40 835 резултата
Ето ме отново в Кристалната стая с Огледалните стени. Тук времето е спряло. Сам съм. Няма никой. Няма и светлина, стените стенат отчаяно в слепите си отражения.
Само един глас...
Ето го:
- Тук ли си?
- Че къде другаде да съм, нали съм заточен в тая адска кутия! ...
Само един глас...
Ето го:
- Тук ли си?
- Че къде другаде да съм, нали съм заточен в тая адска кутия! ...
1285
7
Срещнаха се вечерта пред хотела в близост до неговото жилище. Той беше запазил маса в ресторанта „La vita e bella". Целунаха се леко с някакво усещане, че това е началото на едно преживяване, в което ще има много чувства. Хванати за ръка влязоха в цветарския магазин и той купи изящна тъмночервена ро ...
1248
9
Здравей, слънчице!
Искам да те сътворя в поредния си стих или разказ. Но мислите ми бягат. Не мога да ги събера на едно място в главата си. Толкова съм объркан. Всичко, което ни се случва дали е предопределено от съдбата? Навярно. Вярвам в това. Защото многото знаци, които тя (съдбата) ни показа, го ...
Искам да те сътворя в поредния си стих или разказ. Но мислите ми бягат. Не мога да ги събера на едно място в главата си. Толкова съм объркан. Всичко, което ни се случва дали е предопределено от съдбата? Навярно. Вярвам в това. Защото многото знаци, които тя (съдбата) ни показа, го ...
7156
27
Изповед
Една ужасна болест, променяща живота на човека, обричаща го на живот в страдание и бавна смърт. Най-тежката участ - да живееш с мисълта за смъртта, вкопчила черните си колкалести пръсти в твоята плът, да знаеш, че в теб нещо те разяжда и те убива бавно и потепенно, без дори да си живял. Още ...
Една ужасна болест, променяща живота на човека, обричаща го на живот в страдание и бавна смърт. Най-тежката участ - да живееш с мисълта за смъртта, вкопчила черните си колкалести пръсти в твоята плът, да знаеш, че в теб нещо те разяжда и те убива бавно и потепенно, без дори да си живял. Още ...
1024
Част Пьрва: Америка
Мълнии раздираха света. Небето пламтеше като езеро в геената огнена, светкавиците изваждаха на показ картини от нощта - сгради с пусти прозорци, наподобяващи очните кухини на мьртвец, парчета стъкло, покрили паважа, хора-сенки, бьрзащи да се приберат някъде на топло и сухо.
В тъм ...
Мълнии раздираха света. Небето пламтеше като езеро в геената огнена, светкавиците изваждаха на показ картини от нощта - сгради с пусти прозорци, наподобяващи очните кухини на мьртвец, парчета стъкло, покрили паважа, хора-сенки, бьрзащи да се приберат някъде на топло и сухо.
В тъм ...
1457
2
ОБИЧАМ ТЕ
Сега, когато си с мен ден и нощ, се питам как съм могла да живея толкова много години без теб. Усещам колко самотен, празен и безмислен е бил животът ми. Чувствам се като стара, влажна и тъмна пещера, в която незнайно как е успял да влезе един топъл слънчев лъч. Да, топъл слънчев лъч - точ ...
Сега, когато си с мен ден и нощ, се питам как съм могла да живея толкова много години без теб. Усещам колко самотен, празен и безмислен е бил животът ми. Чувствам се като стара, влажна и тъмна пещера, в която незнайно как е успял да влезе един топъл слънчев лъч. Да, топъл слънчев лъч - точ ...
2603
Късно е да съжаляваш, късно е да ме търсиш отново.
Животът, пълен с грешки за тебе е ежедневие, мразя лъжите ти, мразя интригите ти, мразя всичко в теб.
Но все пак съм човек и мога да обичам,обичам прегръдките ти, обичам да те гледам как ходиш по улиците, обожавам аромата ти и всичко, което ме кара ...
Животът, пълен с грешки за тебе е ежедневие, мразя лъжите ти, мразя интригите ти, мразя всичко в теб.
Но все пак съм човек и мога да обичам,обичам прегръдките ти, обичам да те гледам как ходиш по улиците, обожавам аромата ти и всичко, което ме кара ...
1842
2
Красиво е! Нежно с длани докосвам сутрешната хлад, а зората - в кървав мъх. Докато поемах дълбоко в себе си аромата на горещото кафе, което затопляше приятно ръцете ми, усетих, че това не е сутрин като отминалите. Лютите рани, които оставят слънчевите лъчи в синята пустош, не бяха гневни, дори черни ...
1045
1
Накратко
В специалните мигове...
Безсмислено е да търсим смисъл...
Търпеливо ме чакаш,
за да ми се радваш толкова нетърпеливо... ...
В специалните мигове...
Безсмислено е да търсим смисъл...
Търпеливо ме чакаш,
за да ми се радваш толкова нетърпеливо... ...
1201
10
На Жени
Имало някога една фея. Макар да се подвизавала в това си качество от много години, тя малко приличала на онези феи, за които си свикнала да слушаш. Първата голяма разлика била, че нямала крила. Втората била, че компенсирала липсата им с много, ама много мръсен език,
(който авторът ще се пост ...
Имало някога една фея. Макар да се подвизавала в това си качество от много години, тя малко приличала на онези феи, за които си свикнала да слушаш. Първата голяма разлика била, че нямала крила. Втората била, че компенсирала липсата им с много, ама много мръсен език,
(който авторът ще се пост ...
1259
2
Николас, опитах да започна писмото другояче. Бях Ви написала: "Здравейте, скъпи Николас!" - както се полага да започне една жена от уважавана фамилия. Погледнах реда, стори ми се сух и пълен с канони. Скъсах листа и го захвърлих. После Ви написах: "Николас, гледам звездите и мисля за Вас в тази нощ. ...
908
2
Светът, в който живеем, "не е лош". Той просто е прекалено материализиран, изпълнен с бездушие, а и глупостта му идва в малко повечко. Затова е така, изглежда... Потънал в безразличие, обзет от преструвки и лицемерие. Всеки се крие под някаква маска... дори и малкото нескрити души. Сякаш хората се с ...
720
2
Ах, тези снимки,
Снимките с красиви спомени просмукани,
сега са в кръв обляни,
кървят и спомени горчиви...
Болката душевна непоносима е, ...
Снимките с красиви спомени просмукани,
сега са в кръв обляни,
кървят и спомени горчиви...
Болката душевна непоносима е, ...
988
1
Щрак. Звукът от ключалката извести за връщането на Коприна от работа. Тя влезе и закачи ключа със ключодържател-звезда на едно пиронче до вратата. От стаята в дясно по коридорчето излязоха две момичета, на по пет и петнадесет години. Това бяха дъщерите и - Вяра и Надежда. Когато ги кръщаваше, вярваш ...
1007
4
НАДБЯГВАНЕ С ВРЕМЕТО
(разказ)
Камелия Мирчева
Психолози като Лия Кацарова само за един ден се сблъскваха с трагедии и тайни, които другите хора едва ли виждаха за цял живот.
Някои нейни колеги проявяваха прекалено голямо съчувствие към клиентите си, а други - пълно безразличие. Някои от дълго практи ...
(разказ)
Камелия Мирчева
Психолози като Лия Кацарова само за един ден се сблъскваха с трагедии и тайни, които другите хора едва ли виждаха за цял живот.
Някои нейни колеги проявяваха прекалено голямо съчувствие към клиентите си, а други - пълно безразличие. Някои от дълго практи ...
2054
1
Най - важното за всеки от нас
(Посветено на Людмила, Симона и Боби)
Не само любовта крепи нашия свят, нашите сърца, нашия живот. Според мен най-важното нещо след родителите са приятелите, с които споделяш всичко, приятелите, с които се смееш, с които плачеш.
Не, не говоря за многото добри познати, к ...
(Посветено на Людмила, Симона и Боби)
Не само любовта крепи нашия свят, нашите сърца, нашия живот. Според мен най-важното нещо след родителите са приятелите, с които споделяш всичко, приятелите, с които се смееш, с които плачеш.
Не, не говоря за многото добри познати, к ...
1261
2
Сега, като погледна назад, може би не трябваше да избързвам с онзи шамар тогава. Имам се за спокоен, улегнал човек, но май е крайно време да призная, че понякога съм доста импулсивен. Ама и това си беше изпитание, дори за шампиони по спокойствие. Най-напред останах изненадан. Всъщност доброто старо ...
1211
4
Господи! Какво съм аз пред Теб?
Аз съм грешница,
аз съм малка прашинка в Твоите ръце,
която продължаваш да поддържаш!
Аз съм човек, грешен, но покорен, ...
Аз съм грешница,
аз съм малка прашинка в Твоите ръце,
която продължаваш да поддържаш!
Аз съм човек, грешен, но покорен, ...
1254
8
> Из "Приказка за мен"
>
> Един ден едно от момиченцата пристигна малко по-късно във фургона. Подаде ми ръка и ме помоли да я последвам. Станах и си изтупах панталоните. Вече нямаше помен от овехтялата роба. Имах широк кафяв панталон и дълга блуза без ръкави с кремаво жълт цвят. Още първия ден се бя ...
>
> Един ден едно от момиченцата пристигна малко по-късно във фургона. Подаде ми ръка и ме помоли да я последвам. Станах и си изтупах панталоните. Вече нямаше помен от овехтялата роба. Имах широк кафяв панталон и дълга блуза без ръкави с кремаво жълт цвят. Още първия ден се бя ...
1459
2
Глава дванайсета - Кръв
- Да тръгваме. - каза уверено Ан, останалите кимнаха в съгласие и тръгнаха надолу.
Джу? Него не го интересуваше нищо друго освен храната, която тъй усилено търсеше из торбата си. Когато се натъкваше на нещо, което не е храна, ядосано изръмжаваше. След като намери едно парче х ...
- Да тръгваме. - каза уверено Ан, останалите кимнаха в съгласие и тръгнаха надолу.
Джу? Него не го интересуваше нищо друго освен храната, която тъй усилено търсеше из торбата си. Когато се натъкваше на нещо, което не е храна, ядосано изръмжаваше. След като намери едно парче х ...
864
На другия ден, някъде по обед, успях да си отворя очите. По пижама и боса се замъкнах на долният етаж в огромната кухня да пия кафе. Бабинка ме фиксираше изпод очилата си и всеки момент щеше да ми прекърши пилешкия врат само с поглед.
- Петра, чадо! Нали знаеш, че си ми любимата внучка!
- Да, бабче! ...
- Петра, чадо! Нали знаеш, че си ми любимата внучка!
- Да, бабче! ...
1303
6
Любов ли е това?
Помниш ли кога се запознахме?
Бе в онази тиха и спокойна зимна вечер, когато за първи път опитахме вкуса на сладостта от пързалянето с кънки на лед…
С моята приятелка бяхме седнали на една от масичките в средата на входната зала, пиейки топъл чай…
Нещо вътре в мен ме накара да насоч ...
Помниш ли кога се запознахме?
Бе в онази тиха и спокойна зимна вечер, когато за първи път опитахме вкуса на сладостта от пързалянето с кънки на лед…
С моята приятелка бяхме седнали на една от масичките в средата на входната зала, пиейки топъл чай…
Нещо вътре в мен ме накара да насоч ...
1216
1
Бях вървяла дълго. Нозете ми бяха изтръпнали от болка. Пръстите ми пулсираха в гуменките, а от коленете и носа ми се стичаше кръв. Как можах да се подхлъзна баш на тази скала. Мразя жегата и не знам как се навих на това ходене. Пусто, все се надявах да намеря скоро хора и вода, и сянка. Имах странно ...
1327
3
Любовта сладка ли е,или горчи???
Срещна го. Бяха колеги, като за начало. Малко по-късно, през почивките, той все сядаше до нея. Усмихваше й се все по-често и споделяше все повече неща с нея. Всичко започна много бавно и полека. Той й се оплакваше от приятелката си. Тя все искала нещо, което той не м ...
Срещна го. Бяха колеги, като за начало. Малко по-късно, през почивките, той все сядаше до нея. Усмихваше й се все по-често и споделяше все повече неща с нея. Всичко започна много бавно и полека. Той й се оплакваше от приятелката си. Тя все искала нещо, което той не м ...
2083
Една невъзможна любов
Защо понякога всичко е толкова трудно? Когато те бяха заедно, светът бе толкова съвършен. Когато се прегръщаха, електричеството минаваше така силно през телата им, че те не можеха да кажат нищо. Устните говореха. Сърцето говореше. Такава силна любов не можеше да остане просто с ...
Защо понякога всичко е толкова трудно? Когато те бяха заедно, светът бе толкова съвършен. Когато се прегръщаха, електричеството минаваше така силно през телата им, че те не можеха да кажат нищо. Устните говореха. Сърцето говореше. Такава силна любов не можеше да остане просто с ...
2864
1
Ходих да пазарувам в „Била”...
Съвсем нормално изречение. Напълно допустимо начало на разговор. Срещате някой познат и той ви пита какво правите и вие отговаряте : „Ами, как да съм, добре съм. Нали знаеш, като всички останали. Нормално. Връщам се от „Била”. Напазарувах някои неща.” В зависимост от т ...
Съвсем нормално изречение. Напълно допустимо начало на разговор. Срещате някой познат и той ви пита какво правите и вие отговаряте : „Ами, как да съм, добре съм. Нали знаеш, като всички останали. Нормално. Връщам се от „Била”. Напазарувах някои неща.” В зависимост от т ...
1370
или Опит за Фън Шуй в панелни условия
Ежедневието си Еленка Ракиджиева можеше да определи единствено като приятно. Дори нещо повече - чудесно и напълно задоволяващо всичките ú потребности в живота. Откак бе случила да се омъжи за Тошо Ракиджиев, се чувстваше неземно щастлива и доволна. Живееха в мал ...
Ежедневието си Еленка Ракиджиева можеше да определи единствено като приятно. Дори нещо повече - чудесно и напълно задоволяващо всичките ú потребности в живота. Откак бе случила да се омъжи за Тошо Ракиджиев, се чувстваше неземно щастлива и доволна. Живееха в мал ...
2456
13
Нямам сили да се предам. Нямам смелост да сложа край. Сърцето ми бие толкова силно... Сякаш се страхува... Да остане без Теб. Мислите ми бягат - също от страх. Ще се стопят без Теб. Душата ми е неспокоен призрак на съживен мъртвец... Показва се всяка нощ и ме буди... Устните ми крещят Твоето име. Тя ...
909
Господи, Ти виждаш моето сърце,
Разбираш, че ми е трудно.
Дай ми сили, Исусе,
Ти познаваш болката най-добре!
Теб прободоха несправедливо, ...
Разбираш, че ми е трудно.
Дай ми сили, Исусе,
Ти познаваш болката най-добре!
Теб прободоха несправедливо, ...
1180
1
Той не беше от тях! Не, в никакъв случай! Той не беше от хората, които непрестанно се оплакваха, че животът е тежък, че светът е ужасно място, а хората са жестоки и зли. Не беше от тях и не искаше да бъде, дори ги презираше. Но не беше и от онези, които витаеха в розовите облаци на собствените си ид ...
1530
3
Камелия Мирчева
ВНЕЗАПНО ПРОЗРЕНИЕ
(разказ)
Хладната струя вода обливаше тялото й и отмиваше непосилната горещина, болката и умората. Знаеше, че я очаква тежък ден, но в момента се чувстваше добра и чиста. Погледна се в огледалото и през стичащите се капчици вода видя собственото си отражение.
„Нима ...
ВНЕЗАПНО ПРОЗРЕНИЕ
(разказ)
Хладната струя вода обливаше тялото й и отмиваше непосилната горещина, болката и умората. Знаеше, че я очаква тежък ден, но в момента се чувстваше добра и чиста. Погледна се в огледалото и през стичащите се капчици вода видя собственото си отражение.
„Нима ...
1571
3
Бурята в пепелявите планини
В далечния изток се намираше елфическият град Галдрос, чиито околности бяха постоянно нападани от млади черни дракони от Пепелявите планини на север. Много елфи бяха тръгнали към планините, но никой не се завърна, а само прииждаха още и още дракони.
Тогава смелият воин Ка ...
В далечния изток се намираше елфическият град Галдрос, чиито околности бяха постоянно нападани от млади черни дракони от Пепелявите планини на север. Много елфи бяха тръгнали към планините, но никой не се завърна, а само прииждаха още и още дракони.
Тогава смелият воин Ка ...
1148
1
1
Дойди, Господи Исусе!
Дойди и вземи душата ми!
Вземи ме със себе си, Спасителю!
Копнея за топлината, която ме очаква на небето!
Дойди, Господи Исусе! ...
Дойди и вземи душата ми!
Вземи ме със себе си, Спасителю!
Копнея за топлината, която ме очаква на небето!
Дойди, Господи Исусе! ...
1725
3
КАРТИНА
Величествената сграда - символ на културата, урасена в бароков стил, светеше в тъмнината, червеният й цвят изпъкваше на места, а на други преливаше в черно. В този познат храм на културата се бяха събрали много на брой хора, за да чуят операта „Сватбата на Фигаро". Да се отдадат на музиката, ...
Величествената сграда - символ на културата, урасена в бароков стил, светеше в тъмнината, червеният й цвят изпъкваше на места, а на други преливаше в черно. В този познат храм на културата се бяха събрали много на брой хора, за да чуят операта „Сватбата на Фигаро". Да се отдадат на музиката, ...
1222
1
Беше 26 август, поредният скучен ден за Амели. Навън се изливаше голям дъжд. Амели застана до прозореца и се загледа в небето. Тя обичаше да се взира в небето и да гледа как блестят светкавиците. Винаги, когато гърмеше, тя си мислеше, че Господ наказва някой в момента. А дъждът в мислите й представл ...
790
Задръстване
Автобусът отпред направи отчаяна маневра вдясно и изведнъж булевардът блесна с цялото си задръстване пред Стоян. „Не, в този град не може повече да се живее нормално" - помисли си той, съзерцавайки стотиците спрели коли по нанадолнището към Орлов мост. Старото Рено измина още няколко скъ ...
Автобусът отпред направи отчаяна маневра вдясно и изведнъж булевардът блесна с цялото си задръстване пред Стоян. „Не, в този град не може повече да се живее нормално" - помисли си той, съзерцавайки стотиците спрели коли по нанадолнището към Орлов мост. Старото Рено измина още няколко скъ ...
1606
11
На дъното
Чета разкази, опитвам се да ги разбера, да намеря мъдрост, която да приложа в собствения си живот. Чета... чета много разкази - за живота, за любовта, за хората, за чувставата им, за взаимоотношенията им... Чета и търся мъдростта, търся смисъла... Чета... търся... мисля...
И сякаш животът ...
Чета разкази, опитвам се да ги разбера, да намеря мъдрост, която да приложа в собствения си живот. Чета... чета много разкази - за живота, за любовта, за хората, за чувставата им, за взаимоотношенията им... Чета и търся мъдростта, търся смисъла... Чета... търся... мисля...
И сякаш животът ...
1792
2
Току-що гледах един от най-вълнуващите филми в живота си - "The Notebook". След "Titanic", "Bodyguard" и "A Walk To Remember" не вярвах, че нещо може отново да докосне душата ми по този начин...
Четири сутринта е. А аз не мога да заспя, защото хиляди чувства и мисли се блъскат вътре в мен. Смазват м ...
Четири сутринта е. А аз не мога да заспя, защото хиляди чувства и мисли се блъскат вътре в мен. Смазват м ...
1014
1
Утре ще пътувам към най-хубавото място на този свят - Бургас. Нямам търпение да се разходя по познатите улици - в момента заляти от блясъка и украсата на наближаващата Коледа; да видя Часовника, фонтаните, зимното море... Изгарям от желание отново да усетя атмосферата на този приказен град, да вдиша ...
1044
1
Многоточия за Любовта...
Знам, че любовта е едно от най-клишираните клишета, че във всяка песен за нея се пее, че всеки поет за нея пише, но също така знам и че всеки човек за нея живее... Именно затова и в моите редове няма друга дума с главна буква, освен Любов - да прощават пунктуационните правил ...
Знам, че любовта е едно от най-клишираните клишета, че във всяка песен за нея се пее, че всеки поет за нея пише, но също така знам и че всеки човек за нея живее... Именно затова и в моите редове няма друга дума с главна буква, освен Любов - да прощават пунктуационните правил ...
1756
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
