40 834 резултата
ЗВЕЗДА
разказ
Коледните празници бяха отлетели, но лошата кашлица продължаваше да мъчи хлапето. От същото страдание само преди една година беше починала майка му и го беше оставила самичък на този свят. Никога не бе виждал баща си, а братя и сестри ― нямаше; така че осиротя още на крехка възраст.
Пр ...
разказ
Коледните празници бяха отлетели, но лошата кашлица продължаваше да мъчи хлапето. От същото страдание само преди една година беше починала майка му и го беше оставила самичък на този свят. Никога не бе виждал баща си, а братя и сестри ― нямаше; така че осиротя още на крехка възраст.
Пр ...
1036
1
Това беше той. Градът. Градът, в който той беше роден, израстнал и работил. Град изтъкан от меланхолия и цигарен дим. Град на умрелите надежди, несбъднатите мечти и интелектуална немотия. Град, в който имаше два типа хора – нервни чиновници, чиято кариера представлява пиене на кафе от 9 до 5 и уморе ...
1430
10
***
Не помня кога я видях за първи път. Тя присъстваше някак в пейзажа с неизменното си множество найлонови торбички, които мъкнеше навсякъде със себе си. Беше по-различна от клошарите, които бях свикнала да виждам. Носеше чисти дрехи и косата й беше винаги вчесана и вързана на висока опашка.
Децата ...
Не помня кога я видях за първи път. Тя присъстваше някак в пейзажа с неизменното си множество найлонови торбички, които мъкнеше навсякъде със себе си. Беше по-различна от клошарите, които бях свикнала да виждам. Носеше чисти дрехи и косата й беше винаги вчесана и вързана на висока опашка.
Децата ...
1190
16
О, стана чудо! Откакто се удърви, моят все след мен ходи. Защо не го направих по-рано, просто се чудя?!
Като бехме по-млади се сещаше по-честичко за мен, напоследък нещо никакъв го нема. Викам му, то аз не викам де, казвам му:
- Може всичко да е, ама аз изпълнявам ли си семейните задължения? Изпълня ...
Като бехме по-млади се сещаше по-честичко за мен, напоследък нещо никакъв го нема. Викам му, то аз не викам де, казвам му:
- Може всичко да е, ама аз изпълнявам ли си семейните задължения? Изпълня ...
1687
26
Тя отвори шкафа, който й изглеждаше безкраен и пълен с боклуци. Майка й беше заръчала този следобед да го почисти и да изхвърли ненужните неща. Малкото момиченце се стресна щом се опита да види края, но не го съзря. Помисли си, че целия ден ще прекара заровена от главата до петите със стари вещи. Тя ...
1050
3
Стилна тишина обгърна фоайето на хотела. Многобройните лампи на стената светеха нежно с едва доловими искри. Някъде далече се чуваше гласът на портиера: „Добре дошли в хотел „Виктория"! Заповядайте!..." Далечни долитаха всички звуци до нея. Пак беше облечена по последна мода - фината зелена рокля се ...
1753
2
ОГЛЕДАЛНИ ПОЖЕЛАНИЯ
На всички вас, които срещнах тук,
които обичате писаното слово, които споделяте своите мисли и чувства и които четете моите,
през Новата 2008 година и след нея
пожелавам с най-добри чувства и с усмивка: ...
На всички вас, които срещнах тук,
които обичате писаното слово, които споделяте своите мисли и чувства и които четете моите,
през Новата 2008 година и след нея
пожелавам с най-добри чувства и с усмивка: ...
7515
22
Гади ми се... От нищото. От псевдоотношенията. От мухъла във думите ми се гади.
Люспа по люспа - беля кожата си... и броя настръхналите косъмчета.
Разголвам душата си, разголвам коленете си... и бродя.
Многолики тревоги. Засядат в гърлото. Като рибна костица. Неизказването водело до задушаване.
Как ...
Люспа по люспа - беля кожата си... и броя настръхналите косъмчета.
Разголвам душата си, разголвам коленете си... и бродя.
Многолики тревоги. Засядат в гърлото. Като рибна костица. Неизказването водело до задушаване.
Как ...
1045
5
Летен флирт
Лили беше седемнайсет годишна. Учеше в елитна частна гимназия, тъй като родителите ù можеха да си позволят това. Не беше грозна, дори много красива - висока, с дълга черна коса и небесно сини очи. Всички момчета я харесваха, но за нея те бяха просто пуберчета, които искат да си топнат чу ...
Лили беше седемнайсет годишна. Учеше в елитна частна гимназия, тъй като родителите ù можеха да си позволят това. Не беше грозна, дори много красива - висока, с дълга черна коса и небесно сини очи. Всички момчета я харесваха, но за нея те бяха просто пуберчета, които искат да си топнат чу ...
2215
Един танц.
Нашият танц.
Последният танц.
Запази последния ни танц.
Две тела. Една сцена. Празна зала. Светлините постепенно угасват. Остава само една, която огрява техните лица. ...
Нашият танц.
Последният танц.
Запази последния ни танц.
Две тела. Една сцена. Празна зала. Светлините постепенно угасват. Остава само една, която огрява техните лица. ...
1186
4
"Те неуморни, вечно чакат
от жеравите вест за смърт,
те греят като факли в мрака,
те вечно бързат някъде на път."
Мария Ангелова се взираше с разтуптяно сърце в малката табелка на дървената врата. Дали не бе объркала адреса?... Това беше първата сериозна задача, която и възлагаше вестникът... За кра ...
от жеравите вест за смърт,
те греят като факли в мрака,
те вечно бързат някъде на път."
Мария Ангелова се взираше с разтуптяно сърце в малката табелка на дървената врата. Дали не бе объркала адреса?... Това беше първата сериозна задача, която и възлагаше вестникът... За кра ...
1994
2
15
Танцуваме...
Стояхме на дансинга. Танцувахме...
И двамата не знаем какво правим. Никой не го е правил преди. Гледали сме другите. Как танцуват...
Нежно я прегръщам. Тя отвръща. Оркестърът започва да свири. Бавно тръгвам с левия крак напред. А тя с десния. Лека усмивка по лицето и. По моето също. Не ...
Стояхме на дансинга. Танцувахме...
И двамата не знаем какво правим. Никой не го е правил преди. Гледали сме другите. Как танцуват...
Нежно я прегръщам. Тя отвръща. Оркестърът започва да свири. Бавно тръгвам с левия крак напред. А тя с десния. Лека усмивка по лицето и. По моето също. Не ...
1027
Спокойствие, тишина, тъмнина в сърцето ми, но все още там има частица надежда за всеки ден, надежда, която идва и си отива в моментите за помощ, за всеки ден, за всеки час, за всяка минута, измината от съдбата на един човек!
1135
4
Николай и Лиляна бяха неразделни от детската ясла, че чак до своя абитюренски бал. Бяха преживяли много хубави и забавни моменти, но и имаше такива, които не искаха да си спомнят.
От малки те си правеха планове как Ники ще бъде кум на Лили, а тя негова кума, и още много подобни планове и най-важното ...
От малки те си правеха планове как Ники ще бъде кум на Лили, а тя негова кума, и още много подобни планове и най-важното ...
3999
10
Не го харесваше открай време. Нищо, че беше красив, висок, синеок и жените се тълпяха около него. Не го одобряваше и това си е. Имаше бегли спомени от него като деца, но после срещите им бяха твърде редки, за да може да се каже, че се познават. Точно това бяха - двама непознати, свързани от изкустве ...
2828
10
Той вървеше с леко приведена глава. Очите му бяха съсредоточени и присвити. Стараеше се нищо да не му убегне. Гледаше наляво, надясно. Обръщаше се да гледа и назад. Искаше да намери нещо или някой. Същевременно се стараеше да не се набива на очи. В никакъв случай не биваше да го забелязват. Ако го в ...
1189
14
Тя бе ангел, решил да слезе на земята, за да разбере човешката болка и види земните мъже. Никой не я впечатли. Тъкмо, когато разпери криле да отлети, забеляза един невероятно красив мъж. Пиеше уиски от кристална чаша с рисунка на ангел, пушеше пура, а очите му бяха по-тъжни от самия Ад. Ангелът прис ...
2063
5
Хрущялно-мозъчна се разграждам. И се вкусвам. С вкус на чисто кафе. Пия кафето си без захар. Изчистено-сънено... като неутолим копнеж.
Обичам неутолености. До хиперболизирано синьо. С малки копнежчета наоколо. И мъчности. А златото търси отражение в миглите ми. Като подтисната цялост. Готова да пред ...
Обичам неутолености. До хиперболизирано синьо. С малки копнежчета наоколо. И мъчности. А златото търси отражение в миглите ми. Като подтисната цялост. Готова да пред ...
1336
2
Обедното слънце обляло е със своите лъчи притихналия град.
Всичко бяло е като в прекрасен сън. Снегът блести, като че ли весело се смее.
Висулки величествено спуснати от покривите на сградите.
Дърветата оголени, клони празнично разперили, танцуват своя танц заедно с подухващия вятър.
Гълъби политат ...
Всичко бяло е като в прекрасен сън. Снегът блести, като че ли весело се смее.
Висулки величествено спуснати от покривите на сградите.
Дърветата оголени, клони празнично разперили, танцуват своя танц заедно с подухващия вятър.
Гълъби политат ...
1365
3
То не е хубаво точно сега да си споделям грижите с вас, все пак идват празници, ама... Аз не знам другите хора карат ли се по празници или не, но тоя път у нас какво стана, направо не си е работа.
Добре де, направил сърмите, голяма работа и аз можех да сготвя. Снахата изми съдовете, да, ама аз му на ...
Добре де, направил сърмите, голяма работа и аз можех да сготвя. Снахата изми съдовете, да, ама аз му на ...
1564
27
А нощта жадува за кръв. Нейните страхове се сливат със ужаса на писъците прознизващи я. Тя е нежна, но тъмна, невярна.
Нейната жестока мрачна сянка покрива земята. Никой не е в силите си да отрече нейното величие и да понечи да я спре.
Идването й е очаквано. Винаги е.
Той стоеше точно там, на хълма, ...
Нейната жестока мрачна сянка покрива земята. Никой не е в силите си да отрече нейното величие и да понечи да я спре.
Идването й е очаквано. Винаги е.
Той стоеше точно там, на хълма, ...
1057
1
Смейте ми се колкото искате, ще ви разбера..Не знам дали сте виждали момче да плаче, но ако бяхте тук, щяхте да станете свидетел на това. И не разбирам защо точно аз трябва да съм уникалния? Не можеше ли някой друг? Защо виждам света от този ъгъл. Не, не, не ъгъл на полезрение, говоря за ъгъла на об ...
1565
3
Не знаеш какво ще ти се случи там. Не очакваш дори и че ще отидеш.
Не си го планирал - просто те са те повикали, а ти си се отзовал.
И ето те там - на ръба, на края на света, в неговото начало, уловен в примката на безвремието.
Тук ти сякаш си излишен. Това е тяхното
царство - високи, недостъпни, ве ...
Не си го планирал - просто те са те повикали, а ти си се отзовал.
И ето те там - на ръба, на края на света, в неговото начало, уловен в примката на безвремието.
Тук ти сякаш си излишен. Това е тяхното
царство - високи, недостъпни, ве ...
823
2
"Дай свобода на душата си. Тя е жива вода. А водата няма спиране. Тръгне ли, дава и отнема. Бъди извор и стани река заради мен. Аз ти обещавам, че където и да съм, душата ми ще бди над теб.
Прости и сбогом..."
Намерили само това. Десетина реда, надраскани набързо - единствения спомен от мен.
Дадоха ...
Прости и сбогом..."
Намерили само това. Десетина реда, надраскани набързо - единствения спомен от мен.
Дадоха ...
1394
3
"В онази нощ беше тъмно. Единствено луната осветяваше пътя ни, който и без това бе тесен и трънлив. Чуваха се само безизразните гласове на нощните птици, чиито очи светеха в мрачната прегръдка на нощта. Дърветата бяха високи и на вид съвсем обикновени, дори скучни, но всъщност не беше така. Клоните ...
1715
10
Автобусът наближаваше София. Хората в него оживено разговаряха. Нетърпеливи да се приберат по родните места за Коледа, за Нова година. Само Александър не се вписваше в целия този шум. Поводът да се прибира в България беше смъртта на дядо му. Единственият човек, който го обичаше и разбираше.
...
„ – ...
...
„ – ...
1736
33
Не бях такава...
А сега не чувсвам и сърцето ми е лед.
Не бях такава... преди да срещна теб.
Не ме вълнуват мъката... сълзите,
но така не чувствам болка във гърдите! ...
А сега не чувсвам и сърцето ми е лед.
Не бях такава... преди да срещна теб.
Не ме вълнуват мъката... сълзите,
но така не чувствам болка във гърдите! ...
1209
2
Катомодрията гласеше:
“Кораб плава в сухо и сън не го лови, ала буден никога не е. Великата река и тя е твърде суха, магията й корабът отне. Четири-едно-нула. Това е вход, от който се излиза.”
Думите се запечатаха в главата на Васил. Колкото до листчето хартия, то се превърна в най-ситните парченца, ...
“Кораб плава в сухо и сън не го лови, ала буден никога не е. Великата река и тя е твърде суха, магията й корабът отне. Четири-едно-нула. Това е вход, от който се излиза.”
Думите се запечатаха в главата на Васил. Колкото до листчето хартия, то се превърна в най-ситните парченца, ...
978
Тя беше влюбена. В този момент никой не можеше да отнеме любовта й. Нито вятърът, повалящ всичко след себе си, нито късната нощ, отнемаща последните мечти на хората. Дъждът, който отмиваше всичко, не беше способен да я отмие. Нито едно чувство не беше толкова силно. Океанът, бушуващ под острата гола ...
1357
9
В края на града имаше голям красив парк - горите се редуваха с китни полянки, а те, изпращани от редица дървета, приключваха отново в гори. Паркът беше известен в цялата околност, затова през почивни дни се пълнеше с хора. Децата се гонеха по тревата на полянките, грижовните майки разхождаха вечно у ...
1197
3
- Да, там е... Точно там, накъдето сочи пръстът ми. Нагоре, и само нагоре...
- Видях я. Тя е...
- Няма как да я объркаш. Най-прекрасната, най-сияещата, най-красивата. Уникална.
- Да...
- Точно като теб. ...
- Видях я. Тя е...
- Няма как да я объркаш. Най-прекрасната, най-сияещата, най-красивата. Уникална.
- Да...
- Точно като теб. ...
1180
3
Пиша това писмо до едно слънчево същество...
Пиша това писмо до едно мило момиче, което в усмивката си носи пъстротата на малко птиче.
Пиша ти така, защото искам отново да върна усмивката на твоята уста.
Здравей миличка, надявам се да се разпознаеш в това писмо... Ще чакам докато не го прочетеш и не ...
Пиша това писмо до едно мило момиче, което в усмивката си носи пъстротата на малко птиче.
Пиша ти така, защото искам отново да върна усмивката на твоята уста.
Здравей миличка, надявам се да се разпознаеш в това писмо... Ще чакам докато не го прочетеш и не ...
4500
3
Красива съм, разбира се.
Красива съм, когато се усмихвам.
Красива съм и когато плача - очите ми изглеждат по-големи, а устните по-червени.
Красива съм, когато съм слаба – тогава всички ме забелязват.
Красива съм и като напълнея с пет-шест килограма, става й широко на душата ми. ...
Красива съм, когато се усмихвам.
Красива съм и когато плача - очите ми изглеждат по-големи, а устните по-червени.
Красива съм, когато съм слаба – тогава всички ме забелязват.
Красива съм и като напълнея с пет-шест килограма, става й широко на душата ми. ...
4191
1
13
На стената бе окачено масивно огледало, пред което не твърде млада особа въртеше глава с пресилено за възрастта си кокетство... Любуваше се с нескрито възхищение на причудливите форми на лицето си...
- Да! - казваше тя. - Не смяташ ли, че такова лице трябва да се увековечи за пореден път?... Вече са ...
- Да! - казваше тя. - Не смяташ ли, че такова лице трябва да се увековечи за пореден път?... Вече са ...
1612
10
Мъглива сутрин. Под моста, по който минава магистралата са се сгушили две деца. Братче и сестриче. И двете бяха облечени със топли дрешки, но по лицата им се четеше уплаха. Сестричето държеше в ръката си парче от кифла и отхапваше малки парченца. Братчето, по-голямо с няколко години гледаше сестричк ...
974
Или "Последният мохикан на киселото зеле"
Най-сетне дойде онова най-обичано от мен време - времето на свинската смрът! Не, не грешите, именно смрът, а не смърт - така галено наричат по нашия край благородната кончина на хиляди прасенца, в името на още по-благородната кауза - изхранването на семейств ...
Най-сетне дойде онова най-обичано от мен време - времето на свинската смрът! Не, не грешите, именно смрът, а не смърт - така галено наричат по нашия край благородната кончина на хиляди прасенца, в името на още по-благородната кауза - изхранването на семейств ...
1666
1
7
Тези дни, понеже си стоях сам - самичък, имах предостатъчно време да се занимавам с литературно четене на блоговете. Надълго и нашироко.
Освен традиционните пожелания, силно впечатления ми направиха декларациите за чудеса. На Коледа стават чудеса! Това беше всяко, ако не трето, то поне пето изречени ...
Освен традиционните пожелания, силно впечатления ми направиха декларациите за чудеса. На Коледа стават чудеса! Това беше всяко, ако не трето, то поне пето изречени ...
1791
23
Навсякъде е тъмно... някакъв дразнещ шум пробужда сетивата ти и ти отваряш очи... Ярката светлина заслепява погледа ти и ти прикриваш очи с длани... скоро свикваш и с леко присвити очи се оглеждаш...
“Къде се намирам? Какво е това място? Защо съм тук? Как съм се озовал тук?”
Милиони въпроси се блъск ...
“Къде се намирам? Какво е това място? Защо съм тук? Как съм се озовал тук?”
Милиони въпроси се блъск ...
964
Защо съдбата е така против мечтите ми?
Защо боли така отвътре, сякаш стрела ме пронизва?
Как може толкова много да боли от любовта?
Защо точно, когато всичко се нарежда...
... приказката става АД? ...
Защо боли така отвътре, сякаш стрела ме пронизва?
Как може толкова много да боли от любовта?
Защо точно, когато всичко се нарежда...
... приказката става АД? ...
1892
1
Здравей... Здравей слънце.
Всеки ден се опитвам да ти напиша това писмо... Така и не успявам да го довърша.
Имам много неща, които искам да ти кажа... Едва ли бих успяла...
Едва ли бих успяла, защото думите не могат да стигнат, за да изразя всичко, което е вътре в сърцето ми.
Когато за първи път те ...
Всеки ден се опитвам да ти напиша това писмо... Така и не успявам да го довърша.
Имам много неща, които искам да ти кажа... Едва ли бих успяла...
Едва ли бих успяла, защото думите не могат да стигнат, за да изразя всичко, което е вътре в сърцето ми.
Когато за първи път те ...
3888
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
