40 835 резултата
Животът е странно нещо, нали?
Красотата му откриваш, когато започваш да я губиш малко по малко...
Откриваш какво имаш, когато го загубиш...
Откриваш кой си, когато вече даже никой не си...
Губиш и печелиш... искаш повече, искаш да се научиш да губиш, но така и не съумяваш да го сториш... ...
  839 
***
Дъх в дъха - като древен ритуал за съпричастност. Очите ти не молят. Те налагат себе си в пространството, губещо все повече допустимите очертания на отминала сетивност.
Тази вечер искам да ти опиша залеза...
Казваше ми, че когато си нависоко, можеш да му се наслаждаваш по-дълго. Послушах те и се ...
  882 
Жените сме ощетени от природата.
Погледнете мъжете: повечето от тях остаряват, запазвайки мъжественото си излъчване. Например Шон Конъри, Мел Гибсън, Ален Делон и др. известни лица над 50 годишна възраст, са не по-малко привлекателни за жените от Том Круз, Леонардо Ди Каприо и следващите ги цяла пле ...
  2775 
Здравей, страннико, как си днес?
Пръстите ти си играят с чашата, прегърнал отново питието, разклащаш кехлибарената течност и я поглъщаш бавно, с наслада. Питам се, колко ли човешки целувки заменя тази чашка в момента? Колко спотаени милувки подаряваш на нея. И очите ти, едни такива мътни, празни... ...
  745 
Прозирни мечти и копнения кацаха като пеперуди по люляка... Нежно белите цветчета закачливо галеха тънките ръчички, които се стремяха към съвършеството им... Уморена от тичане, тук сред гордо изправените мраморни кръстове, тя намираше успокоение...
Нежното приласкаване на люляка я караше да забравя ...
  1218  11 
Спомен от раздялата
На раздяла ме погледни за последно.
Запази в съзнанието си моята усмивка.
Спомняй си всички красиви наши мигове.
Не забравяй никога моята любов към теб. ...
  5857 
Седя си съвсем тихо. Гледам ги, затаила дъх, а мисълта, че дори да крещя, няма да ме чуят, е странна... Готвят. Застанали са един до друг така, както вървят в живота - заедно! Потънали в очите си, наметнати с плащ от топлина. Толкова светлина не съм виждала в друг дом. ДОМ. Лекото ми покашляне преди ...
  997 
Онова момче от '87-ма
Вече няколко нощи будувам до сутринта. Съветвам се със самотата. И мракът взема добри участия в разговорите. Харесва ми как мълчи в ъгъла, докато самотата разказва някоя от дългите си истории и само в някоя от болезнените и паузи издиша нещо из недрата си. Харесва ми, но още не ...
  1417 
Тя беше последната, единствената. Някой отвори кутията и я взе. Не някой, а момичето, добре, познатото момиче, с тъмнокестеняви коси и търсещи устни, с жълтозеленикави котешки очи, игриви и дяволити като самата нея. Девойката повдигна черните си, извити като ятагани вежди и започна познатата игра. К ...
  744 
Красиво плачат днес иконите... в алено червено. Топлината ме заставя да те съчинявам... семпло, като захарна отрова и усмивки в листи.
Ще се окъпя в оранжевия глас на хоризонта. И ще се раздам, вперила поглед към Юга. Прибави ми отпечатък от твоето мастило към сенките... за да бъда магнитно привлече ...
  1418 
Този опит за творчество посвещавам на хората, научили ме какво е любов.
Позволили ми да почувствам обичта на майката, на сестрата, на приятелката. Един ден вярвам, ще се появи човекът, който ще ме научи и как обича жената.
Поклон пред всички вас !
Настроение Tchaikovsky - Swan Lake. Scene
http://sto ...
  995 
Някак си всичко се е разпиляло, останала е само бездната, в която съм аз и моята няма душа, която известно време спря да ми говори.... мълчание... тишина, в която откривам онова, което дълго време не съм поглеждал. Моето променено съзнание, от което изплуват спомени... Вечер е и отново тръгвам без п ...
  1027 
Понякога човек не гледа с очите си, а с това вътре в него, търсейки в другия нещото, което го допълва... а то не се крие във външната обвивка...
Хора губим и плачем, затова, когато нещо липсва, не трябва да продължаваме да скърбим, а единственият начин е да го преодолеем чрез усмивка.
  1414 
Запознах се с едно момче, усмихнато. Шегите обича, смее се с глас интересен. Образът му от снимки, безброй изградих си. Тъгува и то за проблеми свои. Та кой ли ги няма в живота суров.
Обича то музиката жива, весели се с приятели много. Китара една обещах му. Ще изпълня мечтата в знак на приятелство. ...
  1424 
Пия смеха ти. На глътки преглъщам безкръвните сондажи в сърцето си. Отдавна разгадах живота, но няма кой да ме чуе. Качулати въжделения прикриват истинската същност на всемира. Като тайнствено братство на горгони.
Прикрий лицето си, за да не вкаменят нетленното в теб! И ръцете, които даряват живот.. ...
  1066 
Три години по-рано.
„Събуждане за спящата Красавица”!
Ужааас – мобилният телефон не спираше да звъни. Мразя да ставам сутрин. Искам да спяяя, по дяволите.
Отново започваше скучният и еднообразен ден в сивото ежедневие. Отново трябваше да ходя на скучната и еднообразна работа. Станах. Нямаше как. Взе ...
  1268 
Докато пътуваше към адреса, пред очите му се превърташе споменът на тяхното запознанство. През онзи следобед всички бяха изнервени. За негово учудване, никой не говореше със съседите си на обичайните дребни теми от ежедневието. Знаете за какво говоря - така обикновено се убива времето чрез безсмисле ...
  1384 
3 в 1
Аз много обичам да пия 3 в 1. Не, това не е реклама на една много известна фирма, аз наистина много обичам да пия 3 в 1, но ми се случва доста рядко - само, когато съм в „ баланс”... Иначе през деня пия кафе със захар - за енергизиране, а нощем -мляко без захар - за успокояване.
Наскоро ми мин ...
  1271 
Обилно слънце, задух, лепне кожата. Панелният кошер е замрял с широко отворени врати на всички клетки. Стоманата в стените мързеливо се протяга. Задушена от тежкия бетон, диша през тапетите в хола ми.
Сякаш всички са в отпуск.
Съседът ми отгоре псува някакъв "левак" от "скапаните англичани", но ведн ...
  1183 
Из света на Earthrise - част1
Острието попадна право в сърцето. Той никога не пропускаше. В тъмната уличка очите на жертвата, озарени от светлините на градския център, придобиха кристален вид и пречупваха милионите светлинки, изпразнени от съдържание. Джон обичаше този букет от чувства, да гледа как ...
  997 
Всичкото отново почука на вратата на нищото. Тя-нищото искаше да не чува, да не вижда, за да не знае, че той-всичкото е дошъл за пореден път. Копнееше да устои на изгарящите я чувства, да преглътне силната си любов към него и да не се затичва за пореден път към входа - при всичкото за нея. Най-накра ...
  910 
Крия се от стържещите писъци на празното. Блокиращи дишането. Резонират глухо в ушите ми. И разкъсват... сякаш стръв...
Реват от кухост бокалите. И примижават. Само капки слънчевост се процеждат през клепките... достатъчно е само да отворя устни – да ги хвана, да ги премълча...
Ненаситно разлиствам ...
  1341 
Цял живот чакане...
Чакаме раждането си...
Чакаме пълнолетието си...
Чакаме целувката на принца...
Чакаме първите стъпки на рожбите си... ...
  1105 
"Най-скъпите ти хора..."
Думите й отново и отново отекваха в съзнанието му. Преследваха го, като лоша настинка и отвличаха вниманието му за дълго време, не че по принцип не беше малко отвеян и не прекарваше часове в кой знае какви размишления. Всъщност не това смущаваше Хоши. Когато за първи път тя ...
  1317 
Виелицата блъскаше снега гневно срещу предното стъкло на колата. Чистачките упорито се бориха с вихрушката, но не постигаха никакъв успех. Това, обаче, не правеше впечатление на шофьора на колата. Той бе зает да говори по мобилния си телефон, последен модел.
- Не ме интересува! - гласът му кънтеше и ...
  1138 
Срешал ли си някога любовта?
Ела, разкажи ми историята си!
Ела, покажи ми как се живее!
Ела, знам, че си самотен! Ела да бъдем самотни заедно!
Знам, че обичаш живота. Знам, че обичаш любовта. Знам и искам и ти да знаеш. ...
  1566 
Из света на Earthrise - част2
Гражданинът Лойд Рамзи следеше мониторите на камерите. Това бе единственото му задължение като част от Системата. Четирите монитора разкриваха един от многобройните площади в Китайския кватал, обхванат от всички ъгли. Той минаваше за сравнително малък - само с един фонт ...
  1078 
Поредният ден на разлагащ се мързел и желание за правене на нищо.
Пореден ден на препълнения с цигари пепелник.
Пореден ден в бара с чаша евтин ром.
Просто един пореден ден, изплетен от поредни моменти и завършващ с един и същи пореден въпрос: Дали не сбърках?
Отговорът винаги бе един и същ – не! ...
  1936 
Времето, което най-много мразеше след поправителната есенна сесия бяха местните избори за кметове и общински съветници. Баща му беше лидер на една от основните политически сили в града и по време на избори къщата им се превръщаше в нещо като малък импровизиран предизборен щаб. Любо мразеше това врем ...
  1233 
Глава Трета: На кръстопътя.
- Шефе, ако трябва да бъда искрен, имам чувството, че така ще си пропилеем живота! От няколко дни наблюдаваме този безлюден път, по който не минават дори и селски каруци! Безсмислено е да стоим в тези миризливи храсталаци по цял ден и то за какво - за нищо! Инак друго си ...
  1372 
- Още много ли остава? - попита тя с ръце, притиснали гръдния кош, където се бе появила режеща болка.
- Ами! Около час само. - чу тя приглушения му отговор.
- Ха-ха-ха - саркастично му отвърна. - Колко смешно! Кажи де, къде е това място.
- Има още малко, потрай. Ще бъде голяма изненада!
Изкачваха ст ...
  1509 
Посветено с много обич на Борислав
Какво да ви разкажа за моя приятел?...
Че беше идеалист и доблестен? (забравихме ли истинското значение на тези думи?)
Че вярваше "в доброто и в човека"? (което всички обичаме да повтаряме, но вече май никой не мисли...)
Че когато се смееше, светът отвръщаше на таз ...
  778 
Селото не беше малко. Близостта на големия град спомагаше за бързото му едреене. Купчини богаташки къщи редовно изникваха, придърпвайки границите му по съседните хълмове. Нови улици до тях, допълнителни пресечки и алеи.
Мария бе започнала да снима улиците преди месец. Случи се така, че на връщане от ...
  1251 
На баня
Един човек много обичал да ходи на баня. Вземал си торбата със сапуна, тасчето, хавлиите и джапанките и заедно със със своите познати и приятели, всяка седмица отивали в банята.
В къпалнята било шумно и горещо, всеки викал, за да го чуят останалите, а в парата не се виждало много кой кой е.. ...
  1925 
Една калинка лекокрила изпаднала в душевна криза. Завиждала на пеперудата, че е изящно красива и по-елегантна, и някак по-ефирна. Мислила дълго калинката, мислила как да компенсира своя недостатък. Била закръгленичка, тумбеста, а точките съвсем я излагат. Накрая решила след дълги терзания, да се нак ...
  1353 
Животът е клетката, а аз съм мишката, хваната в капана на нейните лапи, боря се за глътка въздух...
"Да, още малко… почти успя!"
... и за малко щастие и радост през това, което ми остава да преживея между тези стени от тел...
"По дяволите! Искам да се измъкна! Искам навън! Искам да видя света! Искам ...
  911 
Глава десета - Бардът
Слънцето току-що беше изгряло зад пътешествениците. Селото Химбър зад тях вече се разбуждаше. Духаше хладен северен вятър. Пътят продължаваше през все същото пусто поле до самия хоризонт. Петимата ходеха един до друг по прашния път и тихо си говореха. Кел беше казал, че след ок ...
  1049 
Приятелски съвет
Не вярвай на нищо, което ти се казва в бъдеще време, защото то те
ограничава.
  1337 
Онзи, който търси признателност, желае да вмени вина.
----
Пътят към свободата винаги нарушава поне един закон; и разрушава поне един морал.
----
Разликата между власт и претенцията за власт е в умението да стоиш с гръб към властваното. ...
  970 
Вечността се е изляла върху мен, чакайки пътя, който да поема. Нямам посока, но слушам сърцето си, което ми шепне... чакам телефона да звънне... звънят неподходящите хора. Аз чакам онази любов... липсва... Надеждата се е смотала... а самотата ме е изронила... чувствата ми се бият за власт... жаден с ...
  1029 
Предложения
: ??:??