40 847 резултата
Горещият августовски ден напредваше бавно към своя край. Виктор реши да се разходи след уморителния работен ден и се отправи към Двореца на културата. Преди залеза лъчите на лятното слънце се пречупваха красиво във водните струи на подскачащите фонтани. Наближи входа на подлеза и там вниманието му п ...
1019
15
Очите й бяха изпълнени с омраза и гняв, а всяка сълза носеше аромат на болка и тъга. Не можеше да заспи. Стоеше до прозореца и наблюдаваше тихата есенна нощ. Дори танцът на красивите листа не успя да я накара да се усмихне... Дори за миг. Не, болката беше много по-силна от красотата. Цялата се тресе ...
1319
4
Прелестен, прелестен, прелестен...
И безумен, и плах, и далечен... толкова нежен.
А потъвам в необятност от желания... и необясними са тези копнежи, но дълбоки,
разтърсващи, непокорни на разум и не знаят граници...
Политат - в полета се самозабравят мисли луди и се губят от време на време и се ...
И безумен, и плах, и далечен... толкова нежен.
А потъвам в необятност от желания... и необясними са тези копнежи, но дълбоки,
разтърсващи, непокорни на разум и не знаят граници...
Политат - в полета се самозабравят мисли луди и се губят от време на време и се ...
1511
1
Затвори очи
Погледни през позореца и чуй тишината на задаващия се ден. Той не обещава нищо и не примамва със светлината си. Денят е стар и пламнал в жарта на гнева си - мълчи. Затова вече няма да чуеш гласа му и не можеш да разбереш мъката му. Погледни през прозореца и после затвори очи. Вече не пом ...
Погледни през позореца и чуй тишината на задаващия се ден. Той не обещава нищо и не примамва със светлината си. Денят е стар и пламнал в жарта на гнева си - мълчи. Затова вече няма да чуеш гласа му и не можеш да разбереш мъката му. Погледни през прозореца и после затвори очи. Вече не пом ...
1566
2
някаква огромна лилава гъба нощем се покачила на леглото на Гено и му изяла мозъка. а после Пенка възкликнала:
- Да ти пикам у тамъзлъка мишикойски!
проклела два пъти, па се прекръстила. после си легнала и пукна.
пукнала за вОда!
... ...
- Да ти пикам у тамъзлъка мишикойски!
проклела два пъти, па се прекръстила. после си легнала и пукна.
пукнала за вОда!
... ...
1721
17
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН
Старецът се огледа. Улицата беше обичайна за този час на деня. Минувачите бързаха нанякъде по своите работи. Повечето, кой знае защо, носеха черни дрехи - и младите, и старите. Небето сивееше. Лъхаше студ - повей на късна есен. Предиобедното време предразполагаше към меланхолия.
Мъжът ...
Старецът се огледа. Улицата беше обичайна за този час на деня. Минувачите бързаха нанякъде по своите работи. Повечето, кой знае защо, носеха черни дрехи - и младите, и старите. Небето сивееше. Лъхаше студ - повей на късна есен. Предиобедното време предразполагаше към меланхолия.
Мъжът ...
1205
5
Щяха да останат цял час прегърнати, когато се видеха!
Щяха да се нагледат и наприказват истински!
Да довършат толкова започнати разговори...
А изтънелите нерви след стари и глупави спорове,
щяха да се отпуснат блаженно в телата им, отдадени на радостта ...
Щяха да се нагледат и наприказват истински!
Да довършат толкова започнати разговори...
А изтънелите нерви след стари и глупави спорове,
щяха да се отпуснат блаженно в телата им, отдадени на радостта ...
740
1
Ах, любов
Божествена,
Величествена,
Голяма,
Дива, ...
Божествена,
Величествена,
Голяма,
Дива, ...
1366
1
Истински
Любовта е търпелива, любовта е разновидност,
а каква е нашата любов - изразена истина ли?
Без да достига до трагедии може да заплаче
или да пречупи любовта, имам теб, любима. ...
Любовта е търпелива, любовта е разновидност,
а каква е нашата любов - изразена истина ли?
Без да достига до трагедии може да заплаче
или да пречупи любовта, имам теб, любима. ...
1846
1
Илюзиите, разочарованието и реалността...
Илюзиите.
Това са онези малки неща, които израстват в съзнанието ни.
Понякога бавно, друг път невероятно бързо и така всяка следваща
секунда, всяка минута, всеки ден, те обземат мисълта ни ...
Илюзиите.
Това са онези малки неща, които израстват в съзнанието ни.
Понякога бавно, друг път невероятно бързо и така всяка следваща
секунда, всяка минута, всеки ден, те обземат мисълта ни ...
1637
1
Отражения 47
Мръсотията се лепи най-лесно на чиста репутация.
Георги Гълъбов
Мръсотията се лепи най-лесно на чиста репутация.
Георги Гълъбов
861
3
Пътищата Господни
Денят ми мина тежко, натоварено и изпълнен с напрежение. Толкова много манифести, с десетки коносаменти, митнически декларации - ужас. Висенето пред гишетата ме убива, но нямаше как, една от подчинените ми бе в отпуск, всички други претрупани с работа и аз в митницата да уреждам фо ...
Денят ми мина тежко, натоварено и изпълнен с напрежение. Толкова много манифести, с десетки коносаменти, митнически декларации - ужас. Висенето пред гишетата ме убива, но нямаше как, една от подчинените ми бе в отпуск, всички други претрупани с работа и аз в митницата да уреждам фо ...
881
1
Поредица репортажи
За боклуците...
Наблюдавам контейнерите за отпадъци пред блока. Вятърът задига каквото успее и го разнася наоколо, ако не може да се закрепи на някое оголяло дърво. Решението - да се затворят капаците. Но тях ги няма - изчезнали са в незнайна посока, не без човешка намеса, разбира ...
За боклуците...
Наблюдавам контейнерите за отпадъци пред блока. Вятърът задига каквото успее и го разнася наоколо, ако не може да се закрепи на някое оголяло дърво. Решението - да се затворят капаците. Но тях ги няма - изчезнали са в незнайна посока, не без човешка намеса, разбира ...
930
11
Искаш ли всичко да остане постарому? Кажи?
Мълчи и не отговаря… Май няма сили да се бори.
Или това е страх? Един Бог знае…
Отново се е спотаило в някое тъмно кътче на стаята. Не иска да излиза и това е.
Бива ли такова нещо ми кажи? Да се криеш и то от кой… от себе си? Хайде да променим нещо заедно! ...
Мълчи и не отговаря… Май няма сили да се бори.
Или това е страх? Един Бог знае…
Отново се е спотаило в някое тъмно кътче на стаята. Не иска да излиза и това е.
Бива ли такова нещо ми кажи? Да се криеш и то от кой… от себе си? Хайде да променим нещо заедно! ...
852
5
Далече, далече, в едно друго измерение има един площад,
който се нарича "Площадът на четирите църкви".
На изток се намира храмът на християнството.
Вдясно от него - този на исляма. Вляво от нeго -
храмът на източните религии, а срещу нeго - този на юдаизма. ...
който се нарича "Площадът на четирите църкви".
На изток се намира храмът на християнството.
Вдясно от него - този на исляма. Вляво от нeго -
храмът на източните религии, а срещу нeго - този на юдаизма. ...
1074
4
Всяка сутрин на път за работа минавам да купувам вестника му. "Cyprus mail". Влизам в хотела, правя тоста му, слагам бяло feta cheese, шунка, домат, яйце, портокалов сок, после премервам 5 капки от лекарството му в чаша вода И се качвам да му ги занеса. Петър дошъл в Кипър преди 13 години с жена си, ...
1302
1
Отново е зима. Отново е Коледа. Отново се раждат звезди, отново думите са малко, за да опишем чувствата и красотата около нас. По Коледа всички са щастливи, но има и хора, които не сещат тръпката от радостта по Коледа от семейните мигове. Какво е Коледа без семейство? - Това се питаше едно момченце ...
974
2
Беше много тихо. Единственният шум, който се чуваше от време на време, беше плясъкът от крилете на някой гарван. Из целия град се бяха разстлали тези красиви и мрачни птици. Градът бе пуст. Единствените му жители бяха тези гарвани, а демоните и призраците рядко се завръщаха, защото обикаляха навред ...
917
Полупразна чаша, запазила дъха на евтино вино, пепелник с две-три угарки... Моята компания и за тази безсънна нощ, в която пак ме преследваше миналото, а аз бягах от бъдещето си...
Едно ненормално безпокойство гонеше съня от очите ми и ме връщаше на сила в минало, което исках да изтрия, като демоде ...
Едно ненормално безпокойство гонеше съня от очите ми и ме връщаше на сила в минало, което исках да изтрия, като демоде ...
1104
1
Тази вечер в кръчмата на Хо се бе появил нов персонаж - топчест хуманоид, висок около метър и петдесет, с две малки рогчета на главата. Това е грингърът Уа Шо Ро. Той седеше заедно с двамата премъдри Дърт Пън и Кух Че Реп и оживено дискутираха нещо високо философско, като не пропускаха да си подквас ...
699
1
Отражения 46
През призмата на егоизма кръвната връзка не се забелязва.
Георги Гълъбов
През призмата на егоизма кръвната връзка не се забелязва.
Георги Гълъбов
1076
1
Кукла на конци
„Успях, скъсах го!”, помисли си с надежда във небрежно изрисуваните очи, малката опърпана, стара кукла. Но бе само миг, момента, в който се почувства свободна. Тялото и продължаваше да виси във въздуха. „Но как, защо”, помисли си и в миг, усети болка, която замъгли съзнанието и. Още е ...
„Успях, скъсах го!”, помисли си с надежда във небрежно изрисуваните очи, малката опърпана, стара кукла. Но бе само миг, момента, в който се почувства свободна. Тялото и продължаваше да виси във въздуха. „Но как, защо”, помисли си и в миг, усети болка, която замъгли съзнанието и. Още е ...
1613
9
Стоиш сама в стаята. Часът е 12:00 вечерта. Всичко наоколо спи, но само твоето сърце будува. Не може да заспи и точка. Инсомнията е засегнала и него. Стоиш и размишляваш на "живота от нещата", над фундаментални въпроси или просто детински "проблеми". Мислиш за него. Чудиш се кога ли ще разбере за чу ...
927
2
... Тя стана, облече черната сатенена рокля и седна на малката тоалетка пред голямото огледало.
Взе четката за коса и започна да сресва бавно и лежерно дългите си черни коси: ”Какво имам аз ?”
Какво имаше тя? Според всички други тя имаше „Всичко” - работеше като модел и разбира се - имаше хубаво тял ...
Взе четката за коса и започна да сресва бавно и лежерно дългите си черни коси: ”Какво имам аз ?”
Какво имаше тя? Според всички други тя имаше „Всичко” - работеше като модел и разбира се - имаше хубаво тял ...
1318
1
Любов, отиваш си ти
Здравей! Ето, съдбата ни срещна отново...
Но... Любовта не е тази, която беше - силна и бурна и стопляща нашите сърца... Защо се случи? Не знам. Но щом е така - съдбата най-добре решава...
Спомни си дългите вечери под звездите, когато аз и ти, с усмивки и щастие нашата любов ни с ...
Здравей! Ето, съдбата ни срещна отново...
Но... Любовта не е тази, която беше - силна и бурна и стопляща нашите сърца... Защо се случи? Не знам. Но щом е така - съдбата най-добре решава...
Спомни си дългите вечери под звездите, когато аз и ти, с усмивки и щастие нашата любов ни с ...
1551
2
>>>> Сам стоя, стоя и мисля...
>>>>
>>>> Мисля за теб, за нас.
>>>>
>>>> Освен студ, в душата нищо не усещам, ...
>>>>
>>>> Мисля за теб, за нас.
>>>>
>>>> Освен студ, в душата нищо не усещам, ...
1202
Мъжът вървеше по пустата улица, обграден напълно от студените, неприветливи сгради. Уви се още по-плътно в палтото си. След това продължи по пътя. Една мисъл бе в главата му - самотата. В града всеки беше сам... В града всеки беше отхвърлен... Колкото и да се опитваше, той не можеше да спре да мисли ...
844
3
Тази декемврийска вечер беше характерна с кучия си студ и силна виелица.
При всяко отваряне на вратата на дискотеката, проникваше студен въздух, който напомняше за своето бездушие… А той бе един от господарите на зимата, и вилнееше както и когато си иска.
Марков, или както му казваха „шведския”, сед ...
При всяко отваряне на вратата на дискотеката, проникваше студен въздух, който напомняше за своето бездушие… А той бе един от господарите на зимата, и вилнееше както и когато си иска.
Марков, или както му казваха „шведския”, сед ...
871
Живот
Писъкът, който отеква в сърцата ни е остатъчното от целия крясък на болката и самотата. И реже така убийствено надълбоко. Всяка една частица от тялото ти се свива и всяко едно сетиво се гърчи като ударено от ток.
А може би наистина.
Когато успееш да приемеш реалността и да свикнеш да живееш с ...
Писъкът, който отеква в сърцата ни е остатъчното от целия крясък на болката и самотата. И реже така убийствено надълбоко. Всяка една частица от тялото ти се свива и всяко едно сетиво се гърчи като ударено от ток.
А може би наистина.
Когато успееш да приемеш реалността и да свикнеш да живееш с ...
1069
1
Преди много, много години, когато хората са нямали нито Интернет, нито телевизия... когато книгите са били притежания само на богатите аристократи, обикновените хора се събирали всяка вечер и си разказвали истории. Днес тези истории ги наричаме митове и легенди, но преди те са били приказки. Те - на ...
6542
1
1
Проглас за покоя
... Когато непрогледната мъгла на безвремието е спуснала пипала в душата; когато няма посоки и изтерзаният ти вик ечи в секундата замръзнала реалност - не губи упованието си в Отца!
Там - в мъглата има нещо много скъпо и много истинно, което си забравил. Виж искрите!
Вгледай се в съ ...
... Когато непрогледната мъгла на безвремието е спуснала пипала в душата; когато няма посоки и изтерзаният ти вик ечи в секундата замръзнала реалност - не губи упованието си в Отца!
Там - в мъглата има нещо много скъпо и много истинно, което си забравил. Виж искрите!
Вгледай се в съ ...
579
Искам да върна дните, в които не ме нараняваше... в които не исках да ти причиня болка. Но това е само мечта... реалността е пагубна! Да можех само да те хвана за ръка и да се върнем назад във времето и да ти покажа, че беше толкова специално и незаменимо съкровище. Как ме гледаше в очите, и с крива ...
886
Лято. Задушен испански следобед.
Аз съм с теб в това закътано селце, приютило толкова щедро любовта ни.
От радиото лежерно звучи песен на Vaya Con Dios.
Танцувам, облякла къса червена рокля на бели точки.
Ти обожаваш червения цвят. А аз се радвам на белите точки. Приличат ми на малки сладки ангелчет ...
Аз съм с теб в това закътано селце, приютило толкова щедро любовта ни.
От радиото лежерно звучи песен на Vaya Con Dios.
Танцувам, облякла къса червена рокля на бели точки.
Ти обожаваш червения цвят. А аз се радвам на белите точки. Приличат ми на малки сладки ангелчет ...
1252
2
Падат листата на отминалите дни, както падат последните капки дъжд от нашата любов. Остана само облак тъга над нас... и вали този черен дъжд, грозен дъжд, отровен дъжд, приличащ на последните ни моменти заедно, на последните думи, които казахме, на последните погледи, които си разменихме, на последн ...
936
1
Отражения 45
Родителската любов и пожертвувателност са най-възвишените и нежни чувства, на които човек е способен, но за жалост се срещат и духовно осакатени, жалки индивиди, чийто егоизъм е зашеметяващ.
Георги Гълъбов
Родителската любов и пожертвувателност са най-възвишените и нежни чувства, на които човек е способен, но за жалост се срещат и духовно осакатени, жалки индивиди, чийто егоизъм е зашеметяващ.
Георги Гълъбов
1106
Една жена уважаваща себе си...
Събличам ги, обличам ги, събирам...
Дрехите? И тях - също! Не е лесно, въпреки че по цял ден съм "на плажа". Може да са две парчета плат, но кройката има значение и затова смисълът е в материята.
Така е с всичко. С погледите, с емоциите, с ролите... Не е лесно да съм ж ...
Събличам ги, обличам ги, събирам...
Дрехите? И тях - също! Не е лесно, въпреки че по цял ден съм "на плажа". Може да са две парчета плат, но кройката има значение и затова смисълът е в материята.
Така е с всичко. С погледите, с емоциите, с ролите... Не е лесно да съм ж ...
1274
1
Стоя на гарата и те чакам. Нямаме среща, имаме съдба.
Хората около мен нямат значение. Те са декор, бездушни статисти. И те чакат теб, защото затова са създадени – да бъдат безучастни наблюдатели на поредната ни първа среща. И когато си тръгнем
… заедно…
от гарата, те ще се изпарят и вече няма да съ ...
Хората около мен нямат значение. Те са декор, бездушни статисти. И те чакат теб, защото затова са създадени – да бъдат безучастни наблюдатели на поредната ни първа среща. И когато си тръгнем
… заедно…
от гарата, те ще се изпарят и вече няма да съ ...
947
5
20.
Този път наистина й се обадих, преди да й се стоваря на главата. Някак си не се чувствах удобно да „надничам” непрекъснато в живота й, за да й връхлетя изневиделица в по-удобен момент. Мирна 2 имам предвид. Онази, която ми пише биографията. На нея май й се стори странно, че й се обаждам по телеф ...
Този път наистина й се обадих, преди да й се стоваря на главата. Някак си не се чувствах удобно да „надничам” непрекъснато в живота й, за да й връхлетя изневиделица в по-удобен момент. Мирна 2 имам предвид. Онази, която ми пише биографията. На нея май й се стори странно, че й се обаждам по телеф ...
867
3
Кой решава кое правилно и кое не е? Защо винаги трябва да обмисляш действията си с ходове напред? Нима животът ни е шах? Иска ти се да се изкачиш на най-високата част в твоя град да изкрещиш, да дадеш воля на чувствата си...
Но не е правилно, може и да ти се иска, може да желаеш да го покажеш, но на ...
Но не е правилно, може и да ти се иска, може да желаеш да го покажеш, но на ...
1267
4
Наред с всичко друго животът предлага и анекдотични ситуации. За тях искам да ви разкажа днес.
Като малки със сестра ми сме били досадни "защотковчета". Майка често ни разказваше забавни случки от ония далееечни времена... Тогава баща ни дълго отсъствал по служба. Един ден съм полюбопитствала:
- За ...
Като малки със сестра ми сме били досадни "защотковчета". Майка често ни разказваше забавни случки от ония далееечни времена... Тогава баща ни дълго отсъствал по служба. Един ден съм полюбопитствала:
- За ...
1625
21
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
