40 834 резултата
Буря и ураган едновременно
Тюхкаше се, че я боли гърба, докато слагаше дрехите на рафта. Слезе и взе да минава с палката. В ъгъла нещо й заблестя. Наведе се да го вземе, но щом го пое, замръзна. Разпозна пръстена още от пръв поглед. В сърцето й се разяриха буря и ураган едновременно, разрушавайки ую ...
Тюхкаше се, че я боли гърба, докато слагаше дрехите на рафта. Слезе и взе да минава с палката. В ъгъла нещо й заблестя. Наведе се да го вземе, но щом го пое, замръзна. Разпозна пръстена още от пръв поглед. В сърцето й се разяриха буря и ураган едновременно, разрушавайки ую ...
997
2
Избрано мъчение
Тя ходеше по коридора с измъчена, бавна походка. Тракането на токчетата отекваше в студеното и стерилно помещение. Черният мрамор и приличаше на страшна сянка. След малко щеше да види онзи мъж. Чувстваше се напълно изтощена, сякаш бе изминала километри, а не една пресечка. На вратата ...
Тя ходеше по коридора с измъчена, бавна походка. Тракането на токчетата отекваше в студеното и стерилно помещение. Черният мрамор и приличаше на страшна сянка. След малко щеше да види онзи мъж. Чувстваше се напълно изтощена, сякаш бе изминала километри, а не една пресечка. На вратата ...
997
3
Йордан Матеев
БРИЛЯНТИ ЗА ЕВА
криминален разказ
Издателят Боян Кръстев беше толкова ядосан, че нямаше думи да изрази възмущението си. Почервенял от гняв, той си наля два пръста уиски в кристалната чаша, поглъщайки питието си на един дъх. Трябваше да измисли нещо и да се отърве час по-скоро от тази а ...
БРИЛЯНТИ ЗА ЕВА
криминален разказ
Издателят Боян Кръстев беше толкова ядосан, че нямаше думи да изрази възмущението си. Почервенял от гняв, той си наля два пръста уиски в кристалната чаша, поглъщайки питието си на един дъх. Трябваше да измисли нещо и да се отърве час по-скоро от тази а ...
1482
1
Разхождам се като странник в незнайна земя, а безкрайните дюни от събития се разпиляват и събират от времето. Странни събития и странни хора са това...
Поглеждам към небето и виждам звезди, а те виждат мрак. Вслушвам се във вятъра и чувам песента му - тъжна и весела, а те... те чуват само воя на вих ...
Поглеждам към небето и виждам звезди, а те виждат мрак. Вслушвам се във вятъра и чувам песента му - тъжна и весела, а те... те чуват само воя на вих ...
2267
1
3
"Колко глупаво..."
Помисли си жената с шала. (Шалът с цвят на аквамарин, който й напомняше за Момчето със Синята Шапка.)
"Наистина много глупаво..."
Повтори тя и отпи от чая си. Стаята, в която стоеше беше прашна...
Задушна... ...
Помисли си жената с шала. (Шалът с цвят на аквамарин, който й напомняше за Момчето със Синята Шапка.)
"Наистина много глупаво..."
Повтори тя и отпи от чая си. Стаята, в която стоеше беше прашна...
Задушна... ...
892
1
Виждах я... падаше към земята бавно, но сигурно. Самотно отделила се от събратята си капка вода. Един слънчев лъч, незнайно как отделил се от облачното небе, я осветяваше и през създалата се призма виждах пеещите, диво танцуващи цветове на дъгата. Дъга обаче нямаше, имаше го единствено тежкото, лепк ...
944
1
Престанах да търся теб в чужди очи... Започнах да търся себе си там, където не откривах и най-малката твоя черта. Преди често свързвах усещането си за живот с твоето присъствие... Сега чувствам, че живея, заради мен самата. Трайно се вглеждах в затънтени тъмни пътеки, а вече сама вървя по големи и к ...
680
1
Сянка
Защо не видях като останалите просто един пиян и напушил се младеж, който не може да се ориентира в пространството, защо не ми беше безразлично, макар че не ми е бил приятел, защо му съчувствах въпреки че имах причини да злорадствам? Защо?... Защо видях един пропаднал живот, една изгубена душа ...
Защо не видях като останалите просто един пиян и напушил се младеж, който не може да се ориентира в пространството, защо не ми беше безразлично, макар че не ми е бил приятел, защо му съчувствах въпреки че имах причини да злорадствам? Защо?... Защо видях един пропаднал живот, една изгубена душа ...
921
2
Вървя по пътеката, водеща никъде. Вървя през пустите улици, безлюдни тротоари и празни площади. Вървя и не спирам. Нищо не виждам. Сякаш всичко е забулено с невидим воал, изтъкан от напразни надежди, разбити мечти и изгубени сънища.
Вървя и не спирам... а само минавам... Щом погледна назад, не вижда ...
Вървя и не спирам... а само минавам... Щом погледна назад, не вижда ...
1304
4
Какво ако
Има неща, които можеш да направиш, може и да не направиш. Има и неща, които просто трябва да направиш. Има неща, които можеш да кажеш, има неща, които просто не можеш. Някои неща можеш да промениш, други - не. Някои неща можеш да избегнеш, а други... други просто се случват, незвисимо от т ...
Има неща, които можеш да направиш, може и да не направиш. Има и неща, които просто трябва да направиш. Има неща, които можеш да кажеш, има неща, които просто не можеш. Някои неща можеш да промениш, други - не. Някои неща можеш да избегнеш, а други... други просто се случват, незвисимо от т ...
2190
15
Sly Blade за " Животът и... още нещо"
Жриците на любовта пред фалит? Има ли опасност изкусителките да останат на улицата?
Търарам-търарам - дубидуби-тра ла ла... (Музикално озвучение в началото на емисията)
Аз съм SB и в днешната рубрика ще ви запозная с належащ проблем във финансовата инфраструктур ...
Жриците на любовта пред фалит? Има ли опасност изкусителките да останат на улицата?
Търарам-търарам - дубидуби-тра ла ла... (Музикално озвучение в началото на емисията)
Аз съм SB и в днешната рубрика ще ви запозная с належащ проблем във финансовата инфраструктур ...
1420
2
ТРИНАДЕСЕТ ПРОСТИ ПРАВИЛА ЗА ОТНОСИТЕЛНО СПОКОЕН ЖИВОТ
1. Никога не се върти около началника, когато е на кеф - може всеки момент да му го развалиш.
2. Приемай с известна доза скептицизъм бизнесмените от черноморието - в повечето случай това означава, че са сложили няколко кушетки в гаража си.
3. По ...
1. Никога не се върти около началника, когато е на кеф - може всеки момент да му го развалиш.
2. Приемай с известна доза скептицизъм бизнесмените от черноморието - в повечето случай това означава, че са сложили няколко кушетки в гаража си.
3. По ...
2987
6
Нощта ще е дълга. Като дълъг път. Път без определена посока. Път без съществуващ край. Път със дупки... път - жива плет.
Има ли смисъл да търсиш? Като ранно утро с мирис на праскови и мъгла във завивките... Завивки тежък лед. Буря, пламъци и страст... и сутрин тежък лед...
Моят път ли е това? Къде с ...
Има ли смисъл да търсиш? Като ранно утро с мирис на праскови и мъгла във завивките... Завивки тежък лед. Буря, пламъци и страст... и сутрин тежък лед...
Моят път ли е това? Къде с ...
1131
3
Беше една напълно обикновена късна вечер. Работата в магазина бе изцедила всичките ми сили, но все пак нещо ме накара и тази вечер да се разходя в парка. Грабнах някак машинално палтото и се спуснах по улицата. В главата ми се въртяха толкова много нови идеи за работа, че не усетих кога съм закрачил ...
1386
Всяко лято през ваканциите всички деца заминаваха при бабите си на село, а аз при баба в Съветския съюз. До къщата на баба живееше едно момиченце на моята възраст. Баба ни запозна и... станахме наразделни. Щом пристигнехме при бабушка, аз грабвах подаръците и право при Леночка. Спяхме все заедно или ...
1847
24
Сърцето на Домена разказва, че в средата на осемдесетте години Учителят И. преподавал в едно от гимназиалните училища на град Русе. Бил блед и слаб мъж, винаги мълчалив, почти невзрачен, но с живи и проницателни очи. Откога в душата му нещо се случвало, не се знае, но и лицето му отказвало да изобра ...
1168
В светлата болнична стая на родилния дом Ева бе долепила до сърцето си крехкото нежно същество. То сякаш се усмихваше топло на жената, която му бе дала живот...
В очите на родилката горяха два нежни пламъка... По бузите и се стече гореща сълза, но тя я преглътна... Ева усещаше мъничкото биещо сърчиц ...
В очите на родилката горяха два нежни пламъка... По бузите и се стече гореща сълза, но тя я преглътна... Ева усещаше мъничкото биещо сърчиц ...
1318
6
Д И М К А Т А
Беше 14 ноември 1978 година. Станахме рано. Натоварихме багажа на камиона, а телевизора и разни други най-чупливи неща - на задната седалка на "Москвича". Баткото и шофьорът на камиона потеглиха, като се уговорихме да се чакаме на околовръстното в София, а ние с майка му изчакахме, за ...
Беше 14 ноември 1978 година. Станахме рано. Натоварихме багажа на камиона, а телевизора и разни други най-чупливи неща - на задната седалка на "Москвича". Баткото и шофьорът на камиона потеглиха, като се уговорихме да се чакаме на околовръстното в София, а ние с майка му изчакахме, за ...
3781
10
Когато в два часа посреднощ се измъквах тихо от апартамента и се качвах на покрива на блока, за да пуша коз, имах чувството, че времето е спряло, че стрелките на часовника са залепнали в мъртво бездихание по циферблата и ще останат така завинаги.
Лежах си там под звездите, гледах луната косо над чел ...
Лежах си там под звездите, гледах луната косо над чел ...
2200
10
Фотографирам: свирка на локомотив и тичинков прашец. И следи от смола по шосето.
Вятърът композира. Композиция в лилаво-оранжево. Като неочаквана среща.
Искам да ме срещнеш. Да ме погледнеш с онези очи: слънчеви зайчета, играещи по кожата ми.
- Нощните птици винаги са били самотни. На това дължат ча ...
Вятърът композира. Композиция в лилаво-оранжево. Като неочаквана среща.
Искам да ме срещнеш. Да ме погледнеш с онези очи: слънчеви зайчета, играещи по кожата ми.
- Нощните птици винаги са били самотни. На това дължат ча ...
1094
5
В малката работилничка кипеше усилена работа. Работеха от тъмно до тъмно, за да смогнат с всички поръчки, а те ставаха все повече и повече с наближаването на Коледа... Оставаше по-малко и от месец до нощта, когато дядо Коледа трябваше да натовари шейната с всички подаръци, да впрегне елените и да се ...
3969
8
На вратата в Квартирата-В-Която-Никога-Не-Се-Допускаха-Момчета, някъде в Ъгъла на Нищото, но и твърде близо до Нещото, се почука. Дали защото напоследък твърде много четеше Достоевски, или защото учеше за класни по латински, на Дамата с Камилите й се стори, че на вратата се почуква някак отчетливо, ...
1053
3
Мхм... "Приятелсво"?
Ккакво е приятството?... Мхм, има ли такова нещо въобще?
Разчиташ на някой, мислиш, че и той е искрен като теб , че е готов винаги да ти помогне, че винаги ще те разбира, че винаги ще те спаси от каквото и да било...
И един слънчев ден се натъкваш на студено и жестоко безразличи ...
Ккакво е приятството?... Мхм, има ли такова нещо въобще?
Разчиташ на някой, мислиш, че и той е искрен като теб , че е готов винаги да ти помогне, че винаги ще те разбира, че винаги ще те спаси от каквото и да било...
И един слънчев ден се натъкваш на студено и жестоко безразличи ...
1893
2
В главата му още се превърташе лентата на вчерашния ден. По телевизията бе видял част от сутрешния репортаж на КАТ. Тогава в останките от колата му се привидя нещо познато, но не обърна особено внимание. Все пак коли много на този свят. По обяд започнаха да му звънят бившите колеги. Знаеха, че с тоз ...
993
3
Между тях съществуваше особена връзка. Те ту се обичаха, ту се мразеха, ту се прегръщаха, ту се караха. Те бяха като водата и огъня, като живота и смъртта.
Кои бяха те?
Те бяха две обикновени жени.
За Едната Другата беше като гнойна пъпка на повърхността на кожата, която ужасно силно искаше да разчо ...
Кои бяха те?
Те бяха две обикновени жени.
За Едната Другата беше като гнойна пъпка на повърхността на кожата, която ужасно силно искаше да разчо ...
1433
1
Малкият принц загуби кралството в името на една роза.
Преди много години, докато все още носеше короната, той ме покани на чай и сладкиши. Любимата му беше истинска красавица – роклята й – пищна, в бордо, над горната й устна блестеше изкуствена капка роса, бодилът – заострен и лакиран в тон с тоалет ...
Преди много години, докато все още носеше короната, той ме покани на чай и сладкиши. Любимата му беше истинска красавица – роклята й – пищна, в бордо, над горната й устна блестеше изкуствена капка роса, бодилът – заострен и лакиран в тон с тоалет ...
1014
5
Имам си къща от карти. Не дами и попове. Не валета. Моите карти са сини, зелени, черни, лилави... всякакви! Най-много са ми жълтите, а нямам нито една сива. За какво ми е сива къща? Всичко навън е сиво - сградите, дърветата, хората... Пък и не обичам да смесвам. Нещата винаги са или бели или черни. ...
1045
9
Преплетени копнежи се лутат в душата. Като разбъркана мозайка, която чака да я наредиш. А парчетата ранени са... като утайка, стигнала до дъното. Смея се. Смея се на себе си. Смея ли? Смея ли да нарисувам цялата? Тишина и писъци в едно. Засилват ме. Засилвам се и скачам. Нека падна. Нека...
Кураж ли ...
Кураж ли ...
2089
1
7
05.30
Часовникът звъни... не, по-скоро дрънчи! Обичам си го този мой стар будилник и затова всяка вечер се занимавам да го навивам.
Ставам още неизлязла от последния сън. Сънувам някакви небивалици - мен друго не ме бива да сънувам. Веднага забравям какво съм сънувала, но и без да помня, ми е някак ...
Часовникът звъни... не, по-скоро дрънчи! Обичам си го този мой стар будилник и затова всяка вечер се занимавам да го навивам.
Ставам още неизлязла от последния сън. Сънувам някакви небивалици - мен друго не ме бива да сънувам. Веднага забравям какво съм сънувала, но и без да помня, ми е някак ...
1098
8
Тя винаги сяда другаде. Не при всички. А когато е с мъжа си, имам чувството, че сяда съвсем на майната си.
Той и мъжът й не й е мъж, а гадже, но тя го нарича мъж. Просто мъж - с глава, ръце и други мъжки работи. Най-вече го възприема като "други мъжки работи". Сигурно разграничава мъжете по размера ...
Той и мъжът й не й е мъж, а гадже, но тя го нарича мъж. Просто мъж - с глава, ръце и други мъжки работи. Най-вече го възприема като "други мъжки работи". Сигурно разграничава мъжете по размера ...
1613
22
В Ъ Г Л Е Н
> Замислено доближавам цигарата до устните си. Тялото й е гладко, вдишвам дълбоко и димът прониква в дробовете ми. Усещам как главата ми се замайва. Като в лек транс съм.
>
> Часовникът на стената необратимо отброява изтичащите секунди живот, а аз седя, потънала в ужасното сумрачно мълча ...
> Замислено доближавам цигарата до устните си. Тялото й е гладко, вдишвам дълбоко и димът прониква в дробовете ми. Усещам как главата ми се замайва. Като в лек транс съм.
>
> Часовникът на стената необратимо отброява изтичащите секунди живот, а аз седя, потънала в ужасното сумрачно мълча ...
1400
5
Прибирам се аз вторник вечер вкъщи и не мога да си сваля сакото. Бре, да му се не види, то бива да работи човек, но чак да се срасне с костюма, то си е жив фанатизъм. Дърпам го това сако, опъвам го и накрая - „ряс!" - ама отгоре до долу, ви казвам - цепка като слънце! Какво ти слънце, петст'ин лева ...
1742
20
За малко да се оженя, заради един нищо и никакъв си ботуш. Незнам дали ще ми повярвате, но имам паранормални способности. Поне имах навремето, докато ми беше интересно да узная бъдещето си. Сега не. Каквото станало-станало, а каквото ще става - да става! Но тогава - не пропусках да обръщам чашката о ...
2244
15
Най-красивия момент в живота ми бе ти. Миг, който обзе сърцето ми, завладя мислите ми и преобърна всичко в мен. Исках да те съзирам всеки ден до мен. Да целувам най-желаната мечта, да разбера какво е това "рая на любовта". Да изпълваш дните ми, да завладееш мечтите ми. Желая единствено теб и щастиет ...
1525
1
Посвещавам на всички онези, различни в усещанията си, хора. Нека не забравяме, че те също обичат и са част от обществото ни. Нека бъдем толерантни!
Не се харесвам. Цял живот съм все така. Усещам с цялото си съзнание, че не съм аз. Тялото ми и моето „Аз” са съвсем различни неща.
Още от малка все глед ...
Не се харесвам. Цял живот съм все така. Усещам с цялото си съзнание, че не съм аз. Тялото ми и моето „Аз” са съвсем различни неща.
Още от малка все глед ...
2360
43
МЪЖЪТ И ЖЕНАТА ИНТИМНО
Имало едно време... едни времена на мрак и безпросветност. Най-вече на полова. Моя милост, поколението на шестдесетте години го отнесе много „яко", както казват днешните. Родителите ми, да са живи и здрави, дума не обелваха на тема "Що е полова култура, и има ли почва сред тий ...
Имало едно време... едни времена на мрак и безпросветност. Най-вече на полова. Моя милост, поколението на шестдесетте години го отнесе много „яко", както казват днешните. Родителите ми, да са живи и здрави, дума не обелваха на тема "Що е полова култура, и има ли почва сред тий ...
4725
16
Бавно влачеха краката си от Мерсин. И двамата бяха уморени и с наведени глави - семейството на Сибел с крясъци изгони Шахар от дома им. Баща й никога нямаше да даде дъщеря си на един евреин. Биха я - и баща й и брат й я биха за това, че бе дръзнала да го доведе в дома им и да моли за тяхната благосл ...
1544
8
Глава четвърта - Сенки в гората
Тази нощ беше тъмна и студена. Облаците бяха скрили луната и звездите. Дърветата изглеждаха навъсени. Не се чуваха птици. Единствените звуци идваха от тримата пътешественици, които ходеха по прашния път. Техните стъпки отекваха тежко в притихналата гора. Това място бе ...
Тази нощ беше тъмна и студена. Облаците бяха скрили луната и звездите. Дърветата изглеждаха навъсени. Не се чуваха птици. Единствените звуци идваха от тримата пътешественици, които ходеха по прашния път. Техните стъпки отекваха тежко в притихналата гора. Това място бе ...
1238
6
Обичам те! Нима нямам право на това? Фактът, че за теб не знача нищо, не определя моите чувства към теб. На сърцето ми не можеш да заповядяш. То бие единствено за теб, дори да не те интересува. Животът ми без теб е агония. Мъртва тишина, а в нея отекват твоите стъпки. Тогава, когато ти реши, че може ...
1310
1
Водеха го към бесилото.
Усещането беше едно от най-странните, които някога беше изпитвал - знаеше, че ще умре, а не чувстваше нищо. Предната вечер, когато разбра, че е осъден, беше плакал цяла нощ - нямаше да може вече да вижда всички онези до болка познати и банални страни на всекидневния живот, да ...
Усещането беше едно от най-странните, които някога беше изпитвал - знаеше, че ще умре, а не чувстваше нищо. Предната вечер, когато разбра, че е осъден, беше плакал цяла нощ - нямаше да може вече да вижда всички онези до болка познати и банални страни на всекидневния живот, да ...
1300
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
