40 866 резултата
Аз съм тази, която сутрин застава пред огледалото и казва: "Здравей, съвършенство!", а то - горкото - се напуква.
Аз съм тази, дето си бърка в очите с разни странни предмети, само защото на теб ти харесва да трепка със 7-сантиметрови мигли.
Аз съм тази, която всеки ден сменя цвета на очите си, защот ...
Аз съм тази, дето си бърка в очите с разни странни предмети, само защото на теб ти харесва да трепка със 7-сантиметрови мигли.
Аз съм тази, която всеки ден сменя цвета на очите си, защот ...
805
6
Беше наказано. Очите му залепваха за мечтите да бъде простено. Една мъничка сълза се отрони, за да му дойде на гости. Само тя неволно осъзна, че там, в сърцето му, ще намери своята свобода. Цяла зима бе мечтала да се излее във вълшебното царство на Радостта. Бе застинала в окото му и сега, преминала ...
751
2
- Навън вали. Като си подадеш черния ръкав и става моментално бял.
- Не искам да вали. Искам да е бяло, цялото бяло, но да не вали. Искам да е пролет. Да е бяло и розово.
- Аз пък искам да вали. Но да вали само над нашата градина. И да сме там заедно. Да се целим със сняг, да се смеем. Просто да сме ...
- Не искам да вали. Искам да е бяло, цялото бяло, но да не вали. Искам да е пролет. Да е бяло и розово.
- Аз пък искам да вали. Но да вали само над нашата градина. И да сме там заедно. Да се целим със сняг, да се смеем. Просто да сме ...
1386
4
Защо съм такава? Защо вярвам на всичко и всеки, който ми се усмихне? Нима съм наивна или добротата е моята орисница? Непрекъснато съм наранявана и предавана... и защо? Не зная. Аз съм тази, чиито живот е сянка, аз съм тази с празния поглед, аз съм детето, загубило своята играчка. Най-добрите приятел ...
1135
2
- Дадоха ли ти топка, Тоше? - попита Крумчо.
- Да бе, даде я господинът. Гледай, отзад Ванката я носи.
- Супел, ще иглаем мач - крещеше Мирко. Още му бе трудно да казва „р", макар че вече бе втори клас.
На училищния двор се събраха момчета от вторите А, Б и В класове и по всичко личеше, че предстоеш ...
- Да бе, даде я господинът. Гледай, отзад Ванката я носи.
- Супел, ще иглаем мач - крещеше Мирко. Още му бе трудно да казва „р", макар че вече бе втори клас.
На училищния двор се събраха момчета от вторите А, Б и В класове и по всичко личеше, че предстоеш ...
1384
2
Вчера го видях за пръв път. Впечатли ме гласа му. Загледах го, защото ми заприлича на известен артист, но не можех да се сетя на кой. Трябваше да ми донесе още един документ на другия ден.
Тъкмо излизах от офиса и той застана пред мен с най-чаровната си усмивка. Потръпнах. Усещах, че потъвам в усмив ...
Тъкмо излизах от офиса и той застана пред мен с най-чаровната си усмивка. Потръпнах. Усещах, че потъвам в усмив ...
1163
21
Ооооооо, Марче, селям алейкум, бе, върнах са! Опссссссс, това не беше на карибски... Чакай!... Кво?... Що изсъсках ли? Ми щото учих чужди езици, затова. Па там у джунглата к'ви ли не щеш, и съскащи даже... Ча'й сега да се сетя как беше поздрава, стига ме препиня! Мммммм, мархаба, май! Тцъ! И така не ...
2150
10
Черна мъгла, сиви хора. Червен неон. Мрачни лица, задушен въздух. Ледени погледи, проблясващи пури, меко уиски. Червена коса, огнени очи, къса рокля. Бърза уста, лесна обида, рязък шамар.
Мрачна усмивка, ново уиски, нов шанс. Руса коса, мили очи, дълги крака. Бърз комплимент, огромни очи, лек коктей ...
Мрачна усмивка, ново уиски, нов шанс. Руса коса, мили очи, дълги крака. Бърз комплимент, огромни очи, лек коктей ...
858
4
Драконовият пламък
Първа част
В едно малко градче, на име Гардения, живееха мъж и жена, които много искаха да си имат дете. Мъжът (Джим) беше пожарникар, а жената (Емили) работеше в магазин за цветя... Един ден преди Коледа, в магазина на Емили избухна пожар... Джим повика и другите пожарникари, за ...
Първа част
В едно малко градче, на име Гардения, живееха мъж и жена, които много искаха да си имат дете. Мъжът (Джим) беше пожарникар, а жената (Емили) работеше в магазин за цветя... Един ден преди Коледа, в магазина на Емили избухна пожар... Джим повика и другите пожарникари, за ...
990
1
Писател съм. Не много добър, но не и слаб. Успявам да пиша забавно и увлекателно, но пък не умея да запълвам десетки страници със сложни разсъждения за живота и хората.
Не съм красавец, но и грозен не съм, или поне нямам сериозни недъзи. Висок съм малко над средния ръст, по-скоро слаб, отколкото пъл ...
Не съм красавец, но и грозен не съм, или поне нямам сериозни недъзи. Висок съм малко над средния ръст, по-скоро слаб, отколкото пъл ...
1236
2
До извора на вечната младост и назад
Иииииии така. Аз, братовчеда, жена му и дъщеря му успешно пристигнахме на Темпи, минахме по тясното мостче, разгледахме храма „св. Петка" и се позачудихме на какво толкова се възхищават туристите и докато правехме сравнения с нашенските реки и планини, решихме да ...
Иииииии така. Аз, братовчеда, жена му и дъщеря му успешно пристигнахме на Темпи, минахме по тясното мостче, разгледахме храма „св. Петка" и се позачудихме на какво толкова се възхищават туристите и докато правехме сравнения с нашенските реки и планини, решихме да ...
2413
2
Любовта, от която умирах
Живях, живея с мисълта за теб.
Знам, че няма да ме погледнеш, да ме обикнеш както искам аз. Сърцето ми е изпълнено с любов, а няма кой да ме обича. Чувствам се самотна, напълно сама в този огромен свят, изпълнен с хора, но аз се лутам в тълпа от сенки. Единственото ми желани ...
Живях, живея с мисълта за теб.
Знам, че няма да ме погледнеш, да ме обикнеш както искам аз. Сърцето ми е изпълнено с любов, а няма кой да ме обича. Чувствам се самотна, напълно сама в този огромен свят, изпълнен с хора, но аз се лутам в тълпа от сенки. Единственото ми желани ...
871
3
Нещо в мен се ражда...
Нещо, което трябва да скрия на всяка цена, но...
Уви, чувствата ми към теб са по-силни от всичко друго...
Сърцето ми ти принадлежи, макар умът да го отрича.
А устните две вълшебни думи изричат... ...
Нещо, което трябва да скрия на всяка цена, но...
Уви, чувствата ми към теб са по-силни от всичко друго...
Сърцето ми ти принадлежи, макар умът да го отрича.
А устните две вълшебни думи изричат... ...
1480
4
Без заглавие
Има моменти, в които никой не може да ни помогне... Има моменти, в които на човек му се иска просто да затовори очи и да си отдъхне завинаги от това тежко битие... Имаше моменти, в които не усещах вкуса от живота си... Но ето, че един ден... ти се появи в него... Сега ти го осмисли... С ...
Има моменти, в които никой не може да ни помогне... Има моменти, в които на човек му се иска просто да затовори очи и да си отдъхне завинаги от това тежко битие... Имаше моменти, в които не усещах вкуса от живота си... Но ето, че един ден... ти се появи в него... Сега ти го осмисли... С ...
1378
4
Миг... вълшебен... неописуем... сякаш беше вчера, а всъщност днес, преди секунди...
Всичко се върти, усещаш пулса на сърцето, то бие силно...
Един миг, един глас, едни думи... изгарящи те.
Как само за миг можеш да се почувстваш желан завинаги... щастлив, както никога досега, като красива магия.
Затв ...
Всичко се върти, усещаш пулса на сърцето, то бие силно...
Един миг, един глас, едни думи... изгарящи те.
Как само за миг можеш да се почувстваш желан завинаги... щастлив, както никога досега, като красива магия.
Затв ...
1720
6
Тръгвам някъде, едва ли някой го интересува къде,
но всички питат с фалшиви усмивки на лице.
Нормално - в природата им е да са лицемери,
но после питам себе си "- А сега накъде ли...?"
но всички питат с фалшиви усмивки на лице.
Нормално - в природата им е да са лицемери,
но после питам себе си "- А сега накъде ли...?"
2030
3
Каква е ползата от лъжите...
Като те се усещат както болката, която изпитвам!?!
Хайде бе, момче, нямаш ли смелоста
да говориш в очите...
Истина... истина... истина... ...
Като те се усещат както болката, която изпитвам!?!
Хайде бе, момче, нямаш ли смелоста
да говориш в очите...
Истина... истина... истина... ...
2389
4
... Колко объркано може да бъде моето момиче, то в момента представлява едно кълбо от нерви, емоции и разпиляни мисли. Не зная как да му помогна, но нека се опитам.
7.30 сутринта е. Спокойно е. Времето сякаш е спряло, слънцето едвам наднича изпод кадифените бели облаци, защо пък бели - те всъщност с ...
7.30 сутринта е. Спокойно е. Времето сякаш е спряло, слънцето едвам наднича изпод кадифените бели облаци, защо пък бели - те всъщност с ...
581
- Не мога да повярвам! Това беше... жестоко, брутално! - възкликна Дарина.
Кристиян се обърна към нея:
- Остават още четирима. Съжалявам, но просто така трябва да бъде. Те сами го избраха.
Неумолимостта в погледа му говореше повече от ясно. Момичето погледна към литературния герой - неговият поглед ...
Кристиян се обърна към нея:
- Остават още четирима. Съжалявам, но просто така трябва да бъде. Те сами го избраха.
Неумолимостта в погледа му говореше повече от ясно. Момичето погледна към литературния герой - неговият поглед ...
856
Въображаемото око на въображаемия наблюдател се намира на около 30 метра над Околийската Околия, а във въображаемото ухо на същия тоз въображаем наблюдател отеква единствено воят на вятъра. Не след дълго на въображаемият наблюдател му стана студено на въображаемата му наблюдателна позиция и въобража ...
632
Суетите на пролетта предаваха последното си жизнено дихание в жилите на все още търсещите човешки същества. Лятото не се и опитваше да се налага. То знаеше, че го чакат за да полудуват под сияйните лъчи и топлите му нощни сенки. Две личности – подвластни на сезонните влияния и собствените си терзани ...
746
Самота, чувство обвито от скръб и немощие.
Слабост, която превръща и най-силните в безпомощни души. Колко нощи вървя сам и поглеждам в чуждите къщи в студената тъмнина и ще видя две прегърнати тела в нощта. Но винаги отминавам. Търся топлина, която да стопли изстиналата ми душа.
Топлина, това се нам ...
Слабост, която превръща и най-силните в безпомощни души. Колко нощи вървя сам и поглеждам в чуждите къщи в студената тъмнина и ще видя две прегърнати тела в нощта. Но винаги отминавам. Търся топлина, която да стопли изстиналата ми душа.
Топлина, това се нам ...
1591
2
Дарина се свести на един стол, а пред нея стояха двете момчета. Единият (който би трябвало да бъде въпросният Яни) седеше на леглото, а другият, високо и атлетично момче с лице на пластмасов манекен, се бе облегнал до вратата. Двамата все още държаха дискетите в ръце.
Щом тя отвори очи, те я изгледа ...
Щом тя отвори очи, те я изгледа ...
808
Беше един от онези дни, за които ти е писнало да слушаш и четеш. Дъждовно и мъгливо. Ноември. Три дни след това всичко побеля като косите на старицата, която видях тогава. Всъщност, не знам дали беше старица, но по лицето й бяха изписани толкова умора, отегчение и отчаяние, събирани обикновено в про ...
1064
8
- Чакай! - възкликна Ко Та Рак. - Какво пък е това "двойно отрицание"?!
- Примерно - започна да му обяснява Кух Че Реп - Изречението "не, не искам повече вино"...
- Ти луд ли си?! - прекъсна го колегата му Дърт Пън, който не слушаше какво си говорят двамата. - Как може да не искаш повече вино, та ка ...
- Примерно - започна да му обяснява Кух Че Реп - Изречението "не, не искам повече вино"...
- Ти луд ли си?! - прекъсна го колегата му Дърт Пън, който не слушаше какво си говорят двамата. - Как може да не искаш повече вино, та ка ...
3753
Тя ли е или не е?! Призрак от миналото или моята вечна богиня?!
Забързаните токчета отекваха в празния коридор както спомените за отминалите дни в главата ми. Напрягах зрението си в сумрака, а в съзнанието ми изплуваше мътният образ на моята най-голяма и гореща любов!
Токчета спряха и чак тогава се ...
Забързаните токчета отекваха в празния коридор както спомените за отминалите дни в главата ми. Напрягах зрението си в сумрака, а в съзнанието ми изплуваше мътният образ на моята най-голяма и гореща любов!
Токчета спряха и чак тогава се ...
898
По асфалта се движеха много коли. На спирката беше спрял обиколният рейс номер 2. От него слязоха доста хора. Сред тях вървеше
едно момиче. По вида й личеше, че е много тъжна. Тя вървеше бавно. С нея се изравни една жена.
- О, Сузана, как си? От работа ли се връщаш?
- Да, от работа! - отговори тихо ...
едно момиче. По вида й личеше, че е много тъжна. Тя вървеше бавно. С нея се изравни една жена.
- О, Сузана, как си? От работа ли се връщаш?
- Да, от работа! - отговори тихо ...
1106
1
ПОДАРЪКЪТ НА ФОРТУНА
Работният ден беше свършил преди час, но тя приключи със служебните задачи едва сега, оправи тоалета си, облече се, заключи офиса и излезе. Отпред, срещу входа, до тротоара, облегнал се на спрял автомобил, пушеше млад мъж. Тя го погледна бегло мимоходом, както правеше напоследък ...
Работният ден беше свършил преди час, но тя приключи със служебните задачи едва сега, оправи тоалета си, облече се, заключи офиса и излезе. Отпред, срещу входа, до тротоара, облегнал се на спрял автомобил, пушеше млад мъж. Тя го погледна бегло мимоходом, както правеше напоследък ...
1025
Вече не знам на кого да вярвам, дори приятелите от хора се превърнаха в критици...
Защо ли се впрягам, всички на този свят са егоисти и лицемери.
На кого да разчитам, след като всички зад гърба ми говорят с мръсни езици?
От сърце му се усмихваш, a той дали добро кътче в себе си ще намери?!
Да ти се ...
Защо ли се впрягам, всички на този свят са егоисти и лицемери.
На кого да разчитам, след като всички зад гърба ми говорят с мръсни езици?
От сърце му се усмихваш, a той дали добро кътче в себе си ще намери?!
Да ти се ...
1581
5
- Как се казвате?
- Снежанка Мразова Коледарова.
- Откъде сте?
- От Лапландия.
- Какво правите в България? ...
- Снежанка Мразова Коледарова.
- Откъде сте?
- От Лапландия.
- Какво правите в България? ...
1013
2
Съавтор - Димитър Люцканов -
"Жди меня и я вернусь,
только очень жди..."
К. Симонов
http://www.youtube.com/watch?v=G74lt1O-b68&feature=related ...
"Жди меня и я вернусь,
только очень жди..."
К. Симонов
http://www.youtube.com/watch?v=G74lt1O-b68&feature=related ...
1068
21
Гердан от разноцветни мъниста положен е на изящния врат. Една усмивка необикновена и чиста, пред която положил бих цял един свят. Очите, големи и светли, изпиващи всяка сила в мен, косите меко червени при залез след дългия ден. Но друго аз видях в теб, друго аз обикнах. Едно дете ранимо, едно порцел ...
806
Зимното небе беше бледо и ледено. Над черните комини пламтеше декемврийската луна. Разкривената посърнала улица загръщаше в черното си наметало зъзнещите минувачи. Хилавите улични кучета се взираха в месечината. Притаяваха дъх, за да дочуят шепота от цигулката, с която свиреше вятърът. Тъмните дърве ...
1424
1
30
Огън
Винаги след дълга пауза първото ми палене е малко несигурно и плахо, като котка, прибираща се в къщи след дълго отсъствие, не знаеща дали ще й се зарадват или скарат... Тялото може да забрави, умът също, но духът - никога. Скоро огънят и духът ми отново се сляха и аз започнах да запридам своите ...
Винаги след дълга пауза първото ми палене е малко несигурно и плахо, като котка, прибираща се в къщи след дълго отсъствие, не знаеща дали ще й се зарадват или скарат... Тялото може да забрави, умът също, но духът - никога. Скоро огънят и духът ми отново се сляха и аз започнах да запридам своите ...
746
3
Мъртва тишина се спусна в мразовитата зимна нощ в гората до малко село. Сняг имаше навсякъде... Дърветата скърцаха, като че ли искаха да проходят. Мъртви тътени идваха из краищата на огромното поле. Вятърът беше по-силен и по-студен от всякога. Дори и мъртвите в близкото гробище сякаш се страхуват о ...
977
Беше горещ юнски следобед, в самото начало на лятото. Малката Даниел Смит играеше в задния двор на къщата, край лехата със зеленчуци, когато внезапно я стресна силен звук от мегафон. Гласът, който идваше от улицата, извади малкото и скучно градче от следобедната дрямка. Мощният глас на мегафона съоб ...
1577
3
Сякаш сънувам, а всъщност не...
мечтая или тъгувам, или някой ме зове
в ледените светове?
Свят в ледена обвивка с ледени хора, ледени сърца,
бродят без посока, без светлина. ...
мечтая или тъгувам, или някой ме зове
в ледените светове?
Свят в ледена обвивка с ледени хора, ледени сърца,
бродят без посока, без светлина. ...
938
Виждам как есента преминава през погледа ми. Съзирам през малкия прозорец оголените дървета, пустите алеи на парковете, празните детски площадки и не чувам звънкия смях на децата. Замлъкнаха песните на птиците. Слънцето тъжно е скрито зад облаците. Вятърът бавно ги носи по небето - посивяло и мрачно ...
1377
5
Котаракът ми умира. На 13 години е, че как иначе!? От няколко дни не е ял. Прилича на скелет. Че как иначе!? Мъчно ми е, нали с него израснахме заедно, отгледахме се. Помня, че когато го взех го храних с мляко и спринцовка. Че как иначе, нали нищо не знаеше и не разбираше, вкарах го в големия свят. ...
1210
1
Дните, прекарани с теб, са тъй близо в моето съзнание, но ти отдръпна се от мен след моето признание. Бях искрен и с това сгреших. Обичах те! И си заплатих. Благодаря ти за отделените дни, часове и минути. Благодаря ти за този скъп миг, в който, макар и в илюзия, се чувствах щастлив. Благодаря за де ...
1364
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
