вълевски се е върнал от Гърция. Както ви казах в началото, той беше единственият човек от общежитието, с който поддържахме що-годе нормални човешки отношения. В момента минавах покрай една кръчма и чувам, че някой ме вика по име, обръщам се - Вълевски.
- Бегом! - маха с ръка той като ме видя от друг ...
- Бегом! - маха с ръка той като ме видя от друг ...
817
3
Бях малко дете, когато чух за вълшебната дума. Отваряла Златна врата. Думата запомних - МОЛЯ. А вратата - тя е за живота и може би за сънищата? Кой знае?
Ще ви разкажа случка с моята внучка.
На пейка, самотен седнал бил старец. С очила и бастун - до него вестник. Гледал към тях - групичката момичета ...
Ще ви разкажа случка с моята внучка.
На пейка, самотен седнал бил старец. С очила и бастун - до него вестник. Гледал към тях - групичката момичета ...
945
София, 19 февруари 1873 година...
Тъмно и студено. Стъпки. Някой чука на портите на поп Тодор Стоянов Митов - учител и свещеник. Тишината на нощта отговаря със самотно ехо - "Чук-чук-чук!" Поп Тодор отваря - пред него стои турско заптие. Изтръпва! Първата мисъл, която му минава през главата е, че го ...
Тъмно и студено. Стъпки. Някой чука на портите на поп Тодор Стоянов Митов - учител и свещеник. Тишината на нощта отговаря със самотно ехо - "Чук-чук-чук!" Поп Тодор отваря - пред него стои турско заптие. Изтръпва! Първата мисъл, която му минава през главата е, че го ...
1466
Моят роден баща пръв открил в мен скрити музикантски заложби. Разбира се, по това време съм бил съвсем малък. Не съм можел още да говоря, а целият ми песенен репертоар бил сведен от нежно гукане в моменти на радост до грозни вопли, когато негодувам. Едва ли някой би повярвал, че в крехкото ми телце ...
755
5
Целият град говореше, че в цар Борисовата градина, господата Морозов и Божинов, там, дето е бюфета, ще откриват художествена изложба.
Сутринта Павлето стана рано. Закуси набързо и излезе. От време на време потичваше и подсвиркваше с уста. Беше му весело на душата. Спря пред бюфета на градината. Имаш ...
Сутринта Павлето стана рано. Закуси набързо и излезе. От време на време потичваше и подсвиркваше с уста. Беше му весело на душата. Спря пред бюфета на градината. Имаш ...
659
Жената, която изглежда фатална
Някой каза, че в квартала имаме такава жена. Бил я видял.
– Каква жена – не повярва на ушите си Симо Патака.
– Която изглежда фатална, бе!
Кварталът ни е един от най-крайните и бедните в София. Там всичко изглежда иначе. Местните пияници се чувстват Лордове. Местният п ...
Някой каза, че в квартала имаме такава жена. Бил я видял.
– Каква жена – не повярва на ушите си Симо Патака.
– Която изглежда фатална, бе!
Кварталът ни е един от най-крайните и бедните в София. Там всичко изглежда иначе. Местните пияници се чувстват Лордове. Местният п ...
1287
Стегнатото въже висеше на площада, тръпнещо да се увие около врата на жертвата си и да ù отнеме дъха. То изстиваше самотно с всяка минута, в която Ивет препускаше бясно пред полицията. Тя бе толкова сръчна и ловка като дива коза, че не позволяваше на преследвачите си да си поемат дъх. Въпреки почерн ...
934
Червеният сутиен
Казваше се Добролюб. Освен доброто, любеше страстно хубавите жени и качественото вино. По равно. Без да залита по едно от двете. Според теорията на дядо му, виното и жените бяха неразривно свързани, като скачени съдове. Това възприемане за нещата от живота споделяше и той. Поради та ...
Казваше се Добролюб. Освен доброто, любеше страстно хубавите жени и качественото вино. По равно. Без да залита по едно от двете. Според теорията на дядо му, виното и жените бяха неразривно свързани, като скачени съдове. Това възприемане за нещата от живота споделяше и той. Поради та ...
2714
28
Слязох от автобуса и с бързи крачки се отправих към къщи. Времето се разваляше; небето беше оловно сиво, очевидно всеки момент щеше да завали. Първите снежинки вече танцуваха във въздуха. Реших да мина по прекия път – през лабиринта от малки улички зад пазара. Бях уморена и исках поне за половин час ...
913
Мечтите са като снежинките. Някои се разтапят, достигайки земята, други се натрупват в преспи, стават големи, силни, почти непобедими. Трети никога не се сбъдват. Северният вятър ги носи по пътя си към вечността. Но те остават несбъднати.
Мечтите са като песъчинките. Някои отнасяме, залепнали по бос ...
Мечтите са като песъчинките. Някои отнасяме, залепнали по бос ...
1374
1
Крехкото януарско слънце се опитваше да пробие през решетките на мръсния прозорец в стая номер 5 – „Общ салон” на „Централизирания приемник за граждани в нетрезво състояние”.
Гражданката Пиперковска от легло 3 на ред 1 буйстваше, крещеше и вдигаше такъв шум, разправяйки историята си, че пречеше на п ...
Гражданката Пиперковска от легло 3 на ред 1 буйстваше, крещеше и вдигаше такъв шум, разправяйки историята си, че пречеше на п ...
1147
2
Затисна ме работата – все разговори с клиенти, с клиенти, а документацията съвсем я занемарих.
- В събота идвам на работа, да си оправя нещата на спокойствие! – казах.
- И аз идвам, и аз имам много неща за довършване! – каза колежката.
В събота седнах пред компютъра, заградих се с папки и се захвана ...
- В събота идвам на работа, да си оправя нещата на спокойствие! – казах.
- И аз идвам, и аз имам много неща за довършване! – каза колежката.
В събота седнах пред компютъра, заградих се с папки и се захвана ...
858
3
Отминаха празниците... Каквото беше, беше. Имаше няколко дни с богати и пребогати даже находки, ама всичко приключи.
Тук-таме се намира останал по някой гнил мандаринов плод или скапан банан. Сух, мухлясал хляб,напазаруван в повече заради домашните пирове по Нова година все още се намира, ама той св ...
Тук-таме се намира останал по някой гнил мандаринов плод или скапан банан. Сух, мухлясал хляб,напазаруван в повече заради домашните пирове по Нова година все още се намира, ама той св ...
516
Събуждаш се без капчица надежда в сърцето, без светли мечти, без радостна усмивка, с празни очи, без път напред. Събуждаш се, за да изживееш поредния дълъг, мрачен ден. Поглеждаш през големия прозорец, за да видиш и другите глупци, живеещи на автопилот, също като теб. Да, ти знаеш как ще свърши този ...
847
1
Иисус Христос се ражда в един свят, в който определено е излишен. Една хубава топла приказка с агънца, мъдреци, ангели и овчари, която е направо нелепа в оня свят. Да, направо е нелепа. Свят, в който наука, религия и философия са постигнали забележително единство. Философията, религията и науката на ...
1071
Аарон Евреинът беше неприлично черен като чифт лъснати лачени обувки. Смуглата му физиономия привличаше неверните съпруги и отчайваше напористите гейове. Обичаше сам в неделя, след службата в синагогата, да мачка любимата си салата табуле и да разказва пикантни истории на съседите, с които споделяше ...
830
Много често спомените остават забравени, заровени в паметта на човек, понякога дори за цял живот. Много малко ни е необходимо, за да ги отключим и преосмислим.
Един сън, може би...
Едно море, един бряг, едно небе и едно слънце, които са откъснати от света. И ние двамата. Движим се по брега, там, къд ...
Един сън, може би...
Едно море, един бряг, едно небе и едно слънце, които са откъснати от света. И ние двамата. Движим се по брега, там, къд ...
641
Момъкът беше много беден и много самотен. Живееше в колибка в гората над градчето. Всичко в нея блестеше от чистота. На полянката пред колибката имаше масичка с пейка. Там обичаше да сяда момчето и да свири със саморъчно направена свирка. Повтаряше гласовете на птиците в гората и те му отговаряха.
С ...
С ...
1714
1
Селянин, който цял цял живот се трудил, лежал на смъртен одър. Около него били синовете му. Селянинът искал децата му да са трудолюбиви, добри стопани и с умение да вършат всичко.
Той бавно местел поглед от единия на другия, на третия.
– Деца – казал той, – скоро ще се разделим. Вие оставате на този ...
Той бавно местел поглед от единия на другия, на третия.
– Деца – казал той, – скоро ще се разделим. Вие оставате на този ...
935
1
- ... естествените рефлекси на живите организми са неразривно свързани с логаритмуваната орбита на Луната... - обясняваше Про Фе Сор. - ... правопропорционална на синусоидалната крива между... - и така нататък и така нататък.
- Леле! - шепнешком възкликна Гар Ван, която заедно с приятелите си съвест ...
- Леле! - шепнешком възкликна Гар Ван, която заедно с приятелите си съвест ...
498
Усещам, че съм много променена.
Онази Коледа ме промени.
Болеше ме много, неподозирано много. Сълзите пареха по лицето ми и оставяха огнена диря по поруменелите ми от студа стени. Навярно защото дълго време напираха да се родят в очите ми, сега властно бяха поели контрола над съзнанието ми.
С неподо ...
Онази Коледа ме промени.
Болеше ме много, неподозирано много. Сълзите пареха по лицето ми и оставяха огнена диря по поруменелите ми от студа стени. Навярно защото дълго време напираха да се родят в очите ми, сега властно бяха поели контрола над съзнанието ми.
С неподо ...
970
2
Имаш ли сърце? Странно, че попита.... Имам, но то е стъклено, трябва да го пазя!! Не се сърди, но не мога да ти го даря! То стои затворено зад стъклената витрина на душата ми! Не мога, не... Веднъж то се счупи, само как се счупи... "Не те обичам вече”, казаха ми и за миг се чу звън от счупени стъкъл ...
452
Седях в колата и мълчаливо гледах преминаващите покрай нас дървета. Бледата лунна светлина се процеждаше зловещо през клоните им, които приличаха на ръце, протягащи се, за да ме сграбчат.
В този миг се сетих за Него. Дали беше нормално все още да си мисля за това? Може би полудявах, но в мозъка ми с ...
В този миг се сетих за Него. Дали беше нормално все още да си мисля за това? Може би полудявах, но в мозъка ми с ...
607
Влакът спря на малка гаричка. Покривът й се криеше в обагрените от есента корони на няколко стари високи липи. Пожълтелите листа блестяха ослепително под яркото слънце и пълнеха очите със златни отблясъци. В края на ливадата до гарата няколко попски круши, останали съвсем без листа, стърчаха тъжно и ...
1035
3
ДОБРОТАТА НЕ СЕ ЗАПЛАЩА С ПАРИ
Някога в една далечна земя живееха най-различни хорица. Там те обичаха цветята и животните.
Веднъж в тяхната мъничка държава нахлуха чужденци. Тези злодеи не спираха да тъпчат растенията и да унищожават всички видове животни. Селяните бяха много отчаяни и безпомощни. Н ...
Някога в една далечна земя живееха най-различни хорица. Там те обичаха цветята и животните.
Веднъж в тяхната мъничка държава нахлуха чужденци. Тези злодеи не спираха да тъпчат растенията и да унищожават всички видове животни. Селяните бяха много отчаяни и безпомощни. Н ...
936
1
Към 12 на обед Серж си купи сандвич и го изяде на въздух. Беше приятно хладно и лекият ветрец го освежаваше. Беше време да посети Ваня. Серж можеше да се закълне, че Ваня има някоя далечна пра-баба куртизанка. Беше изящна и изтънчена жена, висшистка с две магистратури и богата обща култура. Говореше ...
1117
3
Въпреки че бях тръгнал час по-рано за работа, тапата на „Орлов мост” пак ми изяде поне двадесет минути. После още петнадесет, докато въртях с колата по „Раковска” и околните преки с надежда за джак-пот – място за паркиране! Нямаше! Накрая избутах два полу-празни контейнера направо върху тротоара на ...
1745
6
Стамат почина внезапно. Млад мъж беше, нямаше и 40. В три през нощта парализираната му дъщеря звънна ужасена на вратата на съседите. Извикаха “Бърза помощ”, но той вече беше свършил.
Събраха се бабичките от входа да приготвят всичко – тъй, както си му е редът. Дядо Радой и Петър го окъпаха и облякох ...
Събраха се бабичките от входа да приготвят всичко – тъй, както си му е редът. Дядо Радой и Петър го окъпаха и облякох ...
2277
14
Вечер. Седим с една моя позната в един ресторант и дрънкаме за изкуство. Ина, така се казва тя, е маниачка на тема изкуство. С нея се виждаме рядко и то, за да посетим изложба или театър, или нещо от тоя сорт.
Постепенно разговорът започва да ме уморява и аз започвам да ставам раздразнителен:
- Всъщ ...
Постепенно разговорът започва да ме уморява и аз започвам да ставам раздразнителен:
- Всъщ ...
839
3
Добре, че беше тъмно. Тъмнината плаши хората и ги кара да се чувстват несигурни. Аз пък се чувствах добре. Отиваше ми нейния облик. Скрих се вътре в нея и се потопих в пурпур.
Всичко започна, когато бях на онази автобусна спирка. Стъмваше се. Просто си седях. Не чаках превозно средство, нито исках с ...
Всичко започна, когато бях на онази автобусна спирка. Стъмваше се. Просто си седях. Не чаках превозно средство, нито исках с ...
807
Маделин лежеше в балдахиновите завивки и превърташе песните в CD плеъра. Минаваше полунощ, а тя все още не можеше да заспи. Дали беше заради предстоящото контролно по математика, или партито у Джейк – най-популярното момче в училище, идния уикенд, никой не знаеше. Въпреки че Мади беше едно доста доб ...
824
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
