40 847 резултата
Езерото
Ето ме отново пред тази дилема - дали да се върна, или да остана в този мизерен град. Eсенният вятър носеше падащи листа и ми навяваше спомени, както весели, така и тъжни... Есента беше един от любимите ми сезони. Дните преди училище и последното сбогуване с радостното време на моята свобода ...
  1442 
Отражения 41
Че си покорил една жена може да си сигурен едва, когато ти се отдаде за втори път.
Георги Гълъбов
  895 
Искаш ме.
Търсиш.
Убиваш ме.
Чакам те, моля те, плача....
Играеш, излизаш, оставяш ме... сама без теб в тъмното, в мрака.. ...
  1484 
И стоях пред портата на нейната къща. Ама не пред портата, а пред оградата. И не че се бях изправил смело да почукам, да ми отворят, че да вляза. А боязливо надничах през оградата. И не че отрупаният с едри, оранжеви фунийки храст се случи пред мен. А като че ли аз си застанах зад него, като да ме с ...
  786 
За момента, когато Венера срещна Марс
На Лекси.
Алекс дълго стоя втренчен в тавана. Тъмните му очи не трепкаха, дори не се отлепяха от точката, в която бяха застинали преди часове. Може би беше някъде към полунощ, или пък вече се зазоряваше... Не можеше да определи. И без това нямаше звезди. Щеше да ...
  1405 
Чувствам се празна. Знам, че просто няма начин да се върнеш. Знам и че не си виновен. Явно съдбата е решила така. Но когато погледна към мястото, където мечтаехме, където градихме бъдещето си, намирам сили. Липсваш ми... липсва ми погледа ти, липсва ми усмивката ти, липсва ми аромата ти... Помниш ли ...
  1319 
- Ало?
- Видях те!
- Моля?
- Видях те!
- Извинете, сигурно има грешка, кой е? ...
  1655 
- Стремежът към Хаоса е гибелен за индивида в частност и за общността като цяло, обаче именно Хаосът е двигателя на развитието. Стремежът за сигурност е това, което тласка напред индивида и общността в тяхното развитие, но абсолютната сигурност Утопията е гибелна и за отделната личност, и за групата ...
  708 
- Хубава си.
- Мерси. Учудващо е, че го забелязваш...
- Затова ли е всичко? За Мен? Да го забележа?
- Не, естествено... Отдавна не е за теб…
- За кого тогава? ...
  1059 
Обещание за завинаги
Тя никога не бе вярвала на думата „завинаги”. Това бе един твърде дълъг период, за да може да бъдеш сигурен, че можеш да оставиш нещата непроменени. Вече не вярваше в нищо. Нямаше смисъл. Защото каквото и да бъде изречено, то може никога да не стане реалност.
Тя го обичаше. Той ...
  1218 
Когато те открих, знаех, че е време да започна с дългото немедикаментозно лечение на душата си. Беше започнала да прекалява с воплите си, а склонността и към депресивни състояния ме поваляше за дни в леглото, където отдадена на съжаление да бозая поредната доза смешни романи.
Когато те видях за първ ...
  1108 
Огледай се добре, за да видиш себе си сега в утрешното днес
Защо всичко трябва да е толкова сложно, а самотата толкова болезнена?! Нали всеки си има сродна душа там някъде сред света. Дали думите, които чуваме за любовта, не са просто една прекрасна лъжа. Отвсякъде ни залива все нова и нова информац ...
  1423 
Отражения 40
С животни се общува много по-лесно: те не се преструват като нас хората.
Георги Гълъбов
  849 
Бледото сияние на луната огря вече посинелия труп, безпомощно лежащ върху скалите. Морските вълни хвърляха бяла пяна отгоре му. Раната върху гърдите му отдавна бе изсмукала всяка капка кръв от тялото. Вятърът безмилостно се гавреше с дрехите и косите му. Чертите на лицето му бяха така изваяни, сякаш ...
  1204 
Вечер, когато всички спят, аз не мога да заспя и сънят сякаш бяга от мен. Опитвам да затворя очи, но пак оставам будна. Тогава сядам в тишината на нощта и подреждам мислите си. Изписвам ги с трепета на пръстите си, трепет, който ти познаваш добре. Чувам сърцето ми да бие и бавно да отмерва дългите м ...
  1054 
Беше ранна съботна сутрин на новия терминал на летище София. Билетните гишета работеха трескаво, обслужвайки заминаващите пътници. Барчето в единия край на залата беше отворено и две оправни момичета сервираха кафе и сладкиши, не забравяйки да надчитат по-разсеяните пътници. Беше пълно с изпращачи и ...
  697 
… остави ме тук завинаги…
(едно меланхолично отклонение)
И пак – защо свършват красивите неща? Нима само за да липсват?
Мила моя прекрасна зелена, остава толкова малко от теб… Какво ще правя без теб, любима…:(
Ето, сега слагам още една щипка в бонга, поднасям огънчето и дърпам… Поемам те в себе си, ...
  2267  21 
Из дневника на черния овен:
Ден 1-ви: Седя си в нужника и пиша на руло тоалетна хартия. Трипластова, защото острият молив пробива двупластовата. Като се замисля, нямам какво толкова да пиша за днес. Това с дневника е по-скоро за запълване на времето в тоалетната. Пасох, чуках, пасох, спах, припках н ...
  1141 
Живял някога един индианец на име Джо. Той бил баща на момче и момиче и съпруг на Мериалън - дъщерята на прастария звездоброец Мерсион.
Една вечер Джо, както стоял на прозорчето на палатката си, Мерисайн (така се казвало момичето), отишла при него да гледа звездите. Изведнъж тя забелязала звезда, ко ...
  1174 
... Юмрук. Удар. Неудържима болка. Бликаща кръв. Безмълвни думи. ... Насилие!... Жестоки думи. Стичащи сълзи. Мъка. Удар. Думи, думи, думи. ... Насилие!... Кръв. Сълзи. Всичко се слива в едно. ... Насилие!... Утоляваща "жажда" за мъст... и смърт. Омраза. Агресия. ...Насилие!... Червено небе.Червена ...
  879 
... хм, и той дойде, заговори я, бе странно. Хареса й, сякаш от години го познаваше. Налудничаво, но прекрасно, грешно, но невероятно. Той й поради усмивката си, част от сърцето си, даде й душата си, невинната си обич, подари й чувствата и вълненията, страстта и желанието, които тя бе търсила толков ...
  1070 
Жажда
Слънчев майски ден. Следобед. Провинциално градче. Пред рецепцията на хотела се изсипваме почти цяла дузина колеги и колежки.
- Съжалявам, но само четири стаи с по две легла са свободни – оправдава се администраторката – Все пак мога да ви настаня всички – има единични стаи, но са по-скъпи.
На ...
  893 
Земята е суха и напукана, също както сърцето ми. Растенията умират, също както съзнанието ми. Отчаяно се нуждаят от дъжд. А аз толкова силно искам да заплача... но нямам сили. Времето е мрачно, задушно. Черни облаци са надвиснали над замиращата майка земя, мирише на дъжд... но не вали. Черни и печал ...
  955 
Случи се в една лятна вечер, донесла много емоции на тримата приятели - Василена - 16 годишна, Ваня на 17 години и Иво на 20. Какво по-хубаво за тийнейджъри от посещение на открита лятна дискотека, в средата на юли. Двете госпожици, успели да омаят своите родители и озовали се в бляскавата среда на ...
  1164  10 
Ден след ден минават, редуват се със здрача и нищо не се променя. Слънцето се издига и снижава, но е все едно и също. Листата са и зелени и жълти, ту се появяват, ту изчезват. Светът продължава да се върти по един и същи начин, но аз не го усещем, не различавам деня от нощта, октомври от юни, едно и ...
  1037 
Отражения 39
В живота често правият път е най-дълъг.
Георги Гълъбов
  880 
Коста Албанеца вървеше по коридора на Университета и си подсвиркваше. Момичетата плъзгаха алчни погледи по лицето му, но той не поглеждаше никоя. Черните маслинени очи бяха далеч. Беше отегчен и преситен. Идеше му да свали амулета от врата си и да го скрие някъде. Но не можеше. Беше от бащата на бащ ...
  1415  23 
Идват извънземните. Отварят ми една ей такава дупка в гърдите, забиват някакви много тъпи игли и между иглите прескачат някакви искри и пука и мирише на прогорена плът – аз горя!

…тия дни извънземните бяха много милички. Цял ден ме държаха надрусан в една стая и ми пускаха песни на Азис. Баси шита ...
  1247 
Беше сама... Отново. Отново? Не, не беше същото, различно беше. Вече не я беше страх от това. Най-сетне бе успяла да преодолее страха си.
"Обичам те...", беше й прошепнал в онзи горещ летен ден. Прегърна я и спусна устни по шията й. На нея й прилоша. "Какво?! Защо... Защо разваляш всичко!", умът й к ...
  1490 
Добър ден, моя стара заздравяла Любов! Нежността целува устните ми и изгарям в желание да докосна Сърцето ти! Радостта блика от очите ми и аз плача в страст погубваща разсъдъка ми! Цветя разцъфтяват в косите ми и ухаят на Любов!
Ухаят на мен, любими!
Обичам те!
Копнея те!
Жадувам те! ...
  889 
С дълбок поклон към Админ, редакторите и модераторите, че ни изтърпяват, в т.ч. и мен.
Експликация - разясняване на неясен текст или на израз, пораждащ съмнение.
- Ало, Латинче? Ти ли си, мами? Ай без "заси", че още ми е трудно да го казвам. Па, ако ти кажа, "завей", ще речеш, че ти викам, че си зав ...
  4378  26 
На Я.
Заваля едър пухкав сняг. Полето блесна в белотата си, ненакърнена и чиста... Планинските върхове се белееха величествени, сякаш ангели небесни разгръщаха копринените си, бели криле над земята... Под върха се гушеха малки къщурки, напомнящи на очите на планината... Очи, събиращи в едно чистота, ...
  2270  35 
Приятелки сме от девети клас. Години наред бяхме неразделни. След гимназия започнахме заедно работа. Мечтаехме като се омъжим , да направим мъжете си приятели. Направихме го - пак бяхме неразделни. Неразделни бяха и семействата ни. Те бяха богати, ние си брояхме стотинките пред заплата. Тя не живееш ...
  1271  20 
Ръце в джобовете
Отдавна не знаеше какво да прави с нея. Обажданията на мобилния вече не му носеха радост, а предизвикваха недоумение и досада. Беше едносричен и кратък. В редки случаи откликваше на желанието и да си поговорят малко. Даже тогава пак бързаше да затвори, сякаш продължителният разговор ...
  1808 
"Cocain nose, trendy clothes
Plastic smile to match your style
Hollywood whore
Passed out on the floor
I'm sorry but the party's over"* ...
  750 
Стоях провесена на парапета. Очите ми потъваха в междустълбищното пространство и нe виждаха нищо. Времето около мен беше спряло или по-скоро аз бях спряла за времето в една дупка от безкрайността.
Давех се! Давех се в собствената си простотия и глупост, давех се в омразата към самата себе си и исках ...
  1178 
Срещат се хора, които чувстват, за да не мислят.
или
Натрапчивото чувство, че не може да се мисли, е най-силното основание човек да “мисли”, че е много чувствителен.
или
Пестеливостта в чувствата поражда чувствата. А едничка мисълта създава тая пестеливост. ...
  1108 
Tой - хлебарката
В стаята на едно студентско общежитие се луташе Той. Търсеше храна. Не, не беше гладен. По-скоро му беше скучно. Той беше хлебарка, която беше от мъжки пол, тъкмо навършила полова зрялост. Но както студентите в седми блок, така и Той не мислеше още да се задоми. За какво му и трябва ...
  1133 
Отражения 38
По-лесно е да станеш велик за народа, отколкото за тъща си.
Георги Гълъбов
  1173 
My blood wants to say 'Hello' to you,
my fears want to get inside of you,
my soul is so afraid to realize
how very little there is left of me.'
('The Perfect Drug'-Nine Inch Nails) ...
  1420 
Предложения
: ??:??