Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Голди

Вече съм на тридесет и седем.
Вече съм на тридесет и седем. Работя като застрахователен агент от... много години. Не знам какво е това „повишение”. Откакто работя в тази служба, не съм се издигнал и със сантиметър нагоре. Шефът ми ме смята за загубеняк, какъвто напоследък и аз мисля, че съм. Приятел ...

rainbow_eyes

Проза » Други

2010-04-09T21:21:33+03:00 1.2K 1

Октопод

Живял някога един момък на име Томас. Той ходел с баща си за риба, връщали се с богат улов, а когато имали и повече, продавали на пазара.
Един ден царят минал от там и купил от рибата им. Тя тъй му се усладила, че казал да наредят на момъка и неговия старец всеки път, когато имат улов за продан, да ...

Rasha

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-04-09T18:40:12+03:00 1.5K

Циганско лято

ЦИГАНСКО ЛЯТО
Както мнозина и бай Йордан си имa своя болест. От такава болест почина баща му, от нея пати сега и той. А есенният ден е хубав, засмяно слънцето къпе земята с обилна светлина и хич не иска да знае, че по нея пъшкат болни хора. Палавите му лъчи се провират ловко в гъстата шума на асмат ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-09T11:33:33+03:00 1.5K 4

Точка 2 от Споразумението

Когато скъпоструващият, изработен от слонова кост и инкрустиран със златни орнаменти старинен телефон иззвъня, русокосият, който се бе унесъл в сладка сутрешна дрямка, се сепна. Отвори очи, изчака следващото позвъняване, пресегна се над главата на лежащия до рамото му мъж и в бързината го перна с ла ...

Romanov

Проза » Разкази

2010-04-09T11:08:55+03:00 1.2K

Агония

Седиш и циклиш с поглед, забит в тъпото нищо. Това е един от онези моменти, в които искаш да изпразниш съзнанието си от съдържание, да изключиш мозъка си и да се отдадеш на миг спокойствие. И разбира се, точно тогава в главата ти, като малки гнусни паразити се забиват всички гадни и подтискащи мисли ...

delindacatharsis

Проза » Други

2010-04-09T10:01:33+03:00 740

Ваканция в Улцин-1

Онзи ден впечатленията ми толкова буйно напираха да ти ги споделя, че не ти дадох дори възможност да гъкнеш. А въобще не бях си подредила мислите. И ето сега, вместо препускащи една през друга нахвърляни картини, опитвам се да подредя за теб това пътуване.
Тръгване - от Стадион "Васил Левски" в 6 ве ...

670301

Проза » Други

2010-04-09T09:54:19+03:00 1.2K 1

Филм

Обичаш да гледаш филми, в които аз съм най-добрият и да мечтаеш да ме имаш... Обичаш да ме четеш като любимата си книга... Обичаш да разгръщаш страниците на душата ми и да си взимаш каквото ти хареса... Обичаш да ме рисуваш,
докато пуша и мисля... Обичаш да режисирам нови филми, а ти да ги гледаш с ...

Rainbow-eye

Проза » Други

2010-04-09T09:41:31+03:00 1.4K 1

Ключът на любовта (8 глава)

Ключът на любовта
Глава 8
Денят бе изпълнен с множество емоции. Когато Вивиън се прибра в апартамента си, тя все още усещаше как краката ù треперят от новината, която ù бяха съобщили. Главната женска роля. Ричард и тя, заедно във всички онези любовни сцени от филма. Тя притвори очи при мисълта за не ...

Veronisia

Проза

2010-04-08T23:09:40+03:00 1.1K

Oтдясно на моста

Oтдясно на моста
Многобройните каменни стъпала, издълбани в тлъстото скалисто туловище на хълма, се извисяваха повече от двадесет метра отвесно над улицата. Жената се заизкачва бавно, стъпало по стъпало, подпирайки се на създадения за тази цел железен парапет. Наближаваше полунощ. Градът, полегнал п ...

Christabel

Проза » Разкази

2010-04-08T23:01:04+03:00 937 1

Кампания: "Усмихни се!"

Сивотата може да те погълне, но за да избягаш от безличието, тъгата и студенината, трябва да слагаш розовите си очила и да гледаш с други очи на света.
Нека дъждовното и хладно време остане само навън, а пролетта да се настани трайно в сърцата ни.
Гледайки цветно, пускайки по една искрена усмивка, д ...

vili_tr

Проза » Други

2010-04-08T22:13:10+03:00 1.4K 2

Дневниците на един инсомниак

След заспиване в 4 и събуждане в 8:30 имах странното чувство, че днешният ден се очертава да е ужасен. Може би имам ясновидски способности, дали да не говоря с някоя врачка?
Опитвам се да удавя мъката по безвъзвратно изгубения сън в кока-кола, защото (както обикновено) ме мързи да си направя кафе. П ...

delindacatharsis

Проза » Хумористична

2010-04-08T22:03:00+03:00 1K 3

Дневникът на едно излекуване- част 13, последна

Дневникът на едно излекуване- част 13, последна
42
Той ме чакаше на автогарата. Спуснахме се един към друг като “жадни араби към оазис”. (Сравнението бе от един автор, чийто хумор много ми допадаше. Трябваше да светна и Марти за него, сигурна бях, че ще го хареса.)
Погледите, които ми хвърляше, дока ...

ananel

Проза » Повести и романи

2010-04-08T14:37:00+03:00 1.7K 16

Лицемерието е...

Лицемерието е змията, която те трови отвътре, докато се опитваш да отровиш някого отвън.

нмг

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-04-08T14:20:21+03:00 1.8K 1

Моята малка русалка - 17 част

Сандра караше колата със замъглени очи. Болеше я. Господи, колко я болеше. Защото годеницата му напираше за сватбата! А тя... глупачката, му повярва! Пак същата история! Докога ще попада на такива мъже? Предният път се оказа женен, с две деца, а сега... годеница! Докога ще преживява едно и също? Ста ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-04-08T14:14:11+03:00 1.7K 1

Благодаря!

На искреността и откровението
си заслужава глава да наведеш
и с усмивка да изречеш
благодаря ти, нека върне ти се
хубавият поздрав и нека ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-04-08T13:32:46+03:00 984 3

И цветята говорят

Разбирам езика на цветята. Мисля, че съм го казвала вече. Ще го кажа и на вас.
Имам много цветя в дома си, но само едно от тях цъфти постоянно. С хубави цветове цъфти. Сега, когато ми подариха кокичето, то пак беше отрупано с цвят. А кокичето беше с коренче. В саксийка беше. Намерих му място до това ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-04-08T13:29:10+03:00 2.2K

Haчало и край

Радост - печал
Изгрев - залез
Лошо - добро
Подем - падение
Обич - 0мраза ...

sanibani

Проза

2010-04-08T13:25:26+03:00 963

Маргиола

Ранната пролет на 1865г.
Маргиола беше най-малката и най-срамежливата от седемте дъщери на Танас и Зока.
Всяка сутрин баща ù още по първи петли тръгваше, за да храни животните на Богдан чорбаджи, а тя го изпращаше на вратника. Той понякога по топлото даже спеше на егрека* в Балкана, но там нощуваше ...

Аквалия

Проза » Разкази

2010-04-08T13:19:40+03:00 1.3K 2

Пришълецът - новела

ПРИШЪЛЕЦЪТ
Овцете кротко хрупаха сочната трева, разпилени като пухкави прецъфтели глухарчета по зеления килим на ливадата. Сред тях, подпрян на гегата в избелелите си дрехи, овчарят Божан прехласнато наблюдаваше багрите на залеза, запалил ослепителен пожар в тревожното небе. Откъм дола невъздържан ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-08T13:05:37+03:00 1.1K 1

Брутална изповед

Да не се чете от лица под 18 години!!!!!!!!
Петър Антонов чакаше в студиото си. Гостът, който трябваше да дойде, не бе като другите. Не знаеше какво да изпитва към него, дали респект и уважение, или омраза и презрение. Може би най-добре е да остане колкото се може по-безучастен. Нямаше представа защ ...

donkooooo

Проза » Разкази

2010-04-08T11:38:22+03:00 1.5K 10

Лека вечер!

Маги,
Много исках да се сгуша при него, защото ми беше студено и защото исках да усетя парфюма му.
Станахме, тръгнахме, стигнахме до онова дърво, където седях и ти писах онова писмо и аз му казах: ,,Спри!"; той спря, обърна се към мен и аз го прегърнах.
Чувах сърцето му, усещах парфюма му и, най-важ ...

mimi75

Проза » Писма

2010-04-08T10:53:54+03:00 2K

Една безмълвна вечер

Една безмълвна вечер
Когато тишината витаеше наоколо и тъмнината я покриваше със своите криле, едно страхливо момиченце лееше сълзите си. Нощта като острие пробиваше нейното детско сърце, страхът я разкъсваше. Бе ранена от собствените си мечти, от похабените спомени в миналото, които я преследваха в ...

me4ta16

Проза

2010-04-08T10:49:10+03:00 930

Разкаяние

Млада съм и почти щастлива. Така би казал и първият поглед, преди да срещне ръцете ми. Две ръце, изкривени от непосилни товари. Отрано престанали да играят с морски вълни и да гонят вятъра. Научили как се изкарва хлябът по честния начин, а сега треперят, попили стреса до последната капка. И защото с ...

stel88

Проза

2010-04-08T10:29:51+03:00 1.1K 18

Мотивационно писмо

Настоящото мотивационно писмо е в отговор на Вашата обява в „не-помня-вече-кой.com”. Бих желала да кандидатствам за посочената от Вас длъжност (пък и за всяка друга, която кажете, `щото no money, no funny, т.е. отчаяна съм).
Вашата фирма ме привлича най-вече с възможността да работя в една от най-го ...

kapricia

Проза » Хумористична

2010-04-08T00:26:31+03:00 4.9K 13

Ключът на любовта (7 глава)

Ключът на любовта
Глава 7
Ричард тъкмо се бе прибрал и си бе взел душ след изтощителната фотосесия, когато телефонът в апартамента му звънна. Той вдигна слушалката и чу отсреща разтревожения глас на Ребека:
- Ричард, скъпи, ще дойдеш ли да ме вземеш от болницата? – умолително изстена тя.
- Как? От б ...

Veronisia

Проза » Повести и романи

2010-04-07T21:21:43+03:00 1.2K

Какво се случва, когато човек повярва в себе си...

---1---
Марк Долар е 39-годишен, богат и влиятелен продуцент. Работил е с много известни изпълнители и групи, но най-добрият му проект е международната поп група US5. Марк изглежда доста по-млад, отколкото е. Той е средно висок, с добре оформено тяло, кафяви очи и руса, вечно стърчаща коса. Живее в ...

ToSh

Проза » Разкази

2010-04-07T20:37:46+03:00 1.1K

Не сме един за друг

Двама души се борят се в мен... Сърцето или ума си да послушам, вече не знам?! Колко бягах и колко пъти връщах се, ще има ли край всичко това?! Кога ще спре да ме боли?! Каквото и да избера накрая, пак ще съм сама! Знам, че за теб не съм, знам, че ще те раня, защо да продължаваме да се лъжем, че еди ...

s3r3nada

Проза

2010-04-07T20:14:53+03:00 2.3K 2

Жената от градината на моя дом

Тя беше болна. Десетте дена ски разклатиха здравето ù. Последните вечери почти не бе спала, а дните я изтощаваха безмилостно. Имаше тонове натрупана умора в очите… душата и сърцето ù. Само някакви черни, избледнели и сухи следи по бузите ù подсказваха за една болка, търсила изход да избяга – нежелан ...

ivelina90

Проза » Разкази

2010-04-07T20:10:08+03:00 1.5K 1

ВЕЛИК ден

Велик Ден
Широко отворената врата сякаш ми крещеше, сякаш ме викаше с таен шепот, доловим само за мен. От процепа се процеждаше тънка ивица светлина, като праг на изгубените души непосредствено преди смъртта.
В каничката ярката червена течност плискаше, приличаше на ален океан от кръв. Някой намушка ...

Coffee

Проза » Разкази

2010-04-07T19:56:40+03:00 753

Дневникът на едно излекуване - част 12

Дневникът на едно излекуване - част 12
39
Пиесата беше интересна и забавна. Точно в най-пиперливата ù част, докато на сцената се упражняваха да използват всички синоними на фелацио, се сетих, че не бях му казала за поканата на Калина и направо подскочих. Той ме изгледа тревожно.
- Какво, да излезем ...

ananel

Проза » Повести и романи

2010-04-07T11:13:46+03:00 1.5K 8

Накъде сме тръгнали?

Дни на безсъние, дни на големи нещастия, дни на борба,
това в момента представлява светът и реалността.
Всеки ден тук стават - злополучия и всеки ден разделят се
семейства, карат се роднини и някак си затриват
взаимоотношенията си. Коварно, но всичко е факт, ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-04-07T11:04:31+03:00 890 3

Компромис

КОМПРОМИС
Кольо изпъна куция си крак и се отпусна на пейката пред къщата. Над главата му жужаха пчели в цъфналите клони на сливата. Беше му толкова хубаво под топлите лъчи на пролетното слънце, почти толкова, колкото на трептящите с крилца, влизащи от цветче в цветче пчели. Както те пълнеха с нектар ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-07T09:32:40+03:00 812 1

Моята малка русалка - 16 част

Ето, че изложбата бе към края си. Всичко отдавна бе продадено и договорите бяха сключени.
- Сандра, хайде да идем да хапнем нещо.
- Сам, благодаря, но не ми се яде.
- Но, скъпа, днес не си хапнала нищо!
- Не съм гладна. По-скоро ми се вие свят и ми е лошо. ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-04-07T09:26:46+03:00 1K

Целувката

Целувката
Нарцисът бързаше да се покаже, да се огледа в локвичката до бордюра и вече прецъфтяващите кокичета да зяпнат от удивление, но нещо му пречеше.
Когато най-сетне се измъкна, всичко му изглеждаше непознато, но най-важното беше, че неговото огледалце го нямаше. А как обичаше да се облегне на п ...

ATEA

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-04-07T09:17:43+03:00 1.8K 4

Приказка за Родопите

Нейде в дни далечни, странни времена живеела девойка за чудо и приказ на света. Нейното име било Родопа. Красива като утринна роса
Със своето изящество, гордост и величествена красота нежната Родопа била харесвана дори от боговете, а хората, малки и големи, стари и млади, гледали Родопа и онемявали ...

vladimir_dos

Проза » Други

2010-04-06T22:34:55+03:00 1.8K 1

Ключът на любовта (6 глава)

Ключът на любовта
Глава 6
Междувременно, докато течеше фото сесията на Ричард, на другия край на града Ребека се събуди към обяд в ужасно настроение. Главата ù щеше да се пръсне. Все още бе ядосана на Ричард заради снощната случка в ресторанта. Имаше нужда да сподели гнева си с някога, затова реши д ...

Veronisia

Проза » Повести и романи

2010-04-06T21:28:38+03:00 1.1K

Градска трагедия 3

Седях, облегната на ствола на дървото, и търпеливо чаках. Нищо друго не ми оставаше. Снегът си валеше, а аз го изтръсквах от дрехите и косата си от време на време. Ставаше все по-студено, крайниците ми съвсем премръзнаха. Студът обаче като че ли облекчаваше болката в дясното ми коляно. Отново се пре ...

Heel

Проза » Разкази

2010-04-06T21:23:20+03:00 920

Човекът, Дяволът и Времето (Малки дяволски истории)

Човекът знаеше - той бе дошъл за него. Беше дошъл за душата му. Самият той – Дяволът! Знаеше, че този ден рано или късно ще настъпи, че ще дойде и неговият ред и затова от много дълго време бе започнал да се подготвя. Бе очаквал този час и затова не изпита ни най-малък страх. А Дяволът беше страшен. ...

AndyVTR

Проза » Разкази

2010-04-06T16:39:39+03:00 1.3K

Дневникът на едно излекуване - част 11

Дневникът на едно излекуване - част 11
37
Марти имаше интересна професия. “Лекуваше” компютри. Чистеше ги от вируси и други такива. Оня познат, дето ни беше запознал, ми беше подхвърлил по тоя повод:
- Удари кьоравото ти! Браво, човекът е много добре платен и с обещаващо бъдеще!
Хич не ми и пукаше. ...

ananel

Проза » Повести и романи

2010-04-06T16:33:04+03:00 1.4K 5

Разпети Петък

Имаше един стар лаф за каръка и Разпети Петък, дето все на такъв ден му се пада...
Та на същия ден звъни на пожар забравеният телефон на Благоверната. Поглеждам дисплея - Priqtel ви търси! И наивно си мисля, че може и да е пък и мой приятел, дето е записан тъй... Да, ама не! Нали така се казваше? От ...

kalin8

Проза

2010-04-06T15:15:01+03:00 684 3