40 900 резултата
Детето обичаше да гледа албумите със снимки. Най-много обичаше онези снимки от голямото чекмедже на скрина. Те бяха стари, стари. Имаше непознати улици, непознати къщи и най-вече непознати лица. Лица на хора, които са живели някога и са оставили след себе си тяхната фамилия. Знаеше, че те са били не ...
965
2
- За какво мечтаеш, когато си сама?
- Добър въпрос. Никога не се бях замисляла...
- Е, няма ли да отговориш?
- Разбира се, че ще отговоря, но както споменах, не се бях замисляла, затова ми трябва време да помисля.
- Разбира се. Но все пак не разполагаме с цялото време на света. ...
- Добър въпрос. Никога не се бях замисляла...
- Е, няма ли да отговориш?
- Разбира се, че ще отговоря, но както споменах, не се бях замисляла, затова ми трябва време да помисля.
- Разбира се. Но все пак не разполагаме с цялото време на света. ...
1411
И лежа тук под звуците на дълбока електроника, заслушан в мелодията и отнесен някъде от прекрасните китари, и се чудя защо, по дяволите, не си до мен? Какъв е този свят, който ни държи разделени? Що за глупост – аз искам да си до мен! Искам да те целувам, да те прегръщам, да те любя, да ти разкажа з ...
1073
1
Скъпи приятели!
Ние с вас се познаваме задочно и то само чрез този сайт, който ни е предоставил възможността да публикуваме творбите си, да общуваме и обменяме мнения и виждания по различни въпроси от живота.
Творчеството ни е свързващото звено между нас. Щастлив съм и съм горд, че ми е предоставена ...
Ние с вас се познаваме задочно и то само чрез този сайт, който ни е предоставил възможността да публикуваме творбите си, да общуваме и обменяме мнения и виждания по различни въпроси от живота.
Творчеството ни е свързващото звено между нас. Щастлив съм и съм горд, че ми е предоставена ...
767
Пролог
- Вземате ли този мъж за свой съпруг? – попита свещеникът.
- Да! – получи като отговор.
- А Вие вземате ли тази жена за своя съпруга? - зададе същия въпрос на мъжа отляво на него.
- Да, разбира се! – каза младоженецът. ...
- Вземате ли този мъж за свой съпруг? – попита свещеникът.
- Да! – получи като отговор.
- А Вие вземате ли тази жена за своя съпруга? - зададе същия въпрос на мъжа отляво на него.
- Да, разбира се! – каза младоженецът. ...
635
Най-напред се пусна слух, че лудото Ленче избягало в Троян при местния идиот Парис. Когато, излизайки от кръчмата, посетихме опечаления съпруг, за да му изкажем съчувствие, той се беше насвяткал като змей и лежеше в сламата при магарето. Явно много се е нажалил, завалията.
- Стани бе, Менелае, стани ...
- Стани бе, Менелае, стани ...
891
7
Спокойствие и тишина обгръщаше сетивата ми, докато... започнах да дишам тежко и нямах сила да изкрещя ,въздухът стигаше до дробовете ми твърде тежък и внезапно отворих очи. Намирах се в кутия, в която не достигаше въздух, така необходим ми за да оцелея. Къде се намирах, какво, по дяволите, беше това ...
1261
3
СОЛТА И ТИШИНАТА
Солта и тишината. Добавени в малки дози, водят до онази истинска завършеност. Щипка сол и час тишина допълват всяка рецепта и програма за релакс. В малки дози – запомнете! – прекомерната употреба води до необратими последици. Какво става, ако предозираш с тишината? Виждаш себе си? М ...
Солта и тишината. Добавени в малки дози, водят до онази истинска завършеност. Щипка сол и час тишина допълват всяка рецепта и програма за релакс. В малки дози – запомнете! – прекомерната употреба води до необратими последици. Какво става, ако предозираш с тишината? Виждаш себе си? М ...
1173
4
Прасетата ядяха. Хранеха се по техния своеобразен начин, съпроводен с щастливо грухтене, когато откъсваха с клокочещите си зурли парче от меката разложена плът. Въпреки че черният път бе обграден и от двете страни със свинарници, явно между тях имаше пролуки, от които извираха все повече и повече пр ...
772
2
Колко съм далеч! Мисля, че този път прекалих и отидох прекалено далеч. Сигурно заради омразата към онези вечни дървени философи, които само говорят, говорят, говорят и не само че не излизат от черупката, но още повече се затварят в нея. Може би от егоцентризъм. Може би от страх, може би и заради теб ...
819
2
Успехът не се измерва с резултата от свършеното, а със степента на овладяване на самонадценяването.
----
"Ние няма да разберем колко можем, ако не опитаме" е призив, който е съвсем верен. Тънкостта на неговото прилагане е в това, най-първо да опитаме да разберем колко вярно можем да се самопреценим. ...
----
"Ние няма да разберем колко можем, ако не опитаме" е призив, който е съвсем верен. Тънкостта на неговото прилагане е в това, най-първо да опитаме да разберем колко вярно можем да се самопреценим. ...
1032
Змеят огледа хубаво момичето, изпусна облаче сивкав дим през ноздрите си и намести опашката си по-удобно. Чудеше й се. Как може изобщо да мине през акъла на едно такова малко и нежно същество, че може да дойде тук. А и да му поиска ябълката на всичкото отгоре. Каква наглост. Само заради това той вед ...
750
1
На едно високо, високо дърво птичка сви гнездо. Снесе яйчица и излюпи пиленца. Тя ги хранеше, поеше и те растяха под грижите ù. Започнаха да разперват крилца. Нетърпеливо чакаха първия си полет. Ден-два малките прелитаха с майка си до близките клони. Нямаха търпение да полетят по-далеч.
Само най-мал ...
Само най-мал ...
710
1
- Кажи ми - попита ме една почти безлунна нощ Ръмжачът. - Как съдиш за другите?
Замислих се, защото учителят ми не задава току тъй въпросите си... а вълкът търпеливо чакаше отговора ми.
- Първото нещо - започнах предпазливо аз. - Което правя, едва ли не подсъзнателно е да се поставя на тяхно място и ...
Замислих се, защото учителят ми не задава току тъй въпросите си... а вълкът търпеливо чакаше отговора ми.
- Първото нещо - започнах предпазливо аз. - Което правя, едва ли не подсъзнателно е да се поставя на тяхно място и ...
570
- Самотно ми е, бате. Затова пия. За да изгоня самотата. Майка ми викаше да спра, че това пиене щяло да ме убие. Ама аз ù отговарях, че си нямам булка, а на нея все ù пречех, като говоря. Нали е майка, та взела присърце думите ми и ми намери булка. Капка. Сълзица. От мъж недокосвана, грях не познала ...
1253
8
Срещаха се от два месеца. Всеки ден до късно следобед. В малко кафене на брега на реката. Кафенето беше приветливо. Тясно наистина, ала оживено: половин дузина маси, наредени в неправилен правоъгълник, младежи и девойки от близкия университет и не на последно място вдигаща невъобразим шум уредба. Му ...
649
Спомням си как преди войната всичко беше различно. Всеки миг с теб, всяка въздишка, целувките – дълга или кратка, разходките ни. Тогава всичко беше различно, а какво всъщност се промени ?
Дойде студената, жестока война и аз като всеки млад и физически здрав момък бях извикан да участвувам. Зная, ти ...
Дойде студената, жестока война и аз като всеки млад и физически здрав момък бях извикан да участвувам. Зная, ти ...
721
1
Снегът беше пухкав и лек и галеше лицето. Калина се опитваше да си хване снежинка, но кой знае защо, все не успяваше. Едва докоснали студените ù длани, се стопяваха и се превръщаха в капчици вода. Но пък беше толкова хубаво да си играеш и до танцуваш между тях. Въздухът миришеше на свежо и Калина ди ...
1114
6
Никълъс даде знак на конферансието, един дребен, облечен в жълто-черно трико като оса, който кимна, за да покаже, че е разбрал, при което антените на главата му се разклатиха напред-назад. След като оркестърът изсвири песента до края, осата обяви:
- Моля за внимание! Моля всички за внимание!
Цялото ...
- Моля за внимание! Моля всички за внимание!
Цялото ...
1316
14
Събуждането е на пресекулко-въздишки, малки и кристализирани. Будна съм със затворени очи. За да запазя по-дълго виолетовото си отражение и... мириса на стаята. Където оранжевите отблясъци на залеза се спускаха по ръбчетата на устните ти и търсеха да разпознаят лицето ми из многото сенки.
Усети ли к ...
Усети ли к ...
1139
1
4
Спомените изплуват
Всяка сутрин, докато пиеше кафе, тя имаше навика да отваря и чете електронната поща. Голяма част от служебните писма и материали получаваше по този начин и предпочиташе да ги прегледа преди да отиде на работа.
Един ден се натъкна съвсем случайно на едно странно писмо. Беше от типа ...
Всяка сутрин, докато пиеше кафе, тя имаше навика да отваря и чете електронната поща. Голяма част от служебните писма и материали получаваше по този начин и предпочиташе да ги прегледа преди да отиде на работа.
Един ден се натъкна съвсем случайно на едно странно писмо. Беше от типа ...
919
3
- ...Чукаш ли, чукаш ли, бай Раде? – ми вика една лъчезарна принцеса, скачайки пъргаво от гърба на Пегаса. Те тези красиви и еманципирани принцеси все пишат стихове и яздят Пегаси, особено с навлизането на интернет и триумфа на сексуалната революция.
Гледам го нейния Пегас – мамка му, то си е обикно ...
Гледам го нейния Пегас – мамка му, то си е обикно ...
864
5
- Ох, тежат ми годините, тежат ми - заоплаква се един ден старият коларски път. - Какъв бях на младини. Препускаха по мен конници, карети с изискани дами и господа, но после движението замря. Започнаха да скърцат по мен само тежки волски каруци, малки каручки с впрегнати магарета. Разбиха ме колелат ...
673
1
... Вятърът в беззвездната нощ брулеше безмилостно лицата на двамата влюбени, които тичаха, хванати за ръка през житата. Бягаха с всички сили, а адреналинът кънтеше във вените им сякаш крещеше, молейки за почивка от всичко това, което се случваше - почивка от страха, почивка от истините, които криех ...
1195
Старият касетофон пращеше леко. Звучеше "Hey, Jude", а аз мълчаливо изговарях думите с устни. Следващата беше "Yesterday". Продължавах да пея, без да издавам звук - знаех касетата наизуст.
Протегнах се към кутията с цигари. Не че бях пристрастена, просто момент на слабост. Димът блажено се плъзна в ...
Протегнах се към кутията с цигари. Не че бях пристрастена, просто момент на слабост. Димът блажено се плъзна в ...
1480
7
Георги си обичаше работата. Багерист беше. Това бе учил, това бе и работил през целия си живот. Вече тридесета година караше в рудника. Там се познаваха истинските мъже и затова на Георги му харесваше толкова много. Долу, пред скалата и пред машините всички са равни. Няма значение дали имаш вуйчо вл ...
1189
2
Четири години след бурята отново пътувам към дома на сестра си... На първата годишнина бяхме цялата компания и се опитахме да го превърнем в празник, но Краси беше издигнала около себе си невидима стена и не ни допускаше до себе си...
Сякаш беше друг човек. Моята по-голяма сестра, с която винаги съм ...
Сякаш беше друг човек. Моята по-голяма сестра, с която винаги съм ...
1084
20
* * *
Голямото е част от Малкото, защото Малкото е частица от Голямото...
Голямото е част от Малкото, защото Малкото е частица от Голямото...
768
3
На пънче край пътечка, беше седнало зайче и плачеше. Видя го една катеричка и попита:
- Защо си тъжен, Зайо? Защо плачеш?
- Днес имам рожден ден, а съм толкова самотен. Изгубих се в гората. Не намерих пътя за дома.
- Нямаш ли приятели да ти помогнат?
- Не, никой си нямам. О, аз се страхувам от всичк ...
- Защо си тъжен, Зайо? Защо плачеш?
- Днес имам рожден ден, а съм толкова самотен. Изгубих се в гората. Не намерих пътя за дома.
- Нямаш ли приятели да ти помогнат?
- Не, никой си нямам. О, аз се страхувам от всичк ...
3036
1
ПОДАРЪК
- Да ти налея ли едно питие? С лед, нали? И как се сети за мен? Сигурно си ми купил нещо за Нова година?! Или мисъл Свише те е осенила тази нощ, ако си си спал вкъщи? Кажи де, защо дойде?
Въпросите й следваха един след друг, докато отиваше към бара, за да му сипе едно малко.
Какво можеше да ...
- Да ти налея ли едно питие? С лед, нали? И как се сети за мен? Сигурно си ми купил нещо за Нова година?! Или мисъл Свише те е осенила тази нощ, ако си си спал вкъщи? Кажи де, защо дойде?
Въпросите й следваха един след друг, докато отиваше към бара, за да му сипе едно малко.
Какво можеше да ...
1365
3
Любовта с нощта поражда ден
Залезът се скри, замъквайки със себе си деня с цвят на кехлибарено капучино, примесен с мрак - черен кофеин с горчив шоколад. След като вдигна медноцветната си завеса ,той откри сладкия аромат на лунни цветя. Месечината блесна като оголена кост, около нея се разпиляха кат ...
Залезът се скри, замъквайки със себе си деня с цвят на кехлибарено капучино, примесен с мрак - черен кофеин с горчив шоколад. След като вдигна медноцветната си завеса ,той откри сладкия аромат на лунни цветя. Месечината блесна като оголена кост, около нея се разпиляха кат ...
897
2
Тайнството на “Човешката” душа
Тя вървеше сама в мрака. Улиците бяха пусти. Всичко беше тихо. Целият свят беше утихнал в мръсно-черната нощ. Тя чувстваше пронизващата я самота все повече и повече. Червеното ù наметало се рееше, а качулката ù беше спусната много ниско, закривайки красивото ù лице. Пр ...
Тя вървеше сама в мрака. Улиците бяха пусти. Всичко беше тихо. Целият свят беше утихнал в мръсно-черната нощ. Тя чувстваше пронизващата я самота все повече и повече. Червеното ù наметало се рееше, а качулката ù беше спусната много ниско, закривайки красивото ù лице. Пр ...
1308
1
На Традиционния Трети Коледен Творчески Фестивал... бях
12.12.2009г.
На този ден трябваше да съм на работа. Ако е писано, ще ходя на Третия Творчески Коледен фестивал, ако пък не – здраве. Цяла нощ не бях спала, но сутринта заведох малката на детско парти. Беше весело, гледахме „Диво сафари”, летяхм ...
12.12.2009г.
На този ден трябваше да съм на работа. Ако е писано, ще ходя на Третия Творчески Коледен фестивал, ако пък не – здраве. Цяла нощ не бях спала, но сутринта заведох малката на детско парти. Беше весело, гледахме „Диво сафари”, летяхм ...
1104
24
Наближаваше Коледа. В „MTS” подготвяха голямо коледно парти. Някой прокара идеята събитието да е организирано като маскарад. На Мелани това й се стори глупаво и несериозно и не възнамеряваше изобщо да ходи на това парти. Не беше се отказала да отиде в Италия, макар че никога не беше ходила в офиса н ...
1185
3
Снегът малко по малко смразяваше нежната природа. Градът потъваше в мастиления цвят на нощта. Само звездите светеха и озаряваха с диамантения си блясък. В едно ъгълче, пред една изоставена сграда, седеше една жена. Прашните улици бяха изцапали лицето й. Сиво като всекидневието й, лишено от многообра ...
1020
Момчето живееше само със своята майка. Беше труден животът им и когато майката се разболя и легна на легло, стана още по-труден. Грижеше се момчето за майка си - вода да ù донесе, компрес на челото ù да сложи, но много, много тъгуваше. Бдеше над нея и през деня и през нощта. Не знаеше как да ù помог ...
829
3
ГЕРОИ
Стоя на поста и се ослушвам като гърмян заек. Не, че някой ще нападне погребите, а началникът на караула е фатмак. Някъде от влашките села, а те, нали ги знаеш, умират за служба. Понякога той излизаше извън оградата и там дебнеше да хване войника, поседнал на пост. Ние, войниците, не бяхме про ...
Стоя на поста и се ослушвам като гърмян заек. Не, че някой ще нападне погребите, а началникът на караула е фатмак. Някъде от влашките села, а те, нали ги знаеш, умират за служба. Понякога той излизаше извън оградата и там дебнеше да хване войника, поседнал на пост. Ние, войниците, не бяхме про ...
585
Поредният бял празен лист ме чака, за да изпиша всяко негово свободно пространство с меланхоличните си думи. Да запечатам любовта си върху него и вече да не я нося с мен.
А химикалката ми свърши. Поредният тон мастило, излят върху тоновете листи. Изцапа ги всичките тъй кръвожадно, че от тях капе мас ...
А химикалката ми свърши. Поредният тон мастило, излят върху тоновете листи. Изцапа ги всичките тъй кръвожадно, че от тях капе мас ...
740
2
Безвремие
Отговорът е безвремие.
Лежа, загледан в нищото. Нищо и не чакам. Нищо не бленувам. Нищо не ме задържа. Нищо не е тук. Празен съм. Няма нищо в мене. Къде е то? Къде е нищото? Няма го, а стоя и се вглеждам в него. Огледало. Аз гледам в него. Нищо не виждам. Аз съм нищо? Търся нещо, но го ням ...
Отговорът е безвремие.
Лежа, загледан в нищото. Нищо и не чакам. Нищо не бленувам. Нищо не ме задържа. Нищо не е тук. Празен съм. Няма нищо в мене. Къде е то? Къде е нищото? Няма го, а стоя и се вглеждам в него. Огледало. Аз гледам в него. Нищо не виждам. Аз съм нищо? Търся нещо, но го ням ...
809
2
Нощна Варна… Толкова е хубава. Стоя сама на терасата и наблюдавам морето, моста, Галата, сякаш мога да продължавам вечно. Но най-красиви са звездите, толкова много и все пак толкова далечни. Дали и те са самотни, дали и те жадуват сега да са до някоя друга звезда?
Нощта е прекрасна и ми напомня за е ...
Нощта е прекрасна и ми напомня за е ...
854
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
