40 837 резултата
Лято е. Жега. Върви си Милка по една прашна улица, води майка си за ръка. Говорят си как Милка сега е на четири и половина, че скоро ще стане на пет... Говорят си и вървят... По едно време Милка се спира и започва да души с носле из въздуха:
- Мамо, мирише ми... на котка с бълхи!
- Мамо, мирише ми... на котка с бълхи!
961
ЗАКЪСНЯЛО ЗАВРЪЩАНЕ
Дамата от Англия ме изпраща до паркинга под старите дъбове. Тя е слаба, руса жена, на възраст малко над петдесетте, но с чар на двадесетгодишно момиче. Сбогуваме се като и обещавам, че ще изпълня всичките и поръчки относно апартамента в новопостроения хотел в Банско, който в същи ...
Дамата от Англия ме изпраща до паркинга под старите дъбове. Тя е слаба, руса жена, на възраст малко над петдесетте, но с чар на двадесетгодишно момиче. Сбогуваме се като и обещавам, че ще изпълня всичките и поръчки относно апартамента в новопостроения хотел в Банско, който в същи ...
1443
2
Дандания! Изведнъж процеп! Вертикален. Хоризонтален. Звезда. Точка! Ето ме и мен.
Наоколо трещи, запушвам уши, трещенето не спира, а напротив, става все по-силно, изведнъж спира. Не, трещенето е преминало в тъпа болка. Разбиращото казване е преминало в проумяващо беззвучие на вече отказалия се. Болк ...
Наоколо трещи, запушвам уши, трещенето не спира, а напротив, става все по-силно, изведнъж спира. Не, трещенето е преминало в тъпа болка. Разбиращото казване е преминало в проумяващо беззвучие на вече отказалия се. Болк ...
1087
... Бам... бам-бам... бам... бам-бам...
Събудих се от барабанния ритъм, който беше част от съня ми, но сега отекваше почти доловимо някъде около мен.
... Бам... бам-бам... бам... бам-бам...
Почти нямах избор - нещо ме влечеше към невидимия барабан. Може би щях да се възпротивя на това посегателство, ...
Събудих се от барабанния ритъм, който беше част от съня ми, но сега отекваше почти доловимо някъде около мен.
... Бам... бам-бам... бам... бам-бам...
Почти нямах избор - нещо ме влечеше към невидимия барабан. Може би щях да се възпротивя на това посегателство, ...
1373
3
Времената бяха вълчи, а Пешеходеца беше разведен, безработен и с дете.
В ламаринената кръчма "Свирката" постоянните клиенти бяха седем осем, но наминаващите от време навреме поддържаха необходимата бройка. Свободните места никога не надвишаваха маса и половина.
В началото на пролетта съотношението в ...
В ламаринената кръчма "Свирката" постоянните клиенти бяха седем осем, но наминаващите от време навреме поддържаха необходимата бройка. Свободните места никога не надвишаваха маса и половина.
В началото на пролетта съотношението в ...
1178
2
Рано сутринта в хотел "Верея" се бяха събрали ученици, оцелели от нощта на бала. Тържеството по случай завършването на 12 клас беше разкошно и прекрасно. Всички ученици и учители танцуваха и се забавляваха до полунощ. След това някои абитуриенти се прибраха, а останалите бяха решили да се опитат да ...
657
Летни небивалици
Пост №4
Всеобщо е схващането, че в днешно време най на далавера измежду учителите са тези по математика и литература. Всеки средностатистически гражданин има свое собствено мнение по въпросите на образованието, но в общи линии във всяко едно от тях изплува образа на математика сметк ...
Пост №4
Всеобщо е схващането, че в днешно време най на далавера измежду учителите са тези по математика и литература. Всеки средностатистически гражданин има свое собствено мнение по въпросите на образованието, но в общи линии във всяко едно от тях изплува образа на математика сметк ...
1704
1
5
Порядъчен безпорядък царуваше в душата ми тогава. С тенекиена корона и дървен жезъл, пред моето объркване език оплезил, той - хаосът - преглъщаше тежко, тежките мисли и се давеше пиянски в тихите води на моите мечти.
Но ти дойде, светъл ден, със зари от пурпурен лазур; ти дойде и аз бях променен, на ...
Но ти дойде, светъл ден, със зари от пурпурен лазур; ти дойде и аз бях променен, на ...
786
1
- Жените и децата не воюват, Йенси. Бъди човечен и добър с тях.
Мама ме гледаше тъжна, но не заплака дори и сега. Никога не пророни сълза, макар да беше бедна вдовица и да ме отгледа сама. Защо си спомних точно това, докато сваляхме багаж от колата и разпъвахме палатките за лагеруване?
Беше май, още ...
Мама ме гледаше тъжна, но не заплака дори и сега. Никога не пророни сълза, макар да беше бедна вдовица и да ме отгледа сама. Защо си спомних точно това, докато сваляхме багаж от колата и разпъвахме палатките за лагеруване?
Беше май, още ...
1049
8
Дита не беше кучка по душа. Цинизмът и беше продукт на разочарованията, през които беше минал живота и.
Дните и след онзи 17-ти рожден ден, когато великолепното момче, което уж беше много влюбено в нея, я изнасили брутално по време на купон, се нижеха ужасно тягостно, обсипани в разочарование, депре ...
Дните и след онзи 17-ти рожден ден, когато великолепното момче, което уж беше много влюбено в нея, я изнасили брутално по време на купон, се нижеха ужасно тягостно, обсипани в разочарование, депре ...
1152
6
Среднощни къпания в сребристия блясък на луната по водната повърхност... След като слънцето тихо заспа, разливайки багри по нея, тя е пречистена, по-чиста от всякога, от шума на деня. Звездите са само декор за романтични изживявания. Най-красивата гледка е това лице, с мокрите кичури, очертаващи мек ...
939
6
... Покрай павилиона за закуски беше пълно с пластмасови чашки от кафе, празни бутилки от боза и куп мазни хартийки.
- Виж ги ти, гражданите - рече си дядо Стойчо - не може така.
Остави торбичката и събра чашките и другите боклуци, като ги изхвърли в циментовия кош, който беше на две крачки от павил ...
- Виж ги ти, гражданите - рече си дядо Стойчо - не може така.
Остави торбичката и събра чашките и другите боклуци, като ги изхвърли в циментовия кош, който беше на две крачки от павил ...
1008
3
“Сутринта изветрява като бутилката вино, която забравихте отворена на купона за седемнайстият ти рожден ден. Тогава се влюби за първи път. Помниш ли? Помниш ли как света изветря и Нищото повече нямаше значение. Дали само, защото обичаше или само, защото остави очите си плътно затворени в преследване ...
944
2
Май е месецът, в който цари оживление и забава, защото тогава идват абитуриентските балове. Учениците цяла година чакат да дойде този момент, в който ще празнуват и ще плачат, че се разделят и тръгват по различни пътища. Пет години всички заедно прекарваха в учение и труд, за да заслужат накрая своя ...
1001
1
Уловил безпокойството ми в погледа, отецът сложи меката си ръка на рамото ми и се усмихна насърчително, посочи една пейка в близост и се отдалечи от нас. Топката отново се сви в стомаха ми, но не посмявах да поглеждам Марко. Давах си сметка, как изглеждам и какво може да се предполага. Сърцето ми бе ...
750
9
Хората винаги си тръгват...
( People Always Leave)
Хората винаги си тръгват... Идват, когато не ги чакаш и си отиват, когато имаш най-голяма нужда от тях! Това е толкова болезнено... Получава се един безкраен кръговрат. Чувствам се толкова изморена от него. Вече нямам сили... и само виждам преминава ...
( People Always Leave)
Хората винаги си тръгват... Идват, когато не ги чакаш и си отиват, когато имаш най-голяма нужда от тях! Това е толкова болезнено... Получава се един безкраен кръговрат. Чувствам се толкова изморена от него. Вече нямам сили... и само виждам преминава ...
3709
2
Бяха юлски горещници. От небето се стичаше огнена лава... Трите приятелки решиха да се разхладят на биричка, цаца и пържени картофки. Напук на всички диети. Ресторантчето се намираше в парка сред природата и беше предпочитано място от жителите на градчето. Почудиха се, че няма хора по това време, но ...
1654
10
Аз срещу себе си - Нирвана...!
Охх... пак се лутам някъде из пространството. Този път не знам дали съм в моя свят или в реалния. Всъщност като се замисля даже няма значение. Колко интересно чувство само... за последната седмица станаха какви ли не гафове, а аз се радвам. Даже не само се радвам, а съ ...
Охх... пак се лутам някъде из пространството. Този път не знам дали съм в моя свят или в реалния. Всъщност като се замисля даже няма значение. Колко интересно чувство само... за последната седмица станаха какви ли не гафове, а аз се радвам. Даже не само се радвам, а съ ...
788
1
Фло обичаше мекото лятно утро, опипващо с ласкавите си слънчеви пръсти града. Слънцето заливаше първо терасата на нейната мансарда. Галеше топло по лицето Изкушаваше очите да се усмихнат на новия ден.
Фло скачаше от леглото с грацията на дива котка. С устрема на ястреб. С трепета на пролетно цвете. ...
Фло скачаше от леглото с грацията на дива котка. С устрема на ястреб. С трепета на пролетно цвете. ...
1094
3
Свят на силни и слаби
Прах и дим се издигаха високо в бялото небе. Капка след капка се сипеше кръв по пустата безплодна земя. Огромни мъже с камшици налагаха безмилостно слабите кокалести роби. Стенанията и молитвите им ехтяха из огромния каменен град. Ослепителното слънце гореше плътта, изсмукваше ...
Прах и дим се издигаха високо в бялото небе. Капка след капка се сипеше кръв по пустата безплодна земя. Огромни мъже с камшици налагаха безмилостно слабите кокалести роби. Стенанията и молитвите им ехтяха из огромния каменен град. Ослепителното слънце гореше плътта, изсмукваше ...
1106
Жената на Пешеходеца го напусна в един мрачен януарски ден.
Той беше без работа от две години и все още таеше надеждата, че това е временно.
Предишната вечер се бяха карали. Всъщност, не пропускаха вечер.
Общата налична сума вкъщи бе точно тринайсет лева и двайсет и осем стотинки. Сметката за тока б ...
Той беше без работа от две години и все още таеше надеждата, че това е временно.
Предишната вечер се бяха карали. Всъщност, не пропускаха вечер.
Общата налична сума вкъщи бе точно тринайсет лева и двайсет и осем стотинки. Сметката за тока б ...
1284
5
"Пиян, за кой ли път убийствено пиян... боли и болката ме реже като нож... Кой сега до теб заспива?... Трябваше това да съм аз..."
В стаята беше тихо и спокойно.Той се бе свил на стола, но не защото му беше студено. Потръпваше при мисълта за въпросите които щеше да му зададе тя.Седеше точно срещу не ...
В стаята беше тихо и спокойно.Той се бе свил на стола, но не защото му беше студено. Потръпваше при мисълта за въпросите които щеше да му зададе тя.Седеше точно срещу не ...
864
2
Откъс от романа "Реформата"
"Европата и дядо Стойчо"- част първа
... Дядо Стойчо беше решил да иде в столицата, за да види как България ще влезе в Европата. В селото идваше автобус от близкото градче два пъти седмично, а от там за София ще се качи на друг.
Беше чел по вестниците, беше слушал по ради ...
"Европата и дядо Стойчо"- част първа
... Дядо Стойчо беше решил да иде в столицата, за да види как България ще влезе в Европата. В селото идваше автобус от близкото градче два пъти седмично, а от там за София ще се качи на друг.
Беше чел по вестниците, беше слушал по ради ...
964
1
Черното Паджеро спря пред сенчестото, квартално кафене и от него се подаде изящен крак, обут в красива, маркова обувка, с около осем сантиметров ток, тънка златна верижка на глезена и само миг след това, седящите на масичките, с отпуснати челюсти мъже, едва преглътнаха, горчивата глътка кафе, разпоз ...
958
13
Надпревара за живот
Лъскавите ми черни обувки тихо и равномерно потропваха по асфалта на път за работа.
Живеех в сравнително малък и спокоен квартал в разрастващия се мегаполис и всеки ден си повтарях колко голям късмет съм извадил, че съм успял да се установя в този район. Особено бях горд от запоз ...
Лъскавите ми черни обувки тихо и равномерно потропваха по асфалта на път за работа.
Живеех в сравнително малък и спокоен квартал в разрастващия се мегаполис и всеки ден си повтарях колко голям късмет съм извадил, че съм успял да се установя в този район. Особено бях горд от запоз ...
964
2
Последната капка
Ето ме, на терасата съм. Безспирно търсещ смисъл в обърканото си съзнание. Опитвам се да свържа мислите си. С едничката цел от тях да разцъфне някой безполезен разказ. Но, уви! Думите, картините и звуците в главата ми профучаваха безцелно. Те не се спираха дори за миг. Не ми даваха ...
Ето ме, на терасата съм. Безспирно търсещ смисъл в обърканото си съзнание. Опитвам се да свържа мислите си. С едничката цел от тях да разцъфне някой безполезен разказ. Но, уви! Думите, картините и звуците в главата ми профучаваха безцелно. Те не се спираха дори за миг. Не ми даваха ...
834
... Не, не и не! Шашнали се и изумели. Накрая съвсем обезверени го отвели при самия Сатана.
- Шефе, - рекъл центурионът - този идва с препоръка от Ц.К. Искал да говори с тебе.
Онзи дремел на трона, после се прозинал и отворил едното око.
- Занимайте се с него, сега аз съм уморен!
- Не ще с нас. Инте ...
- Шефе, - рекъл центурионът - този идва с препоръка от Ц.К. Искал да говори с тебе.
Онзи дремел на трона, после се прозинал и отворил едното око.
- Занимайте се с него, сега аз съм уморен!
- Не ще с нас. Инте ...
832
3
КОЙ КОГО ПОЗНАВА
Беше юли, или август. Адска жега.
Прибирам се един ден от работа и деветгодишният ми син ме посреща. Пристъпва от крак на крак, а очите му са станали едни огромни питанки.Стиска го обувката, но не знае как да я подхване. И така, казвам, давай направо. Обяснява, че ходили на разходка ...
Беше юли, или август. Адска жега.
Прибирам се един ден от работа и деветгодишният ми син ме посреща. Пристъпва от крак на крак, а очите му са станали едни огромни питанки.Стиска го обувката, но не знае как да я подхване. И така, казвам, давай направо. Обяснява, че ходили на разходка ...
1632
6
Сините й очи бяха помътнели от болка. Петър имаше чувството, че жената не може да фокусира погледа си и се съмняваше дали изобщо вижда нещо.
- Как сте, госпожо? - попита с треперещ глас той и погледна към пътя. Нямаше никакви коли и в двете посоки. Внезапно го обзе вцепеняващо усещане за безпомощнос ...
- Как сте, госпожо? - попита с треперещ глас той и погледна към пътя. Нямаше никакви коли и в двете посоки. Внезапно го обзе вцепеняващо усещане за безпомощнос ...
1035
1
Дойде време да заменя "Тя" с нейното настоящо име - Радислава. Това име тя избра преди десет години, когато се отказа от всичко, което си представяше, че един ден ще бъде животът й.
Радислава влезе в сградата, прекоси половината коридор и отключи офиса си, който беше наистина добре подреден и почист ...
Радислава влезе в сградата, прекоси половината коридор и отключи офиса си, който беше наистина добре подреден и почист ...
929
Какво се случи? Защо така се получи? Защо така затръшна ми вратата? Обвиняваш ме, а аз не съм виновна. НЕ съм направила нищо, вярвай ми. Не съм те лъгала никога. Но защо дори не искаш да ме чуеш? Излъгали са те, наклеветили са ме. Не бих ти изневерила, та аз те обичам. Но явно ти вече не ми вярваш. ...
761
1
Прелюдия
Пчелата се разхождаше по вътрешната страна на прозореца и последните лъчи на аления залез се отразяваха в крилцата й като парченца рубин. Насекомото обикаляше нагоре, после надолу, после поемаше вляво или вдясно, после пак нагоре и така в безкраен кръговрат.
Първата му реакция беше да потър ...
Пчелата се разхождаше по вътрешната страна на прозореца и последните лъчи на аления залез се отразяваха в крилцата й като парченца рубин. Насекомото обикаляше нагоре, после надолу, после поемаше вляво или вдясно, после пак нагоре и така в безкраен кръговрат.
Първата му реакция беше да потър ...
955
2
I can`t remember anything...
Металика, "One"
Автобусът тръгна бавно. Излезе от Ахтопол. Вземаше тихо, кротко завоите по тесния път. Морето беше някъде там, в мрака, зад завоите.
Проблясна табелката с надпис "Варвара". Припомних си предния ден, когато бяхме тук - и монотонният звук, който издаваше ав ...
Металика, "One"
Автобусът тръгна бавно. Излезе от Ахтопол. Вземаше тихо, кротко завоите по тесния път. Морето беше някъде там, в мрака, зад завоите.
Проблясна табелката с надпис "Варвара". Припомних си предния ден, когато бяхме тук - и монотонният звук, който издаваше ав ...
1258
Монокини - униформа на послушниците в харема на Бог.
Монохиня - сама служителка в харема на Бог, когато него го няма.
Полякини - същите служителки с униформа на работа в полето.
Пленбой - юнак, редовно пленяван в бой от монохини.
Монохиня - сама служителка в харема на Бог, когато него го няма.
Полякини - същите служителки с униформа на работа в полето.
Пленбой - юнак, редовно пленяван в бой от монохини.
1080
1
Прелюдия към изневярата
... или една история за фантазиите в съзнанието ми
Притеснението си бе отишло. Съзнанието ми бе изтръпнало, загубило способността да мисли. Всичките питания, търсенето на решение... нямаха място там. Сега, когато той вече седеше срещу мен всичко бе някак чуждо, далечно. Лицет ...
... или една история за фантазиите в съзнанието ми
Притеснението си бе отишло. Съзнанието ми бе изтръпнало, загубило способността да мисли. Всичките питания, търсенето на решение... нямаха място там. Сега, когато той вече седеше срещу мен всичко бе някак чуждо, далечно. Лицет ...
1112
4
Уважаеми съседи,
благодаря, че за пореден път проявихте внимание към моята скромна личност и семейството ми! Става ми все по-трудно да изпълнявам безкрайните ви капризи...
Затова, най-тържествено обещавам:
1. Да водя кучето с мен на работа, за да не ви тревожи с воя си. Но ви уверявам, то също не ви ...
благодаря, че за пореден път проявихте внимание към моята скромна личност и семейството ми! Става ми все по-трудно да изпълнявам безкрайните ви капризи...
Затова, най-тържествено обещавам:
1. Да водя кучето с мен на работа, за да не ви тревожи с воя си. Но ви уверявам, то също не ви ...
2543
4
Повлияно от народните мъдрости "Всяка жаба да си знае гьола" , "Пази, боже, сляпо да прогледне" и Безпардонността на трудно мислещи, самовлюбени, всезнайковци, изпречващи се на пътя, на когото не могат да прескочат, но надарени с невероятна глухота и неумение да чуят!
Облякла новото си Версаче, метн ...
Облякла новото си Версаче, метн ...
969
9
***
Една единствена капчица повишава нивото на допустимия праг на самодостатъчност... после долива изпосталялата чаша, без да се интересува дали е наполовина празна или наполовина пълна. Пази само спомена за дългото падане от дебрите на допустимите граници за пълнота...
Една болка може да потуши дру ...
Една единствена капчица повишава нивото на допустимия праг на самодостатъчност... после долива изпосталялата чаша, без да се интересува дали е наполовина празна или наполовина пълна. Пази само спомена за дългото падане от дебрите на допустимите граници за пълнота...
Една болка може да потуши дру ...
841
8
Този ден няма край... (отегчено)
Този ден наистина няма край, вървя и се препъвам в Болката...
Един безкраен и повтарящ се ден... Разкъсан на стотици еднакви парченца от нощите.
Един безкраен ден.
Този ден наистина няма край, вървя и се препъвам в Болката...
Един безкраен и повтарящ се ден... Разкъсан на стотици еднакви парченца от нощите.
Един безкраен ден.
1255
7
Не искам!
И искам да го изкрещя.
Ето, крещя го: не искааааааам...
Чуваш ли - не искам илюзии!!!
Нямам време за тях. ...
И искам да го изкрещя.
Ето, крещя го: не искааааааам...
Чуваш ли - не искам илюзии!!!
Нямам време за тях. ...
1448
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
