40 839 резултата
Една мисъл ме прободе и започна да пулсира в главата ми, да ме държи будна, докато най-накрая аз вече не издържах и не реших да напиша нещо по въпроса.
Станах посред нощите, сложих кривите очила и в стаята озарена само от светлината на компютъра започнах да мисля за... любовта. Какво всъщност предст ...
  1012 
Тъмни и страховити облаци криеха слънцето и не позволяваха да надникне към българските земи вече трети ден.
- Това е твърде лош знак – промърмори мрачно хан Телериг, докато гледаше втренчено черно-сивата завеса на небето, като че ли очакваше нещо да се появи оттам.
Но природата, като истинска майка, ...
  2596 
I
Здрачаваше се, а Шугър вървеше сама по и без друго тъмната пътечка. Държеше в ръцете си сгънатата бележка и се оглеждаше. Знаеше, че не бива да се разхожда сама по тези места, особено по тъмно, но чувствата, извиращи от поканата, я накараха да затвори очите си и поне веднъж в живота си да прекрачи ...
  2663 
Нощ... насън бях в четвъртия свят на гости на Ръмжачът, имах нужда от урок.
Техниката ми започна да се подобрява чувствително, но още ми липсва нещо - все пак нямам инстинктите на роден див звяр. Трябва да стигна до тях откъм цивилизованото ми потекло.
Ръмжачът казва, че прекалено много се замислям ...
  746 
ЗАБЕЛЕЖКА: Тази история, макар и леко преувеличена, е създадена по действителен случай, но всички лица, задници и жестоки безсърдечни диктатори са измислени и приликите са случайни.
В неделя отидох да видя приятелите си във Влага Бест. Имах рожден ден, бях купил бонбони, кола, сладки и голяма торта. ...
  1470 
Живял едно време един добър и свестен човек, но му дошло времето, починал и както знаем, отишъл при Свети Петър на кръстопътя между Ада и Рая.
- Здравей човече и добре дошъл! - посрещнал го Свети Петър.- Ами сега накъде?
- Каквото решиш, Свети Петре, накъдето съм заслужил - натам - отвърнал смирено ...
  1132 
Ревът на мощния мотор раздираше нощното мълчание на улиците. Огромните улични лампи следяха с безразличие сузукито, което профучаваше със сърдит рев през поредното кръстовище. Никос сякаш се надбягваше с дявола. Сърцето му биеше до побъркване. Ревността го задушаваше с безжалостни пръсти. Караше към ...
  1041 
- Никой не се е подигравал така с мен - каза Петър и се изчерви. Целият трепереше от гняв.
Мими бавно се обърна към него и го погледна право в очите. Изглеждаше притеснена.
- Знам, че се чувстваш гадно. Сигурно доста си се изплашил. Глупаво е обаче да ти се извинявам, при условие, че всичко беше ста ...
  864 
Влязохме във входа на блока, който беше с електронно заключване, както повечето наши жилищни блокове, в гъстонаселените градове в България. Стените - чисти, на лявата страна огромно огледало, 3 м високо и толкова широко. Големи саксии с живи, свежи цветя, чисто, както бихте поддържали чист коридора ...
  887  10 
Познавам съдбата. Понякога се разминаваме в коридора. Едва ли ме е забелязала, но аз винаги се обръщам след нея замечтан. Тогава бях искренно влюбен в нея. И отвратен до покруса в същото време. Никога нямаше да бъде моя, дори и нямаше да ме забеляжи, освен, ако не се блъснех в нея... Но тя не беше о ...
  1684 
Държа те за ръка и си мисля, че няма по-щастливо момиче от мен. Въздухът наоколо е кристално чист и край нас от време на време прелитат пухкави, розовобузести русокоси амурчета със златен лък в едната си ръка, а в другата държат списък с имената на хората, които трябва да посетят. Двамата с теб сме ...
  1023 
Тъмно е... самотно... Времето минава някак – неохотно...
На пода стои от вчера, изстинала вече вечеря. Във въздуха витае странна атмосфера - разпръснати са по леглото отворени писма... и снимки...
Накъсани розови листенца...
И тя... жената, момичето, детето... свита в един от ъглите на стаята, стиск ...
  1093 
ПРО-Клетото
Имали ли сте дни, в които да сте толкова уморени, че едвам се мъкнете насред мътния си хоризонт, а клепачите ви парят от преумора в болезнена и пулсираща алена острота? Зениците горят пясъчното безразличие, разстлало се над изтерзаното ти съществуване, изпарявайки и последната капчица жи ...
  1409 
Яд ме е! Ще гръмна! Не мога да приема мъжката духовна импотентност и това е! В крайна сметка жената не е, онова с животинското име в леглото, което трябва да стане да ти приготви закуска, да ти донесе тоалетна хартия, щотo си я забравил и от неволя ще вземеш да се избършеш с пръст... Жената е... е, ...
  1405  16 
Този ден Кейт се събуди с ужасяващо главоболие, което я разкъсваше с ноктите си като орел в нощта. Тя нямаше представа от къде се бе появило така внезапно, но бе факт. През своя кратък живот, тя бе само на двадесет и три години,до този момент не бе изпитвала нищо подобно на това, което и се случваше ...
  848 
Заслепен от болка, той продължи да бяга по шосето, като не виждаше нищо около себе си. Нито колите, които отминаваше, нито се радваше на настъпването на утринната зора.
Момчето беше по анцуг и потник, но на потника ясно се отличаваше червена следа от кръв, точно там, където беше наранен, но болката ...
  1487 
Бягството на куклата
Защо просто хората нямаха порцеланово сърце, така поне щеше да е по-лесно, нямаше да те боли, когато някой те нарани. Направо щеше да го счупи на парченца и всичко щеше да свърши... Навън започваше зимна буря. Вятърът почна силно да духа по воалените пердета на детската стая. Ми ...
  1403 
- Искаш ли да чукаш?
Въпросът изненада Пешеходеца и той не успя дори да се изчерви. Вдигна поглед от лимонадата си.
Предимството да си безработен е, че можеш да отидеш първи в "Свирката" и да седнеш на най-доброто място - срещу вратата. И да си постоиш сам. Недостатъкът се изразява в същото.
Въпросъ ...
  1202 
Плачът на ангелите - надеждата
Часът беше около 1 през нощта. Момичето се събуди, облече джинси и вълнен пуловер, обу си кецовете и излезе. Духаше силен вятър и бе студено. Уличните лампи не светеха, единствената светлина идваше от пълната луна, която се извисяваше високо в небето. Заобикалящите я з ...
  766 
Дните минаваха като рицар през буря... в болезнено мълчание. А от последното ти съобщение изминаха точно 13 дни и няколко часа, последната мисъл към теб се прокрадна в съзнанието ми преди малко - всъщност не съм спирал да го правя... как звучи само - като от устата на наивен младеж... в какъвто поме ...
  1245 
Искам като дъх вълшебен да докосвам мечтите ти! Искам, ухаеща на канела и мускус, да обгръщам с ръце крехката същност на Сърцето ти жадно за мен! Искам да изпия тревогата ти с ласката на дланта си! Искам да те виждам гол и стенещ за милостта на погледа ми! Искам да се притисна към теб и да обкрача т ...
  1357 
***
Небето бавно започна да просветлява. Скоро слънцето щеше да изгрее и да започне поредният ден. Единствените звуци, които нарушаваха тишината, бяха от прибоя на вълните. Те внасяха спокойствие и мир в душата му. Той се намираше в една малка пещера, която беше издълбана от силата на морските вълни. До ...
  860 
Човекът отсреща
По действителен случай
Телефонът звънна и го събуди.
Коста живееше сам, защото жена му беше починала преди години, а децата му отдавна не се интересуваха от него. Той рядко говореше с някого и това още повече го натъжаваше. Понякога излизаше с познати, но сега беше студено и болните ...
  921 
Когато бях престъпно малък, обожавах сладките истории на баба Сара. Те бяха по-различни и странни от обикновените приказки в книжките, защото нямаха предвиден край. Най-любима от всички за мен си остана тази за безумните риба и птица, влюбени един в друг. Поискали да се оженят тайно, но рибата не мо ...
  1031 
Сама съм. Вървя сред тълпата от хора.Части от празните им разговори отекват в мислите ми. Нямам навика да се вслушвам в чуждите думи, но те сами се запечатват в съзнанието ми. Колите минават бързо по улицата, а хората около мен сякаш също са коли...
Безизразност. Цигарен дим.
Замислям се. Нима нямам ...
  1295 
Недодяланата праисторическа Нокия на Пешеходеца отново иззвъня. Това бе двадесет и шестото позвъняване за вечерта. Звукът на вехтия безформен телефон беше като квичене на прасе с нож в гърлото.
Пешеходеца изгледа безпомощно апарата. Телефонът звънеше само по веднъж и млъкваше, преди да успее да го в ...
  914 
„Кристална нощ, кристални Афродити
в миражите ми се тълпят"
Доктор Кейс се появяваше рядко и изглежда, че присъствието ми никак не я впечатляваше. Дори имах чувството, че изобщо не ме забелязва и минава покрай мен като покрай електрически стълб. Това определено ме дразнеше, още повече, че бях тръгна ...
  2100 
Градът беше тих и спокоен. Времето топло и типично за края на май. Улиците бяха пусти и по тях се виждаха само две кучета, които се гонеха. Всички ресторанти бяха заети да обслужват абитуриенти и завършили ученици. В един ресторант купонът беше свършил, а чистачките почистваха и оправяха разхвърлени ...
  2461 
Там някъде далече е моят малък рай... Простичък, но красив, аз го пазя дълбоко в душата си! И ще го запазя все така жив, докато ме има...
Гледах облаците - бели, като разстелената сутрин върху възглавницата коса на моята старица... Разресвах тези коси, милвах ги... Докато небето съвсем просветля... ...
  849 
Топла вечер и вятърът подухва и донася топлина, която пронизва тялото ти и те подклажда към „горещи изживявания". Отново ти и аз, поредната битка за „власт" се разразява, флирт и още нещо. Нещо горещо се очертава... горещо като вечерта и като пламъка по кожата ми. Ти и аз отново, без задръжки, игра ...
  1884 
"... И цял Ефес кънтял от музика и песни, потънал в облаци от благовония. Когато Антоний влязъл за първи път, жените, които го придружавали, вървели отпред облечени - сиреч съблечени - само с една кожа от пантера като вакханки, а децата облечени - сиреч съблечени - като сатири и панове; целият град ...
  2233 
Някой някога е казал: „Както се случва понякога, един момент се нарежда и се навърта и остава за повече от момент. И звукът спира, и движението спира за повече, много повече от момент. И след това моментът си отива.” … А може би ние му позволяваме да си отиде... В живота на всеки има или е имало так ...
  1203 
Не смея да поглеждам в очите ти. Какво ли ще съзра там дълбоко в тях.? Дали бури урагани или просто безкрайна празнота? Не искам, не искам да поглеждам в тях, не искам да надникна във душата ти. Не ме вини,че те излъгах. Неволна грешка бе това. Виновна съм признавам. Не ме кори, че в мене чувството ...
  1045 
Въведение
От :
- 34000 българи употребяват хероин.
- 47000 българи употребяват амфетамини и кокаин.
- 100000 българи употребяват т. нар. „меки дроги". ...
  1508 
4О ДНИ
Ден 1
"ГОСПОДИ ЕНТЪРТЕЙМЪНТ" ИСКРЕНО СЕ РАЗКАЙВА ЗА ВАШАТА СМЪРТ, НО КАТО КОМПЕНСАЦИЯ ОТНОСНО НЕ ДОБРЕ СВЪРШЕНАТА НИ РАБОТА И БОЛЕЗНЕНАТА ВИ СМЪРТ ВИ СЕ ПРЕДЛАГА ЧИСТО НОВИЯТ НИ БОНУС - 40 ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДНИ ЖИВОТ КАТО МЪРТВЕЦ!"
... Макар и много мъртва, много ясно осъзнавам какво още държи гла ...
  1384 
♥♥♥Раздяла♥♥♥
Никога няма да остана безличен
Помня това беше казал някой в своята песен
Но животът не е лесен
Нищо лесно няма и любовта отново се разпада ...
  1232 
Настроение
Понякога човек е като самотен фар в морето с едва забележима светлинка, потопена в красотата на нежния залез... Тогава взрив от безформени, недоизречени чувства сплитат в отчаяние стрелките на компаса на сърцето, с ясен и упорит зов... Попътни ветрове, донесли прохлада и свежест с грапави ...
  1417 
-Господи, Боже наш, като благ и човеколюбец, прости ми каквото съгреших през този ден с думи, дела или помисъл. Дарувай ми мирен и спокоен сън. Прати твоя Ангел-пазител да ни закриля и пази от всяко зло, защото ти си пазител на душите и телата ни, и на Тебе - Отца, Сина и Светия Дух, въздаваме слава ...
  1611 
Какво правим, когато си нямаме жена вкъщи, която да ни изкара извън нерви, да ни накара да махнем с ръка и да си кажем: Майната му на всичко! Отивам в кръчмата да пия една ракия!
Какво правим в такъв случай?
В такъв случай махваме с ръка и си казваме: Майната му на всичко, отивам да изпия една ракия ...
  782 
Даниела излезе от "Космополитън" и тръгна да се прибира. Беше станало късно, а тя трябваше да си легне, защото утре беше на работа. Жената работеше като учителка по английски език в старозагорската търговска гимназия и знаеше, че не бива да се успива, защото това никак не се харесваше на заместник д ...
  911 
Предложения
: ??:??