40 835 резултата
Аз се отроних от сините очи на младо и красиво момиче. Носих в себе си мъката на една любов…
Сега ще ви разкажа всичко, защото аз стоях плахо и със страх да не падна от там, където се бях скрила.
Той дойде при нея, по устните му съзрях петна от червило.
Да! Той беще ходил при друга.
От тук се започн ...
Сега ще ви разкажа всичко, защото аз стоях плахо и със страх да не падна от там, където се бях скрила.
Той дойде при нея, по устните му съзрях петна от червило.
Да! Той беще ходил при друга.
От тук се започн ...
1271
2
Следователят седеше и слушаше прошарения мъж с белезници на ръцете.
- Казвам се Борис Василев Димов, на тридесет и осем години, неженен, неосъждан. Живея на съпружески начала със Стела Димитрова Минкова, на тридесет и пет години. Нямаме деца. Не работя официално никъде. Неофициално се издържам като ...
- Казвам се Борис Василев Димов, на тридесет и осем години, неженен, неосъждан. Живея на съпружески начала със Стела Димитрова Минкова, на тридесет и пет години. Нямаме деца. Не работя официално никъде. Неофициално се издържам като ...
1723
28
Видя ли мацката до мен? Беше страхотна! През цялото време ми хвърляше погледи.
- Какво ти става? Тя беше толкова друсана, че едва ли е съзнавала в коя част на земното полукълбо се намира.
- Не ставай тъп, човече. Ако вие двамата не бързахте толкова сигурно щях да се уредя с нещо...
- Освен друсани и ...
- Какво ти става? Тя беше толкова друсана, че едва ли е съзнавала в коя част на земното полукълбо се намира.
- Не ставай тъп, човече. Ако вие двамата не бързахте толкова сигурно щях да се уредя с нещо...
- Освен друсани и ...
1743
3
Нещо звънна в тъмнината... Телефонът? Не... не... уви, не беше той. Той
мълчеше тягостно и страшно като все още непогребан мъртвец. Това бе звънът на
моето отчаяние. То беше бясно и черно като последна нощ преди смъртта, злокобно и страшно като сянка на обесен, безкрайно и непонятно като отровена на ...
мълчеше тягостно и страшно като все още непогребан мъртвец. Това бе звънът на
моето отчаяние. То беше бясно и черно като последна нощ преди смъртта, злокобно и страшно като сянка на обесен, безкрайно и непонятно като отровена на ...
1340
7
Влез в магазина на вселената. Аз ще ти дам жълтиците на своите сълзи. Искам да
ми купиш гривна от дъга и да я сложа на ръцете на своята надежда.
Искам да ми купиш огърлица от дъжд, за да я сложа на шията на своите желания.
Искам да ми купиш златната топка на слънцето и да я ритна към вратата на
свои ...
ми купиш гривна от дъга и да я сложа на ръцете на своята надежда.
Искам да ми купиш огърлица от дъжд, за да я сложа на шията на своите желания.
Искам да ми купиш златната топка на слънцето и да я ритна към вратата на
свои ...
1497
6
Изпуснах вярата си някъде. (Изпуснах я от радост...) Изпуснах я, докато вярвах, че я владея и си я подхвърлях от ръка в ръка, от миг в миг, от измама в измама...
Изпуснах я като малка детска шарена топчица. Изпуснах я случайно. Сега зная, че е моя, че я има... но никъде не мога да я намеря... Едва с ...
Изпуснах я като малка детска шарена топчица. Изпуснах я случайно. Сега зная, че е моя, че я има... но никъде не мога да я намеря... Едва с ...
1089
4
> Нощ. Стая, широка, стените от прозорци, тавана висок. На пода кръг от малки свещи, няколко възглавници и мека постеля. В единия ъгъл на стаята висока кана с вода и ваза с една жълта роза. От някъде се носи бавна, мелодична класическа музика.
> Млад мъж стои до прозореца и гледа пространството навъ ...
> Млад мъж стои до прозореца и гледа пространството навъ ...
1234
6
Бездиханни тонове в ушите ми. И пролетно разлята смола. Крилете на птиците ми са плешиви. Ще заровя пръсти в песъчинките по извивките ти. По раменете и гърдите, зад врата. Ще си опиша кръгове в усещания. И ще стрелям с лък, гърчеща се. Да не мисля за хилядите ножове в гърба...
Ще подгоня нарастващит ...
Ще подгоня нарастващит ...
971
5
Едно птиче умираше...
Някъде насред големия площад една малка птичка изпитваше предсмъртна агония...
Някъде насред големия площад едно птиче свиваше конвулсивно крачка и изпъваше пъстрата си гушка...
Едно птиче умираше...
През площада вървяха хора, прелитаха птици... ...
Някъде насред големия площад една малка птичка изпитваше предсмъртна агония...
Някъде насред големия площад едно птиче свиваше конвулсивно крачка и изпъваше пъстрата си гушка...
Едно птиче умираше...
През площада вървяха хора, прелитаха птици... ...
987
1
Стая, погълната от цигарен дим. Само мъждукащият пламък на единствената свещ пронизва студения мрак. Тъжният плач на китарата заглушава тишината. Сърцето бие лудо - иска да те намери. Боли, но пръстите не спират да галят струните. Само една сълза успява да се пророни и да се плъзне по дървения гриф. ...
1605
4
Целта, която си поставям в този "космо-бокс буквар", е да представя и опиша
основните професионални позиции и "стимулиращи" придвижвания
в кик-бокса и бокса, пречупени през моята призма на съзерцание! Както и използването на СИЛАТА, която се крие в правилната БИОМЕХАНИКА на движение.
Вниманието ще б ...
основните професионални позиции и "стимулиращи" придвижвания
в кик-бокса и бокса, пречупени през моята призма на съзерцание! Както и използването на СИЛАТА, която се крие в правилната БИОМЕХАНИКА на движение.
Вниманието ще б ...
1252
5
Всички го наричаха „късметлията". Всички го наричаха „щастливеца". И всички се удивляваха на късмета му. Но никой не знаеше какво точно беше преживял той. Джарод беше трийсет годишен лорд. Живееше във великолепен замък и имаше прекрасна съпруга. Беше винаги усмихнат и знаеше как да се забавлява със ...
991
5
Не го обичам вече! Какъв е смисълът да живея така? - думите се запечатваха по всяка вещ в кабинета ми... Кръжаха из въздуха като птици с прекършени крила... Блъскаха се глухо в стените... Разрязваха тишината с писъка на изчезналата любов и доверие...
Разтварях прозорците широко, за да ги освободя от ...
Разтварях прозорците широко, за да ги освободя от ...
1187
11
Взе автомата от вече разлагащия се труп на кюрдски военен. Детската му усмивка заблестя, сякаш в ръцете си държеше не оръжие на смъртта, а чисто нова играчка. Сетне подскочи и заприпка бос към изоставените танкове, горящите коли и разлагащата се под яркото слънце човешка плът. Отиде при останалите м ...
1463
7
Любо се събуди в лошо настроение. Бе спал дълго, но неспокойно. Тъмнозелените стени в мрачната баня уловиха навъсения му поглед. Вече седмица беше в България и всички сутрини му бяха криви.
Докато наказваше венците си със стара жилава четка, мозъкът му се разбуди и веднага подхвана с притесненията о ...
Докато наказваше венците си със стара жилава четка, мозъкът му се разбуди и веднага подхвана с притесненията о ...
3073
5
Небе... Небе, в което се рея. Необятно, незримо... Няма ограничения, няма време. Всемир се разкри в мен, обгръща ме в полета ми. Летя свободно. Чувствам сила и крилете на душата ми се изпълват с мощ, издигат ме във висини, каквито не подозирах, че съществуват... Безкрайно е... Не мога да го нарека с ...
1339
4
Писмо от мъжа й
УВАЖАЕМИ СЪСЕДЕ,
С най-искрени чувства трябва да Ви споделя, че онази вечер жена Ви попадна ненадейно при мен. Докато взимах въздух на балкона, тя ми падна в ръчичките. Тупаше някакъв чаршаф. Искам да Ви уверя най-добросърдечно, че между нас не се случи абсолютно нищо нередно. Тя доб ...
УВАЖАЕМИ СЪСЕДЕ,
С най-искрени чувства трябва да Ви споделя, че онази вечер жена Ви попадна ненадейно при мен. Докато взимах въздух на балкона, тя ми падна в ръчичките. Тупаше някакъв чаршаф. Искам да Ви уверя най-добросърдечно, че между нас не се случи абсолютно нищо нередно. Тя доб ...
1530
18
Аз СЪМ
Аз съм змия, изпълзяла от кожата си, преродена. От товара на миналото освободена, олекотена. Той останал е назад по пътя изминат - цял и непокътнат е от мен далечен. А аз съм птица лека, хвърковата като мисъл нова, непозната. Лека като детска мечта, като пролетно ухание, като ведър утринен лъ ...
Аз съм змия, изпълзяла от кожата си, преродена. От товара на миналото освободена, олекотена. Той останал е назад по пътя изминат - цял и непокътнат е от мен далечен. А аз съм птица лека, хвърковата като мисъл нова, непозната. Лека като детска мечта, като пролетно ухание, като ведър утринен лъ ...
1125
10
Грозно е тук. До канавката съм. Капчици дъжд мокрят хартията. Асфалтът е кален, локвите са многобройни. Сиво е, несъразмерно е. Дърветата са окичени с найлонови торбички. Колите също са опръскани с кал. Калта е изцапала и мен. Сякаш бучка кал е заседнала в гърлото ми. Боли ме. Трудно ми е да дишам. ...
1135
Имало едно време един цигулар на име Карпачо. Той правел най-прекрасните цигулки на света. Славата му се носела през девет земи - в десета... Ненадминат бил в своя занаят... При него се правели цигулките, с които се свирело на най-добрите концерти и в най-избраните кралски дворове! Въпреки това обач ...
5280
18
Мъжете са цветя. Някои от тях са толкова красиви, че дори букет с рози би им завидял. Втори са толкова нежни, че би ги заменила с топлите прегръдки на мама. Трети не са нищо особено, те са като нарцисите. Четвърти пък имат аромат на току-що разпъпил светлолилав люляк и те карат да се чувстваш наисти ...
877
4
"Пристана и заслона", мястото, където се чувстваш защитен, себе си и свободен!
Там, където независимо от това кой си, какъв си и какво правиш, ще получиш
опора и подкрепа. Дали това място съществува - не, не мисля! Това не е място,
ами няколко души, дори не няколко, а един, който те обича, въпреки т ...
Там, където независимо от това кой си, какъв си и какво правиш, ще получиш
опора и подкрепа. Дали това място съществува - не, не мисля! Това не е място,
ами няколко души, дори не няколко, а един, който те обича, въпреки т ...
1059
Из космосът се носи слух и само децата хващат му вяра: има вятър, космичен вятър, който вее отвъд всички небеса. Щом чуят това, физиците се разчертават по своите тесни дъски с още по-голяма убеденост, а очите им започват да шарят с още по-стръвнишки бяс. Ала космосът знае неща, които няма кой да пре ...
941
Живяло някога в малко селце козлето Борко. В малко стадо с добър пастир.
Всяка сутрин с нетърпение излизало от кошарата, за да се порадва на игрева и да вкуси свежия вкус на зелената трева.
Далеч от козите тревоги на своите по-големи братя и сестри, то бягаше от храст на храст, от клонка на клонка, ...
Всяка сутрин с нетърпение излизало от кошарата, за да се порадва на игрева и да вкуси свежия вкус на зелената трева.
Далеч от козите тревоги на своите по-големи братя и сестри, то бягаше от храст на храст, от клонка на клонка, ...
1279
11
Сега се прибирам вкъщи, където на масата ме чака чаша с мляко. Чаша студено мляко, без захар. Ниска масленост, стъклена чаша, в която стереотипите сипват своето мартини.
Навън, тоест в града, има военно положение. Има военнно положение от един месец, един кратък месец. Благодарение на хилядите жертв ...
Навън, тоест в града, има военно положение. Има военнно положение от един месец, един кратък месец. Благодарение на хилядите жертв ...
1225
3
Толкова ли е трудно да бъде човек щастлив? Защо? От толкова дълго време търся своя принц, човекът, който ще разтуптява сърцето ми, който ще ме кара да се чувствам значима, обичана, като част от нещо велико. Винаги съм се разочаровала от любимите хора, предадена, унижена, наранена, плачеща... Да, съг ...
1071
1
Приятелство ли? Явно аз не знам какво е...
Аз - егоистичната, аз - лицемерната, аз - всичко, което не е приятел...
И пак АЗ... и само АЗ... а другите?
Приятел ме наричат... тези, другите... тези, истинските...
А Аз, и пак АЗ, не заслужавам... ...
Аз - егоистичната, аз - лицемерната, аз - всичко, което не е приятел...
И пак АЗ... и само АЗ... а другите?
Приятел ме наричат... тези, другите... тези, истинските...
А Аз, и пак АЗ, не заслужавам... ...
1061
2
Нефтени петна се разливат по кожата ми. Изстиват. Така както изстива кръвта. И лепне. Не искам да те съхранявам в паметта си. И спомени за будни мигове не знам.
Прегъваш ли се пред оглушителни изстрели? Какафонично звучащи в предверието на тайната градина?
Вълнувам се всяка нощ, когато се спускам пе ...
Прегъваш ли се пред оглушителни изстрели? Какафонично звучащи в предверието на тайната градина?
Вълнувам се всяка нощ, когато се спускам пе ...
1025
5
Дадох ти всичко. Разума,сърцето си... А исках съвсем малко - частица от твоята обич. Късче нежност исках да ми подариш. Но не. В замяна получих само жестока болка и голямо разочарование.
Разкрих цялата си любов пред теб. Очите ми блестяха и пръскаха топлина. Ръката ми трепереше, когато ти говорех. Н ...
Разкрих цялата си любов пред теб. Очите ми блестяха и пръскаха топлина. Ръката ми трепереше, когато ти говорех. Н ...
1553
5
Моят приятел ми каза веднъж - искам тя да разбере колко я обичам! Убий ме и й занеси сърцето ми. Отказах му, при което той само повдигна рамене, отиде до бюрото си, отвори едн чекмедже, извади пистолет и каза - не ме убивай, но й занеси сърцето ми! После ще ми кажеш как е минало. Последно желание. у ...
1373
2
Искам да ви разкажа за любимата си колежка. По нейното пристигане за работа мога да сверявам часовника си и той ще е точен до секундата. Ако ми се случи да закъснея и почти незабелязано да се промъкна на сутрешната оперативка, тя не пропуска да изрази майчинската си загриженост: "О, миличко, така се ...
1633
11
Клиника на третия етаж... или другото име на една история от живия живот...
3 етажа и 8 апартамента... точно 8 различни характера, 8 разновидности на лудостта.
Ако трябва да следваме обикновения ред и да започнем от първия апартамент на първия етаж, трябва да ви представя Бизнесмена с куфарчето, кой ...
3 етажа и 8 апартамента... точно 8 различни характера, 8 разновидности на лудостта.
Ако трябва да следваме обикновения ред и да започнем от първия апартамент на първия етаж, трябва да ви представя Бизнесмена с куфарчето, кой ...
2462
8
Любовта - една илюзия, в която всеки тайно в сърцето си вярва! Любовта - чувства, желание, но много болка и страдание! И не казвам това, защото не познавам любовта и не - защото я отричам! Всички казват, че е сляпа тя, а приятелите всичко виждат. Те плачат с твоите сълзи и с твойта болка страдат!
p. ...
p. ...
1259
1
Виж, не мога да разбера защо се получи така.
Всичко беше наред
или поне щеше да бъде,
ако не ме беше оставил сама.
Така и не научих защо го направи, ...
Всичко беше наред
или поне щеше да бъде,
ако не ме беше оставил сама.
Така и не научих защо го направи, ...
1033
1
6
Утро е. Слънцето бавно се показва измежду планинските върхове. Лъчите му нежно докосват заспалите води на езерото. Тихо е. Дори дърветата още спят. Езерето беше обградено с маслено-зелени борове и стари върби. Тук-там водата потрепваше от някое морско конче, което игриво образуваше пръстени по повър ...
1217
5
Алиенации *
или
Как смъртта се оказва само една обикновена пачавра...
Ноември. Месецът от годината, който най-добре рисува истинското лице на смъртта и умирането. Всичката тази гнилост, всичката тази тишина и нарастващ мрак... Каква сковаваща прегръдка на отчаяние... Топлите отблясъци от очите на жи ...
или
Как смъртта се оказва само една обикновена пачавра...
Ноември. Месецът от годината, който най-добре рисува истинското лице на смъртта и умирането. Всичката тази гнилост, всичката тази тишина и нарастващ мрак... Каква сковаваща прегръдка на отчаяние... Топлите отблясъци от очите на жи ...
1607
7
Ето, вече летя. 10 метра спринт, едно препятствие (чисто символично) и готово. Всеки момент ще стане. Защото ще направя всичко, за да си спомня рождения й ден.
Вече три поредни години. Три поредни години забравях за нейния рожден ден. Заедно сме от четири. Обичам я, както никоя друга досега. Просто ...
Вече три поредни години. Три поредни години забравях за нейния рожден ден. Заедно сме от четири. Обичам я, както никоя друга досега. Просто ...
951
2
Думите загубиха смисъла си...
До скоро чрез тях изразявах измислени от ума ми "чувства". Не че съм знаела, че са измислени, съвсем истински си изглеждаха. Живеех си в мислите и ежедневните събития. Смеех се, влюбвах се, наранявах, манипулирах, хитрувах, играех, преценявах, мерех... абе то не е лесно ...
До скоро чрез тях изразявах измислени от ума ми "чувства". Не че съм знаела, че са измислени, съвсем истински си изглеждаха. Живеех си в мислите и ежедневните събития. Смеех се, влюбвах се, наранявах, манипулирах, хитрувах, играех, преценявах, мерех... абе то не е лесно ...
2643
7
Знам, че не го очакваше от мене, егати, очакваше го от съседа от долния етаж - шампиона по скално катерене и самбо. Оценявам опита ти да не споменаваш имена, цитирам по памет: „Как се казваше, как? Ах, да сетих се... Пер... Петър.” Представям си какво ще стане ако споменеш имена: Пер, Петър, Петров, ...
2412
19
ТАЗИ ЛЮБОВ
Под навеса беше поносимо. На арената обаче слънцето пареше с цялата си лятна сила. И това ни най-малко не интересуваше Апия.
Интересуваше я кой щеше да оцелее. В края на деня щастливецът щеше да притежава не само живота си, но и гореща нощ в обятията й. Което бе по-голяма награда от всичк ...
Под навеса беше поносимо. На арената обаче слънцето пареше с цялата си лятна сила. И това ни най-малко не интересуваше Апия.
Интересуваше я кой щеше да оцелее. В края на деня щастливецът щеше да притежава не само живота си, но и гореща нощ в обятията й. Което бе по-голяма награда от всичк ...
1572
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
