40 835 резултата
Вълнения ме подкосяват приливно. И ме подтикват да се изчервя... Красотата на идеите ти ме подчинява и... замирам. Стихнала. Събрана в ъгълчетата на устните ти. И в бенката ти под лявото око. Моята.
Няма да се заклевам повече в безчувстване. Пречи ми задавената чувственост... А мислех си, че мога да ...
  1323 
Щом звездите целунаха земята, малки птици пристигнаха в града. Черни птици. Донасят ли те тъгата или в сърцата си са приютили спасението ми? Общуват помежду си с нежна любов, която още звучи в главата ми. Носят тежък аромат на мъка, който се сля с аромата на парфюма ми от рози. Но мисля, че тяхната ...
  1216 
Да, сама съм, но не съжалявам. Поне знам, че дори и сама, аз обичам силно и искрено, но за съжаление човек, който не заслужава дори и моето уважение. Но някак си, нещо ме кара с всеки изминал ден да го обиквам все по-силно и по-силно.
Може би съм малко объркана... или много, но това не мисля, че е о ...
  3851 
Деца, толкова съм щастлива, че ме дарихте с внук! Всички казват, че прилича на дядо си.
Разлиствам „Грижи за бебето и детето" на Спок и разбирам защо това красиво малко същество го оприличават на моя дъртофелник. Ще ме прощавате, деца, ама такива мъже ме искаха на времето...
„Първите два-три месеца ...
  2725  29 
ИЗМЯНА
Маслените бои са скъпо нещо, особено когато нямаш пари. Младият художник трябваше да нарисува голям морски пейзаж, но нямаше материали. Всичките му бои бяха свършили. Четките му бяха засъхнали, втвърдени и вече бяха за боклука. Нямаше разредител, нито платно, нито грунд. Наистина нямаше нищо ...
  969 
Като не разбират
И сега, всички ръцете горе!!!
Въобще не разбират нищо от шоу. Защо трябваше да викат полиция?! Защо трябваше да ме закопчават с белезници?! Падна ми се младо полицайче. Викам му:
- Така ли ще си играеме?
Той ме гледа и не реагира. Леле, на времето какви мъже имаше!!! От половин дума ...
  1266  11 
Зелените й очи за пореден път отразяваха изгрева на слънцето. Беше красив, както винаги. Поне за нея.
Животът й мина в красота, защото тя си избра да вижда красивата страна на нещата. Болката и самосъжеланието нямаше да й помогнат, затова тя захвърли стария си живот, родината, хората в нея и се впус ...
  1234 
Ето го, ето го, бърза надолу по стълбите. Още рано е, а вече закъснява. Бърза, бърза, ала ключовете на колата са се смесили с какво ли не в джоба му. А! Откри ги. Пали колата и излиза от малката уличка. Впуска се в потока на движението, което бърза ли, бърза да стигне за... някъде.
Един псува, друг ...
  1446 
Нека ти разкажа...
Ела, сине Мой, и Ме остави да ти разкажа една истинска история за човека, който търсеше Светлината.
Това било отдавна, в едно малко село в планината. Там имало златни находища и всички хора копаели за злато, вярвайки, че ще бъдат богати един ден.
В началото повечето от тях работел ...
  1240 
Короната на гордостта ми е обелена... и пропуска - смръзнали капчици... ледено остри.
Забиват се тежко в зениците и смучат - нагарчащи глътки живот.
Всеки път ме пленяваш с образното. И всяка стъпка е виене на свят. Опушени стъкла и призраци с човешки лица... кръжат около бездънните кладенци - извор ...
  1305 
Прах
Една застинала сенчеста фигура, красиво очертана в добре стъкмен огън. Нежната фигура на едно момиче, загледано в пламъците, протягащи горещи езици. То събира сили от жаравата, проправя път на сълзите си, които се съпротивяват на мъката и не искат да потекат на свобода. Изящните извивки на лице ...
  1682  12 
Обич моя, Безмилостната все-поглъщаща стихийност на безвремието изцежда и последната надежда в душата ми. Жадно отпивам сили от мислите за теб, но надеждата в гърдите ми вече мъждука и пламъкът и скоро ще потъне в студеният мрак на отчаянието. Страданието на плътта е миг сравнено с безотрадната вечн ...
  1012 
Време е за любов...
Снегът се топи, слънцето грее и се отразява във всичко...
Все още е студено и се мръщим на силните лъчи,
несвикнали със позаспалите очи...
А водата капе, калта се стеле, не е много красиво на пръв поглед, но... ...
  739 
Амфетамин
Градът под седемте тепета се събуждаше бавно пред погледа на изгряващото Слънце, което озаряваше земята със своята светлина. Въпреки ранния час, ранобудните пловдивчани вече бяха тръгнали по своите задачи, което бе и предизвикало обичайните задръствания в центъра на града. Хармонията на кл ...
  1986 
Полунощ. Една самотна пейка в парка, от онези, за влюбените. Имаше издълбани сърчица със инициали в тях и имена, много имена. Повечето от тях, може би, живеят вече само на пейката... Но това е без значение. За влюбените на пейката светът свършваше в очите на другия. Момичето с големи, черни като на ...
  980  10 
Розата в ръката му беше единственото зелено растение в радиус от около сто хиляди квадратни километра. Той погледна към хоризонта и видя размазания от адската мараня пейзаж на пустинята. Пътят беше пуст както обикновено. Само от време на време горещият и сух като от сешоар вятър търкаляше по прашния ...
  1452 
Истинската любов не може да те погуби. Тя може само да те накара да тръгнеш по друга пътека.
****
Да можеш и да искаш са еднкви неща в различни ситуации.
****
Чувствата, които изпитваме са присъдите, които сами си отсъждаме. ...
  1313 
Алиса влезе в широко скроения двор. Беше направен от лилав плат и много слънчеви снопове...
Лилав плат и слънчеви снопове...
Алиса разпери ръцете си така, сякаш искаше да полети (а тя го можеше), завъртя се и се усмихна...
Дали имаше птички, или нямаше?
Дали трябваше да се радва, или да бъде тъжна? ...
  1019 
Битката остана далеч.
Георги намали скоростта до критичния минимум и се облегна назад. Позатри с длан стъклото и се загледа в небето. Облачно, мрачно. Закашля се от усилие в гърдите. Въздъхна тежко и увеличи оборотите. Равномерният бумтеж на мотора го понесе нагоре. Искаше да изскочи над облаците и ...
  1234 
“Cancel my subscription to the Resurrection
Send my credentials to the house of detention
I got some friends inside” Джим Морисън
Хаос, безредие, дни на японската креативна бетегловност; провеждат се в тиха необезпечена тъга; реят се из блед въздух като подскоци на крилато прасе (същото като пегаса, ...
  1093  10 
Ден светъл в черна душа мъка поражда и не умее да се освободи тя от тялото празно и от сърцето изгнило. Дъх поема и не стига му той да вдъхне на ума си покой в орис черна на пустия свят заради горест черна и сълзи черни. Зов вече няма. Душата е клетка, а сърцето палач. Всяка сутрин гилотинирам страх ...
  1189 
- Хайде, ученици. Не е толкова сложно - просто напишете какво според вас е самота. А, звънецът би. Довиждане. До утре.
Как ги мразя тия теми! Пиша, потя се, драскам, дописвам, вмъквам, накрая горе-долу ми харесва - вече всяка думичка е отражение на мнението ми, а на следващия ден някой със сериозно ...
  1069 
"Егати, колко са тъпи мъжете!"
- Егати, колко са тъпи мъжете!
- Защо, бе, Силве?
- Ма, вчера излизах с един, ходихме в „Син Сити".
- И той к'во? ...
  3736  12 
Смъртоносно
Топла и ароматна пара се виеше на талази във влажната баня. Ваната преливаше от горещата вода и пухкавата пяна с аромат на жасмин. Замъгленото огледало беше тъжно и безлично, неговата единствена способност, едничкият му талант да отразява, беше отнет. Мъката му щеше да бъде далеч по-малк ...
  1394 
- Видиш ли я нашта, ма, Станке? Утре-вдругиден свекърва ще стане, внуци ще завъди, а я каква се е набелила и начервила; косата на букли, всеки ден с нови рокли, с токчета… - От дъното на огромната кухня гласът на старицата звучеше глухо, като на призрак:
- И откога е свалила черното, помниш ли? Едва ...
  1125 
КЛЕТНИКЪТ
Зеленината блестеше в градината на г-н Новаков. Бялата къща с множество прозорци и няколко балкона се издигаше величествено сред килими от пъстри цветя. Утринното слънце се отразяваше в новите червени керемиди на покрива. Топлите му лъчи проникваха и през клоните на високите дървета в двор ...
  1458 
Днес излязох на разходка в квартала. Оставих се на вятъра и му позволих да ме води. А той има голямо въображение. Криволичихме заедно по тесните улички. Говорихме си, галехме се. Той поиска да отвее якето ми, а аз за миг се зачудих дали съм готова да му го дам. Отпуснах ръце и реших да не се съпроти ...
  1063 
На М.
- Здравей, мила! Знаеш ли? Много ми се иска да те попитам за нещо, а не зная, как да започна. И от какво. У мен има толкова неизречени пред теб думи. Може би трябва да започна от първата ни среща. Когато те видях за първи път, ти беше в един ъгъл. Въпреки хората наоколо, изглеждаше чужда на те ...
  1499  14 
Подритна трупа на младо момче, докато кръвта му се стичаше по стъпалата на стадиона. Сетне се появи сълзотворният газ и всички с крясъци, псувни и смъртни закани се затичаха към изхода. Седалките бяха изпочупени, шаловете на „Ливърпул” все още горяха на оградата, а тези които не бяха смъртоносно ран ...
  2035 
Имам две приятелки, снаха и зълва, много готини мацки. Седим си с тях пред блока и пием кафе. Идва леля Дора и влачи две торби. Дъщерята казва на снахата:
- Айде, бягай да й помогнеш, жената се е натоварила като магаре.
- Я, на теб ти е майка все пак. Не те ли е срам, тичай ти. Аз току-що си запалих ...
  1230  18 
Дежурният полицай вкара арестувания в стаята. Следователят посочи стола.
- Сядай! Да продължим. Ще запалиш ли?
- Да, благодаря!- Борис запали цигара и заговори отново – Докъде бяхме стигнали? Аа, да, за Стела. Щом се хванах с нея, усетих по-различно отношение от страна на другите момчета. Разбирах г ...
  1495  33 
Никога не е късно да погледнеш с добро. Никога не е късно да обичаш. Никога не е късно да се оставиш да бъдеш обичан. Никога не е късно да простиш, както и никога не късно да помолиш за прошка. Никога не е късно да поправиш вече стореното, както никога не е късно да направиш нещо друго. Никога не е ...
  3006 
Една малка колекцийка от гафове и забавни моменти по време на някои мои пътешествия.
Ефес, Турция
Докато си разглеждах старинния град и слушах забележително сексапилния екскурзовод, една не толкова сексапилна китайка ме настъпи по чехлата и я скъса. Извини ми се, но няма връщане назад. Не можех да х ...
  1263 
Вървя напред и не искам да се обръщам назад, но ти си там с неустоима усмивка. Когато трябваше да избирам между теб и всички останали, аз те изоставих. Сега разбирам, че ти беше моят свят, моят подслон през сивите и изпълнени с болка дни, моята любов... Съжалявам за болката и сълзите, за безсънните ...
  1513 
"- Да мечатеш е едно от най-красивите неща, моменти, които прекарваш сам със себе си, мислиш за живота и приятелите си. Но пък няма нищо по-лошо от това да мечтаеш, защото си самотен, да не можеш да споделяш с никого чувствата и идеите си. Да си мечтател е много рискoвано, защото когато въображениет ...
  1728 
Защитена ли съм? Спасявам ли се? Щадиш ли ме или поощряваш накъсването?
Спи спокойно. От климата е. Не ми понася напоследък. Крилати фрази цепят дърва. А аз се свличам на пода... задъхана. С напукани устни. И засъхнало гърло... от безпочвени сцени. Заразена с угризенията ти. Аз никога не съм ги имал ...
  1304 
"Милото ми мишленце..."- Дани се беше спряла до клетката и лекичко го галеше по рошавата муцунка. Беше се свряло в единия ъгъл на клетката, трепереше като в конвулсии и не реагираше нито на гласа, нито на допира й. Отначало се уплаши, че е умряло, никога досега не го е виждала така неестествено прит ...
  1518  13 
На М.Р.
Сам си в сърцето ми, но ако се чувстваш самотен - приемам оплаквания.
  1277 
Беше един от най-невероятните хора, които познавам. Не съм срещала друг така мил, всеотдаен и страхотен човек като дядо ми. А си отиде от този свят толкова рано... Нямаше възможността да види как порастват и се развиват хората, които толкова много обичаше и за които даваше всичко - неговите внуци. О ...
  1165 
Пердето леко потрепваше, когато през балконската врата влетя нещо. Евгени вдигна очи от монитора и погледна към вмъкналия се предмет. Удари един „сейф" на написаното и стана да види отблизо. Беше книжна фунийка. Като дете и той бе изстрелвал подобни с малка метална тръбичка. Взе я и излезе на балкон ...
  1220 
Предложения
: ??:??