40 851 резултата
Отражения 56
Щастието няма тегло, мирис, цвят, вкус и поради това е трудно да го разпознаем кацнало на рамото ни, но веднага чувстваме, когато отлети.
Георги Гълъбов
  933 
Имало едно време едно самотно момче, което беше наранявано доста пъти от чувството наречено "любов".
То бе изгубило цялата си вяра към любовта.
Но един ден, когато момчето се забавляваше със своите приятели в парка, то видя любовта на своя живот.
След няколко дена те се запознаха, почнаха да си пиша ...
  903 
Очаквах цяла година екскурзията до Виена. Отказах се от костюм за бала, работих на близката бензиностанция есента и зимата, но събрах парите и нямах търпение да се уверя дали европейската столица е красавица, както я описват. Още повече, тогава най-после щяхме да сме сами с Еми четири денонощия. Тай ...
  1238  17 
Ще мога ли някога да те извадя от сърцето си, ще успея ли да те забравя, любов моя, истинска, единствена, вечна... по-добре да бях умряла на минутата, когато спря да ме обичаш. А сега умирам бавно, малко по малко всеки ден...без тебе, без твоята усмивка, без твоя глас, без прегръдката и топлината ти ...
  1346 
Малки еротични игри
Беля си хванах с тоя интернет. Манджите все загорели, жената все пред компютъра и рови из нета. Ами какво мислите, че търси? Познахте естествено. Най-вече сайтове за запознанства, сайтове за самотни влюбени, сайтове за недолюбени, сайтове за споделени и несподелени чувства, сайто ...
  8092  21 
It's not over before it's too late.
Letterbomb, Green day
Принце,
помниш ли дъжда и локвите, в които скачахме?
Помниш ли green day? ...
  1138 
***
- Лили, как мислиш, дали Слънцето е живо? Дали и то диша? А ако е живо, дали мисли, говори ли?…
- Не зная, мъник...
- Аз пък мисля, че слънцето е мъртво...
- Защо? ...
  827 
Сержант Алън крачеше бавно и спокойно напред по коридора. Дъските под нозете му скърцаха тягостно и злокобно, предвещавайки, че могат да поддадат всеки момент. Всичко гниеше в непрогледна тъма и упадък, разял основите на пропадналия, жалък свят, в който се бе озовал сержантът. Стиснал здраво фенера ...
  971 
Направо полудях като разбрах! Абе само аз ли се ядосвам?! Сигурно съм много зле с нервите. Гледам на никой друг не му прави впечатление. Хайде стига сме търпяли, хайде този път поне да сме единни! Единни, това значи... Хайде друг път ще обяснявам. Може ли да вдигнат парното по средата на отоплителни ...
  1385  28 
Отражения 55
Някои хора са велики, защото са умрели в подходящ момент.
Георги Гълъбов
  897 
РАЯ
“... Преди 13 века аз стъпих на свята земя. Нозете ми пареха от кръвта, пролята за този къс от Рая. Още помня мириса на кръвта, носещ се по целият дунавски бряг. Дунава бели - за тебе бях слушал толкоз от тетка, за теб ли, или за друг не толкова кървав Дунав съм бленувал. Първата крачка на Родна ...
  831 
Последните звуци от песента на работниците заглъхнаха и след тях остана само птичето чуруликане, което надвечер се превърна в поредния концерт на парка. Тази вечер нов зрител беше още пресният асфалт по алеята, който се любуваше на обстановката около себе си.
На другия ден мекото есенно слънце беше ...
  818 
"What do you see
when eyes are closed?
What do you see,
when eyes flick open?"*
Очите й бяха широко отворени. Взираше се в тъмнината като че ли отвъд имаше какво да се види. А там нямаше нищо. Само чернилка, мрак, болка. Очите й бяха стъклени и някак празни. Огненочервената й коса се спускаше в перф ...
  817 
Здравей Дядо Коледа,
Аз съм едно малко пораснало момиче, което все още вярва в чудеса. Исках да ти се извиня, защото тази година бях наистина лошо дете. Може би заради черните очила, които си бях купила да ме предпазват от слънцето, а те почнаха да ме предпазват от целия свят. Да, през изминалата го ...
  4425  11 
ЛЮБОВНО ЛЯТО
Любов - думи, думи, думи... Днес означават едно, утре - съвсем друго, а след два-три дни - нямат абсолютно никакъв смисъл...
В полупразния апартамент лятото не може да влезе през спуснатите щори и пердета. Открехнатият прозорец се е превърнал в мембрана, която пропуска въздуха напред – ...
  2431 
Беше прекрасна лятна утрин и Марина се събуди рано. Птичките навън пееха своите песни и сякаш природата се усмихваше.
"Напълно подходящ ден за разходка в планината"-помисли си Марина.
След като се приготви тя чу, че се звъни на вратата. Навярно това бе нейният любим Майк, който гореше от нетърпение ...
  1102 
Да ти разкажа ли за самотата? Да ти опиша ли мрака и болката? Да ти покажа ли ада, в който съм заключена? Сама сред хора съм и все виждащите ми очи са ослепени. Ледени пламъци опожаряват плътта ми. Ангели и демони са вплели голите си тела и се докосват с крила. Мрачни призраци пеят тъжни арии. Под ч ...
  736 
Г Н И Л О
Очуканият стар сив пикап „Шевролет Блейзър" лъкатушеше наляво-надясно и подскачаше нагоре-надолу из силно пресечената местност. Вече дори пътека не се забелязваше. Движенията на колата напомняха за тези на пожълтяло брезово листо, подхванато от студения и бръснещ ноемврийски вятър.
Спас Ел ...
  789 
Затварям за миг очи,
естествено, че там си ти.
Прекалено надценен и
определено не действителен.
Отварям очи и виждам оригинала, ...
  942 
Отражения 54
Често от огледалото ни гледа човек, малко по-възрастен от нас.
Георги Гълъбов
  1149 
Момче, погледни ме...
Не, не там, а в очите!
Сега като ги гледаш виждаш ли колко много болка си им причинил?
Не, не казвай нищо, защото знам, че отново ще кажеш нещо, с което да ме раниш...
За това моля те сега мълчи - остави ме да говоря... ...
  923 
Беше топъл слънчев ден. Един от последните хубави дни преди идването на зимата. Скоро щеше да застудее, да завали сняг и да обгърне всичко в бялата си прегръдка, а природата да заспи зимния си сън. Слънцето срамежливо се прокрадваше иззад един облак и ми се усмихваше. Топъл вятър си играеше с няколк ...
  937 
АФРИКА, НЯКОЛКО ГРАДУСА ЮЖНО ОТ ЕКВАТОРА, 1901г.
В късния следобед жарките лъчи на майското слънце бяха скрити зад сива завеса, от която на едри капки се изливаше огромно количество вода. Дъждът беше толкова силен, че на човек му се струваше, че вижда пред себе си водна пелерина. По мрачното небе, е ...
  1537 
Беше един от онези петъчни следобеди, когато в хотела не се случваше нищо. Новите групи щяха да дойдат в понеделник и сряда. Петнадесетина финландци се бяха напили край басейна и спяха под чадърите. Една се опита да влезе в басейна, но падна и там си остана да изтрезнява на земята. Беше ми писнало в ...
  1183 
Устремените минувачи
Улицата беше дълга, толкова дълга, че краят и не се виждаше. По нея минаваха безброй минувачи, забързани и устремени право напред. На три пейки седяха младостта, зрелостта и старостта и въпреки че ги делеше съвсем малко разстояние, те дори не се поглеждаха. Не искаха да се запоз ...
  1143 
Не разбирам какво искате от мен, бе хора?! Нямате ли си друга работа, ами ходите на тумби и само се заяждате? Имам право да си пращам стих всеки ден, ясно? Да не би да върша престъпление? Ако искате, ме четете, ако не - ме прескачайте като малка гаричка. То за всеки влак си има пътници... Пишела съм ...
  2154  50 
Спрял е. Спря преди доста време. Не знам от кога. Гледам го така без да помръдне. Без да трепне. Нямал е сили да продължи. Часовникът от стената. Стрелките му застанали са на едно място. Не усещат и не трепват. Дори не плачат. Не ги боли. Дали са... мъртви? Но ако има дам сили? Дали отново ще ще зап ...
  664 
Отражения 53
Да търсим блаженство в задгробния живот е все едно да искаме да задоволим днес глада си с утрешния обяд.
Георги Гълъбов
  1280 
ПРОПУСНАТИ СРЕЩИ
Унгарката
Помня онова лято. Току-що бяха пуснали цигарите „Средец" 100 мм. По телевизията течеше сериала „Богат беден", който опразваше улиците. Плажовете все още бяха девствени и незастроени с претенциозни грамади. Слънцето. Слънцето все още ни обичаше и нежно ни целуваше без да ни ...
  1275 
Ха-ха. В заключение - още едно писмо до Дядо Коледа (и общата Снежанка).
  812 
Трябва да се примиря с факта...
аз не съм същата, ти не си същият!
И някак си изглежда твърде невъзможно да сме същите.
Промених се... промени се.
Разбрахме, че розовата страна на живота си има и своята черна. И че щастието води след себе си болка. ...
  996 
Зимата... Тя винаги е спокойна, бяла, приспивна.
Зад завесата две очи гледаха танца на белите грациозни снежинки. Танц, който лекуваше, който отмиваше всичко старо и овехтяло, всичко болезнено и горчиво. Танц, който заличаваше студа, този в сърцата и душите, този, който вледенява погледа и почерня м ...
  662 
Вечер е, в кръчмата на Хо е пълно с обичайните и необичайните посетители. Малко по малко всички приключват с яденето и се ориентират основно към консумацията на алкохол. На своята маса Дърт Пън и Кух Че Реп тъкмо привършиха една каничка с вино и изпратиха На Хал Че да им донесе нова от бара с думите ...
  838 
Отражения 52
При запознаване с някои хора често изпитваме известно неудобство, тъй като взаимоотношенията са се развили в противоположна посока на тази, подсъзнателно определена от нас.
Георги Гълъбов
  1165 
Висях по средата на цветната пропаст,
която разделяше съзнанието ми от реалността...
Чувствах страданието на капка любов
и не знаех лъжовна ли е материята...
Вдъхновението посрещаше пречистващите мисли, ...
  665 
Вечерта преди Бъдни вечер в работилничката на Дядо Коледа цареше оживление. Джуджетата търчаха из сградата. Те проверяваха за последен път играчките и ги слагаха в един голям чувал. Навън Дядо Коледа подготвяше елените за голямото пътуване, което ги чакаше. Вечерта премина в приготовления. На другия ...
  1011 
Страннико...
За мига, в който те видях...
Усетих, по-различен от останалите си.
Дали душата ти е ранявана...
Питах се аз. ...
  1284 
Всеки път, когато си казвам - "Край!".
Всеки път, когато си казвам, че не се заслужава да страдам за теб!
Всеки път, когато си казвам, че не мога да си позволя да те обичам!
Всеки един от тези пъти ти ми показваш, че не съм толкова силна, за да го сторя!
Всеки път, когато те видя, претръпвам, кръвта ...
  994 
Студен, февруарски ден. 13:20 часът! Звукът от училищния звънец заехтя в цялата сграда. Дечицата от 1-б клас припкаво прибираха учебните пособия в огромните си раници. Ани се бе надвесила над чина, държейки читанка и се втренчваше някак замечтано в принцесата на класа - Петя. Петя закопчаваше пухкав ...
  2192  15 
Беше един от онези зимни дни, в които по улиците няма жива душа. Студът щипе лицето ти, очите ти сълзят, а като проговориш, от устата ти излиза струйка пара и те кара да приличаш на парен локомотив. Не бих излязъл в такъв ден, но имах нужда да остана насаме с мислите си.
Скарахме се. Скарахме се и а ...
  768 
Предложения
: ??:??