40 901 резултата
Хвана студ. Под кривата круша не е по-топло от домовете ни, но е по-задушевно някак си! Само дето Василка я няма. От Топлофикация, Енергото и В и К й разпродадоха имуществото, дето беше останало, и си прибраха неплатените сметки. Въпреки това, Василка все за Надето Михайлова си говореше, обичаше я б ...
881
3
Странникът от Южния плаж
Всеки ден ставаше рано, пиеше кафе и по едно и също време излизаше в морето за риба. Залагаше мрежите и все се шегуваше, че чака „златната рибка”. Привечер прибираше улова и уморен влизаше в къщурката, дето живееше от години. Обичаше да седи на терасата, да съзерцава морето ...
Всеки ден ставаше рано, пиеше кафе и по едно и също време излизаше в морето за риба. Залагаше мрежите и все се шегуваше, че чака „златната рибка”. Привечер прибираше улова и уморен влизаше в къщурката, дето живееше от години. Обичаше да седи на терасата, да съзерцава морето ...
965
2
Днес на Но Щен Вълк определено не му беше ден. Всичко започна още сутринта, когато със ставането от леглото се омота в одеялото и тупна на пода, после обърна филията си и се омаза с конфитюр, а като реши да се измие, се оказа, че водата е свършила и трябваше да ходи до потока, който пък беше замръзн ...
699
1
Цял един живот пишем писма, всяка мисъл, всяка дума, всеки поглед... Цял живот се надяваме, че писмата ни се получават от правилните хора, цял живот вярваме, че пишем на най-добрата хартия с най-скъпото мастило. Какво ли виждат ангелите, когато погледнат надолу? Безброй хартиени листчета, носещи се ...
1190
6
За да си спомня какво се случи, трябваше да изпия поне кило вино и тогава нещо смътно проблесна. Виното е пивко и е от новата реколта, но няма време да го чакам да отлежава, защото до тогава не се знае дали ще съм още жив. Вече бях я забравил тая история и се намериха парчета в някаква стара тетрадк ...
998
10
Малката сърничка още помнеше сълзата в окото на умиращата си майка. Ловец я уби и отнесе. Бяха още топли дните. Беше научила от майка си къде тревата е най-сочна, къде водата е най-бистра. Но стана студено. Все по-трудно се намираше храна. Все по-самотна се чувстваше и по-често лежеше на поляната, к ...
1717
3
ЖАНРОВИ ЕТЮДИ V: ЧЕРНА ФАНТАСТИКА (2)
Госпожа Рох сведе поглед и отвори лежащата на коленете ù чанта от червена кожа. След миг в ръката ù се белееха две снимки, които тя държеше подобно на карти за игра, така че да не мога да видя лицата им. Постави ги върху махагоновата масичка с гърба нагоре, посл ...
Госпожа Рох сведе поглед и отвори лежащата на коленете ù чанта от червена кожа. След миг в ръката ù се белееха две снимки, които тя държеше подобно на карти за игра, така че да не мога да видя лицата им. Постави ги върху махагоновата масичка с гърба нагоре, посл ...
759
Стоя до един пресъхнал фонтан и наблюдавам...
Наблюдавам как хората, бързайки, минават покрай мен.
Замислям се, че никой не се заглежда каква красота
има наоколо - листата са пожълтели, капят бавно едно след друго,
като сълзите на дете, което е счупило любимата си играчка... ...
Наблюдавам как хората, бързайки, минават покрай мен.
Замислям се, че никой не се заглежда каква красота
има наоколо - листата са пожълтели, капят бавно едно след друго,
като сълзите на дете, което е счупило любимата си играчка... ...
900
И пак вали, и пак съм сама, около мен тълпа, но аз съм сама!
В множеството търся само един, търся точно теб!
Ничия друга усмивка не ме трогва!
Всички около мен ме искат, но аз искам теб!
Някой ме докосна по погрешка - кожата ми пламна... заболя ме! ...
В множеството търся само един, търся точно теб!
Ничия друга усмивка не ме трогва!
Всички около мен ме искат, но аз искам теб!
Някой ме докосна по погрешка - кожата ми пламна... заболя ме! ...
1236
2
Виждайки този фарс, Зевс, който все още беше леко махмурлия, реши да поговори с Хера по един съдбоносен въпрос. Стана от левиатора, огледа се и взе един лимон. Концентрира се, мислейки: ”'Начи, как беше? Аха! От чакра в чакра. Въздух. От чакра в чакра. Въздух.” Прицели се. Вдигна ръка. И сплеска лим ...
1881
Една стара приятелка, но не много стара, събра багажа си за пореден път. Тя често го прави, но не твърде често, за да кажем, че е по навик. Обича да пътува, но не твърде много, за да има очи и да остане. Носи прилично количество багаж, но не ужасно много, за да не смеем да я наречем капризна.
Една п ...
Една п ...
1428
5
Ода в проза за малкия бюст
Лирично
Нека днес да го възхвалим, нека днес да го възпеем, нека в радост потопим се! От чудото световно. Че още го има – малкия бюст... Нежното златисто – на кестен-плодче цветът - връхчета, настръхващи само при мисълта за нас – обожателите на малкия бюст. Ние, дето знаем ...
Лирично
Нека днес да го възхвалим, нека днес да го възпеем, нека в радост потопим се! От чудото световно. Че още го има – малкия бюст... Нежното златисто – на кестен-плодче цветът - връхчета, настръхващи само при мисълта за нас – обожателите на малкия бюст. Ние, дето знаем ...
1935
12
Болка
Със затихнал гняв... и със сълзи, които все още скръбно капят, те викам да се върнеш и да ме погледнеш с котешки-зелените си очи! Въпреки че знам каква болка ще ме удари по гърдите... те искам! Искам те! Може би изглеждам луда... или болезнено плаха! И тези белези не биха били толкова скрити, ...
Със затихнал гняв... и със сълзи, които все още скръбно капят, те викам да се върнеш и да ме погледнеш с котешки-зелените си очи! Въпреки че знам каква болка ще ме удари по гърдите... те искам! Искам те! Може би изглеждам луда... или болезнено плаха! И тези белези не биха били толкова скрити, ...
1229
2
Има хора в живота ми, които щеше да е по-добре за мен да не познавам.
Има такива, които се радвам, че съм познавала.
Такива, които не мога да забравя.
Хора, които ме обичат заради това, което съм.
И други, които ме мразят поради същата причина. ...
Има такива, които се радвам, че съм познавала.
Такива, които не мога да забравя.
Хора, които ме обичат заради това, което съм.
И други, които ме мразят поради същата причина. ...
1020
2
ЖАНРОВИ ЕТЮДИ V: ЧЕРНА ФАНТАСТИКА (1)
-Г-не, г-жа Рох е готова да се срещне с Вас – гласът на Даниел беше плътен и равен. Сигурно щеше да бъде такъв и ако ми съобщаваше, че по работа ме търси самата Смърт. Впрочем предполагам, че когато някой ден дойде при мен, тя ще си запише час при Даниел, ще изс ...
-Г-не, г-жа Рох е готова да се срещне с Вас – гласът на Даниел беше плътен и равен. Сигурно щеше да бъде такъв и ако ми съобщаваше, че по работа ме търси самата Смърт. Впрочем предполагам, че когато някой ден дойде при мен, тя ще си запише час при Даниел, ще изс ...
984
В града, разяден от кал и мизерия, там на върха, седеше едно момче. Името му нямаше значение, само съдбата. За пет години погреба всички хора, които бяха около него, най-добрите приятели и най-зловещите врагове. Майка му го остави с двама братя, единият - на неговите години, другият още беше бебе. Н ...
817
Маруся се оглеждаше в огледалото и благодареше на Бога, че при толкова сътресения в живота й, съдбата все пак беше благосклонна към нея. Естествено, че изминалите години не можеха да не оставят отпечатъци върху лицето й, но те бяха нищо в сравнение с душевните терзания, които все пак успяваше да пре ...
1391
12
Как стигнах до тук? Аз, която смятах, че всичко в живота ми е позволено да имам.
И наистина имах, живеех своя си живот така, както ми харесваше.
Обичах всичко, всичко - дори и най-мрачните дни в живота ми бяха нещо за мен.
Имах душа, чувствах своята същност! Мечтаех и осъществявах свойте мечти, колк ...
И наистина имах, живеех своя си живот така, както ми харесваше.
Обичах всичко, всичко - дори и най-мрачните дни в живота ми бяха нещо за мен.
Имах душа, чувствах своята същност! Мечтаех и осъществявах свойте мечти, колк ...
1166
3
IV
Грег се луташе в тъмнината като жалките остатъци на разбита войска. По едно време се светна, че трябва да запази достойнство в тази тежка обстановка и закрачи уверено, като партизанин на Девети септември. След като измина десетина метра с бодра походка съзря в далечината смътните очертания на нещ ...
Грег се луташе в тъмнината като жалките остатъци на разбита войска. По едно време се светна, че трябва да запази достойнство в тази тежка обстановка и закрачи уверено, като партизанин на Девети септември. След като измина десетина метра с бодра походка съзря в далечината смътните очертания на нещ ...
1192
4
ДА ИГРАЕШ СЕБЕ СИ
Имало едно време един актьор, който изиграл на сцената безчет роли. В пребогатата си кариера пресъздал образи: от крале и принцове до шутове и продажни придворни, от безумни по смелостта си пълководци до страхливци и предатели, от папи и свещеници до еретици и алхимици. Изиграл и о ...
Имало едно време един актьор, който изиграл на сцената безчет роли. В пребогатата си кариера пресъздал образи: от крале и принцове до шутове и продажни придворни, от безумни по смелостта си пълководци до страхливци и предатели, от папи и свещеници до еретици и алхимици. Изиграл и о ...
1656
4
Как мразя да ми е студено! Мразя, мразя, мразя! И не обичам снега. Дразнят ме малките капчици, които остават в косата ми на мястото на разтопените снежинки. И вятъра не го обичам. Обикновено е студен и от него ми замръзва нослето. А и тъмното не харесвам. Няма причина, просто така…
Сутринта е точно ...
Сутринта е точно ...
991
2
Уважаема госпожо Вачкова,
Ако Ви е досадно, не четете настоящето от момента, в който усетите, че това е така. Пиша го с надеждата да подпомогна дискусиите във воденото от Вас интересно предаване, в които най-често става дума за правата на жените. Не ги отричам, но нека всичко е "както е господ дал!" ...
Ако Ви е досадно, не четете настоящето от момента, в който усетите, че това е така. Пиша го с надеждата да подпомогна дискусиите във воденото от Вас интересно предаване, в които най-често става дума за правата на жените. Не ги отричам, но нека всичко е "както е господ дал!" ...
921
Всички ме питат защо съм гневна? Защо да не съм? Гневна съм, защото толкова малко зависи от мен. Защото съм толкова безпомощна, толкова безсилна. Не държа дори и един коз. На никой не му пука какво мисля. Знам, знам какво ще кажеш, чак сега ли го осъзна. Не, не чак сега. Просто сега изразявам гнева ...
2635
1
3
... Мечтаех да го видя, но не в далечината, а тук до мен. Мечтаех да го прегърна, да го целуна както правех едно време.. Затворих очи..
Изведнъж някой ме докосна по рамото. Това беше той. Хвана лицето ми в дланите си, вгледа се в очите ми..
- Тук съм, мила, тук съм и няма да си тръгна повече. Тук съ ...
Изведнъж някой ме докосна по рамото. Това беше той. Хвана лицето ми в дланите си, вгледа се в очите ми..
- Тук съм, мила, тук съм и няма да си тръгна повече. Тук съ ...
1440
2
РОЖДЕН ДЕН
Днес е четвъртък. Сутринта Стефана стана рано и тръгна на пазар. Денят беше приятен. От Марица лъхаше прохлада. Покрай нея се мяркаха селяни с талиги, магарета и коне. Тя стигна до най-оживеното място на пазара - площад "Съединение". Тук-таме се виждаха клекнали продавачки, а някои от тях ...
Днес е четвъртък. Сутринта Стефана стана рано и тръгна на пазар. Денят беше приятен. От Марица лъхаше прохлада. Покрай нея се мяркаха селяни с талиги, магарета и коне. Тя стигна до най-оживеното място на пазара - площад "Съединение". Тук-таме се виждаха клекнали продавачки, а някои от тях ...
771
2
Нощ... опитвам се да заспя. Затварям очите си... мислите ми са превзети от разни въпроси и отговори. Размишлявам... колко много хора сега, точно в този момент си мислят същото, което и аз. А аз какво си мисля? Мисля си как те си мислят същото. Минават часове, преди да осъзная колко късно е станало. ...
1330
10
М А Г И Я Т А
Винаги съм го казвала, но може би ако го напиша - някой ще го запомни.
В това село има нещо вълшебно. Някаква магия ни кара да се завръщаме.
Някои пътуват с дни, за да стигнат. С малко повече късмет - някои с часове. В повечето случаи някои пътуват само с мислите си, но пак се завръщат ...
Винаги съм го казвала, но може би ако го напиша - някой ще го запомни.
В това село има нещо вълшебно. Някаква магия ни кара да се завръщаме.
Някои пътуват с дни, за да стигнат. С малко повече късмет - някои с часове. В повечето случаи някои пътуват само с мислите си, но пак се завръщат ...
1124
3
Всяка сутрин той се събуждаше с мисълта за нея. Представяйки си аромата на косата й, цвета на очите й, перфектната й снежно бяла усмивка, усните й с цвят на ягоди, копринената почти прозрачна кожа. Тя бе толкова прекрасна. Той я искаше, сънуваше я, мислеше за нея, но тя никога не идваше при него. То ...
790
Самолетът все още рулираше по пистата, когато Неда се отпусна в седалката и притвори очи.
В лицето на това привлекателно миньонче с прилепнал потник и изхлузени дънки, зад тъмните очила и баретката, която едва удържаше буйните и къдрици, никой не би могъл да разпознае финансовата акула, каквато, всъ ...
В лицето на това привлекателно миньонче с прилепнал потник и изхлузени дънки, зад тъмните очила и баретката, която едва удържаше буйните и къдрици, никой не би могъл да разпознае финансовата акула, каквато, всъ ...
2363
11
Ела при мен, до мен... Хвани ме за ръката и нека да избягаме. Да бъдем само двамата, далеч от всичките неща, които ни делят. От всичките ограничения, които ни налагат хората, обичани и мразени, от всичките проблеми и неволи, от ежедневието, работата, от всичко нека да избягаме...
Какво ще кажеш за П ...
Какво ще кажеш за П ...
840
2
Будилникът изтрещя точно в полунощ. Беше откраднал от съня два-три часа. За миг му се стори, че е казармената тръба, но това вече беше отминало. Сега го чакаше нощната смяна в Полиграфическия. Августовският хлад караше тялото да изтръпне, автобусът разтвори дрънчащата си паст и Любослав хлътна в нея ...
590
3
(импресии)
Полетът на фантазията
Слънчеви зайчета
се гонят по поляните.
Защо не ги виждаш? ...
Полетът на фантазията
Слънчеви зайчета
се гонят по поляните.
Защо не ги виждаш? ...
1554
16
Георги неусетно беше стигнал моста на Марица. Пред погледа му се изпречи Имарет джамия. Турците от града идваха да се молят в нея. От людете беше чувал легенда за джамията. Че била строена преди шестотин години от Шахабедин паша, сина на Лала Шехин. От 1372 година до влизането на руските войски през ...
848
Спомням си, веднъж те обичах. Веднъж бях много влюбена, спомням си!
Бях забравила или съм искала да забравя - сега това не помня.
Понякога се случва и така - да искаш да забравиш и да го направиш.
Тогава, сигурна съм, беше лято, небето лепнеше, ръжта цъфтеше, ако изобщо някога съм виждала цъфтяща ръ ...
Бях забравила или съм искала да забравя - сега това не помня.
Понякога се случва и така - да искаш да забравиш и да го направиш.
Тогава, сигурна съм, беше лято, небето лепнеше, ръжта цъфтеше, ако изобщо някога съм виждала цъфтяща ръ ...
1581
5
Тя бавно гаснеше, потънала в мъка. Очите ù, все още мокри и изморени от поредната безсънна нощ, сякаш се взираха в нищото, чакайки края на болката. Никой не беше около нея, нито приятели, нито близки... Просто я бяха оставили насаме с болката ù. Знаеха, че нищо друго освен него, няма да може да нака ...
730
2
Ще седим на брега и аз ще ям от твоята ябълка, защото ще ме мързи да стана и да взема още една или може би ще се страхувам, че ставайки, би могло да се пропука съвършенството на възцарилата се, няма красота. Ще мълчим и това щe е достатъчно. Шумът на разбиващите се в краката ни вълни ще е заел място ...
843
5
"Харесвам това място", каза той ухилен. "Обичам да седя тук и да гледам към плажа и да си мисля за всички хубави неща, които бих могъл да направя с един Люгер."
Хънтър С. Томпсън
Aко не заспя сега, ще умра, което само по себе си не е чак толкова лошо, но пък звучи някак си тъпо – умря от недоспиване ...
Хънтър С. Томпсън
Aко не заспя сега, ще умра, което само по себе си не е чак толкова лошо, но пък звучи някак си тъпо – умря от недоспиване ...
2549
1
Бе денят преди Коледа и забързани минувачи купуваха последните приготовления и подаръци за близките си. Навсякъде се усещаше настроението за веселие и усмивки се бяха появили по зачервилите се от студа лица. Снегът тихо се сипеше на големи парцали и застилаше мръсните павирани улици с невинна белота ...
669
Отвори с мъка очи. Някаква силна светлина го заслепи. Миришеше на нещо умряло. И разлагащо се. Когато се опита да помръдне, усети, че е завързан. Наведе глава, за да погледне и някаква ужасна болка го преряза през тила. Миришеше му на кръв. Собствената му кръв. Усещаше главата си мокра от кръвта си. ...
969
В следващата стая живее Гала, студентка по медицина. Най-малко от пет години се подвизава из общежитието с намерение все някога да завърши. Отношенията ми с Гала са досадно свойски: Например тя постоянно ми досажда с разни молби за някои дребни услуги; малко кафе, де би да имаш; една цигара и т.н. Е ...
1059
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
