40 847 резултата
Събудих се мокър. Както всяка сутрин всъщност.
Слънцето вече ме гали с лъчите и ще попие и последната капка влага от мен. После ще стане горещо... дори повече от вчера. Но аз обичам слънцето. То ми дава живот. И сила...
Но аз всъщност съм слаб. Чувствам се мръсен, жалък, стъпкан... Отрепка, върху ко ...
  1152 
на моята приятелка Р.
Напоследък Рада определено скучаеше... Животът и така беше потънал в утъпкания коловоз - работа-къщи... въртеше се в омагьосания кръг на делничните неща и... нищо друго... Може би животът трябва да бъде такъв - мислеше си тя... но не, този отговор не я устройваше... Усещаше от ...
  1119 
А как искам да бъда звездица...
Тази вечер отидох на любимото си място, най-възвишеното, най-скъпото, най-свидното за мен. Винаги отивам там, когато съм объркана, подтисната или просто търся малко утеха в самотата, в тишината, в цялата хармония, която витаеше из въздуха, но когато бях сред другите - ...
  961 
Стоя отново, потънала в мислите си. А мислите ми се реят някъде... някъде, където не съм била досега, но много искам да отида. Място, където щастието и тъгата вървят ръка за ръка. Помагат си в името на нещо велико. Нещо, което всеки мечтае да срещне, всеки мечтае да изпита. В името на любовта. Тази ...
  1823 
Филип Борисов излизаше в междучасие. Току-що бе приключил един тежък час - тест по физика и се чувстваше изцеден до капка. Толкова изцеден, че дори не си спомняше за какво се отнася теста, а нямаше и желание. Беше учил като луд и всичко бе свършило - само това имаше значение. Филип беше момче, висок ...
  2266 
Каква според вас е вероятността да хванеш едно и също такси през интервал от няколко месеца, на едно и също място, без предварителни уговорки? 5 процента? 10? 50? На мен ми се случи на 100 процента... и сега ще ви разкажа как...
Всичко това стана по времето, когато още не бяха навлезли мобилните тел ...
  1319  10 
Какво беше ти за мен?
Копнеж, мечта, болка, изпитание, химера, изкушение, любов, омраза, видение?
Появи се в живота ми, плъзна се по повърхността му и изчезна в дълбините. Причини ми болка и си тръгна толкова внезапно, колкото внезапно се и появи. Със себе си носеше само безумно сините си очи и очар ...
  2505 
Ако искате вярвайте, това е една импровизация, с която СИ ВЗЕХ ИЗПИТА при един от НАЙ-ВЗИСКАТЕЛНИТЕ ПРОФЕСОРИ... при това ГО ДОПИСВАХ под носа му... от което той ИЗОБЩО НЕ БЕШЕ... ОЧАРОВАН... защото беше СЪВСЕМ РОШАВО, не че по-късно съм имала време да го ДОСРЕША... Тук ще ви разкажа САМО ЗА ЕДИНИЯ ...
  1452 
Ей, човек! Човек ли си още?...
Какво ти стана? И защо стана? Защо се затри сам в себе си? Ей, че си... Самолюбието е лошо, раздалечава те от хората... Спомни си Нарцис.
Не се сърдя вече, преживях го. Тоест, сърдя се още, но се усмихвам като си спомня какво стана. Защо продължаваш да ме търсиш, прест ...
  1138 
Тъмно
Като се замисля, нещо сякаш открай време се бе опитвало упорито и напразно да ме предпази от онова, което се случи или поне да го отклони и забави. Наречете го предчувствие. Наречете го интуиция. Всъщност е страх - интуиция имат само чувствителните и страхливите - другите не се нуждаят от това ...
  1287 
Беше началото на ноември - мрачно, студено... все още не беше завалял сняг, но студът беше толкова жесток, че телата замръзваха след няколко минути навън... Бяха отседнали в ловна хижа във гората - беше красиво... хижата беше от тоталитарно време - всяка стая носеше името на дърво, а вътре бяха обза ...
  3885  16 
“I'm gonna make you, shake you, take you
I'm gonna be the one who breaks you…”
Metallica
2178година, Храмът сред Дървесата –
Мемохан Рис беше толкова стар, че костта му се стриваше, а плътта му бе по-свършена от есенно листо. Само безтрепетният дух, който тлееше в гърдите му, не допускаше идването н ...
  764 
- Какво правиш?
- Пиша.
- Какво?
- Нещо.
- На кого? ...
  2863 
(По действителен случай)
Едно семейство имало една красива дъщеря около 14-15 години, на име Ема. Нейните родители имали един стар приятел на годините на бащата, на име Ник. Те се познавали откакто дъщеря им била още в детската градина, както се казва, Ема е израснала пред очите на Ник. Всички заедн ...
  1494 
Дълбоко в поляните, във всяка от тях се крият малки априлчета. Дойде ли месецът пролетен, всички излизат навън, но не всеки ги вижда. Загадъчно ниски, умихнати, рошаво сънени. Те са добрите деца на съдбите ни. Понякога обаче априлчето е тъжно, а когато това се случи, всички други априлчета са до нег ...
  1042 
Когато слънцето се подаде иззад хълмовете, сред тишината на околността се чу конски тропот. Копитата на коня връхлитаха като чукове твърдата земя и плашеха уморените нощни свирци - щурците. Вятърът нежно погали спящите листа на акациите, защото искаше пръв да им покаже красивото създание, дръзнало д ...
  994 
Вървях през нощните улици... гола... само по душа... Стигнах до дома ти, вмъкнах се тихо и отворих вратата на спалнята ти... Светлината от уличните лампи и преминаващите коли, процеждаща се през прозорците, осветяваше телата ви... твоето и нейното... Наблюдавах ви... уморен от дневната жега, ти се б ...
  2186 
Един от първите ми разкази, година по-късно започнах да чета Емилиян Станев. Който го е чел ще разбере какво съм си помислила.
Сърната
"Някой сигурен ли е дали една сърна не може да мисли..."
Веско
Стадото на двуногите е разположено в другия край на гората. Те не са по-голеуми от нас, но са страшни ...
  1499 
Смешна история с гирички
Често, когато семейството ми се събере около масата, се разказват весели истории. Ту от детството на баба и дядо, ту от това на мама и тати. Не е лесно да си ги представя като деца и от това ми става още по-смешно. Сега обаче ще разкажа случка (която често ни разсмива до съл ...
  2858 
Прегърна я. Тя не искаше да я прегръща. Бунтуваше се, плашеше я тази близост, нараняваше я. Маги се опита да се освободи, но безуспешно. Тома нямаше да я пусне. Сърцето й трепереше, стомахът й се бе свил на топка и й се повръщаше от страх. Беше ужасно напрегната, не искаше той да я прегръща. Не иска ...
  1958 
Нежна съм. И тиха съм. И кротка съм. А искам да лудувам. Поемам въздух и усещам сладка миризма на портокалова кора, а как искам да е тази на кожата му. Седя. И тъмно е. Сама съм. Мъждива светлина се промъква през прозореца и осветява бюрото ми. Желая го. Но ме е страх да призная пред себе си собстве ...
  2842  12 
Преди време една моя приятелка ми разказа как шефа и и викал, крещял и, обиждал я, а тя мълчала, дума не продумала. Защо мълчала, защо не се защитила ли? Ами, защото както всички знаем - мълчанието е злато. Е, аз не мисля така. Мълчанието невинаги е злато. Защо да мълчим, когато ни обиждат; защо да ...
  4971 
Кристина и Нели стояха в задънена прашна улица в центъра на града и пушеха, без да разговарят. Беше пуста, тиха и някак си безутешна вечер. Телата им сгушени едно до друго леко трепереха, зъбите им тракаха, а вперените им един в друг стъклени погледи не се разделяха нито за секунда. В последвалия мо ...
  1204 
- Тате, защо оставихме мама сама?
- Защото вече не можем да й помогнем, синко.
- Но можем да я пазим, докато всичко свърши!
- Нямаме време за това. Прекалено опасно е. И безсмислено.
- Но на мен ми е мъчно! ...
  1179 
Под звуците на ужасно бавния блус Жената и Мъжът танцуват...
На Вашето внимание предлагам своето становище относно
В началото - на разстояние един от друг, но все повече и повече притискат телата си...
в момента е собственост на
ТОЙ движи ръцете си по гърба й, вдишва от магическия аромат на косата й... ...
  913 
Нощта настъпваше. Изгарящите лъчи на лятното слънце отстъпваха пред тайнствената лунна светлина, която постепенно завладяваше града. Заедно с това за Стела настъпваше и любимото и време от денонощието. Времето, в което можеше да бъде себе си - без преструвки, без фалшиви усмивки, без притеснения и б ...
  1322 
Лежа на пода. Гледам празно в ниския таван. Захапал съм цигарата, пуша, без да я вадя от устата си. Слушам си DEPEСHE MODE. Не съм тук. Там съм.
Някакви чувства. Не мога да ги опиша с думи, породени са от чистия хаос. Нямат лице. Нямат нищо. Празни са. Кодирани са.
Не ги разбирам. Опитвам се да ги р ...
  964 
Приятелки сме - всичко си споделяме
Когато работех в банката с колежките бяхме приятелки и всичко си споделяхме за децата, за свекървите, за мъжете. Коя по колко пъти, сутрин ли, вечер ли, какво и как. Подробно. Като идваха да ни взимат от работа ние поздравявахме този, който е уважил жена си сутрин ...
  1457  27 
Намерили сте я? - пауза - А, не сте? Благодаря ви все пак.
Нина затвори телефона и погледна съпруга си уморено.
- Седни. - каза той. - Няма къде да иде, все някога ще се появи. Я за пари, я за храна...
- Не е там въпроса. - въздъхна жената. - В какво се превърна това дете, какво стана с нея?...
Той ...
  1287 
Тръпнете в очакване
Утре заминавам за Варна!!! Затова нямам много време, трябва да си оправя багажа, да си купя бански. Миналата година си взех от детския щанд, обаче съм наддала 400 грама, та ще си купя дамски. То отпред съм равна като пързалка, мога и с банските на децата да мина. Ама като си слож ...
  2808  52 
Чували ли сте, че има случаи, когато по време на оргазъм може да загубиш съзнание? И аз бях чувала, но не ми се беше случвало... Може би за много жени това си е ежедневие, но на мен ми се случи с един-единствен (засега) мъж... Ето я и самата история...
Вики се беше завърнала в родния си град преди н ...
  1437 
Един мой приятел казва следното "Нямаш право да казваш "Обичам те" при положение, че си отиваш..."
Не знам какво ме подтикна точно днес ( петък, 13-ти) да пиша за двете най-щастливи и спокойни години от моя живот... и за моя Хабиби... моят арабски принц, който няма да забравя... Може би обществената ...
  8278  10 
Срещнали се Животът и Смъртта на по чаша кафе, за да си поговорят за хората на Земята.
- Как е работата? - попитала Смъртта Живота.
- Ами как да е?! Хора колкото искаш. Малко ядосват, защото знаят само да се оплакват, а да решат проблемите си - нищо не правят. Очакват всичко да им поднасям на поднос ...
  1560 
Обичам тези изумрудени камъчета, маскирани като очи. А устните. Обичам усмивките... и прозявките им. Как ядат. С кожа толкова мека, като чист кашмир. Женската кожа вдъхновява мъжките пръсти към подобна на Магелановата любов към откритията. Женските пъпчета ме подлудяват. Те са нещо повече от тази ча ...
  1404 
Без теб съм самотен като изоставено на магистралата куче!
Имам готови подаръци. Макар че не знам кога е рождения ти ден!
Може да си изкарваме чудесно, пазарувайки и готвейки заедно.
Никога няма да правя умни забележки...
когато застържеш бронята на колата или паркираш неправилно. ...
  1575 
По повод малките неща в живота
От няколко дни съм тъжна. Не, не ме е напуснал любимият, нито съм загубила близък човек, всички в къщи са в цветущо здраве (да чукам на дърво !). Ще ви кажа, понеже ви чувствам като свое семейство, само дано не ми се смеете или не си речете: „Ама, това ли било...". Про ...
  1606 
(мини-приказка, писана на 4 години)
Имало едно време едно момиченце Моника, едно момченце и вятър.
Момченцето обаче се казвало Христос. Може ли така, мамо?
И момченцето се загубило в гората. Там имало едно джудже. Джуджето му казало:
- Защо си дошъл тука, момъко? ...
  1184 
- Вълчане-е! Вълчане-ей!
- Какво ма, мама ти де...! Какво!
- Земи некоя мръвка за вечеря...
Така започваше нощният живот в един от мрачните и отдалечени квартали на Дери. Грубите гърлести гласове на Вълчан и Вълчаница Ментемесарови известяваха трудовото селячество, населяващо тази част на града, че ...
  1232 
Ех, как ме търпиш такава, не знам... Как приемаш всичките ми странности и настроения... всичките ми косури и хубави страни?... За първи път някой успява да се задържи толкова много и близко до мен и то без да се оплаче веднъж...
Ти ме приемаш такава, радваш се на това, което имаш, не ме караш да се ...
  1358 
Тогава Боби беше още малък. Може би първи или втори клас.
Мие си жена ми чиниите съвсем съсредоточено на мивката и си слушаме радиото.
В един момент влиза наш Боби и задъхано обяснява:
- Мамо! Аз като порасна ще имам две деца...
Отначало жена ми не обърна особено внимание, но после й стана интересно ...
  1380 
Предложения
: ??:??