40 835 резултата
Тръгвам си
Най-горещата нощ. Най-тъжната сутрин. Най-тежката обич.
Да, мили, това сме ти и аз. Да, време е вече. Време е да си вървя. Не, недей!
Моля те, не говори. Просто ме прегърни. За последно в твоите прегръдки да се стопля, подари ми последен миг сигурност.
Не, спри! Не, не искам да виждам в о ...
Най-горещата нощ. Най-тъжната сутрин. Най-тежката обич.
Да, мили, това сме ти и аз. Да, време е вече. Време е да си вървя. Не, недей!
Моля те, не говори. Просто ме прегърни. За последно в твоите прегръдки да се стопля, подари ми последен миг сигурност.
Не, спри! Не, не искам да виждам в о ...
2801
1
1
Писмо до поискване за Станислав Пенев
Не го очаквах това от тебе, егати! Можеше да бъдеш малко по-дискретен, дис кретен!
Опитах се да не споменавам имена, но ти... Аз, ако исках да се разбере с кого съм била, можех да го разкажа в сутрешния блок по btv. Бареков щеше да каже:
- А, ето имаме новина! Л ...
Не го очаквах това от тебе, егати! Можеше да бъдеш малко по-дискретен, дис кретен!
Опитах се да не споменавам имена, но ти... Аз, ако исках да се разбере с кого съм била, можех да го разкажа в сутрешния блок по btv. Бареков щеше да каже:
- А, ето имаме новина! Л ...
1885
25
ВЪПРОСИ
Авторите?
А вторите?
АЛЪШ - ВЕРИШ
Пресуши морето, за да продаде солта. ...
Авторите?
А вторите?
АЛЪШ - ВЕРИШ
Пресуши морето, за да продаде солта. ...
1676
6
Тази история се посвещава на Таня:
Стоеше пред леглото си, гледайки пръснатите предмети. Избираше наслуки.
Картичка за Коледа. Не погледна от коя година. Омекнали ръбове, "поругано бели" (му хрумна), като градски сняг. Банални пожелания, цветно мастило, сърчица. Закъсняло признание на момиче от учил ...
Стоеше пред леглото си, гледайки пръснатите предмети. Избираше наслуки.
Картичка за Коледа. Не погледна от коя година. Омекнали ръбове, "поругано бели" (му хрумна), като градски сняг. Банални пожелания, цветно мастило, сърчица. Закъсняло признание на момиче от учил ...
1163
1
6
Скъпи мой непознати приятелю,
Не знам дали някога ще получа отговор. Не знам дали някога ще се срещнем. Даже не знам дали някога ще изпратя на някого това писмо. Въпреки всичко ти си за мен най-добрият, най-чувствителният, най-близкият. Ти си моят душеизповедник, затова ще разкрия най-откровено моме ...
Не знам дали някога ще получа отговор. Не знам дали някога ще се срещнем. Даже не знам дали някога ще изпратя на някого това писмо. Въпреки всичко ти си за мен най-добрият, най-чувствителният, най-близкият. Ти си моят душеизповедник, затова ще разкрия най-откровено моме ...
1494
2
Жена
Името и означаваше сексапил, а лицето и показваше съвършенство. Знаците и показваха истината, а думите - идеалната преструвка. Топлината на кожата и предизвикваше мъжките ръце, а устните и доставяха удоволствие, независимо дали с допир, знаци или поетични слова. Духът и бе по-силен от този на п ...
Името и означаваше сексапил, а лицето и показваше съвършенство. Знаците и показваха истината, а думите - идеалната преструвка. Топлината на кожата и предизвикваше мъжките ръце, а устните и доставяха удоволствие, независимо дали с допир, знаци или поетични слова. Духът и бе по-силен от този на п ...
1201
3
Телефонът засвири... Настя погледна... беше Хари! Тя пое дълбоко въздух и вдигна. "Добър вечер"- каза тя сухо и строго. "Здрасти бе, шушо, как си, мила, какво правиш? Искаш ли да дойдеш до нас да си вземеш гъбката?"... Настя се учуди на въпроса и все пак каза: "Ако дойда до вас да си взема гъбката, ...
1136
3
Спомени
Винаги ще помня моя дом. Голямата бяла къща, в която заспивах и се събуждах Онзи прозорец, от който виждах небето и балкана преливащи, един в друг. Лятото се радвах на играта на клоните на стария орех. Вятърът подухваше и те танцуваха своя танц. Помня градинката с цвета. Имаше всякакви, но н ...
Винаги ще помня моя дом. Голямата бяла къща, в която заспивах и се събуждах Онзи прозорец, от който виждах небето и балкана преливащи, един в друг. Лятото се радвах на играта на клоните на стария орех. Вятърът подухваше и те танцуваха своя танц. Помня градинката с цвета. Имаше всякакви, но н ...
2161
2
Не мога ли аз песен да напиша?
Или себе си да опиша,
но в песента ли?
или просто с мисли пак да зашеметя мозъка си.
Знам, че звучи грозно, ...
Или себе си да опиша,
но в песента ли?
или просто с мисли пак да зашеметя мозъка си.
Знам, че звучи грозно, ...
797
Воините не се печелят с битки. Те се печелят с решения, взети от отговорните. Тези незрими постъпки са много по-важни от всяко видимо събитие, защото събитията са само последствия от тях.
От легендите за Първият Герой
Петнадесета година от войната с драконите.
Селото не трябваше да съществува, но ет ...
От легендите за Първият Герой
Петнадесета година от войната с драконите.
Селото не трябваше да съществува, но ет ...
1498
Празнота
Погледнах се в огледалото, ей така случайно, когато излизах от стаята. Видях изрусена, топирана, красива жена с ноктопластика и лещи. Уплаших се. Онези синьо-сиви, без лещите зелени, очи бяха сякаш празни, без следи от чувства. За пръв път осъзнах истината - бях стананала бездушна красавица ...
Погледнах се в огледалото, ей така случайно, когато излизах от стаята. Видях изрусена, топирана, красива жена с ноктопластика и лещи. Уплаших се. Онези синьо-сиви, без лещите зелени, очи бяха сякаш празни, без следи от чувства. За пръв път осъзнах истината - бях стананала бездушна красавица ...
978
1
Първият текст на Мартин, написан върху стената на една от тоалетните в университета, остана незабелязан. Поне никой не надраска отговор около него. Беше странно. Целите тоалетни бяха нашарени с фалоси и майни в отговор на лексиконни стихове, псевдофилософски закачки и призиви за пушене на джойнт и д ...
1513
10
Ерата на бързото хранене.
Десетилетието на поръчките по интернет.
Годината на безплатните mp3-ки.
Месецът на скъпите ски курорти.
Седмицата на "breaking news" по CNN. ...
Десетилетието на поръчките по интернет.
Годината на безплатните mp3-ки.
Месецът на скъпите ски курорти.
Седмицата на "breaking news" по CNN. ...
1968
5
Балонче. Розово балонче. С лилава връвчица. Реещо се във въздуха. Свободно. Симпатично. Меко, но все пак пълно. Не с въздух! С надежда. С вяра. С нежност. С копнежи. С невинност.
Колко е красив светът! Колко много неща могат да се направят в него! (Забравих да кажа, че балончето е пълно и с амбиции) ...
Колко е красив светът! Колко много неща могат да се направят в него! (Забравих да кажа, че балончето е пълно и с амбиции) ...
1141
2
( По действителна история)
Елка лежеше свита на леглото и слушаше пиянските крясъци на баща си в другата стая. Караше се с по-малката И сестра.
- Мръсница... курвантия... Нямаш ли си дом, ами се скиташ по нощите с разни мъже. Май не само те черпят, а? Сигурно те минават... кажи, ма?
Сестра И мълчеше ...
Елка лежеше свита на леглото и слушаше пиянските крясъци на баща си в другата стая. Караше се с по-малката И сестра.
- Мръсница... курвантия... Нямаш ли си дом, ами се скиташ по нощите с разни мъже. Май не само те черпят, а? Сигурно те минават... кажи, ма?
Сестра И мълчеше ...
1737
21
Отново изстри всичко. Напоследък не се получаваше. Запали си цигара и затвори очи, изпитваше гняв. Онова момиче от съседния апартамент пак крещеше. Лазеше и по нервите. По всяко време на денонощието го правеха. Будеха я през нощта и като че нарочно - на пук на самотата и, стенеха и натрапваха удовол ...
1669
Едно момиче стоеше на терасата и плачеше. Луната се отразяваше в прозорците на отсрещната сграда и бледата й светлина проблясваше във влажните очи на момичето.
В този момент едно младо божество правеше вечерната си разходка, когато го забеляза. Божествата рядко обръщаха внимание на хората, но това с ...
В този момент едно младо божество правеше вечерната си разходка, когато го забеляза. Божествата рядко обръщаха внимание на хората, но това с ...
913
4
Това е един от стотиците мейли, които моята приятелка ми е изпратила. Смятам, че призванието и е да пише, но тя така и не поиска да ме чуе. Тя все пак преди писател е адвокат... все още се опитвам да я разбера. Публикувам този неин разказ, защото бих искала повече хора да се докоснат до нейните прои ...
1203
2
Отне ми го, нали?
Нима се радваш?
Отне ми най-красивото нещо, което сама си спечелих…
Нима си щастлива и горда?
Отне ми най-невинното създание, което ме правеше човек. ...
Нима се радваш?
Отне ми най-красивото нещо, което сама си спечелих…
Нима си щастлива и горда?
Отне ми най-невинното създание, което ме правеше човек. ...
992
2
Жената е облечена в изхабени селски дрехи, които не могат да прикрият красотата й. Застанала на прашния път тя ръкомаха, говори, разпалено, бута все по-грубо мъжа пред себе си, опитвайки се да предизвика у него някаква реакция.
Мъжът носи дълга износена дреха, покрита с джобове, пришити магически си ...
Мъжът носи дълга износена дреха, покрита с джобове, пришити магически си ...
1705
2
Сюзън се събуди от проникналата светрина в стаята. Знаеше, че е 9 часът. Прислугата витаги я будеше в 9. Усети миризмата на прясно изпечени кифлички и кафе. Стана и се заметна с копринения си халат. Седна по прозореца на лежанката и отпи от живителната течност. Огледа стаята, типично обзаведена за а ...
1433
1
Жребият твърде често взима по-верни решения от избора на човека. Единственият му недостатък е в това, че хипотезите, измежду които решава жребият, са подбирани от човека.
1014
7
Причина да напиша долните редове, бе чутото вчера за случка през годината. Повтарям - през годината, а не по време на Коледните празници. Искам да я разкажа накратко. И след това ще отговоря на споделеното от вас, като коментари за друго произведение. Надявам се, че още тук ще има хора, които ще пре ...
917
5
Ще се откъсна от сляпото. От свирепия плътски нагон. И ще дотичам. С вкус на захар и зелен лимон.
Ще потопя изкълчените кокалчета в пристрастието си към бялото. Но ще запомня белезите. Изтощените в съществуването си белези. От раменете им ще избърша потта.
Вълни и мъхове напоследък се промъкват. В е ...
Ще потопя изкълчените кокалчета в пристрастието си към бялото. Но ще запомня белезите. Изтощените в съществуването си белези. От раменете им ще избърша потта.
Вълни и мъхове напоследък се промъкват. В е ...
972
4
За пръв път пиша по този начин. Има нещо много стойкаджийско в цялата ситуация. Масата е отдавна забравена мозаечна плоча. Металните и крака се губят в гъстия буренак пред вилата. Щях да кажа "под старата череша", но тя изсъхна преди няколко зими и татко я отсече. Сега е празно. Седнал съм на потъмн ...
1516
11
Взирах се силно в живота си, за да разбера смисъла, открих истините, мъдростта и законите на Вселената. Минавайки по пътя на изучаването, изучих себе си, сега най-силното ми желание е никога, никога да не се загубя, в постигането си на целта, не позволявам на себе си да бъда зависима от човешко съще ...
1179
2
"Недей... Спри... Остави ме!..." - изкрещя тя в нощта, но никой не я чу. Измъчена се молеше за помощ, за спасение, ала молбите й не успяха да стигнат до светлината. Дишаше учестено и дълбоко, а сърцето й така напираше, толкова бързо туптеше, сякаш всеки момент щеше да разкъса плътта на гърдите й и д ...
1003
Ще се мре, каза си Анастасия и пак се прекръсти. – Прости ми, Боже, знам, че голям грях ще сторя... ама поне да е в хубаво време, да има цветя да ме накитят!
И се залута из огромния двор. Ходеше като в несвяст и току се навеждаше да отскубне някоя млада тревичка. Зимъс Карата й беше отскубнал едничк ...
И се залута из огромния двор. Ходеше като в несвяст и току се навеждаше да отскубне някоя млада тревичка. Зимъс Карата й беше отскубнал едничк ...
3078
3
16
Усещах болката от влаченето по пода, усещах болка в китките си, някой ме държеше за ръцете, дърпаше ме по пода и крещеше името ми...
Не можех да отворя очи, чувствах клепачите си толкова тежки. Сякаш бях труп, но душата ми още живееше в мен. Бях будна и жива, но тялото ми бе умряло отдавна. Исках да ...
Не можех да отворя очи, чувствах клепачите си толкова тежки. Сякаш бях труп, но душата ми още живееше в мен. Бях будна и жива, но тялото ми бе умряло отдавна. Исках да ...
2140
2
КАКВО СТАВА ПОСЛЕ
на мен, на него и на оная тъпа овца
не очаквай нещо да се случи, когато не ти си писал разказа
Имаше трупове навсякъде. Телефонът постоянно звънеше и му съобщаваха, че другите погребални бюра не могат да поемат повече случаи и че той трябва да се погрижи за още 30-40 тела. Той се о ...
на мен, на него и на оная тъпа овца
не очаквай нещо да се случи, когато не ти си писал разказа
Имаше трупове навсякъде. Телефонът постоянно звънеше и му съобщаваха, че другите погребални бюра не могат да поемат повече случаи и че той трябва да се погрижи за още 30-40 тела. Той се о ...
1285
3
Глава девета - Приготовления
- Тази книга! С нея некроманта следи движенията ми. Скоро след като намерих книгата, ме нападна един от слугите му. Но Аксаза нямаше никаква представа, че я послушваме, докато не я хванахме. Сънят ми също беше предизвикан от книгата, мисля. Сигурно Аксаза или господарят ...
- Тази книга! С нея некроманта следи движенията ми. Скоро след като намерих книгата, ме нападна един от слугите му. Но Аксаза нямаше никаква представа, че я послушваме, докато не я хванахме. Сънят ми също беше предизвикан от книгата, мисля. Сигурно Аксаза или господарят ...
1400
Усещал ли е някой болката след гибелта на свой, близък човек? Може би не знаете за буцата, която засяда някъде в гърлото и няма на кого да я изплачеш? Всеки те гледа съчувствено... Някои дори не смеят да си протегнат ръка, за да изкажат своето съболезнование... Дори и времето ти се струва мрачно, не ...
992
7
Душата ми чертае своята интимност в тези редове. Приюти я в очите си, стопли я с мислите си, докосни я в сърцето си. Звуците се гонят в уютна тишина. Перлени сълзи се ронят между пръстите на жена. Ярки феникси раждат искрите в нейните очи. Тя пише в огъня пламтящите стонове на своята душа. Зад врата ...
1490
1
Бавно подритвах едно камъче по неравния и прашен път. Вдишвах чистия въздух на Балкана, а над главата ми имаше малък, сив облак, в който се гнездяха проблемите, мъките и сълзите ми. В нищичко вече не ми бе останало да вярвам – и добротата у хората се изпари, и пламъчето в очите им вече го нямаше. По ...
2219
3
Сухата земя глъхнеше в тишина... Само повеят на вятъра донасяше трепетите на шумния град... Брегът пустееше, сякаш мрачно вперил поглед в тъмните води на морето... Разпенени вълни го загръщаха в някаква ярост, целуваха го страстно и се оттегляха, за да прегърнат и други брегове... Тъмната вода шумеш ...
1302
12
Малко неща разделят влюбените така, както обществените тоалетни.
997
3
Беше един от онези мрачни и студени дни, когато дъждът безспирно вали и вятърът страховито вее.
Бяха само двамата, може би това беше моментът на истината, истината, която той не искаше да чуе, искаше само да я прегърне и никога да не я пуска. Той направи крачка напред - толкова много искаше да я цел ...
Бяха само двамата, може би това беше моментът на истината, истината, която той не искаше да чуе, искаше само да я прегърне и никога да не я пуска. Той направи крачка напред - толкова много искаше да я цел ...
954
Ти идваш като закъсняла есен... Не разбираш ли, че тежко е. И непосилно. Не искам да дишам в миражите си. Не искам да дишам в кошмарните нощи. Като повяхнало бяло. И съсухрен преждевременно цвят...
Не виждам очите си красиви. Не ги виждам, както бяха преди. С щастливи точици, скрити в ъглите... и ше ...
Не виждам очите си красиви. Не ги виждам, както бяха преди. С щастливи точици, скрити в ъглите... и ше ...
1124
4
Нашият прозорец
- Погледни през прозореца! - каза ентусиазирано тя.
Втренченият ú поглед изцяло пропускаше моя образ и беше съсредоточен в посока на протегнатия ú към прозореца пръст.
Погледнах. Мъгла. Гъста и сива, беше обхванала всичко, което бях способен да видя през прозореца оттам, където седях ...
- Погледни през прозореца! - каза ентусиазирано тя.
Втренченият ú поглед изцяло пропускаше моя образ и беше съсредоточен в посока на протегнатия ú към прозореца пръст.
Погледнах. Мъгла. Гъста и сива, беше обхванала всичко, което бях способен да видя през прозореца оттам, където седях ...
1186
Глава Втора: ”Крушата не пада по-далеч от сянката на дървото.”
Още преди Мартин да влезе в помещението, Хенри усети някакво странно чувство, което сякаш притъпяваше изострения му ум. Възможно ли бе съвестта му да е проговорила? Глупости! „Съвестта е просто другото име на страха”*, а той винаги напра ...
Още преди Мартин да влезе в помещението, Хенри усети някакво странно чувство, което сякаш притъпяваше изострения му ум. Възможно ли бе съвестта му да е проговорила? Глупости! „Съвестта е просто другото име на страха”*, а той винаги напра ...
1340
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
