40 899 резултата
Сиво е. Отказах се да търся цветовете. Не вярвам, че ги има. Отдавна научих се, че всичко, както и да изглежда отдалече, е всъщност сиво!
Сиво е. И днес. Тъмно е и... и някак спокойно. Тихо е... а в тишината две очи. По-пъстри от дъгата! Различно е. Мое е... И е цветно?! Е, и сивичко малко има, но е ...
Сиво е. И днес. Тъмно е и... и някак спокойно. Тихо е... а в тишината две очи. По-пъстри от дъгата! Различно е. Мое е... И е цветно?! Е, и сивичко малко има, но е ...
768
Султан Абдул ал Хамид се бе излегнал на меките възглавници в един от кътовете на своя дворец и притворил очи, се наслаждаваше на спокойния следобед. Две робини развяваха големи ветрила над главата му и го пазеха от жегата и нахалните насекоми. От време на време той протягаше ръка към платото пред се ...
1320
2
ЕДНО ПЪТУВАНЕ КЪМ...
Днес е Денят. Големият ден. Знаем го само ние тримата – Питър, тъмнокожият Алън и аз – Ханс Мюлер. Това е Денят, в който ще разберем успешен ли е трудът на живота ни. Работихме почти двадесет години в Университетската лаборатория към катедрата по ядрена физика в Нюйоркския униве ...
Днес е Денят. Големият ден. Знаем го само ние тримата – Питър, тъмнокожият Алън и аз – Ханс Мюлер. Това е Денят, в който ще разберем успешен ли е трудът на живота ни. Работихме почти двадесет години в Университетската лаборатория към катедрата по ядрена физика в Нюйоркския униве ...
1205
1
„Какво ли ще е времето днес?” си помислих в просъница.
Беше ранна Съботна сутрин. Всъщност си беше 6 и половина сутринта и аз се зачудих защо се получава така, че, когато трябва да ставаш рано, хич не ти се става, а когато имаш време да спиш - скачаш със петлите. „Сигурно ме тресе депресия или нещо ...
Беше ранна Съботна сутрин. Всъщност си беше 6 и половина сутринта и аз се зачудих защо се получава така, че, когато трябва да ставаш рано, хич не ти се става, а когато имаш време да спиш - скачаш със петлите. „Сигурно ме тресе депресия или нещо ...
1065
6
Вървяха по Раковска, разноцветните реклами ослепяваха с разнообразието си, младите хора бързаха, някои с цветя в ръка, други стояха на групи и се веселяха, старите софиянки, издокарани с поизхабените си дрехи не се предаваха, току що почерпили се с торта „Тирамису” и пили малък гръцки коняк, Унгарск ...
856
17
ДЪЛГ
Навъсеното небе беше покрило града като похлупак. Скромната ни вечеря привърши и всеки можеше да отдели време за себе си. Излязох навън да пуша. Дано тази нощ няма пожари. Но сякаш бях споменал за дявола, а той при мен.
Гори плевня в село Ж. - запука радиоуредбата. Знаех го това село, беше като ...
Навъсеното небе беше покрило града като похлупак. Скромната ни вечеря привърши и всеки можеше да отдели време за себе си. Излязох навън да пуша. Дано тази нощ няма пожари. Но сякаш бях споменал за дявола, а той при мен.
Гори плевня в село Ж. - запука радиоуредбата. Знаех го това село, беше като ...
549
Много малка беше пчеличката. Току-що се излюпи и литна. Измори се. Крилцата й още не бяха укрепнали. Стигна до реката.
- Ти коя си? Мога ли да пия от водата ти? - попита.
- Аз ли? Аз съм реката. Водите ми са бързи. Ще те отнесат.
- О, о, страшно е.
- Ей, ела насам. На листенцата ми има още капки от ...
- Ти коя си? Мога ли да пия от водата ти? - попита.
- Аз ли? Аз съм реката. Водите ми са бързи. Ще те отнесат.
- О, о, страшно е.
- Ей, ела насам. На листенцата ми има още капки от ...
2787
1
Спомените изгониха спокойния ми сън. Преобърнаха съзнанието ми, изкривиха замъгления ми поглед. Опустошиха всичко, което умът беше изградил. Дните минават, изяснява ми се. Мисля за теб! Дано не си ме намразил. Сега си спомням - ти дойде. Дойде да ме видиш - нали?! Или случайно мина? Помня решетките ...
1062
1
Обичаш ме…. А докога ще ме обичаш? Ще ме обичаш ли като разбереш, че съм груба и арогантна? А ще ме обичаш ли, когато не те обичам? Ако решиш да ме обичаш, знай първо, че не съм сантиментална и грижовна. Ненавиждам болезнено дългите разговори по телефона, мразя гукането и сладникавите прякори. Не об ...
1012
1
6
Продължение от
На другата сутрин Гудрун го изпрати и както бе обещала, му разказа как да стигне до бедстващото село. Бьорн се улови, че слуша думите ù много внимателно, а когато тя му подаде една кърпичка със завити в нея меденки, ù благодари от все сърце, сбогува се и пое по пътя си. Искаше му се д ...
На другата сутрин Гудрун го изпрати и както бе обещала, му разказа как да стигне до бедстващото село. Бьорн се улови, че слуша думите ù много внимателно, а когато тя му подаде една кърпичка със завити в нея меденки, ù благодари от все сърце, сбогува се и пое по пътя си. Искаше му се д ...
1731
Антиохий завърши Писанието си, но добави последен ред: "А... аз , скромният иконописец на Словото, с Вяра възлюбих Древната книжнина!" После постави точка, сгъна грижливо ръкописа и го прибра в писалището.
Новий Йерусалим беше в пустинята. Младите си отиваха. Старите умираха. Пресъхнаха реките и ста ...
Новий Йерусалим беше в пустинята. Младите си отиваха. Старите умираха. Пресъхнаха реките и ста ...
577
И днешният ден бе тъмен и мрачен, още от деня, в който той си отиде.
С него изчезна любовта, живота, смисълът... всичко.
За поред път тялото ми се намираше в гробищата, а съзнанието ми блуждаеше на съвсем различно място.
Чувствах се празна. Сякаш вече нямах душа, а само тяло, което безцелно се разми ...
С него изчезна любовта, живота, смисълът... всичко.
За поред път тялото ми се намираше в гробищата, а съзнанието ми блуждаеше на съвсем различно място.
Чувствах се празна. Сякаш вече нямах душа, а само тяло, което безцелно се разми ...
759
Всички в залата носеха своите маски, коя от коя по-хубава, коя от коя по-усмихната, коя от коя по-изкуствена... Маските бяха част от живота им, вече дори самите те бяха чужди на себе си. Една от маските падна за миг, но притежателят и веднага я върна на мястото й. Този един миг обаче ми беше достатъ ...
940
1
Аз съм романтична душа, жена ми - също. Много искаме и децата ни да бъдат романтични. И те почти са романтични - дъщеря ни така мило гушка плюшените си играчки. А пък синът ни какво писмо е написал на Дядо Коледа. Той е диктувал, майка му е писала: "Мили Дядо Коледа, през цялата година слушках и пом ...
1225
4
Настъпи утрото. Ах, колко много сняг бе навалял по малките улички. Всички прозорци бяха празнично украсени и през тях се виждaха стаите, от които лъхаха топлина и празнично настроение. Днес бе Бъдни вечер, денят преди Коледа и усмивките на децата грееха, като безброй звездици. Все повече деца приижд ...
1421
1
В момента пия чай на терасата на планинска хижа, в която се озовах случайно. Вече знам, че бях вървяла прекалено дълго и прекалено смело.
Поех прехода преди доста години с енергията и безразсъдството на младостта.
Сама избирах пътеките. Колкото по-стъмни, толкова по-примамливи и провокиращи. Всяка с ...
Поех прехода преди доста години с енергията и безразсъдството на младостта.
Сама избирах пътеките. Колкото по-стъмни, толкова по-примамливи и провокиращи. Всяка с ...
2070
2
Здравей,
Ей тъй на, прииска ми се да видя още ли използваш тайната си поща. Годините ли? Хич и не ги броя. Колко минаха вече? Една? Две?... Ето че пак идва Коледа.
Смятам да ти изпратя картичка. Колебая се дали да ти пиша на "ти", или безкраааайно любезна и на "вие". Знам, че би предпочел на "Вие". ...
Ей тъй на, прииска ми се да видя още ли използваш тайната си поща. Годините ли? Хич и не ги броя. Колко минаха вече? Една? Две?... Ето че пак идва Коледа.
Смятам да ти изпратя картичка. Колебая се дали да ти пиша на "ти", или безкраааайно любезна и на "вие". Знам, че би предпочел на "Вие". ...
1342
4
Елхичката
Коледа наближаваше. Брат ми служеше на границата и се молехме да го пуснат отпуска, не се беше прибирал няколко месеца. Обмисляхме какво да сготвим, какви подаръци ще купим. Винаги украсявахме голяма елха, с много играчки и изненади под нея. Докато чакахме да стане полунощ, брат ми свиреше ...
Коледа наближаваше. Брат ми служеше на границата и се молехме да го пуснат отпуска, не се беше прибирал няколко месеца. Обмисляхме какво да сготвим, какви подаръци ще купим. Винаги украсявахме голяма елха, с много играчки и изненади под нея. Докато чакахме да стане полунощ, брат ми свиреше ...
1555
18
Сбъднат сън
Игриво проблясват белите снежинки, осветени от многобройни разноцветни лампи и светлинки. Студеният вятър, притихнал зад високите стени, довява аромат на вкусни гозби. За поредна година сиракът Петьо посреща празниците на улицата - съвсем сам, изоставен от хората, ненужен никому. Единств ...
Игриво проблясват белите снежинки, осветени от многобройни разноцветни лампи и светлинки. Студеният вятър, притихнал зад високите стени, довява аромат на вкусни гозби. За поредна година сиракът Петьо посреща празниците на улицата - съвсем сам, изоставен от хората, ненужен никому. Единств ...
1415
7
Няма никакъв Дядо Коледа
Духът на Коледа опитваше да влезе през витрините на магазините, но колкото и да се стараеше да се настани там, единственото, което успяваше да постигне, бяха нелепите украси, които по-скоро плашеха, отколкото привличаха децата. Изплашени бяха и родителите – цените не бяха до ...
Духът на Коледа опитваше да влезе през витрините на магазините, но колкото и да се стараеше да се настани там, единственото, което успяваше да постигне, бяха нелепите украси, които по-скоро плашеха, отколкото привличаха децата. Изплашени бяха и родителите – цените не бяха до ...
1492
21
Знаех си, че е ангел, знаех си!...
Снегът малко по малко смразяваше нежната природа. Градът потъваше в мастиления цвят на нощта. Само звездите светеха и озаряваха с диамантения си блясък. В едно ъгълче, пред една изоставена сграда, седеше една жена. Прашните улици бяха изцапали лицето ù, сиво като в ...
Снегът малко по малко смразяваше нежната природа. Градът потъваше в мастиления цвят на нощта. Само звездите светеха и озаряваха с диамантения си блясък. В едно ъгълче, пред една изоставена сграда, седеше една жена. Прашните улици бяха изцапали лицето ù, сиво като в ...
1547
6
Никое добро не е безплатно...
Бялата равнина рисуваше простори по небето. Идеше Коледа. Сухите дървета се катереха и въртяха като балерини на единия си крак. Студът пълзеше по тялото на пътника. Под качулката, очите му сълзяха, разсърдени сякаш от вятъра. Ледени късове засядаха в гърдите му.
От нозд ...
Бялата равнина рисуваше простори по небето. Идеше Коледа. Сухите дървета се катереха и въртяха като балерини на единия си крак. Студът пълзеше по тялото на пътника. Под качулката, очите му сълзяха, разсърдени сякаш от вятъра. Ледени късове засядаха в гърдите му.
От нозд ...
1044
36
Беше гадна зимна утрин няколко дни преди Коледа. Разбира се, в София. Точно от онези, когато навън е студено, снегът се е превърнал в лепкава киша и предстоят празници. До заплатата остават дни. Броиш стотинките и хич не ти е до празници.
Навлякох якето си и зиморничаво се забързах към близкия магаз ...
Навлякох якето си и зиморничаво се забързах към близкия магаз ...
1954
27
Коледата на един наемник
В автомобила взе да става студено. Като последната въздишка на умиращ, студът бавно го обгръщаше. Павел потръпна. Запали колата и пусна парното. Докато загрееше, щяха да минат няколко минути. В момента духаше студен въздух. Право в лицето му. Не направи опит да промени посок ...
В автомобила взе да става студено. Като последната въздишка на умиращ, студът бавно го обгръщаше. Павел потръпна. Запали колата и пусна парното. Докато загрееше, щяха да минат няколко минути. В момента духаше студен въздух. Право в лицето му. Не направи опит да промени посок ...
1428
33
Момичето вървеше край морето. Вървеше бавно, бавно. Мислеше за какво ли не. За това, че ваканцията свършва, че е скучно без сестричките от съседния апартамент. За какво ли не мислеше. И тогава видя рибката. Една малка рибка. Вълните сигурно са я донесли и изхвърлили на брега. Момичето взе рибката и ...
1879
3
Тя влезе в тъмната стаята и я видя. Беше невероятна, някак ангелска с бялата си кожа, сините очи, русата коса. Дори не можеше да повярва, че е там, че е реална, че е съществуващ човек. Стоеше срещу нея и я гледаше с изумление. Сините ù очи станаха воднисти. Тя искаше да я докосне, да я успокои, но з ...
865
ЗАПОЗНАНСТВОТО
„Страхотна...!” – бе първата ми мисъл.
А втората ми мисъл бе малко мръсничка: „Супер бедра! Дали ще се отворят широко за стотачка?”
Такъв си бях. Романтично-циничен! Като Двуликия Янус.
Тя се къпеше в мъжки погледи на всяка крачка. Червена копринена рокля – падаща свободно, но подчерт ...
„Страхотна...!” – бе първата ми мисъл.
А втората ми мисъл бе малко мръсничка: „Супер бедра! Дали ще се отворят широко за стотачка?”
Такъв си бях. Романтично-циничен! Като Двуликия Янус.
Тя се къпеше в мъжки погледи на всяка крачка. Червена копринена рокля – падаща свободно, но подчерт ...
1549
8
Обичам съня. Той ме спасява. Той ми помага. Той ме пречиства. Щом лоши чувства налегнат и завземат душата ми, веднага си лягам. Отпускам се, забравям. Заспивам. Сънувам. Щом се събудя светът вече е друг. Да, за останалите хора си е същият, но за мен, преродената, не е. Различен е. По-добър е.
Всяко ...
Всяко ...
832
1
2
- Добър ден! Искам да си платя...
- Имате по фактура доста красиви нощи, романтични, приказни... тайни. Изключително страстни целувки, докосвания... желания, о, имате и мечти... за тях ще трябва да платите малко повече, както и за всички дързости, които сте си позволили... Всичко е записано тук, нищ ...
- Имате по фактура доста красиви нощи, романтични, приказни... тайни. Изключително страстни целувки, докосвания... желания, о, имате и мечти... за тях ще трябва да платите малко повече, както и за всички дързости, които сте си позволили... Всичко е записано тук, нищ ...
997
8
Нека другите да бъдат щастливи, нека всичко им е наред. Но за миговете, които в
съзнанието ми изплуват, нека мълчанието говори слова без ред. Аз знам колко знача за теб, защото ти ми показа какво е да обичаш и същевременно да не понасяш. И не се сърди,че отивам си сега, защото правя го за теб. Помни ...
съзнанието ми изплуват, нека мълчанието говори слова без ред. Аз знам колко знача за теб, защото ти ми показа какво е да обичаш и същевременно да не понасяш. И не се сърди,че отивам си сега, защото правя го за теб. Помни ...
1077
1
Мъжът седеше на пейката и си почиваше. Хората, които се разхождаха из парка, се правеха, че не го забелязват. Въпреки това главите неизменно се въртяха, а очите им се пулеха като на някои БЕМ-чудовища от комиксите.
Причината, поради която на почиващия мъж се спираха толкова погледи, бяха бижутата. Т ...
Причината, поради която на почиващия мъж се спираха толкова погледи, бяха бижутата. Т ...
939
4
Лятото наближаваше, зелените листа на кестените изникваха с часове и обхващаха короните им, съцветията превръщаха дърветата в огромен белоснежен букет, жълтите клонки на върбите плющяха като камшици от все по-топлия вятър, въздухът миришеше на някаква нова, непозната игра. Любодраг и Рая си мислеха, ...
659
4
САЙТЪТ
Натрапчив и досаден, телефонът извести с алармата, че времето за сън свърши. Мисълта, че ще се включи още поне три пъти, ми дава така необходимата отсрочка. На мига заспивам, притисната от изтичащото време. Отново натрапчив и още по-досаден! „Невъзможно е да са минали толкова бързо десет мину ...
Натрапчив и досаден, телефонът извести с алармата, че времето за сън свърши. Мисълта, че ще се включи още поне три пъти, ми дава така необходимата отсрочка. На мига заспивам, притисната от изтичащото време. Отново натрапчив и още по-досаден! „Невъзможно е да са минали толкова бързо десет мину ...
1369
29
(по Б. Виан)
Медиите се погрижиха новината да стигне до всяко място на земята, а добрите стари клюкарки им помагаха с усърдието на нов член на благотворителна организация. Колкото по-напред отиваше новината, толкова по-обемиста ставаше тя, докато накрая от „Озоновият слой изтънява и излагането на сл ...
Медиите се погрижиха новината да стигне до всяко място на земята, а добрите стари клюкарки им помагаха с усърдието на нов член на благотворителна организация. Колкото по-напред отиваше новината, толкова по-обемиста ставаше тя, докато накрая от „Озоновият слой изтънява и излагането на сл ...
1367
6
Не препоръчвам на лица под 16 години!
Едва сдържах емоциите си, докато набирах нейния телефон. В ума ми непрекъснато тичаха разбъркани моменти от срещите ни. Обаянието ù се беше загнездило в мен и подобно на силен аромат ме погълваше отвътре и отвън. Дали ще приеме да...
- Ало! – отговори тя!
- Здра ...
Едва сдържах емоциите си, докато набирах нейния телефон. В ума ми непрекъснато тичаха разбъркани моменти от срещите ни. Обаянието ù се беше загнездило в мен и подобно на силен аромат ме погълваше отвътре и отвън. Дали ще приеме да...
- Ало! – отговори тя!
- Здра ...
2246
5
- Отпусни се.
- Отпуснах се...
и образът ти се изясни.
Стана чист и светъл.
Добронамерен. ...
- Отпуснах се...
и образът ти се изясни.
Стана чист и светъл.
Добронамерен. ...
816
Малкото делфинче обичаше този залив. Малък, скалист залив с тихо разбиващи се вълни. Тук не идваха летовници. Ходеха по-долу на топлия жълт пясък.
И днес делфинчето играеше тук. Беше по-различно. Деца бяха на камъните, обливани от вълните. Делфинчето гледаше. Едното се подхлъзна, падна и вълните го ...
И днес делфинчето играеше тук. Беше по-различно. Деца бяха на камъните, обливани от вълните. Делфинчето гледаше. Едното се подхлъзна, падна и вълните го ...
1731
2
Вървейки из улицата на миналото си. Аз се питам.
Питам се - къде съм? Сега се сещам.
Аз съм пред старото училище, къде израснах за втори път.
Разхождам се сам с ученическа чанта.
Малко по-надолу е моят дом, а още по-надолу е нейният. ...
Питам се - къде съм? Сега се сещам.
Аз съм пред старото училище, къде израснах за втори път.
Разхождам се сам с ученическа чанта.
Малко по-надолу е моят дом, а още по-надолу е нейният. ...
1465
6
Падам
Облегнах се, но основата не беше стабилна и аз падам. Но падам нагоре, а светът е обърнат наопаки. Падам спокойно и плавно. Изведнъж усещам болка. Ръбът на един облак се е впил в гърба ми. Ръбът е остър и твърд, чувството е ужасно. Не мога да се освободя. Осъзнавам, че това е облакът на всичко ...
Облегнах се, но основата не беше стабилна и аз падам. Но падам нагоре, а светът е обърнат наопаки. Падам спокойно и плавно. Изведнъж усещам болка. Ръбът на един облак се е впил в гърба ми. Ръбът е остър и твърд, чувството е ужасно. Не мога да се освободя. Осъзнавам, че това е облакът на всичко ...
1011
1
ЧАСТИЦА СЪПРОТИВЛЕНИЕ
Когато вилицата падне до лъжицат,
а ножът реже
лице, отразено в чинията,
обядът приключи.
Когато вилицата падне до лъжицат,
а ножът реже
лице, отразено в чинията,
обядът приключи.
867
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
