40 834 резултата
***
Тук е страхотно. Все пак е море, няма как да не е страхотно! Чувствам се свободна да мисля и правя неща, които не са ми минавали през ума. Вчера ми хрумна да търся по плажа камъче във формата на сърце - нали ме знаеш каква съм романтичка. И всъщност открих едно, което приличаше на такова. Много се з ...
  847 
ВЪПРОС
Срещнахме се във водовъртежа на времето.
В ритъма на музиката се оплетохме.
Думите - казани, недоизказани ни пареха.
Докосвахме се с много страх и страст. ...
  788 
Това съм го писал доста отдавна и е на много ниско ниво, но все пак реших да го споделя с вас. :D
Арената на мъртъвците
Нека се пренесем в пристанищният град Хродонтаулн. Това е най-големият и най-богатият град в южен Дерият. На неговите пристани всекидневно доплават десетки кораби от цяла Натрия. К ...
  2027 
Студено е. Навън вали сняг и в блестящата си феерия снежинките описват най-красивия си полет - първия и последния.
Тя стой на леглото, сама, загледана в зимния пейзаж. Снежинките падат от небето, а ледени сълзи обливат лицето й. Сама е отново и отново... Него го няма, излезе от живота й. Боли я, не ...
  1779 
Войната на снежинките
Всемогъща армия от ледени звезди, с вледеняваща боня и топяща човешките сърца прелест. Всеки ги познава, на всяко рамо кацали са те като малък всеки ронил е сълзи от радост, че те настъпват пак в атака и ще може да използва тях като оръжие във своите игри. Няма човек, който да ...
  895 
Умърлушено момче седи. Може би мисли, а може би отвътре нещо го гори.
- Хей, момче, събуди се, усмихни се.
- Кой си ти, по дяволите?
- Известен съм, познаваш ме.
- Аз не те познавам защо говориш с мен, какво искаш? ...
  879 
Здравей. Аз съм хлапето Никой, което иска да стане хлапето Някой. Понякога съм тук, но обикновено съм другаде. Където и да съм, обаче, винаги е тъмно. И аз вървя напред, надявайки се да ми стане по-светло. А може би просто трябва да се върна назад, за да намеря светлина... Понякога казвам много умни ...
  881 
***
В парка беше пусто. Макар, че беше следобед, до него не достигаха никакви звуци. Дърветата сякаш поглъщаха шума от преминаващите по близката коли. Дъждът капеше нежно по пожълтелите листа. Навсякъде цареше хармония.
- Пълна идилия! - прошепна тихо Анна.
Наближаваше вечерта. Тук-там тъмнината вече се ...
  1028 
Вълчи огън. Като дихание на миди. Като потрес. Като свян.
Издишано-горчиво ще зачакам. Мечтае ми се... Искам да настръхвам... от глад за пътища, за нелогичности. Обременена съм от тежестта на позите. От сблъсъка с поредния им псевдо-храм.
Тази вечер ще танцуваме ли? Нека завалят игли. Копнея те. Ще ...
  1711 
Продължение на:
"Лека нощ, моя мила..."- нежният глас на Тони още звучеше в ушите ми на следващата сутрин, когато се приготвях за път. Бяхме се уговорили да се срещнем отново, в съседен на моя град. Вече не търсехме предтекста да пишем стихове заедно - бяхме написали всичко онова, което ни вълнуваше ...
  1952 
Абсурдно
Положението беше абсурдно! Вчера се разделиха, а сега бе принудена да кара час с него. Душата и се разкъсваше. Не можеше да се концентрира цял ден,в главата и бе само краят на разговора им.
- Нима вече не ме обичаш!?!
- Обичам те!
- Тогава защо ми причиняваш това? ...
  996 
Болката
Болката е тази, която най-силно докосва душата ни.
Тя ни свързва със същността ни...
Кой ражда болката?
Може би истината... реалността... ...
  957 
ЗЕЛЕНОТО НОСИ КЪСМЕТ
(чернова)
Пеньо Николов бързаше към букмейкърският пункт за да заложи последните си пари на футболни мачове. Футболът и залаганията бяха неговата страст. Скоро телевизорът му изгоря и сега непрекъснато му се налагаше да обикаля букмейкърските пунктове за да зяпа поредната футбол ...
  947 
>
> ВАЛЕНТИНКА ЗА ТАМБУРАТА
>
>
> ...
  1403 
Четвъртъкът, в който всичко започна, Майкъл се прибираше в необикновено добро настроение. Не усещаше стъпките си, носеше се като че по въздуха, както преди години, в плен на ученическа любов.
А нима сега бе различно?
Замисли се и установи, че отчасти беше, отчасти - не. Твърде много неща се бяха про ...
  1128 
Беше лятна бурна нощ като онези през Август. Клоните се огъваха с всичка сила, а вятърът надаваше вой. Силни гръмотевици раздираха небето... сякаш предвещаваха, че нещо ще се случи..
В болницата в малкото градче беше настанено младо, около двадесет и пет годишно момиче. Славеше се с красотата си - с ...
  994 
Преди да дойде краят
Остра болка прониза гърдите на баба Пенка. Този път беше по-силна и като че ли дойде по-бързо от предишните. Старата жена започна да диша бавно и тежко. Сега вече нямаше сила дори да се уплаши, както е редно, при все, че ясно почувства онази отпадналост, присъща само на човека, ...
  902 
Напоследък съм луднала по Фън Шуй. Подлудила съм и майка, добре, че ме слуша милата, а не вземе да ме набие едно хубаво. Преди години, когато си купихме апартамента всичко ми блестеше и беше подредено и нагласено. Дрехите ми бяха всяка една сгъната и сложена в плик. Майка имаше ключ от нас и водеше ...
  2341  25 
Целувка по клепачите. И жадно протегната към мен ръка. Разперени крила. Летяща душа. Жадуване. Жажда. Пръсти в пръстите. Устни в устните. И две усмихнати кафеви очи. Галят ме от разстояние. Пият ме от разстояние.
Вдишвам коси - с мирис на борови игли. Сянка в сянката. И лилави минзухари пръснати по ...
  1148 
Феликс
Градът заспиваше бавно. Една след друга казанлъшките улици опустяваха в този късен час. Те биваха последвани от изгасването на електрическите крушки в хорските жилища, но една представителка на този вид електрически уреди не следваше общия пример. В стаята, която тя осветяваше, едно момче на ...
  1436 
Подреди ме.
Подреди мен и мислите, които като боси призраци в метрото ме преследват, не ми дават нито да спя, нито да не спя, моите разбъркани мисли, боси призраци с пари в джобовете, но предпочитат да ходят без обувки... по-икономично било.
Вземи всички тези думи, тук, на този лист и ги подреди, мо ...
  1024 
Здравей, мили Дядо Коледа! Извинявай, че като дете не ти писах! Все не намирах време. Все нещо ми пречеше. Но тази година е различно. Много по-различно. Тази година беше наложително да ти пиша. Трябваше! Понеже подаръкът, който ще поискам, ми е много скъп. Досега не се бях обръщала към теб за помощ, ...
  1948  10 
Този разказ е вдъхновен от една истинска случка на пл. "Св. Александър Невски" в София. Публикуван в сборника с разкази "Из дълбините на сърцето" през 2006 г.
СНЕЖНО ИЗБАВЛЕНИЕ
Едри пухкави снежинки затрупваха площада. Клоните на дърветата пропукваха под тежестта на снега. Всичко беше побеляло… също ...
  2001 
Живея на най-горния етаж. Да си го кажем направо - на тавана. Иначе се явява мансарда, или нещо от рода, но както казва една приятелка, цялото е колкото една баня. Звезди си нямам, не за друго, просто в София не се стъмва.
За сметка на това, имам една комшийка, която или не може да спи на тъмно, или ...
  2141  13 
Александра застана на ръба на скалата. Пред погледът й се разкриваше страхотна природа. Погледна надолу. Там някъде беше дъното, което я очакваше. Вдигна главата си и погледна отново напред. Не й се разделяше с цялата тази красота. Но нямаше избор. Отдръпна се назад няколко крачки. Засили се и скочи ...
  1494  31 
Стрелки на часовник. И навъсено небе. А помня лятото - портокалови дървета и зими - запотени стъкла. Искам да... искам да издишам болката. Пръстени. Пръстени в локва, смаляващи се, затягащи се, притискат ме. Искам да ме сграбчат цялата.
Ден - година. Две. Сивотата в гардероба ми ме плаши. Плашат ме ...
  10163 
Искам да благодаря на всички, които сте гласували за моите произведения, за всички хубави коментари, които получих. Да благодаря на създателите на сайта, на тези, които направиха възможно публикуването на работите ми.
Може отстрани да изглежда много изтъркано, банално, тривиално, куртоазно, но поняк ...
  968 
Разказът ми е написан по действителен случай в 1989 г. Може би няма да може да бъде разбран от много хора, които не са се сблъскали с фалшивия морал от това време, защото за щастие днес много жени отглеждат децата си сами и не са обект на присмех и обиди.
Запознах се с нея съвсем случайно.
Един тъже ...
  4083  17 
Тъкмо бях доволна от живота си. Бях основател и лидер на "всички лиги", какви лиги ли? Ами, изпитът за членство в едната се държеше върху умения, които се демонстрираха върху голяма краставица и два домата. За другите "лиги" се сетете сами. Тези умения, съчетани с доста голяма и чаровна доза "личнос ...
  1236 
Обява
Уплътнявам мисли всякакви.
  1425  11 
Това е първият разказ в книгата ми "Из дълбините на сърцето", публикувана през 2006 г.
ИЗВОРЪТ НА НАДЕЖДАТА
Слънцето бавно залязваше зад хоризонта. Селцето, което се намираше в подножието на планината, се огласяше от прибиращите се от полето уморени селяни. И този ден беше към края си. Горе в планин ...
  1375 
Аз съм емоция. Огромна емоция.
Експлозия съм. Нямам почивка. Нямам начало, нито край. Нито среда имам.
Не съм жена. Не съм мъж. Аз съм емоция без род.
Чувствам. Аз съм локва, аз съм дъжд. Дишам.
Затварям очи. Дишам още повече. Не се нуждая от смисъл. Не обичам смислите. ...
  1185 
Есента, когато работата на полето подвиеше опашка и вятърът подгонеше трънаци и сухи листа по калните улички, силната половина на селцето видимо живваше и ставаше по-разговорлива и весела.
Обикновено седмица след Димитровден идваше ред на мъжкия празник - дегустиране на виното от новата реколта. Пра ...
  1690  14 
С копнеж поглеждам към лампата... как искам да я прегърна, да я целуна. Но защо всеки път, когато се приближа, тя ме ранява все по-силно и по-силно?! Страх ме е да се доближа. Предишните пъти се повтаряше все едно и също нещо. Аз се приближавам, готова да й дам всичко от себе си, а само след миг се ...
  1546 
I част
Пътуването
Таксито се носеше по разбитите улици и профучаваше с грохот покрай безмълвните, голи дървета... странно извисяващи се само от едната страна на тъмния път. Приведените им клони приличаха на кокалестите ръце на някоя вещица… протегнати към летящата кола, сякаш искаха да я хванат и да ...
  1267 
Никой вече не идваше да посети този старец. Беше забравен от всички. Никой не можеше да стои при него. Мислеха го за луд. И в най-студената зима, и в най-горещото лято на него му беше студено. Пускаше парното, печката. Но продължаваше да му е студено. Завиваше се с дебели юргани. Но още му беше студ ...
  1205 
... Беше толкова красиво с теб, летях в небесата. Ти беше моят принц, а аз твоята принцеса. Обичахме се така силно и повтаряхме пред всички, че никоя сила на този свят не би могла да ни раздели. Спомни ли си? За тези думи? За клетвите? За сълзите? Аз си спомних... Но какво да си спомням? След като а ...
  2361 
АКО УМРА, ПРЕДИ ДА СЕ СЪБУДЯ
- Боли ли те?
- Не.
- Какво те боли?
- Нали ти казах, че не ме боли? ...
  2700 
Когато майка й се разболя, Мария беше седемгодишна. Не разбираше какво точно стана в онзи ден, когато дойде линейката и отведоха мама в болницата, но когато замръкна в чужда къща, се изплаши не на шега. Чувстваше се като животинче, което насила са отделили от майката и в сънищата си виждаше само тяс ...
  10989 
ЛАТЕРНАТА
Не го помня. Тя винаги го рисуваше, говореше за него, размахваше с ръчички оживено, когато станеше дума за балерини и принцеси. А дори не знаех как да й обясня, че те не живеят в морето...
Ще трябва да призная, че малко ме е страх. Очаквах къщата да върне спомени; нещо повече - точно затов ...
  1429 
Предложения
: ??:??