40 834 резултата
Магията на кокичето
По небето пътуваше сребърна карета, теглена от пойни птици. В нея - прекрасно момиче. То имаше руса коса, сплетена на две плитки и красиви сини очи. Това беше Пролетта.
Най-после стигнаха до едно село. В него вилнееше огромна буря. Зимата бе люта и безпощадна. Хората се бяха изпо ...
По небето пътуваше сребърна карета, теглена от пойни птици. В нея - прекрасно момиче. То имаше руса коса, сплетена на две плитки и красиви сини очи. Това беше Пролетта.
Най-после стигнаха до едно село. В него вилнееше огромна буря. Зимата бе люта и безпощадна. Хората се бяха изпо ...
4113
2
Вместо предговор
Драги читателю, не се подвеждай от заглавието! Това, което ще прочетеш, не е пародия на криминален разказ. Това е най-добронамерено приятелско намигване към големите в жанра: Агата Кристи, сър Артър Конан Дойл, Жорж Сименон, Реймънд Чандлър, Джеймс Х. Чейс, а защо не и Богомил Райно ...
Драги читателю, не се подвеждай от заглавието! Това, което ще прочетеш, не е пародия на криминален разказ. Това е най-добронамерено приятелско намигване към големите в жанра: Агата Кристи, сър Артър Конан Дойл, Жорж Сименон, Реймънд Чандлър, Джеймс Х. Чейс, а защо не и Богомил Райно ...
1894
11
Усещаш ли аромата наоколо?
Мирише на страх.
Виждаш ли колко е черно наоколо?
Абсолютен черен мрак.
Не се опитвай да бягаш. ...
Мирише на страх.
Виждаш ли колко е черно наоколо?
Абсолютен черен мрак.
Не се опитвай да бягаш. ...
795
1
Павел се протегна, поразкърши се и тръгна на обиколка. Поляната винаги му изглеждаше безкрайна. Като огромно светлозелено море, но без вълни. В далечината се виждаше гора в сивосребрист цвят, гора, в която нямаше вятър, нито птици, нито листа по дърветата. Обвита в мъгла, недружелюбна, не му позволя ...
1816
19
Беше средата на 60-те и всичко миришеше на цветя. Сега Beatles всичко около тях беше на мода... Прическите им, облеклото им, държанието им, вижданията им, всичко предизвикваше еуфория. Колко хубаво изглеждаше светът само! Може би най-сетне хората щяха да се осъзнаят, да спрат безсмисленото си самоун ...
1511
3
Глава осма - Сянка и светлина
Въпреки купчините обгорени кости по пода и почернелите камъни по стените, сега тунелът беше много по-приветлив. Вече некромантът вече не беше тук, а лежащите тук кости никога нямаша да се вдгинат повече. Светлините над главите на петимата ги успокояваха и разсейваха мра ...
Въпреки купчините обгорени кости по пода и почернелите камъни по стените, сега тунелът беше много по-приветлив. Вече некромантът вече не беше тук, а лежащите тук кости никога нямаша да се вдгинат повече. Светлините над главите на петимата ги успокояваха и разсейваха мра ...
1266
1
Залез слънце. Седеше на балкона на неговата стая. Пушеше. Пушеше и си мислеше за нея. Знаеше, че скоро едва ли ще я забрави...
Ето как се стигна до тук, да мисли за нея непрекъснато, а това така да боли..
Бе имал няколко връзки в живота си, все пак беше едва на 21 години. Последното момиче, с което ...
Ето как се стигна до тук, да мисли за нея непрекъснато, а това така да боли..
Бе имал няколко връзки в живота си, все пак беше едва на 21 години. Последното момиче, с което ...
1210
В малко планинско градче живеел майстор златар, който умело превръщал всяко късче метал в изящно бижу... Златото и среброто се огъвали в ръцете му, сякаш от недоловимо божие дихание... Дарявал душа на всеки предмет и той сякаш заговарял с човешки глас... Радвал се майсторът на слава и уважение, но з ...
2841
1
14
Разлиствам греховете си. В маслинено зелено. Сутришната ми кашлица се засилва... Всяка сутрин се будя с аромати - днес беше прясно окосена трева.
Мармаладови тръпки се гонят по кожата ми и оставят сладки петна. Като гъделичкане по ходилата. Или шепа кипяща роса.
Утрото се разлива в мен на талази. И ...
Мармаладови тръпки се гонят по кожата ми и оставят сладки петна. Като гъделичкане по ходилата. Или шепа кипяща роса.
Утрото се разлива в мен на талази. И ...
1345
6
Седя си в офиса и гледам. Отвън лед, вътре пак лед, погледът на колежката - и той лед, изобщо ледена история. Единствено ме топли мисълта за обедната почивка, а тя - далече. Ако го нямаше радиото, щях да чувам пулса на колежката. Гледам и нея. Представям си как сме на самотен остров, не много голям, ...
1232
8
Детски плач огласяваше цялата планина. Ехото на току-що падналата лавина се опитваше да го заглуши, но лекият ветрец сякаш усилваше риданията на новороденото дете. Магьосниците, които минаваха през подножието на планината чуха този вик за помощ. Дългът им ги накара да потърсят източника на шума.
Няк ...
Няк ...
2360
2
Глава Първа: Борба за юздите на нечий живот
Ароматът на свежи цветя, идващ от старата оранжерия, нахлу бавно през полуотворения прозорец и изпълни въздуха в малката приветлива стаичка за броени минути. Уханието на току-що разцъфнали люляци погали обонянието на Елизабет и я върна години назад някъде ...
Ароматът на свежи цветя, идващ от старата оранжерия, нахлу бавно през полуотворения прозорец и изпълни въздуха в малката приветлива стаичка за броени минути. Уханието на току-що разцъфнали люляци погали обонянието на Елизабет и я върна години назад някъде ...
1277
3
Надявам се враните наистина да не са това, което са, защото иначе хората биха били много красиви и животът щеше да е много хубав. Голям черен гарван на жицата ме зарадва в студеното утро. Черна котка мина ми пътя.
Виждам красиви момичета, не ги заговарям, чувствам се суперзвезда, някои ме зяпат, заг ...
Виждам красиви момичета, не ги заговарям, чувствам се суперзвезда, някои ме зяпат, заг ...
643
2
Човек най-мъчно приема две неща - своята посредственост или своя гений. Да отблъснеш второто е разбираемо и човешко. Да не приемеш първото е най-излишното страдание, което дяволът може да ни вмени.
1069
8
Манипулируеми ли са мъжете?
- Пепи, ще свалиш ли, миличко, пердетата и да ми помогнеш за миенето на прозорците, че аз много се уморявам.
- Да, миличко.
- Ами, хайде!
- О, не сега, мило, друг път. Сега гледам световното. ...
- Пепи, ще свалиш ли, миличко, пердетата и да ми помогнеш за миенето на прозорците, че аз много се уморявам.
- Да, миличко.
- Ами, хайде!
- О, не сега, мило, друг път. Сега гледам световното. ...
1577
6
Помня вечерите в кухнята, когато сияеше като ангел, а аз се чудех дали сънувам или е истина. Погледът ми пробягваше към ножа. Да, те бяха загинали от нож и ти се страхуваше да не би и твоята съдба да бъде такава. Обхващаше ме параноя. Не, аз не съм като него. Не мога да го направя. Имаше нещо упойва ...
721
1
Шумът на стенния часовник се сливаше с раздиращата мрака тишина... само един глас шептеше тихо... молейки за помощ, за капчица любов:
- Обичам го, искам само него, а дали ще го имам?... И отново настъпи тишина, няколко сълзи се стекоха по лицето на момичето... изгубени търсеха пътя към своята мечта. ...
- Обичам го, искам само него, а дали ще го имам?... И отново настъпи тишина, няколко сълзи се стекоха по лицето на момичето... изгубени търсеха пътя към своята мечта. ...
1858
2
Какво нещо е възпитанието
Не споделяйте своето щастие пред човек по-малко щастлив от вас. Винаги се поставяй на мястото на другите, за да ги разбереш! Така ме учеше татко.
Е как сега да си споделя, че имам много нежна кожа?! За да си споделя, ще трябва да ви кажа как да си направите и вашата кожа су ...
Не споделяйте своето щастие пред човек по-малко щастлив от вас. Винаги се поставяй на мястото на другите, за да ги разбереш! Така ме учеше татко.
Е как сега да си споделя, че имам много нежна кожа?! За да си споделя, ще трябва да ви кажа как да си направите и вашата кожа су ...
1763
20
О-о-о-о-х-х-х! Жива ли съм още?... Главата ми ще се пръсне... Сестро, ти ли си?... Кой ден сме? Свършиха ли вече тия празници? Оххх... слава тебе, Господи! Аман от празници, сестро, аман... Аман, сакън, байгън и моля - мерси... сандърдисах са, сестро! ПиснА ми! Ник`ви празници повече! Не ща и да чуя ...
2413
12
Тази вечер получих подаръка ти - три перли и кратко писмо: „Заминавам... Нали ще поливаш фикуса ми?" Когато бях малка, понякога за Коледа украсявахме фикуса вкъщи, вместо елха.
Знаеш ли, че очите обещават? Телата обещават. Те са енергийно ядро. Като взаимодействащи съставки, разтворими една в друга. ...
Знаеш ли, че очите обещават? Телата обещават. Те са енергийно ядро. Като взаимодействащи съставки, разтворими една в друга. ...
993
4
Стивън седеше сам в стаята си. На масата имаше автоматичен пистолет и няколко патрона. Погледна ги, погледна се в огледалото. Изглеждаше добре, висок, с мускулесто тяло и тъмна коса. Очите му бяха черни като катран, но в тях се виждаше много болка. Извади една кутия Марлборо и запали. Досега не беше ...
1234
1
Подслушани телефонни разговори 2
- Ало... Кой?... Охлюв, ти ли си бе?... Е, как ше си ти, като звъна на Цирея?... А-а, заедно сте. К'во правиш!?... Държиш му го!?... Докато пикае? Я повтори! К'во му го правиш!?!... А-а джиесема... Верно, казАл съм, звъна ли, веднага го вдигате!... Рекох, че нещо дру ...
- Ало... Кой?... Охлюв, ти ли си бе?... Е, как ше си ти, като звъна на Цирея?... А-а, заедно сте. К'во правиш!?... Държиш му го!?... Докато пикае? Я повтори! К'во му го правиш!?!... А-а джиесема... Верно, казАл съм, звъна ли, веднага го вдигате!... Рекох, че нещо дру ...
1781
11
(Разказът е по мотиви от филма „Груз 200". Самият филм е по действителни събития.)
Полковникът отпи от чашата с бира и избърса изцапаните си устни с пяна.
- Кажи сега, Толя, за мама има ли?
- Има, Никита. И за нея съм донесъл две чанти. Ще и стигнат за дълго време.
Никита погледна през балкона и каза: ...
Полковникът отпи от чашата с бира и избърса изцапаните си устни с пяна.
- Кажи сега, Толя, за мама има ли?
- Има, Никита. И за нея съм донесъл две чанти. Ще и стигнат за дълго време.
Никита погледна през балкона и каза: ...
1845
25
***
Тишината разчупва очакванията ти. Ограбва, както само тя е способна. Влиза в дома ти, в стаята ти, в градината с пясъчника...
Върви редом с теб по улиците, притиска слепоочията ти и отстоява собствената си територия. Прокрадва се в мислите, в чувствата и в очакванията ти... Като че ли не забеляз ...
Тишината разчупва очакванията ти. Ограбва, както само тя е способна. Влиза в дома ти, в стаята ти, в градината с пясъчника...
Върви редом с теб по улиците, притиска слепоочията ти и отстоява собствената си територия. Прокрадва се в мислите, в чувствата и в очакванията ти... Като че ли не забеляз ...
1123
13
Бях облечена в синьо. Ако бях отишла в къщата на Г-жа Познавам-те, тя щеше да ми каже: “Май ти се пътува” и както винаги, щеше да е познала (отчасти). А аз щях да и отговоря: “Не ми се пътува, но ще пътувам, по скоро, искам да избягам…”, а тя щеше да ме погледне с големите си очи, да прокара тънките ...
1080
2
Скици с молив и хартия
на Боряна Йосифова
Ето тук, тук ще нарисувам един човек. Ще го направя светъл и добър, после ще му нарисувам очите, а накрая ще нарисувам краката, та да има с какво да стъпва на този свят. Не, този молив не ми харесва, ще взема по-мек - нали човека, който рисувам е с мек харак ...
на Боряна Йосифова
Ето тук, тук ще нарисувам един човек. Ще го направя светъл и добър, после ще му нарисувам очите, а накрая ще нарисувам краката, та да има с какво да стъпва на този свят. Не, този молив не ми харесва, ще взема по-мек - нали човека, който рисувам е с мек харак ...
5127
6
Не си представях, че първата ми отпуска като лекар ще бъде такова еднообразие. Превъртах отегчено петдесетте канала на кабелната, докато не огладнях от скука. Хвърлих дистанционното и се запътих към кухнята.
Стигнах до средата на антрето, когато входният звънец замрази крачките ми. Минаваше десет ча ...
Стигнах до средата на антрето, когато входният звънец замрази крачките ми. Минаваше десет ча ...
934
4
Точно в миг, когато имах нужда
ми показа, че не съм ти чужда.
Почти бях захладяна от омраза,
когато ти се появи
и път към нещо по-красиво ми показа. ...
ми показа, че не съм ти чужда.
Почти бях захладяна от омраза,
когато ти се появи
и път към нещо по-красиво ми показа. ...
1472
1
Никой не забеляза - нея я нямаше вече.
Бе останал само празният поглед.
Вече беше забравила какво е да се усмихваш.
В този момент него го нямаше - човека, причинил болката, с която тя сега
не може да се справи. Единственият въпрос, който я мъчеше сега беше: ''Дали на него някога му е пукало за мен?' ...
Бе останал само празният поглед.
Вече беше забравила какво е да се усмихваш.
В този момент него го нямаше - човека, причинил болката, с която тя сега
не може да се справи. Единственият въпрос, който я мъчеше сега беше: ''Дали на него някога му е пукало за мен?' ...
1273
2
Обичам да се загубвам. В дебрите на непознатото у себе си. В женската ми същност. Да говоря с плътни устни (моите са тънки)...
Докосвам се до минали животи. И бягам от рутинност. Бунтувам се... срещу циркаджийските паради. Не ми се вярва в Пепеляшки вече.
Можеш ли да ме разсмееш с крехките детайли н ...
Докосвам се до минали животи. И бягам от рутинност. Бунтувам се... срещу циркаджийските паради. Не ми се вярва в Пепеляшки вече.
Можеш ли да ме разсмееш с крехките детайли н ...
1337
7
Тя дълго лежеше и се взираше в тесния процеп на леко открехнатата врата. По бузите и се стичаха сълзи. Очакваше момента, в който някой ще я разбере, но, уви, той все така не идваше. Минутите се точеха и с всеки дъх тя усещаше остра пареща болка. Усещането беше неприятно, сякаш малко стъкалце се беше ...
1052
2
Всеки път, когато си казваме до после, всеки път…
Ти искаш да ти разкажа приказка за лека нощ…И после тихо да заспиш. А когато се събудиш, да ми подариш поредната усмивка вместо добро утро. И всеки път, когато се усмихваш, да вярвам, че всичко ще продължи като вълшебна приказка… която може би ще зап ...
Ти искаш да ти разкажа приказка за лека нощ…И после тихо да заспиш. А когато се събудиш, да ми подариш поредната усмивка вместо добро утро. И всеки път, когато се усмихваш, да вярвам, че всичко ще продължи като вълшебна приказка… която може би ще зап ...
15560
14
Глава седма - Мъглата изчезва
Нямаше и следа от спокойната ясна нощ, която четиримата бяха оставили току-що. В гробищата всичките им сетива се напрягаха, но въпреки това само се лутаха безцелно. Мъглата беше гъста и леденостудена и закриваше почти всичко от погледа им. Освен това беше и ужасно тъмно ...
Нямаше и следа от спокойната ясна нощ, която четиримата бяха оставили току-що. В гробищата всичките им сетива се напрягаха, но въпреки това само се лутаха безцелно. Мъглата беше гъста и леденостудена и закриваше почти всичко от погледа им. Освен това беше и ужасно тъмно ...
1296
6
Пиеса в черно-бяло
Драматична постановка в едно действие
Действащи лица:
София – млада поетеса на 25 г.
Лауринас – отчаян млад литвиец на около тридесет. ...
Драматична постановка в едно действие
Действащи лица:
София – млада поетеса на 25 г.
Лауринас – отчаян млад литвиец на около тридесет. ...
1706
7
Е, добре. Теб те няма. И? Нищо. Всичко е същото. Все така грозно и безсмислено.
Вървя по пътеката. По същата тази пътека, по която съм вървяла хиляди пъти. Само че сега съм сама. Но пътеката си е същата. Същите напукани плочки, същите невзрачни тревички, израсли между пукнатините... Всичко е както п ...
Вървя по пътеката. По същата тази пътека, по която съм вървяла хиляди пъти. Само че сега съм сама. Но пътеката си е същата. Същите напукани плочки, същите невзрачни тревички, израсли между пукнатините... Всичко е както п ...
683
Зимно утро. Първото зимно утро на новата две хиляди и осма година, ако трябва да сме точни. Две фигури се клатушкат по паважа пред Народното събрание.
- Изберииии, избериии каква жена да бъда с тееееб!- крещеше с всичка сила бай Георги и залиташе подканящо към жена му Станка.
- Бе, ти луд ли си бе! ...
- Изберииии, избериии каква жена да бъда с тееееб!- крещеше с всичка сила бай Георги и залиташе подканящо към жена му Станка.
- Бе, ти луд ли си бе! ...
1621
1
Свикнах с тъмното. И с безсънните бездънни нощи. Сутрините да са буци тежък лед, прелюдия на самотата. Привикнах и към фарса, към загубените някъде слънчеви лъчи, нестигнали до мен.
Свикнах да ме обичат на порции, за малко. Или когато съм далеч, когато нямат ме. Обичат ме чужда. Или жената, която ис ...
Свикнах да ме обичат на порции, за малко. Или когато съм далеч, когато нямат ме. Обичат ме чужда. Или жената, която ис ...
1159
8
Дойде декември и падна първият сняг. Ръцете й ставаха по-студени, но тя не забелязваше. Никой не я хващаше за ръка, за да й каже за тази промяна. Падна втори сняг, лицето й се скова от вятъра и чертите й застинаха. Усещаше студени тръпки по цялото си тяло, опитваше се да облече всичките си дебели др ...
920
НАМЕРИХ МУ ЦАКАТА
Враг № 1 в моя живот, както и на 99% от населението на тази планета е самотата и всеки се бори с нея тъй както може. И аз като онези 99% също - боря се. В тази борба винаги победената съм аз, обаче човекът е човек, защото е твърдоглав и не иска да разбере, че след като се ражда сам ...
Враг № 1 в моя живот, както и на 99% от населението на тази планета е самотата и всеки се бори с нея тъй както може. И аз като онези 99% също - боря се. В тази борба винаги победената съм аз, обаче човекът е човек, защото е твърдоглав и не иска да разбере, че след като се ражда сам ...
1436
6
Лили се загърна с хавлията на Стефан. Опита се да си припомно снощните събития, но това, което помнеше, беше много малко.
Вчера беше 22 декември, коледното тържество на класа. Пиха много и някой я беше помолил да изпрати Стефан до тях, тъй като живееше наблизо. Той беше доста пиян и даже не можеше д ...
Вчера беше 22 декември, коледното тържество на класа. Пиха много и някой я беше помолил да изпрати Стефан до тях, тъй като живееше наблизо. Той беше доста пиян и даже не можеше д ...
2076
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
