14 694 резултата
Самуил си събу обувките и с раздразнение хвръли настрани раницата. Не рaзбираше безкрайните опити на това момиче Петя, която все нещо искаше. В какво се беше забъркала тя Самуил можеше само да гадае. Тя винаги си просеше белята, мислеше си Самуил трескаво, с разни мафиоти, с разни богати и опасни в ...
1053
1
Месец март тъкмо затопляше не толкова простудената от тази зима природа, когато коварният коронавирус достигна и България. Не очаквах тази китайска напаст да провали пролетните ми планове за пакости в училище и футболни игри на открито. Цяла зима чаках с нетърпение да се ометем от смърдящия на потни ...
424
Винаги съм смятал за странно привлекателна смесената светлина на лампите от отсрещните блокове. Както и примигащите улични лампи, защото действат странно успокояващо.
Някак си, това се и оказа причината да седя на дървения стол на малката си тераса с нисък парапет. Не знаех колко е часа, предполагам ...
Някак си, това се и оказа причината да седя на дървения стол на малката си тераса с нисък парапет. Не знаех колко е часа, предполагам ...
428
1
В живота има повече нещастие, отколкото щастие. Това, че той не трае вечно е просто милосърдие.
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше ...
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше ...
907
1
3
Тръгнах си от Вяра, този път, както си мислех - окончателно. Всъщност Разумът ми отдавна бе си тръгнал, но Сърцето отказваше да го последва и все си намираше оправдание да остане още малко. До днес. Какво се случи ли - ами днес Сърцето ми не можа да намери нейното. Като че ли - вече го нямаше... Уж ...
482
6
"Проклятието на отмъщението “,” Децата с яйцата”, взех първото заглавие. Бях невъзможен рокаджия и това ми пасваше. Обичах музиката да гърми, така да е всичко около мен. Без ред, съобразяване,точно хулиган,бе за мен признание. Харесваше ми да събирам хлапетата около мен и без повод да наритаме няког ...
703
1
Приветствам ви, скъпи мои хора и нечовеци!.. И всички вас, които не желаете да се причислите нито към първата, нито към втората категория… Всички, които имат уши и очи, за да слушате и виждате… мозък, за да преварите цялата получена информация… и сърце, за да отидете зад нейните предели… Там, къде ...
Приветствам ви, скъпи мои хора и нечовеци!.. И всички вас, които не желаете да се причислите нито към първата, нито към втората категория… Всички, които имат уши и очи, за да слушате и виждате… мозък, за да преварите цялата получена информация… и сърце, за да отидете зад нейните предели… Там, къде ...
737
1
6
Петък бе. Пазарен ден. В гората кипеше трескаво оживление. Много от търговците, вече бяха разпънали своите сергии и пред тях се тълпяха всякакви животни.
Мидата, която се придвижваше бавно и трудно, и идваше чак от морето, дойде последна и се захвана да реди стоката си.
- Много късно идваш! - каза Х ...
Мидата, която се придвижваше бавно и трудно, и идваше чак от морето, дойде последна и се захвана да реди стоката си.
- Много късно идваш! - каза Х ...
573
5
20
Скиташ се по улиците. Срещу теб върви случаен минувач. В очите му намираш онази изгубена частица от себе си, която винаги ти е липсвала. В ръцете му откриваш пристана, за който душата ти винаги е копняла. От побелелите му коси изскача онази прогаряща искра, която винаги се е лутала някъде из теб. От ...
829
1
9
Предисловие от автора и кратко описание
Привет, Създатели! :-)
Няма да ви отегчавам с много приказки за себе си. Това е втората ми книга и първата ми самостоятелна такава. Жанрът е фентъзи, но действието се развива в нашият свят (и не само :-)). Стъпва на основата на философски, научни, метафизични ...
Привет, Създатели! :-)
Няма да ви отегчавам с много приказки за себе си. Това е втората ми книга и първата ми самостоятелна такава. Жанрът е фентъзи, но действието се развива в нашият свят (и не само :-)). Стъпва на основата на философски, научни, метафизични ...
713
5
...За Неда, Райко и Любовта
Смърт се събуди с ужасно главоболие. Все едно беше пила цяла вечер. Макар че в реалния живот дори да изпиеше 2 литра вино, нищо нямаше да й има. Главата обаче я болеше сякаш някой с чук я беше удрял. Отново беше сънувала онази душа. Беше го съпроводила със сестра си към З ...
Смърт се събуди с ужасно главоболие. Все едно беше пила цяла вечер. Макар че в реалния живот дори да изпиеше 2 литра вино, нищо нямаше да й има. Главата обаче я болеше сякаш някой с чук я беше удрял. Отново беше сънувала онази душа. Беше го съпроводила със сестра си към З ...
737
1
5
Ирина бавно си пробиваше път през снежните преспи. Всичко бе покрито в бяло! Не се виждаше тротоара. Чувстваше се сама в снежната безкрайност. Снежинките танцуваха около нея и полепваха по косите и. Нежни и студени те кацаха по зачервените и бузи и малкото носле... После се превръщаха в малки ситни ...
425
2
17
Мале, малеее, не е за вярване, толкова грижи и усърдие хвърлям, а никой в къщи не ми обръща внимание. Сутрин ставам. Правя им закуска, хапнем, пийнем, кой тръгне на работа кой на училище, аз с парцала и гъбата – мий чинии, чисти маса, чисти прозорци, чисти къща. После правя списък с покупки и хайде ...
307
2
Зимата навличаше поляните със сезонното си одеяло и беше накичила ледени висулки по прозорците ни, а самите стъкла бяха облечени в скреж. Неделя сутринта ме посрещна със светлина. Станах, оправих леглото и се затътрих заспало към кухнята, сипах си кафе и седнах на един стол до прозорците, гледайки к ...
434
1
1
Има и едни такива моменти, в които, когато сте заедно, нищо друго няма значение. Всъщност, точно в тези моменти си давате сметка, че всичко останало е без абсолютно никакво значение.
Да, безспорно, без пари не се живее. Няма как непрестанно да се отлагат ангажиментите и задачите, които, сякаш по про ...
Да, безспорно, без пари не се живее. Няма как непрестанно да се отлагат ангажиментите и задачите, които, сякаш по про ...
598
2
В ранния следобед след края на обедната почивка старата общинарка, леля Цеца допиваше кафето си и въздишаше по главния герой на сапунения сериал, чийто пореден епизод вървеше по телевизора. Споменатият апарат, кой знае как, се бе озовал в кабинета, където всъщност - не би трябвало да го има.
Пред ле ...
Пред ле ...
615
2
20
Навън беше много горещо. Тео се събуди от алармата на телефона си, която беше настроил за 07:00ч. Той стана от леглото, отиде в банята, за да си измие лицето, след което отново се върна в стаята, облече се и излезе. На няколко метра от луксозната къща на 19-годишното момче се намираше колата му – лъ ...
956
На дървото кацна врабец. Огледа се и се спусна надолу към събратята си, скупчили се на плочките около коричка хлебец. В този миг вратата на входа се отвори. Птичетата литнаха, наредиха се на клоните на близкото дърво и се загледаха с недоволство в дребната женица, развалила угощението им. Тя излезе ...
783
7
Срещнах я случайно! Дойде на интервю за работа. Сега..., като се замисля, май нищо не е случайно в този живот! Тя ме намери в точния момент, за да ме научи, че живота има и друго лице - лице което до тогава не познавах!
Беше средна на ръст, слаба и мълчалива. Търсех готвач за ресторанта, който държа ...
Беше средна на ръст, слаба и мълчалива. Търсех готвач за ресторанта, който държа ...
425
3
11
Тя не усещаше, че говори много, но това му харесваше.
-Знаеш ли, Анди, това беше най-готината тренорвка, която съм имала. Много се радвам, че се записах на каланетика, след всяка тренировка се чувствам направо страхотно! – каза Ана.
Той се усмихна и отговори:
-Радвам се, напомня ми на момента, когат ...
-Знаеш ли, Анди, това беше най-готината тренорвка, която съм имала. Много се радвам, че се записах на каланетика, след всяка тренировка се чувствам направо страхотно! – каза Ана.
Той се усмихна и отговори:
-Радвам се, напомня ми на момента, когат ...
784
1
Кръстиха я така, защото се роди през януари. Ако беше родена през май, щеше да е Мая, през Юли – Юлия, през март – Марта. Или, ако родителите й бяха надскочили локвичката на фантазията си, Юлиана, Мартина…
Но подобни чудеса в семейството й не се случваха. Априори там имаше вето върху фантазии и изми ...
Но подобни чудеса в семейството й не се случваха. Априори там имаше вето върху фантазии и изми ...
533
5
10
Бурята беше в разгара си. Корабът се люшкаше безпомощно сред разбеснелите се вълни и скърцаше тежко с всяка своя сглобка, подсказвайки, че неминуемият край не е далече. След поредния напор на урагана, яростните вълни подеха злощастния съд и с все сила го запратиха към острите скали на коралов риф, к ...
550
2
18
Помните ли тази история - https://otkrovenia.com/bg/proza/sveti-valentin-li? Навиха ме да напиша продължение, та ето го и него :)
Водката и самосъжалението са две неща, които вървят чудесно ръка за ръка. Докато не се събудиш на следващата сутрин и не ти се наложи да изпиеш три аспирина, два литра во ...
Водката и самосъжалението са две неща, които вървят чудесно ръка за ръка. Докато не се събудиш на следващата сутрин и не ти се наложи да изпиеш три аспирина, два литра во ...
328
1
7
Имам малко приятни спомени от началното училище и прогимназията, това е един от тях. Благодаря на учителката, която направи това. Ако някога я срещна отново, пак ще ѝ благодаря.
Беше зимен сезон, децата играеха в двора на училището. Правеха снежни топки и се замеряха едно друго. Смях и викове се раз ...
Беше зимен сезон, децата играеха в двора на училището. Правеха снежни топки и се замеряха едно друго. Смях и викове се раз ...
909
2
6
За Анита Данева бяха настанали тежки времена. След като се дипломира, тя започна работа в агенция за недвижими имоти, но трудно свързваше двата края, защото доходите бяха несигурни. Подписваше се, че получава заплата, но в джоба й влизаше само процент от платените комисионни. На всичкото отгоре стра ...
566
1
Тя ме заведе под купола. Небесният купол над нас.
Стоях на полето извън града и очаквах да почувствам самота, необяснима и студена самота, въпреки че Теодора беше още с мен, притихнала зад гърба ми. Само че това не се случи... Нима не виждаме небето всеки ден? О, не и така! Над мен се разви цялото н ...
Стоях на полето извън града и очаквах да почувствам самота, необяснима и студена самота, въпреки че Теодора беше още с мен, притихнала зад гърба ми. Само че това не се случи... Нима не виждаме небето всеки ден? О, не и така! Над мен се разви цялото н ...
555
1
2
Времето може би наистина имаше силата да лекува. Но, но не и онези, които не можеха да преглътнат гъстите локви гнусотия, които се натрупваха в него и непрестанно се изливаха над главите им.
Спомените ми се виждаха именно тези тинести локви, в които бях жестоко нагазил.
Живеех в миналото, а планирах ...
Спомените ми се виждаха именно тези тинести локви, в които бях жестоко нагазил.
Живеех в миналото, а планирах ...
465
1
1
Почти бях готова. Преоблякох се в дънки, маратонки и нахлузих спортна шапка. Взех в чантата прахчетата от калифорнийския мак. Можеше да помогнат на някого против безсъние.
Сложих колието на врата си и закопчах ризата си до горе. Камъните се скриха под нежната коприна. Отворих сейфа. Взех албума с ма ...
Сложих колието на врата си и закопчах ризата си до горе. Камъните се скриха под нежната коприна. Отворих сейфа. Взех албума с ма ...
515
1
14
Два свята толкова различни, а се привличаха като магнити. Като денят и нощта.Тя беше светлината, а той мрака.
Бе запазила детското и чистото в себе си - невинността и любовта с която вярваше в хората , я правеха различна. Любов струеше от очите и..Любов струеше от тялото и...,походката...тя цялата б ...
Бе запазила детското и чистото в себе си - невинността и любовта с която вярваше в хората , я правеха различна. Любов струеше от очите и..Любов струеше от тялото и...,походката...тя цялата б ...
362
12
или
Всички пътища водят до "Откровения"
Преди 2-3 години на едно друго място в мрежата един потребител започна да ми праща на лична поща стихотворения. По едно на писмо. Гледам - мое, от първите ми качени тука. Следващият път пак мое. И понеже не искам да ме знаят всякакви, си трая анонимно, но се ч ...
Всички пътища водят до "Откровения"
Преди 2-3 години на едно друго място в мрежата един потребител започна да ми праща на лична поща стихотворения. По едно на писмо. Гледам - мое, от първите ми качени тука. Следващият път пак мое. И понеже не искам да ме знаят всякакви, си трая анонимно, но се ч ...
648
3
30
- Може ли един танц?
- Наистина ли си мислиш, че искаш от мен само един танц? Цяла вечер ме гледаш с изпитателен поглед, следиш ме с очи, броиш колко пъти поръчвам вино. Идваш с арогантната си походка, навеждаш се до мен, с аромат на алкохол и секс, и ми предлагаш да танцуваме? Прекалено много вино ...
- Наистина ли си мислиш, че искаш от мен само един танц? Цяла вечер ме гледаш с изпитателен поглед, следиш ме с очи, броиш колко пъти поръчвам вино. Идваш с арогантната си походка, навеждаш се до мен, с аромат на алкохол и секс, и ми предлагаш да танцуваме? Прекалено много вино ...
628
1
Казвам ти, скъпи мой приятелю. Помни ми думите. Тя, по пътя си, ще срещне още много обаятелни лица. Нали се сещаш. Тези, на пръв поглед, очарователните. Ще срещне и такива, които могат да те грабнат за секунди. Харизма ли е? Ген ли е? Все тая… Ще срещне немалко красиви лица, немалко симпатяги, играч ...
583
3
Никога не казвай „никога” – вярна е поговорката. Не харесвах Мигел, но през единствения ми почивен ден ми хрумна да изляза с него. Исках да изпусна малко парата, която ме изпълваше последните дни. Бяхме в един полутъмен бар и си отпивахме от питиетата.
- Наздраве, Лили! Ще пием за нашата първа среща ...
- Наздраве, Лили! Ще пием за нашата първа среща ...
490
4
18
Влакът потропваше приспивно, докато се друсаше по релсите и Димитрина се облегна на стъклото. Двойната смяна в Пета градска болница я беше съсипала. Цял ден и цяла нощ беше дежурна в интензивното и точно когато се беше сменила с Вера, да вземат да докарат пострадали от катастрофа. Бяха се блъснали п ...
799
2
20
– Какво трябва да направиш?
– Да сложа точки от кибрит.
– Какво?!
– ... .
– Къде да ги сложиш? ...
– Да сложа точки от кибрит.
– Какво?!
– ... .
– Къде да ги сложиш? ...
332
1
3
Това е най-хубавият час за мен – разходката ми в кварталния парк. Освен бягството от малкия апартамент, другото хубаво е запознанствата и историите, които остават задълго запечатани в съзнанието ми.
Крачките ми отекват по чакълената пътека, стряскайки заспалите на припек котки. Една от тях направи к ...
Крачките ми отекват по чакълената пътека, стряскайки заспалите на припек котки. Една от тях направи к ...
900
2
5
Защо има жестоки хора, които нямат милост към животните?!
................................................
Снежинките се въртяха в луд танц и падаха на земята. Всичко беше побеляло. Вятърът свиреше в комините, до прозорците на къщите, промъкваше се в кошарата, курника и в кучешката колибка. Тази веч ...
................................................
Снежинките се въртяха в луд танц и падаха на земята. Всичко беше побеляло. Вятърът свиреше в комините, до прозорците на къщите, промъкваше се в кошарата, курника и в кучешката колибка. Тази веч ...
1415
2
17
С несигурните стъпки на току-що проходил в своята самостоятелност човек, аз се спънах в прага на Живота и разбих главата си в стената от злоба и безразличие, която стоеше на пътя ми. Тя бе огромна и страшна, и хвърляше заплашителната си сянка върху цялата прогнила постройка на Битието.
След този фал ...
След този фал ...
2002
12
57
Барманът в полупразното лоби на един от най-реномираните хотели в града полираше отегчено чашите, когато влезе мъж на средна възраст в изискан костюм и седна директно на бара.
- Водка с кола и много лед, моля.
Можеше да бъде взет за банкер, или брокер, ако не беше разхърляната му, по-дълга от обичай ...
- Водка с кола и много лед, моля.
Можеше да бъде взет за банкер, или брокер, ако не беше разхърляната му, по-дълга от обичай ...
627
1
1
Урок по писане
По прозореца се стичаха едри капки дъжд. Гъста пелена вода се спускаше като завеса пред погледа и. Очакваше, че някаква невероятна сила, мистична стихия ще я понесе надолу, надолу, все по- надолу... Спомни си мрачния ден на погребението. Студът свиваше сърцата на всички, които бяха до ...
По прозореца се стичаха едри капки дъжд. Гъста пелена вода се спускаше като завеса пред погледа и. Очакваше, че някаква невероятна сила, мистична стихия ще я понесе надолу, надолу, все по- надолу... Спомни си мрачния ден на погребението. Студът свиваше сърцата на всички, които бяха до ...
552
1
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
