14 694 резултата
Борис седеше на хълма с платно и четка в ръка. Летният южен вятър си играеше с къдравата му тъмна коса. Очите му блестяха. В тях гореше един пламък, който никога не му даваше мира, но и никога нямаше да угаси…
В далечината се чуваха птици. Мелодичната им песен се носеше из полетата наоколо. Караха г ...
  589 
- Бабо, аз защо нямам майка?!...
Колкото и да се беше подготвяла за този въпрос през изминалите години, той свари баба Кина неподготвена. Старата жена се хвана за кръста, прехапа устни и едва удържа сълзите си. Кръстът ѝ беше слабото място, не сърцето. То, пустото, отдавна беше се вкаменило. Не бяха ...
  1316 
Като влязоха в антрето, Катето бързо събу обувките, захвърли якето на шкафа и се втурна в хола. Майка ѝ се събу, закачи дрехите на закачалката и с торбите влезе в кухнята да ги разтоварва.
След малко Катето дойде, облегна се на касата на вратата, загледа се в майка си как мие нещо на чешмата и със с ...
  807  12 
Purgatorium, Част пета
Тъмнина. Очите му отказваха да се отворят. Дали не бе прекалил с освежителните питиета снощи? Спомените му от вечерта бяха приятни, но установи, че последното, което си спомня е деколтето на пияната третокурсничка и ферментата, който се стича между двете полукълба на пищната ѝ ...
  658 
Навън валеше проливен майски дъжд, пътищата бяха мокри и хлъзгави, нямаше почти никой, който да кара по магистралата, освен една малка синя кола от която се чуваше смях и музика. В колата се намираше семейството на Саманта, току-що навършила 18 години с ясно заявени представи за бъдещето си. Предста ...
  1358 
Камионът, който ни чакаше бе марка “МАК”. Целият бе изписан с индианци, на които лицата грееха от цветовете на войната. Бяха застинали в битка и ловни фрески, а шофьорът като ни видя, че го зяпаме с отворена уста, поясни, че макар и американски, бил закупен от Германия. Бяхме двама при положение, че ...
  1170 
Събудих се сутринта, погледнах се в огледалото и изкрещях. Бях светло зелен. Обадих се на шефа, че съм болен и отидох при личния си лекар. Лекарят избяга от кабинета, а също така и всички чакащи пациенти, се разпръснаха на мига. Какво им става?! Зелен съм, не е жълтеница! На всичкото отгоре, двама ю ...
  935 
И пак се сливат търсещи сияния
Изтръгна ме от себе си, но... Ах, духа ти! Пак идва. Неспокоен. И като раздиплена дантела. Обгръща ме. И стене. В страха ти от докосващи ме чужди пръсти.
Канелена притихва вечерта. И с аромата на горящи свещи. Опива ме. Безплътна сила. Витаят ласкави сияния. По мен. Пе ...
  634  21 
А ще ухае ли на портокалов цвят
Без теб... О, нежност моя! Не ще се притискам към силното ти тяло, за да изпиваш тревогата ми с устните си ненапили се. И когато поискам да докосна очите ти в мрака, през най-дългата нощ от живота ми, в която няма да те открия до себе си, ще изпитам непоносима горчиви ...
  610 
Затича се Кина граовката към горната махала на село Дълбок вир, беше чула някаква новина и бързаше да я каже на своята най-добра приятелка, Неделя, с която се знаеха от младини. И двете бяха овдовели, а това ги сближи още повече.
Кина беше приказлива и общителна, дори повече отколкото би трябвало, н ...
  651  13 
Сметището на София се намираше в Богров. Боклукчийски коли още от пет сутринта отбиваха от магистралата. По черния път към него пъплеха през целия ден, докато не се изредяха всички общини. Лятото бе от най-горещите и процеси на гниене от години изпълваха въздуха, като смрадта понякога се рееше на въ ...
  1460 
Когато бях малък, на Бакойците живееше една баба Бона. Беше прочута най вече със своята свидливост.
През зимата, баба Бона режеше парцали, после ги пресукваше, намотаваше ги на гранчета с помощта на мотовилка и ги занасяше да ги боядисат в ярки цветове.
През лятото сглобяваше стан, запретваше ръкави ...
  609 
В косите с венец трънен
Ще свеждаш очи. От погледа ми. Невидимо разнищен. До голо. И с най-тайните кътчета на душата си ще чувстваш тялото си зависимо от моето.
Като едва докосващи те пухчета ще преминава по теб мисълта ми. Оставяйки те в мъгла. Лек. И дъха ти само ще напомня, че си жив. Ще викаш в ...
  1179 
Purgatorium, Част четвърта
„Низовете от последователни реалности се движат в низходящ ред. Възходящият е податлив само на Аеол. Единствено нему е присъща обратната последователност. Липсата на логическа взаимовръзка в авторитарното движение от горе надолу обуславя единството и ненарушимостта на Аеол ...
  678 
- Виж, наречи ме циник, ако желаеш, но просто за мен не съществува такова нещо като любов… - започна да обяснява с тих глас Калин. - Всичко е една пълна измислица, създадена от отчаянието на хората. Най-жалкото е, че почти всички те цял живот се стремят да открият “любовта”, срещат някого и може би ...
  586 
Так, так, так...отекваха в тишината и спусналия се здрач, стъпките на Свидна.
Бързаше!
Вървеше в ритъм с мислите си, въпреки че те летяха винаги пред нея. Трябваше да довърши писмената си работа в Университета, но акордите и мелодията на тангото, топлите ръце, обаянието и увереността на Тодор в този ...
  808  12 
Знаете ли какво е да имаш две деца? Повечето сигурно знаят. Да де, ама ако едното е болно, много болно и се нуждае от спешна операция в чужбина? Дано и да не разбирате! Още повече, когато тази операция струва пари, много пари. А вие сте средно статистическо семейство, с прилични, но в никакъв случай ...
  975 
И заблестяха сапфирени въздишки
Тъгувал си... И няколко въздишки от странна нощ, в която си ме искал. Отронил си. До болка влюбен аромат на мента. Над мен. Неотпил ранна роса все още. В невъзможен тюркоаз сред мрака.
Не знаех... За тях. Нито за силата на скритите ти страсти. Тъмни. Как хиляди пъти с ...
  708  14 
С капчици кръв в стъпките ми
От сърцето си откъснах ги. Изстрадани. Дантелено почувствах. Нежността им. И силата. Потреперващо и копнеейки те. С крайчеца на пръстите си. Свилено погалих ги. Изшептях чистотата им. И пречистващо поплаках. За нас.
И по вятъра изпратих ги. Любовен прашец. Думи. И затича ...
  684 
-Аз ще изкарам колата, а ти се нагласи!
-Добре, обличам се и идвам!
Веселина погледна през прозореца и изпрати с поглед своя спътник в живота Павел. Във всяка негова стъпка, тя виждаше страница по страница книгата на спомените, която я топлеше всеки път, когато я отваряше. И двамата бяха пенсионери. ...
  773 
Да не беше заставал на пътя ми
И ме видя... Мен - Едемско цвете, разтворило цвят приканващо. Полюшващо се. Разкриващо прелести. В омая. Атлазени ласки. И развихрило се копнение в теб. И омагьосах те. Всеобръщащо и кармично с погледа си. И с миглите си погалих те. И белязах те. Опасен мед. Разля се. ...
  654  10 
11.
Цяла седмица Мастията и Сакатият се радваха един на друг. Къде ли не ходиха и си играха до насита, но все пак им харесваше най-много да го правят във водата, нагазили до колене. От време на време се сещаха за Него и го наглеждаха да не се е събудил. Дори всеки ден му оставяха някакъв прясно улов ...
  759 
Дъждът вали на ситни капки. Не е дъжд, душ е.
– Нали? – попита момичето.
Младежът не отговори.
– Не виждаш ли? – повтори тя, докато свиваше чадъра си. – Няма нужда да се пазим. Като душ е. Само малко ще ни намокри. Какво толкова?
Намираха се пред Съдебната палата. ...
  775  11 
Помня ,че беше лято. Помня ,че още бях тинейджър и все още се чувствам такава. Помня това лято което преобърна възгледите ми за любовта на 360 градуса. Не това не е поредната скпучна и банална история за любовта , това е нещо много повече. Срещнах Я в горещото юлско лято през 2003г. Тогава още не бя ...
  428 
Пещерата
Детството на Вероника беше хубаво, обикаляше махалата надлъж и нашир със своите приятели и нищо не я интересуваше. Нямаше телефони, а родителите й бяха вечно на работа. Като се прибереше от училище, хвърляше раницата и излизаше навън. Те обичаха да се разхождат с колелетата и много често хо ...
  885 
Все още сме на „булчинска вълна“. Днес е понеделник и вероятно някое от децата в детската градина в неделния ден е било на сватба. Неговите разкази така са впечатлили Ася, че тя въодушевено ми обявява как тази вечер ще се омъжи за Ники:
- Като се приберем вкъщи, ще поканим Ники, Стефчо и малкия Тошк ...
  980 
Жилището ни е близо до автобусна спирка за Банкя и в събота, или в неделя за петнадесет минути сме там на разходка. Веднъж виждаме пред нас семейство с около пет-шест годишно момиченце, което едва не се препъва в дългата си рокля. Личи, че е преправена булчинска или абитуриентска дреха - талията е н ...
  866 
Пиех си кафето машинално, а съзнанието ми още спеше. Зяпах разсеяно силуета на планината и се опитвах да си спомня какво сънувах тази нощ. Имах някакво смътно усещане за нещо важно, но не бях сигурна, а мъглата на съзнанието ми отказваше да се вдигне, подобно на тази, която обвиваше върховете отсрещ ...
  707 
Част 6
Бриана тъкмо беше влязла в раздел тридесет и четири, когато дочу ехото на гръм някъде в катакомбите и се спря.
– Какво пък е това? – промърмори тя през стиснати зъби, оставяйки картата на Дотрофски на произволна полица за втори път за един ден. Слезе по стълбите до приземното ниво за рекордно ...
  1052 
Вагонът се поклащаше равномерно, като лодка, поела на разходка из току що пробудило се от съня море – с лениво протягащи се към брега вълни, едва-едва докосващи го и пак се връщаха, че дано още малко посънуват морските си сънища.
Лениво се носеше влака, но и стържеше сърдито, че бяха стари, много ст ...
  897 
В гората си имаше правила и старият змей Горянин държеше да се спазват. Той управляваше с тежка ръка и без милост за никой. Наказваше със смърт всяко горско създание, което дръзне да влезе в контакт със смъртен. Затова се разказваха толкова зловещи легенди за самодиви, таласъми и змейове. След като ...
  1525 
Не е ли страхотно, че те срещнах, точно когато животът ми бе преобърнат с краката нагоре? Когато ураган от емоции ме бе връхлетял заради поредното ми разочарование от разбитото ми и смачкано сърце и помел всичко по пътя си… Защото те не се научиха да го обичат както трябва, те не се научиха да го це ...
  1758 
Госпожата каза - 2
Започна да се смрачава и площадката започна да оредява. Майките прибираха децата, на пейките седяха няколко мъже, пийваха бира и водеха вечните си спорове в областта на спорта, а на полянката до дърветата двама ритаха топка с момчетата си.
- Силве, татко ти няма ли го?
Силвето стр ...
  934  12 
Дали в тази пловдивска привечер сам Господ не бе слязъл сред пътниците на автогара Юг, за да попътува и той за някъде , или просто бе дошъл да понагледа избраниците си калесани с неговия нишан. Не се знае , но явно бе някъде наблизо...
Жената - почти старица, беше преминала отдавна възрастта след пр ...
  1289 
Сборището на мастиите
I.
Животни
1.
Жалко, че кучетата не могат да избират стопаните си, защото Той никога нямаше да избере да се роди на това място. Първите спомени от съзнателния му живот бяха как гледа през оградата една красива кучка на свобода.Завиждаше ѝ. За разлика от нея, той беше здраво вър ...
  776 
Беше средата на ноември и рано се смрачаваше. Вървях по тихата уличка недалече от Софийския университет с ръце в джобовете на бежовото ми яке и се чудех каква ли изненада ще ми донесе следващия ден. Утре изтичаше срочният ми дговор с индийската фирма за компютърни игри – дали щяха да го продължат и ...
  1376 
*не много черен хумор*
Свети Валентин, цветя, рози, сърчица, малкото сладко крилато създание Купидон тъкмо беше изпърхало от скривалището си някъде около Ватикана и тръгнало да стреля влюбени. Мислейки си за любов и за хубави неща, несъзнателно се озова в една гъста гора на една широка планина. Няма ...
  782 
ЕСЕН
Когато започнаха да падат зъбите му, Драгомир реши, че това са дължи на лошото време. За неговите зъби почти всяко време през последнитет тридесет години беше лошо. Но все пак наистина повечето изпопадаха през последните шест.
– Шест години, представяш ли си? – вайкаше се и търсеше обяснение от ...
  956  16 
Казвам се Джо. Е, не се казвам така, но така ме наричайте, защото е кратко и лесно. Участието ви тук е съвсем доброволно, винаги можете да напуснете. Таксата е сто лева за година. Ако напуснете по-рано, сумата остава в клуба.
Няма смисъл да се ядосвате. И без това сте прецакани.
Ще подпишете договор ...
  1965  36 
Пет.
Пет години откакто взе решение, че винаги ще е част от нейния живот. Радваше се, че може да го изпълни. Просто не очакваше да е буквално. Разбира се, бе привлечен от нея още в първия миг, в който я видя. Жена, наслаждаваща се на всеобщо възхищение, без да парадира с него. Очарованието, което из ...
  978 
Предложения
: ??:??