40 899 резултата
Дядо Коледа беше доволен. Празникът мина. Подаръците бяха раздадени. Елените вече сънуваха полета над Земята. Джуджетата спяха. Вече можеше и той да се приготви за заслужена почивка. Тогава чу чукане на прозорчето. Имаше някой отвън. Кой ли ще е в този късен час?
Дядо Коледа отвори и на ръката му ка ...
Дядо Коледа отвори и на ръката му ка ...
1055
2
Зимата вече отминаваше. Понякога той излизаше от къщи по тъмно, качваше се на трамвая, на обръщалото на шестицата или на девятката, слизаше пред кино ”Млада гвардия”, после по булеварда, после в ляво, където на ”Алабин” 21 излизаше от малък безистен Рая. Усмихната му пъхаше в ръцете малка кифла или ...
628
4
Йови отвори портите и писаната каруца, натоварена с Христо, Мара и челядта им, весело запя по пътя за Чаталари. Децата нямаха търпение да стигнат, за да се потопят в шаренията на панаира, а езичетата им предвкусваха шекерените пръчки и розовите петлета.
Малко криво му стана, че не го поканиха да оти ...
Малко криво му стана, че не го поканиха да оти ...
1344
5
Бях малка. Много малка - на годинка и няколко месеца. Когато най-накрая стигнах до касата, за да си взема билетче за моя втори шанс. Купуването на билетчето ставаше за части от секундата. Залата, в която влязох, за да изгледам филма, беше гадна. Миришеше на игли, лекарства и бях заобиколена от куп е ...
1310
2
Брезата срещу прозореца на Петър беше висока, тънка, с бяла, като планински сняг кора. Клоните й бяха увиснали към земята унило, а малките й листа приличаха на сълзи, отронени от поругана девица. Всеки път, когато погледнеше тази бреза, Петър си спомняше за Магдалена.
Тази сутрин той се събуди още п ...
Тази сутрин той се събуди още п ...
892
7
Портретът
(Продължение)
Беше пролет. Слънцето преваляше към залез. Бай Саво приготвяше масата за вечеря, усмихвайки се леко под мустак.
- Асене! – гласът му се разнесе из къщата – Асене, ела тук, момче!
Асен се показа от към обора, където до преди миг слагаше храна в яслите на воловете. Сивчо и Дух ...
(Продължение)
Беше пролет. Слънцето преваляше към залез. Бай Саво приготвяше масата за вечеря, усмихвайки се леко под мустак.
- Асене! – гласът му се разнесе из къщата – Асене, ела тук, момче!
Асен се показа от към обора, където до преди миг слагаше храна в яслите на воловете. Сивчо и Дух ...
920
Продължение от
На следващата сутрин Бьорн се събуди в средата на леглото от цветя с пресъхнала уста и схванато от лежане тяло. Беше сънувал нещо мрачно и злокобно както винаги. Първата му мисъл бе за странника, който бе видял вчера, и за думите му. Извади сушено месо от торбата си и го загриза, а пр ...
На следващата сутрин Бьорн се събуди в средата на леглото от цветя с пресъхнала уста и схванато от лежане тяло. Беше сънувал нещо мрачно и злокобно както винаги. Първата му мисъл бе за странника, който бе видял вчера, и за думите му. Извади сушено месо от торбата си и го загриза, а пр ...
907
- Джини, Джини! – посрещна я гласът на съпруга й, когато отвори вратата и влезе в къщата.
Джини отиде в спалнята и извика стресната от онова, което видя. Стаята беше разхвърляна, по пода и по леглото имаше храна, а сред храната лежеше Хари Потър и се усмихваше.
- Трябва да прочетеш това – каза той и ...
Джини отиде в спалнята и извика стресната от онова, което видя. Стаята беше разхвърляна, по пода и по леглото имаше храна, а сред храната лежеше Хари Потър и се усмихваше.
- Трябва да прочетеш това – каза той и ...
3986
10
Вечерта в хижата беше пълна лудница. Повечето ученици викаха и се смееха, някои се бяха събрали на групи, появи се бутилка, Любодраг не я знаеше тази игра. Да завъртиш силно стъклото на пода и после да се целуваш с момичето, което ти се падне, след като гърлото на бутилката посочи кое ще е то. Не му ...
735
2
разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години!
I
Когато слязох от прашния автобус и почувствах онези тръпки, които усещах като малък, усмивката отново озари лицето ми. Стари къщи и градини, обрасли с тучна зеленина се скриваха в тъмните гъсти храсталаци, красиви разцъфнали дървета и треви ...
I
Когато слязох от прашния автобус и почувствах онези тръпки, които усещах като малък, усмивката отново озари лицето ми. Стари къщи и градини, обрасли с тучна зеленина се скриваха в тъмните гъсти храсталаци, красиви разцъфнали дървета и треви ...
1697
1
5
Усещах кърваво горещата ù плът дори през леко обгръщащата я сатенена нощница. Всеки стон отронен от изпепеляващите ù устни галеше нежно врата ми. Леденият допир на гърдите ми с сатена ме влудяваше, превръщаше ме в обезумял звяр, исках да разкъсам нощницата на парчета. Тогава щях да обладая
обгърнато ...
обгърнато ...
1324
Съдбата се усмихна!
Отидох!
Разхождах се, хваната за ръка с любовта,
гледах и пълнех очите си с неща, мечтани и невиждани..
Дишах с пълни гърди и сияех... ...
Отидох!
Разхождах се, хваната за ръка с любовта,
гледах и пълнех очите си с неща, мечтани и невиждани..
Дишах с пълни гърди и сияех... ...
828
Край!
Свърши се...
По лицето ù плъзна лека, доволна усмивка. Уморените ù очи сълзяха от часовете, изкарани пред компютъра. Разтърка ги, но усещането, че са пълни с пясък, не я напусна. Приглади буйната си, побеляла вече, коса и стана. Усети остра болка в ставите, първите няколко крачки ù се сториха ...
Свърши се...
По лицето ù плъзна лека, доволна усмивка. Уморените ù очи сълзяха от часовете, изкарани пред компютъра. Разтърка ги, но усещането, че са пълни с пясък, не я напусна. Приглади буйната си, побеляла вече, коса и стана. Усети остра болка в ставите, първите няколко крачки ù се сториха ...
1259
7
Очите се затвориха, но сълзи не потекоха. Две бяха лицата, стоящи срещу светлината, времето потече и стрелките не спряха...
Първи отвори своите очи, но само в неговите мечти, нейните ги нямаше, тъй както не можеше да има топлина в пуста самота...
Къде се взираше, когато нищо не виждаше, вярваше й по ...
Първи отвори своите очи, но само в неговите мечти, нейните ги нямаше, тъй както не можеше да има топлина в пуста самота...
Къде се взираше, когато нищо не виждаше, вярваше й по ...
1091
Продължение от
"We know the truth not only by the reason, but by the heart" - Blaise Pascal
Десет години се минаха откак Бьорн запали дома си и напусна родните си земи завинаги. Той изостави обичаите си на ловец, за да се превърне във воин. А воин прочут и велик стана той наистина; бе известен навре ...
"We know the truth not only by the reason, but by the heart" - Blaise Pascal
Десет години се минаха откак Бьорн запали дома си и напусна родните си земи завинаги. Той изостави обичаите си на ловец, за да се превърне във воин. А воин прочут и велик стана той наистина; бе известен навре ...
1192
Една усмивка леко иронична.
Слънцето меко галеше с лъчите си покривите на къщите. Беше ранна лятна утрин и всичко беше толкова красиво. Две влюбени врабчета малко по малко си свиваха гнездо на клона на едно дърво. Пчелите събираха прашеца от тъй хубавите ароматни рози в двора на една малка, бяла къщ ...
Слънцето меко галеше с лъчите си покривите на къщите. Беше ранна лятна утрин и всичко беше толкова красиво. Две влюбени врабчета малко по малко си свиваха гнездо на клона на едно дърво. Пчелите събираха прашеца от тъй хубавите ароматни рози в двора на една малка, бяла къщ ...
839
Приказка. Щастие и обич. Клетва за приятелство до живот. Дъга, а под нея бяхме ние. И после нещо в твоята душа се забунтува, разгневи се. Разби мира, щастието и обичта. Простих ти. Всеки има право на втори шанс. Но тогава ти се промени. И аз разбрах - свърши се. После пак - остави ме сама, без очи в ...
1137
1
“Стигнем ли Бел камък, ще го гръмна!” бе заседнала мисълта на Ради и до там. Повече нито виждаше, нито го интересуваше. Стъпваше с тежки крачки по пътеката и мълчеше. Пред него, на ръка разстояние крачеше Гражданчето Гошо. Излъга го, че на пусия ще го води и онова простото, откачаше от мерак. И бърб ...
898
10
В очите му се отразява целият ми свят,
устните му шепнат всичко,
което искам да кажа,
а думите... думите му докосват
най-съкровените кътчета в душата ми... ...
устните му шепнат всичко,
което искам да кажа,
а думите... думите му докосват
най-съкровените кътчета в душата ми... ...
712
Помниш ли първата ни среща? Помниш ли първия ни допир? Помниш ли как всичко в мен изтръпна? Помниш ли, че бях едно глупаво момиче? Помниш ли как лудо в теб се влюбих? Помниш ли първата ни целувка, с която разтопи леда в мен? Помниш ли колко щастлива бях? Помниш ли как исках вечер с теб да остана? По ...
1242
1
2
Мълчанка
- Идеята не е лоша - замислено потърка брадичката си с лапа Но Щен Вълк. - Обаче не сме ли го правили вече?
- Правили ли сте го вече?! - учуди се Черната Пантера Ра. - Жалко! - въздъхна разочаровано тя.
- Нищо не пречи да играем пак - сви рамене Сянка. - Но нека добавим още правила.
- Какви ...
- Идеята не е лоша - замислено потърка брадичката си с лапа Но Щен Вълк. - Обаче не сме ли го правили вече?
- Правили ли сте го вече?! - учуди се Черната Пантера Ра. - Жалко! - въздъхна разочаровано тя.
- Нищо не пречи да играем пак - сви рамене Сянка. - Но нека добавим още правила.
- Какви ...
717
Къртицата имала малки къртичета от скоро. Една нощ, като излязла от дупката си, видяла малко телце.
- Не е на къртиче, - си казала - но е живичко. Как да го оставя да загине?
И го прибрала при своите къртичета. Не го деляла от тях. Хранела ги еднакво. Учела ги еднакво. Но това малкото си било различ ...
- Не е на къртиче, - си казала - но е живичко. Как да го оставя да загине?
И го прибрала при своите къртичета. Не го деляла от тях. Хранела ги еднакво. Учела ги еднакво. Но това малкото си било различ ...
765
2
Смокинята е дърво, което достига на височина до осем метра. В малко по-студени райони се отглежда като храст, който през зимата се заравя с пръст или се покрива със слама, за да се запази от измръзване. Листата на смокинята са едри, тъмнозелени, длановидни, състоят се от пет до седем дяла, с груба п ...
938
11
„Шишарковица”. Има ли го това чудо или не? Кой би бил толкова наивен, че да повярва в подобна нелепост? Докато я дегустирахме, обаче, бяхме толкова убедени в оригиналния й произход, че... Всъщност, ето как започна всичко.
...
Приятелят ми – Косьо - и аз пристигнахме в Триград на свечеряване и се нас ...
...
Приятелят ми – Косьо - и аз пристигнахме в Триград на свечеряване и се нас ...
7877
15
Власт – едно съществително, олицетворяващо хората. Без власт сме загубени. Ние живеем за властта. Имаме нужда от нея така, както имаме нужда от любовта, която винаги води след себе си омразата.
Било то, за да имаме власт над себе си или над някой друг, ние винаги искаме да сме черешката на тортата. ...
Било то, за да имаме власт над себе си или над някой друг, ние винаги искаме да сме черешката на тортата. ...
635
1
Моля се... Да, моля се за твоето внимание! Моля се да съм веднъж поне нещо повече за теб, нещо различно... Защо ли? Нека ти обясня...
-Къде ще ходиш пак, къде ще излизаш, с кого?
-Е, нали ти казах, както винаги с приятели, не ме чакай, сама изкъпи дъщеря ни и я приспивай, не знам колко ще се бавя... ...
-Къде ще ходиш пак, къде ще излизаш, с кого?
-Е, нали ти казах, както винаги с приятели, не ме чакай, сама изкъпи дъщеря ни и я приспивай, не знам колко ще се бавя... ...
1296
5
КАК ДОЦЕНТЪТ ЙОРИ ЕДВА НЕ СЕ РАЗВЕДЕ
Заветната 1986 година...
И не защото тогава примерно се навършваха сто и десет години от Априлското въстание. Не! Просто тази година ударих шестица!
Е, не от тотото точно, де.
За протокола! Тази година бе заветна за мен, щото тогава най-накрая взех апартамент. Сл ...
Заветната 1986 година...
И не защото тогава примерно се навършваха сто и десет години от Априлското въстание. Не! Просто тази година ударих шестица!
Е, не от тотото точно, де.
За протокола! Тази година бе заветна за мен, щото тогава най-накрая взех апартамент. Сл ...
1421
6
Беше рано сутринта. И то доста рано. Все едно току-що беше настъпила нощта, а и не мислеше да си отива. Звездите, които успяваха да се мернат на нощното небе, проблясваха закачливо. Луната, тъкмо започнала растящия си цикъл, едвам осветяваше улиците, на които липсваше улично осветление, а те бяха до ...
1379
3
С танцова стъпка се понася по мръсния калдъръм, а едното ù токче аха-аха ще падне. Нищо, ще ги занесе на обущар, да им сложат нови. Заслужили са си това поне днес. Новички, красиви, ярки. Яркочервени. Защото червеното е цветът на любовта. „Право казват хората”, мисли си със задоволство. „Любовта про ...
902
2
Неделен ден
„Най-добрите и красиви неща на света
не могат да бъдат видяни, нито докоснати...
те се усещат в сърцето.”
Неделя сутрин. Но не всички могат да ù се наслаждават... ...
„Най-добрите и красиви неща на света
не могат да бъдат видяни, нито докоснати...
те се усещат в сърцето.”
Неделя сутрин. Но не всички могат да ù се наслаждават... ...
1674
1
Сега ще ви опиша как се чувствам... Чувствал ли си някога все едно няма слънце за теб, няма кой да стопли душата ти и никога няма да и да има?... Чувствал ли си се все едно, че не изпитваш нищо и всичко ти е безразлично и че всичко е студено; все едно, че не живееш, нито пък съществуваш, че живееш в ...
1254
1
1
HOMO FUTURUS
Сънувах сън: на гости бях.
На утрето.
На пра-пра-пра-внуците на моите още неродени внуци.
Те бяха безполови, красиви със своите силиконови импланти под кожата, с изкуствени органи и имунна система. ...
Сънувах сън: на гости бях.
На утрето.
На пра-пра-пра-внуците на моите още неродени внуци.
Те бяха безполови, красиви със своите силиконови импланти под кожата, с изкуствени органи и имунна система. ...
886
2
В ранната коледна утрин снегът валеше тихичко зад прозорците. В стаята, около елхата, надничаха разопакованите подаръци:
- Мамо, - натъжено я погледна Иванчо - сигурно Дядо Коледа лети като Карлсон! Никога не чувам кога идва да ми напълни чорапа със сладкиши...
Той е сериозен и замислен, но после се ...
- Мамо, - натъжено я погледна Иванчо - сигурно Дядо Коледа лети като Карлсон! Никога не чувам кога идва да ми напълни чорапа със сладкиши...
Той е сериозен и замислен, но после се ...
1204
21
КАЗАКА
Хоризонтът просветля и тънката ивица на изгрева подгони нощта. Монотонният плисък на вълните, сякаш бе част от самата тишина. Бризът се спусна към брега. Слънцето изплува и първите лъчи се плъзнаха по водата, заиграха се с нея, позлатиха я и стопиха дрезгавината. Плажът, наситено-зелените хъл ...
Хоризонтът просветля и тънката ивица на изгрева подгони нощта. Монотонният плисък на вълните, сякаш бе част от самата тишина. Бризът се спусна към брега. Слънцето изплува и първите лъчи се плъзнаха по водата, заиграха се с нея, позлатиха я и стопиха дрезгавината. Плажът, наситено-зелените хъл ...
1075
11
Полетът от Чикаго до Ню Йорк се стори на Мелани най-дългото време, през което трябваше да седи мирно на седалката си, а ù се искаше да танцува от радост. Снощните ù мисли бяха отстъпили на заден план, изблъскани от еуфорията ù. Дори изпращането на летището не ù се стори така тягостно. И почти без не ...
1090
5
Искам да ти кажа, да ти изразя щастието, когато те поглеждам и знам, че мога да ти кажа всичко. Всяка усмивка и прегръдка знам, че могат да бъдат споделени с теб. Знам го, но понякога нещо ме спира да се хвърля на врата ти, щом те зърна и да ти кажа всичко, що е в ума ми. Има нещо трудно за преодоля ...
1169
Чудноватата от Кит
Точно над прозореца сутрин и вечер прелитат гарванови ята. Обикновено се движат в посока изток запад и обратно; изчезват малко преди да се покаже зад облаците Мира Цети – онази загадъчна звезда от съзвездието Кит, което, разбира се, няма нищо общо нито с гарваните, нито с облаците ...
Точно над прозореца сутрин и вечер прелитат гарванови ята. Обикновено се движат в посока изток запад и обратно; изчезват малко преди да се покаже зад облаците Мира Цети – онази загадъчна звезда от съзвездието Кит, което, разбира се, няма нищо общо нито с гарваните, нито с облаците ...
740
5
На моята приятелка Стоянка
Аз съм стара, много стара – на 77 земни години... Преживях три политически системи, но така и не усетих кога отлетя времето. Ех, да можех да го спра поне за миг! Спомням си детството, бедните военни години. Баща ми беше природно интелигентен човек, а майка ми – мъжка жена. ...
Аз съм стара, много стара – на 77 земни години... Преживях три политически системи, но така и не усетих кога отлетя времето. Ех, да можех да го спра поне за миг! Спомням си детството, бедните военни години. Баща ми беше природно интелигентен човек, а майка ми – мъжка жена. ...
1115
18
Поредният ми трогателен фенфикшън:
Преди много години в една далечна галактика…
Император Ли, владетел на Галактическата Империя, решава да присъедини към владенията си малката миролюбива планета Слонскигъз.
Обитателите на Слонскигъз обаче отказват да предадат религията на джедаите и да приемат злат ...
Преди много години в една далечна галактика…
Император Ли, владетел на Галактическата Империя, решава да присъедини към владенията си малката миролюбива планета Слонскигъз.
Обитателите на Слонскигъз обаче отказват да предадат религията на джедаите и да приемат злат ...
2443
1
5
Днес всичко бе безлично. Само спомените бяха заели място на първия ред в моето сърце. Бях ли в ада или сега трябваше да отида?
Искам да изкрещя на света, почернен от алчността, но кой ще ме чуе, за да спаси днес поне една душа?...
Губя себе си, а всъщност отново в бездната се връщам.
Да, тук оставих ...
Искам да изкрещя на света, почернен от алчността, но кой ще ме чуе, за да спаси днес поне една душа?...
Губя себе си, а всъщност отново в бездната се връщам.
Да, тук оставих ...
784
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
