40 835 резултата
-Здравей.
-Здрасти.Ти кой си?
-Едва ли съм някой.По скоро Никой.
-Познаваме ли се?
-Аз съм те виждал в сънищата си.Ти може би ме помниш като онзи мъж от магазина на ъгъла,който непрекъснато ти се усмихваше. ...
-Здрасти.Ти кой си?
-Едва ли съм някой.По скоро Никой.
-Познаваме ли се?
-Аз съм те виждал в сънищата си.Ти може би ме помниш като онзи мъж от магазина на ъгъла,който непрекъснато ти се усмихваше. ...
1192
3
Поредната нощ - приказна, нежна, тиха и сякаш напук навяваща единствено болезнени спомени и печал по една изгубена любов. Не можех да се примиря, че Той не е до мен. Сънувах го постоянно, мислех само за него, мечтаех и тайно се надявах отново да го видя, макар и за последен път. Но знаех, че никога ...
1348
3
- С коя? За Бога! С коя? – тя гледаше в изпотеното огледало. Водата се стичаше по тялото й и се опитваше да измие страха й. Тя не спираше да повтаря :
- С коя? С коя?
Спомените нахлуваха в съзнанието й толкова истински. Помнеше нежността в очите му, позата на тялото му, топлината на ръцете му, но ни ...
- С коя? С коя?
Спомените нахлуваха в съзнанието й толкова истински. Помнеше нежността в очите му, позата на тялото му, топлината на ръцете му, но ни ...
1202
3
Натискам прашния звънец. Пронизителният му зов отеква из апартамента. Никой не отваря и аз решавам да вляза.
Тихо е. Това само по себе си е рядкост в нейния апартамент
-Аз съм. - ледът на тишината се пропуква съвсем малко.
Никой не ми отговаря.
Намирам я в хола. Седнала на пода. С гръб към мен. Плач ...
Тихо е. Това само по себе си е рядкост в нейния апартамент
-Аз съм. - ледът на тишината се пропуква съвсем малко.
Никой не ми отговаря.
Намирам я в хола. Седнала на пода. С гръб към мен. Плач ...
978
2
Тя стоеше и го гледаше, но той не помръдваше, лежеше в дървения ковчег, студен и безчувствен. Дори не дишаше, а тя все така го гледаше в очите. Кафявите очи, които до вчера се смееха и я караха да се усмихва, да се чувства единствена и никога сама, бяха затворени. Очите, които виждаха в нея не краси ...
1539
4
Телефонен разговор
Господи, колко си се променила. Не си същата, различна си. Мечтаех години наред да чуя онзи глас, гласът, който оставих, но явно съм се лъгал жестоко.
Дели ни една телефонна кабина, дели ни един сигнал свободно. Искам да се обадя, но нямам сили да те чуя.
Къде ли си сега? Какво ли ...
Господи, колко си се променила. Не си същата, различна си. Мечтаех години наред да чуя онзи глас, гласът, който оставих, но явно съм се лъгал жестоко.
Дели ни една телефонна кабина, дели ни един сигнал свободно. Искам да се обадя, но нямам сили да те чуя.
Къде ли си сега? Какво ли ...
1367
5
В главата ми се боричкат умения. В крещящо лилаво. Като прозрачност. Мисли погрешно упътени. Прекалено изискани. Морално-ощетени блуждаят.
Имам слепоочия на магьосница. Като вълнообразни рефрени. И сигурност в запълването. Щриховаш ли песимизма си? Погълнат. Като графика в многоизмерно поле. Долавям ...
Имам слепоочия на магьосница. Като вълнообразни рефрени. И сигурност в запълването. Щриховаш ли песимизма си? Погълнат. Като графика в многоизмерно поле. Долавям ...
1158
2
Utera – страховитите космически контейнери, се носеха стремглаво из безбрежната вселена, пронизваха галактичните празнини и бяха докрай безразлични към красотите на нищото. Хаосът в тяхната подредба отстъпваше единствено на неизменната им обща посока. Досущ еднакви, Utera представляваха стоманени тъ ...
1035
„Прощавай повече на другите и нищо на себе си!", за да се почувстваш като динозавър.
***
„Бяло видело лъжовно!" Баба ми не е гледала „Матрицата", следователно режисьорът на филма е плагиатствал от баба ми.
***
Най-лесно е да превземеш някого отвътре! Това се отнася и за държавите - древни и настоящи. ...
***
„Бяло видело лъжовно!" Баба ми не е гледала „Матрицата", следователно режисьорът на филма е плагиатствал от баба ми.
***
Най-лесно е да превземеш някого отвътре! Това се отнася и за държавите - древни и настоящи. ...
1554
2
Малка бе тя - не знаеше какво е любовта. Компютър бяха и купили послучай новогодишните празници, взе да сърфира из интернета и попадна на едно момче. Без да знае, че ще се влюби, като на шега започна да си пише с него. След време разбра, че не е просто приятелство, а нещо по-вълшебно. Да, това беше ...
1329
3
Знаеш ли какво е пропъдено обичане? То е като неистиво отричане. Родено е от малодушие. И пари. Както те изгаря усещане за грях.
Порите ми се запушват. С лепкава прах. Изгубих способността си да сънувам. И се наситих на прикритите укори. На битките с празни икони. Ядро аз нямам. Само мантия. Олющена ...
Порите ми се запушват. С лепкава прах. Изгубих способността си да сънувам. И се наситих на прикритите укори. На битките с празни икони. Ядро аз нямам. Само мантия. Олющена ...
1331
4
Обичта е променливо понятие, всеки от нас я изразява по раличен начин. Можеш да обичаш някого и в същото време да не можеш да му го покажеш по начина, по който искаш. И в неумението си, в провала на израза на чувствата си, в страха си да не се изложиш, правиш грешка след грешка и отричаш! Чрез отриц ...
1284
ОБИЧАМ ТЕ... АЗ - ПОВЕЧЕ
(СТЪЛБИТЕ)
Не беше като останалите жени. Сигурно затова Господ я бе наказал...
Мона лежеше, гледаше олющения таван на болничната си стая, а очите й виждаха съвсем друго - усилията, трепетите, радостта...
За 35-те си години тя не даваше точния им размер нито физически, нито п ...
(СТЪЛБИТЕ)
Не беше като останалите жени. Сигурно затова Господ я бе наказал...
Мона лежеше, гледаше олющения таван на болничната си стая, а очите й виждаха съвсем друго - усилията, трепетите, радостта...
За 35-те си години тя не даваше точния им размер нито физически, нито п ...
1946
1
8
(Дъ ни съ чите от ора, дека ни страдат от чуфство за смех)
Да ти кажа, сестро, да ти се оплача. Не че съм такъф чиляк, ама ей на кът съм рекъл дъ са почна с нящу полезну и опс, секнаха мъ. Ей тъй изведнъш. От кво ли? Завис сигур и ревнос. Да ти расправям отначало.
Нали мъ знайш, сестро, дека съм кме ...
Да ти кажа, сестро, да ти се оплача. Не че съм такъф чиляк, ама ей на кът съм рекъл дъ са почна с нящу полезну и опс, секнаха мъ. Ей тъй изведнъш. От кво ли? Завис сигур и ревнос. Да ти расправям отначало.
Нали мъ знайш, сестро, дека съм кме ...
1694
18
Защо обичам Отечеството си?
Отговорът на този въпрос е един. Той е един и същ за всеки жител на нашата планета. Обичам Отечеството си, защото е мое. Със същата сила, с която аборигенът обича пустините на Австралия, а ескимосът - ледовете на Антрактида, американецът - Ниагарския водопад, японецът - я ...
Отговорът на този въпрос е един. Той е един и същ за всеки жител на нашата планета. Обичам Отечеството си, защото е мое. Със същата сила, с която аборигенът обича пустините на Австралия, а ескимосът - ледовете на Антрактида, американецът - Ниагарския водопад, японецът - я ...
14706
2
Една нощ с Пер
Тази нощ ще съм сама, просто не мога да повярвам. Мъжът ми е в командировка и ще се прибере чак утре. Имах нужда от тази почивка. Ще си сипя едно питие и ще си пусна някой лек филм за разтоварване. Ох, пак звъни.
- Кажи, любовнико!... Как какво правя, излизам от банята. Не, никъде ням ...
Тази нощ ще съм сама, просто не мога да повярвам. Мъжът ми е в командировка и ще се прибере чак утре. Имах нужда от тази почивка. Ще си сипя едно питие и ще си пусна някой лек филм за разтоварване. Ох, пак звъни.
- Кажи, любовнико!... Как какво правя, излизам от банята. Не, никъде ням ...
1474
31
Розовите храсти на душата ми останаха без пъпки... без бодли дори. В мен говори даже съжалението. Съмняваш ли се в растежа на тръните?
Фино пълзят екземите. По болната гореща плът. Строящи парещи пътеки. Защо хвърляме кал върху святото си?
Мислите ми - бримки. С туморни окончания. Нажежена до червен ...
Фино пълзят екземите. По болната гореща плът. Строящи парещи пътеки. Защо хвърляме кал върху святото си?
Мислите ми - бримки. С туморни окончания. Нажежена до червен ...
998
2
Един от дните
на Боряна Йосифова
Приятен ден, небето изглеждаше сякаш е на кръпки - облаците се бяха разкъсали на късчета памук. Слънцето прокарваше нежните си лъчи помежду всяко облаче и галеше земята с топлината си. Всичко бе почнало както обикновено, всеки бързаше за някъде и в старанието си да н ...
на Боряна Йосифова
Приятен ден, небето изглеждаше сякаш е на кръпки - облаците се бяха разкъсали на късчета памук. Слънцето прокарваше нежните си лъчи помежду всяко облаче и галеше земята с топлината си. Всичко бе почнало както обикновено, всеки бързаше за някъде и в старанието си да н ...
1176
1
Житейски наблюдения
Този, който обича да пие:
- Винаги уцелва най-подходящия момент за това (всеки момент);
- Най-много има нужда от компания;
- Най-често не се познава в огледалото; ...
Този, който обича да пие:
- Винаги уцелва най-подходящия момент за това (всеки момент);
- Най-много има нужда от компания;
- Най-често не се познава в огледалото; ...
1285
6
Когато ти се иска да помълчиш, когато ти се иска да споделиш, няма кой, пред кой да премълчиш. Пред себе си дори, на шут или клоун бъди. Мълчанието е злато, казали са Те, по-добре за мен да е. Вътре нещо се бушува, тук отляво, дет тупти. Защо ли? Не е за пари. Някой пита: „Как си ти? Болен ли си, ил ...
1221
1
Кошмарът
Дълго ще помня пътуването до Румъния, защото тогава се случи нещо, което ме накара да се впусна в дълги, съвсем не оптимистични разсъждения за състоянието на собствената ми душа. Дни наред след като се върнах оттам, не можех да заспя, а когато това все пак се случеше, сънувах винаги един и ...
Дълго ще помня пътуването до Румъния, защото тогава се случи нещо, което ме накара да се впусна в дълги, съвсем не оптимистични разсъждения за състоянието на собствената ми душа. Дни наред след като се върнах оттам, не можех да заспя, а когато това все пак се случеше, сънувах винаги един и ...
766
Сънувам сън. Че вървя край добре поддържаната пътека край къщата, в която съм родена и израснала. Винаги чиста, преметена, плочките - правоъгълни, равни. Плочките, по които баба не ми позволяваше да играя на дама - да чертая с тебешир, или да рисувам с цветни тебешири. Е, понякога не ми се сърдеше, ...
1375
1
След смяната на Тодор Живков от други, жадуващи за власт и пари „демократични патриоти", започнах често да виждам едно момиченце. Зиме и лете. По различно време през деня. И не всеки ден. Но достатъчно често за да напомня на света, че живеят и хора, като него. Като малко държеше отпред надпис „Моля, ...
1084
18
Черно-бяло
Седя с поглед, забит в светещия монитор пред мен. Косата ми влиза в очите. Устата ми е леко отворена, гърлото - пресъхнало. Гръбнакът ме боли. Краката ми са схванати. Лявата ми ръка е просната безжизнено върху клавиатура, а дясната е хванала мишката.
Гледам в монитора и нищо не виждам. Из ...
Седя с поглед, забит в светещия монитор пред мен. Косата ми влиза в очите. Устата ми е леко отворена, гърлото - пресъхнало. Гръбнакът ме боли. Краката ми са схванати. Лявата ми ръка е просната безжизнено върху клавиатура, а дясната е хванала мишката.
Гледам в монитора и нищо не виждам. Из ...
1402
7
Разхождам се и изведнъж падам... направо се пльосам на земята. Боли.
Не, че ми е за първи път да падна. Не, че боли кой знае колко. Ама се ядосвам! Как пък се намери тоя камък точно на моята пътечка? Животът е гаден! Не, че ми е за първи път да си го помисля. Но този път се замислям над тази простич ...
Не, че ми е за първи път да падна. Не, че боли кой знае колко. Ама се ядосвам! Как пък се намери тоя камък точно на моята пътечка? Животът е гаден! Не, че ми е за първи път да си го помисля. Но този път се замислям над тази простич ...
1031
Много рядко ми се случва да почивам на празници. Вече почти петнайсет години работя на смени и ми се събират от сила три–четири празника да съм ги изкарвал със семейството си. Все на работа. Тази година ми се случи, че на 31 декември излязох сутринта от последна нощна. По закона на Мърфи „За подлост ...
1198
21
ИСТОРИЯТА НА ВЕСЕЛИЯ ПУМПАЛ
В стари времена била построена първата фабрика за играчки. Нейният собственик Всезнайко умеел да им вдъхва живот, защото много обичал децата и знаел за всяко дете точно каква играчка да направи. Веднъж така се увлякъл, че измайсторил един пумпал, който се въртял неуморно. ...
В стари времена била построена първата фабрика за играчки. Нейният собственик Всезнайко умеел да им вдъхва живот, защото много обичал децата и знаел за всяко дете точно каква играчка да направи. Веднъж така се увлякъл, че измайсторил един пумпал, който се въртял неуморно. ...
1610
Мислиш ли, че можеш да ме познаеш в стичащите се капки пот по скулите ми?Капки надежда и грапавост? Чуй смесването - път към уродливи първичности... И жажда на райета. Нуждаеш се от мустанги, за да износиш утопичното... То е като кална яма. Молиш се за пиршества и обреди, а получаваш мухъл и слама.. ...
1090
3
Мечти
на Боряна Йосифова
Забрави за момент всичко и си представи нещо магично... Да, знам, човек трябва да приема реалността, но за момент забрави за това!!! Представи си нещо различно, място скришно и за тебе лично, съживи своята най-съкровенна мечта и се предай спокойно в прегръдките на любовта!
Т ...
на Боряна Йосифова
Забрави за момент всичко и си представи нещо магично... Да, знам, човек трябва да приема реалността, но за момент забрави за това!!! Представи си нещо различно, място скришно и за тебе лично, съживи своята най-съкровенна мечта и се предай спокойно в прегръдките на любовта!
Т ...
1467
1
Имам необяснимата склонност да намирам грамофонни плочи в разни градинки.
Първия път, когато това ми се случи, беше когато за трети път (втория път ме нападнаха кучета) отидох в градинката, където за последен път пуших трева. Бях с една моя приятелка, болеше ме корема, защото преди това бях на изпит ...
Първия път, когато това ми се случи, беше когато за трети път (втория път ме нападнаха кучета) отидох в градинката, където за последен път пуших трева. Бях с една моя приятелка, болеше ме корема, защото преди това бях на изпит ...
1220
8
Има пеперуди, които изглеждат по начин, който убеждава, че никога не са били гъсеници.
----
Не всички грозни патета са лебеди.
----
Всъщност човек се страхува не от това, че каретата отново ще стане тиква, а поради това, че е възможно тиквата да се превърне в карета.
----
Не всички грозни патета са лебеди.
----
Всъщност човек се страхува не от това, че каретата отново ще стане тиква, а поради това, че е възможно тиквата да се превърне в карета.
1059
7
Колко отвратителна компания само! Просто отчаяна работа. Не, че има нещо лошо, но от един час на масата се говореше само за ядене, пиене и секс. За огромни количества изпит алкохол и изпушена марихуана. Говореше се за музика, в която се пее, пак за ядене пиене и секс. Не, определено тези хора или не ...
1440
5
Не мога да спра да мисля за НЕЯ. Постоянно е в главата ми и мисълта за НЕЯ не ми дава да заспя нощем, макар и да знам, че не може да е моя, преди да настъпи сутринта. Будя се отново с мисълта за НЕЯ и с нетърпения отивам до магазина, където ще я видя. И ето Я, седи си там, същата, както винаги... ви ...
1234
3
- Та значи докъде бях стигнала? – красива девойка оправи лениво буфон-ръкава си, после си погледна безупречния маникюр и се прозя тактично като сложи ръка на прелестните си устни.
- Ами... доникъде, Ваше Величество – писарят мачкаше нервно перото си, до него се намираше мастилница, а върху дървена п ...
- Ами... доникъде, Ваше Величество – писарят мачкаше нервно перото си, до него се намираше мастилница, а върху дървена п ...
2392
5
Къде ми изчезна визитника, така и не рaзбрах. Прерових навсякъде и нищо. Трябваше ми телефона на Георги Колев, за да го питам нещо във връзка със сайта. Обаждам се на Мая за помощ.
- Майче, дай ми номера на админа.
- За какво ти е, ще го сваляш ли?
На мен толкова ми трябва, стига ми и един жокер. И ...
- Майче, дай ми номера на админа.
- За какво ти е, ще го сваляш ли?
На мен толкова ми трябва, стига ми и един жокер. И ...
3259
25
- Мамо, трябва да му говориш... Така просто се поддържа мозъкът, възприятията, чувствителността... Опитай, спомни си нещо хубаво и поговори на глас със себе си и с него... ние вече цяла седмица му четем приказки, Катя за училище разказва...
- Добре, ще опитам... Само че вие си вървете, деца, вървете ...
- Добре, ще опитам... Само че вие си вървете, деца, вървете ...
1329
6
Очакваше с нетърпение кога ще излезе. До края на упражнението оставаха няколко минути. Идваха почивните дни около 8 Декември. Затова бе решил да признае всичко още днес.
За първи път я бе видял още като войник. В края на лятото бяха на последното за тях голямо учение. После щяха да ги приведат в ред ...
За първи път я бе видял още като войник. В края на лятото бяха на последното за тях голямо учение. После щяха да ги приведат в ред ...
1508
7
Камъчетата изчезваха едно след друго в тъмната вода. Малкото момче на брега гледаше някакси с безразличие образуващите се вълнички. Беше тъжно, че трябва да си заминават толкова рано. Унесено в мислите си, то не забеляза кога малкото момиче бе седнало на края на кея. От потръпващите му рамене Джош р ...
1102
1
Имаше две маски, там в онзи магазин – колко красиви само бяха. Казваха ми, че са от Венеция и са творени от порцелан и сребро. Гледах ги като замаяна всеки ден. Едната бе усмихната, а другата тъжна – точно като в театъра. Копнеех за тях и си ги пожелавах за всеки рожден ден, за всяка Коледа. Ала те ...
1949
1
5
Внимание: Не се препоръчва на хора със слаби нерви и лошо настроение!
Застраховка: Долунаписаното е породено от безконечните теми във форума, касаещи критикуването и коментирането и представлява ироничния поглед на авторката към проблема. :) Няма за цел да обиди или дискредитира който и да е от авто ...
Застраховка: Долунаписаното е породено от безконечните теми във форума, касаещи критикуването и коментирането и представлява ироничния поглед на авторката към проблема. :) Няма за цел да обиди или дискредитира който и да е от авто ...
1948
22
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
