40 847 резултата
Как най-сетне открих, че и аз съм част от откачения свят, може би малко по-различна, а може би не чак толкова...
Спи големият град, притихнал, безшумен и кротък. Луната, по-красива от всякога гледа от синьото чело на небето. Гледа смълчаният човешки свят и тихичко му се усмихва. Хората - тъй умислен ...
  880 
Една мъничка светлинка решила да живее на тъмно, за да осмисли живота си. Избрала си ума на един отчаян човек. Въпреки цялото си желание да постигне добро съжителство с тъмните и оклюмали квартиранти на човешкия ум, никак не и е било лесно. Цялата същност на светлинката тръпнела в желание да се сбли ...
  1103 
... и отново повярва, и отново накрая остана сама...
Защо бяха всички тези прекрасни думи, защо бяха нужни всички тези обещания, дори предложение... съжителство... ХА! Тя поне бе честна от самото начало, но той не, накара я да се чувства виновна, а всъщност всичко било е фарс? През цялото това време ...
  854 
Тя и тя
– А ти коя беше...?
– Аз съм тази, която вярва в любовта и че от нея се ражда всичко хубаво!
– Добре... Успех!
– Но чакай, ти трябва да ми помогнеш, нали ти си моята съвест, моята воля, моето свръхАз! ...
  795 
Една малка лилия стоеше самотна на повърхността на мрачно отразяващата вода. Дали бе последната - не знаеше. Дали бе сама? Това още по-малко. Не можеше да се огледа, горката. Беше закрепена безцеремонно за дъното на езерото с корени, по-здрави от желанието й. А нощта бе мрачна, тъмна, студена и влаж ...
  716 
СЕКС ЗА ЕДНА НОЩ
Никога не съм имал късмет с жените. Не, че съм искал много от тях. Не могат да ме обвинят и че малко съм давал. Но каквото и да правех, накрая винаги аз бях прецаканият. Краят на една връзка винаги ме сварваше неподготвен, като пътник на гара, който с почуда наблюдава как влакът тръ ...
  5624  23 
*гюпка – циганка - диал.
Преместихме се от малкото село в града. Бе чудно и страшно. Бях на седем и трябваше да отида в предучилищна възраст. Още на входа думата „селянче” бе залепена с презрение на лицето ми. Гордо отговорих, че съм от едно малко селце, на чийто баир цъфтят жълти и алени кактуси, а ...
  1806  13 
Заслужава ли си?
Заслужава ли си все след теб
да тичам?
Заслужава ли си във вярност
да се вричам? ...
  1377 
Те бяха две момчета. Едното - шумно и популярно, а другото - тихо и самотно. Шумното винаги имаше най-ниските оценки, ала никой не му се подиграваше. Всеки го харесваше, всеки искаше да му бъде приятел. Тихото винаги имаше най-високите оценки, винаги прав, винаги перфектен. Но все пак, когато имаше ...
  789 
на М...
Странен шум... Обърна се. Огледалото усмихнато надзърташе в смахнатото и напоследък ежедневие. Този път бе оцветено в бяло и момичето се учуди, понеже рядко виждаше този цвят в погледа му... сякаш желаеше да я подготви за нещо...
Не след дълго обичливото създание срещна Най-Добрата. Може би ...
  621 
Отражения 51
Любовта може да се сравни с болестно състояние, което разрушава вроденото чувство за самосъхранение и оставя влюбения като беззащитна играчка в ръцете на обекта на неговата любов.
Георги Гълъбов
  1169 
Момиче само в стаята стоеше,
нейното сърце разбито беше
и да мисли все не спираше…
Колко самотна се чувстваше –
от лицето й не спираха ...
  2658 
Вярвал ли си някога във Бог?
Когато всичко е пресъхнало от безнадеждност,
когато и децата дяволи са в твоите очи,
когато сам не знаеш съществуваш ли, или те няма.
От една във друга форма се променям... безцветна... ...
  806 
Картината ми беше ясна. Трябваше да съм сама на плажа и да чакам другите да се върнат от среща... Когато се чувстваш толкова нереден е опасно да те оставят сам. Стоях седнала на ронещата се земя и гледах как морето се опитва да ми подаде компания - то, както и небето, сякаш се бяха хванали за ръка и ...
  1145 
Здравей, любов моя!
Искам да ти кажа много неща…
Никога няма да забравя първата ни целувка. Беше толкова измамно невероятна, че още тогава нещо в мен ми подсказа – тази любов ще е разтърсваща и погубваща. Аз ти говорех нещо (никога няма да си спомня точно какво), а ти ме гледаше с онзи опознаващ пог ...
  1636 
„Приказки за принцеси”
Тази нощ бе една необикновена нощ. Вървях към дома си и ми се искаше да напиша всичко, което усетих, което изпитах, помислих и почувствах. Но не съм писала толкова отдавна, че се боях да не би да не успея. И все пак... след дълги минути на взиране в белия лист и пламъка на све ...
  3576 
А нима бе само игра...?
Погледнах те и забравих на къде бях тръгнала. В момента си спомнях само тихия, небрежен допир на устните ти, докосващи нежно моите и примамливо отдалечаващи се от тях. Помнех единствено малките ни игрички на любов, в която ние бяхме главните герои, а сюжетът бе филмът от снощ ...
  1003 
Виждам как стоиш отново сам на плажа. Зная, че трябва да дойда при теб, зная, че точно това желая. Но някаква сила сякаш ме тласка далеч от теб. И тогава си спомних думите ти: „Нека бъдем просто приятели.” ПРИЯТЕЛИ?! Само тази дума отеква в съзнанието ми. Как никога не успя да видиш пламъка в очите ...
  707 
Сънувах нещо... Сънувах как... Не помня вече, не помня какво сънувах, но помня как се събудих.
Просто отворих очи. Сякаш бях машина, на която са й натиснали копчето за включване. Нещо ми тежеше, притесняваше ме, имах чувството, че ще се случи нещо лошо. Мразя да описвам чувствата и усещанията си, за ...
  1358  10 
Той вървеше през полята на отчаянието и безвъздушието го обгръщаше...
Светлината ставаше все по-малка... Огънят гаснеше...
Смисълът отказваше да се появи... Объркан, потъна в забрава, която му донесе истината...
- Ела, хвани очакващата ми ръка! Желанието за живот не е ли груба безкрайност?
Готов си ...
  670 
Гар Ван, Ко Та Рак и Но Щен Вълк седяха под клоните на чинара, където се бяха скрили от дъжда, който валя допреди малко и мълчаливо се наслаждаваха на великолепната дъга, появила се преди минути.
"Колко красива дъга" - помисли Гар Ван и се усмихна.
"Истинските приятели са тези, с които ти е приятно ...
  810 
Кап... Кап... Кап.. Дядо Коледа се размърда в леглото си. Кап... Кап... Кап... Какъв беше този необичаен звук? Веселият старец се опита да заспи отново, но капките не му даваха мира. Кап... Кап... Кап... Какво ставаше? Дядо Коледа се надигна от леглото и се огледа наоколо. Звукът идваше от вън. Наме ...
  1796  16 
Майко
Майко, за тебе много се затъжих.
За тебе докато мисля, все сълзите ми не спираха да капят.
Без твоето присъствие полудявам.
Ти беше за мене истинската любов... ...
  1486 
Отражения 50
Мълчанието на събеседника е по-тягостно от самотата.
Георги Гълъбов
  1218 
Нечии незначителни проблеми, закачки, усмивки и мили очи!!!
Чудно!? Как за някой животът е лесен, а за други е само сълзи!!!
За миг да помисля, че може би всичко ще се подреди и след това идват беди...
Всеки следващ ден е все по-гаден и тъжен, отново изпълнен с мъка и болка...
Назад да погледна - не ...
  680 
Целият ден беше мрачен. Облаците се събираха малко по малко, мрачните им лица изпълваха цялото небе, докато накрая закриха и слънцето. Заваля дъжд. Отначало само ръмеше, но постепенно дъждът се засили. Докъдето стигаше взорът, всичко беше сиво, тъмно... Цялата тази тъга идваше от небето. То плачеше, ...
  782 
- Добър ден. Искаме да ви съобщим, че сте арестувани за убийството на едно приятелство. Нямате никакви права, освен това да изкопаете гроба.
Не бях само аз! И тя! Тя участва колкото мен!!!
Качват ме в някаква кола и спират пред гробището.
Ето я. Явно и на нея са казали да копае.
Лицето й е оплескано ...
  954 
Сама се прибра. Бе оставила в ръбестата кошница на здрача днешното очакване. Мина равнодушно, оглеждайки за пореден път люлката - онази, която едно време едва не завърташе в кръг. Тогава не познаваше още болката на любовта. Бе влюбена в някакво тайнствено чувство за предстоящо величие. За разлика от ...
  763 
Отива си
любимият човек.
Отиват си
децата.
Отива си ...
  891 
- Много е студено днес, Недке, и хората не купуват цветя.
- Да, права си, но на мен не ми стигат парите да се прибера.
- Ето, вземи! Аз ще ти дам пари - каза старата жена без да се замисли - Така и така лекарство няма да мога да си купя!
Жените продължаваха да стоят на тротоара с надеждата, че все н ...
  681 
26 септември 2002
Шоуто на царя
Идеен проект за забавно-развлекателно тв шоу за народа
Ваше Величество, предлагам на вниманието Ви идейния проект "Шоуто на Царя", водена преди всичко от няколко високоблагородни цели. Най-главната от тях е, че както е ясно от Вашите комюникета, хлябът вече няма да е ...
  941 
(С намигване към Славян Радев)
... Напоследък все по-често се отбивам там да ям шкембе чорба. Това се налага не толкова поради финансови проблеми (все още не са ме изгонили от работа), а най-вече поради пристрастяването ми към чесъна. Употребявам го редовно и в значителни количества заедно с чорбата ...
  1827 
Отражения 49
Лицемерието и подлостта са качества, които подобно на сходни цветове от дъгата е трудно да се разграничат.
Георги Гълъбов
  1170 
Исках да се докажа с нещо пред себе си.
Исках да докажа на теб и на мене, че не съм това,
за което ме смяташ... НЕ!
Видя грозната ми страна, но не бях виновна аз... НЕ...
Просто ти я отприщи, а аз я показах на бял свят, ...
  998 
Превърнала се от красив изгрев в тъжен залез, търся те навсякъде, но те няма. Превръщам се във вятър, после в слънце, в тъжна луна, но те няма. Или може би те има? Може би ти си там някъде, но сърцето ми такъв не те позна. Аз не търся този, в който се превърна, а този, който беше, но... прав си, нев ...
  1524 
ДРАЗНОДУМЕН ТЪЛКОВАТЕЛ - 5
ДЪЛБОКИ РАЗМИСЛИ ЗА ГЛОБАЛНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ
Често мисля какво би било, ако...
Ако всички богове и богини слязат на земята...
Ако всички големи принцове станат Малки принцове... ...
  1111 
Раздяла
Очите ти бяха забравили да ме обичат, а погледът ти безцелно блуждаещ бе, поледен от безразличие. Усмивка - изчезнала в тъмнината на мислите. Не говореше много. Думите ти бяха кратки и резки, но всяка от тях ме убождаше като карфица. Объркана болка сред тишината на предстояща раздяла.
Вече н ...
  953 
Отражения 48
Един човек считаме за "стиснат" или "пестелив" в зависимост от отношението ни към него.
Георги Гълтбов
  1029 
Там, където светят нашите звезди...
Там, където вечно ще те обичам...
Не знам за кое си мислеше повече - за теб, или за мисълта да бъде твоя. Дори когато бе далеч, винаги надничаше през рамо, но ти продължаваше да изглеждаш все толкова далечно и недостижимо. Не веднъж ти бе посвещавала цялата си ене ...
  1227 
Има ли те? Да? Не?
Къде си? Тук!? Там!? Никъде!?
Или просто се криеш от мен?
Живееш, обичаш, плачеш... в забрава.
Сякаш те виждам, а всъщност - не. ...
  812 
Предложения
: ??:??