40 830 резултата
Кити стигна до работата, извади ключовете и отключи офиса си... Включи компютъра, започна да преглежда папките със задачи, останали от петък... започна с нежелание, в някакво очакване... Той не идваше и не идваше - нещо необичайно за него, винаги цъфваше на вратата и точно 5 минути след като тя влез ...
  2157  11 
Учителят Сън-нь седеше в удобна поза и съзерцаваше глъбината си; а очите му се спускаха към горещия хоризонт на пладнето. Тънката бреза иззад лявото му рамо се беше привела над него, но така и не го докосваше. Глъч и тропот прогласиха околността и група ученици изкачиха хребета, като наобиколиха в т ...
  890 
Като всеки понеделник и този започна трудно... Свикнала през почивните дни да поспи и полежи, Константина едва чу звъна на алармата. Стана с мъка и още спяща сложи кафе за себе си и мъжа си, замисли се каква закуска да направи на детето преди тръгване, после се увлече в неприятните мисли за предстоя ...
  1338 
Тя стоеше там, сама, в една от тихите празни зали на НАТФИЗ. Застанала до вратата, съзерцаваше червените завеси на прашната сцена и празните, симетрично подредени столове. Очите й направо грееха. Тя виждаше своите изгубени мечти. Виждаше всичко изгубено, което е оставила, сълзите пълнеха очите й, съ ...
  1825 
Мислите на една горда страница
Аз съм бяла. Бяла страница, по която има тънко и правилно начертани редове. Принадлежа на много дневници. Аз съм горда и търпелива, бяла страница.
Ето сега например, едно момиче, което се мисли за люляк, драска по мен всякакви глупости, а аз най-търпеливо стоя в ръцете ...
  716 
Отново седя на терасата на село. И отново с теб сме скарани... Знаеш, че в това селце имам много хубави спомени и теб ревността те разяжда...
Знаеш, че тук си прекарвам убийствено и момчешка е моята компания...
Няма спане, нито почивка и забавленията са на МАХ!
Но и капка вина не изпитвам, че те ост ...
  960 
Живееше някога една девойка. Колко красива, колко приказна бе тя. Косите й бяха светли, светли като житния клас, осветяван от жаркото обедно слънце. Очите и... Ах, какви очи имаше тя. Погледнеше ли я, човек се оглеждаше в дълбоко небесносиньо езеро, което сякаш го поглъщаше. А усмивката й не можеше ...
  936 
Получи ключа от въпросното жилище от една своя клиентка, с която се сприятелиха напоследък.
Запита се как жена като нея, с нормална заплата, го притежаваше - но не я и интересуваше - важното е, че като му се обади, той се съгласи да дойде! Боже! Всичко се бунтуваше в нея! А как само го желаеше!
Пред ...
  998 
Нашите стари бяха два вида. Първите, които бяха приети за студенти, се числяха към Ентелегенцията. Вторите - към простаците. Естествено, те не воюваха помежду си, а най-вече с нас - "новобранците". Разликата между двата вида идиоти се усещаше много добре. Простаците ни малтретираха просташки. Виж, Е ...
  1023 
И това ми е любимо
Работя през ден от 11 до 23 часа. Колегите и колежките са ми млади и готини хора. Аз съм на 25 години, омъжена с две дечица. Цецо и Ани са гаджета. Запознаха се в работата и скоро ще се женят. Много сладка двойка са. Живеят наблизо до нас. След работа, когато сме заедно на смяна м ...
  1200  23 
Имало едно време едно момче, което, за разлика от останалите свои себеподобни, не обичало футбола, колите и всички останали неща, които трябва да те правят щастлив. Това момче било много зле в училище... Имало слаби оценки, нямало почти никакви приятели, защото на подсъзнателно ниво, той странял от ...
  1134 
Растяло в малка саксийка малко цветенце, такова - мъничко, с бледички, почти
прозрачни листенца. Всеки лек полъх на вятъра бил болка за него, защото се
страхувало да не измъкне тъничкото му коренче. Един ден се извила страшна буря
и засипала пясък върху него, ситни камъчета заудряли и без това тънки ...
  886 
История за живота
Сега идва ред да напиша нещо за живота. Може би на банална тема, но всеки има нуждата да излее мислите си. Бях чула веднъж мисълта, че любов може да има само между личност и личност. Да, това е така и аз съм се убедила. Ако случайно единият не е станал личност, рано или късно той и ...
  993 
- Здравей, Нев.
Така му казах.
- Здравей, Странно Момче.
Така ми каза.
Не ни остана нищо друго, освен да изтръгнем страховете изпод пръстите си, не ни остана нищо друго, освен да се насочим към този романтично-банален изгрев и да изкажем недоизказаното. Никой никога не чака. Ние винаги сме там и сме ...
  1077 
Някъде там, далече далече, където слънцето и луната разменяли своите колесници, където вятърът танцувал с облаците, а звездите се люлеели на люлки, изтъкани от сребърни нишки, живеела една пеперуда. Крилата й били с цвета на изгрева, посипани с морска пяна. Всяка сутрин потапяла босите си крачета в ...
  1117 
Стоиш си и си пишеш домашното. Някъде до теб се чува “Tokyo Drift Ost”. И всъщност дори не си пишеш домашното, а измисляш каква искаш да бъде училищната униформа. Уж. Мислиш за нещо съвсем различно. За Нея, например, и се усмихваш. Разсееш се за малко и кажеш някоя глупост, и милата ти, иначе, сестр ...
  971 
Лежиш на асфалта, загледан в слънцето. Изобщо не беше предполагал, че е толкова топъл, а усещането... някак успокояващо. Лежиш, замислен, унесен от спокойствието. Всъщност кого заблуждаваш? Надали има самоубиец, който да се е чувствал спокоен преди да настъпи смъртта. По-скоро последен опит да се из ...
  1668 
- Мони, Мони! Почакай! - Моника се обърна и видя едно почти непознато момче от нейния курс, което тичаше към нея. - Извинявай,че така те извиках, но излезе много бързо от стаята и не можах да те настигна. - Моника продължаваше да недоумява откъде той знае името й. - Аз съм Красимир - той й подаде ръ ...
  2560  22 
Тази вечер не го очакваше. Беше свободна и седна на любимото си място до прозореца. Слънцето бавно се скриваше зад листата на дърветата. Тя наблюдаваше спокойно и с безразличие увеличаващите се минувачи. Предстояха почивни дни и всеки бързаше с нещо да се развлече, преди да се прибере вкъщи след раб ...
  2320  13 
Ива, Яна и Ани бяха добри и неразделни приятелки. Живееха в една махала, всеки ден бяха заедно.
Ани живееше сама, защото майка й и баща й бяха в Англия.
Във вторник приятелките бяха се събрали на купон, там имаше едно непознато момче, казваше се Иво. Той се присъедини към групата на момичетата.
Вече ...
  2735 
Не издържам така
Стоя сама и не знам как ще издържа. Стоиш и ти до мен и дори погледът ти не пада върху моите очи. Всичко ти казвам, а ти мислиш, че ще успееш да ме забравиш. Заклевам те да не успееш никога да ме забравиш, на всеки чужд поглед моето лице да виждаш! Всичко свършва между нас и дори и ...
  1023 
Ето, отново стоя сама в тишината и мисля за теб, а наоколо няма никой, освен спомените и несбъднатите ми мечти. А как искам в този момент ти да си тук, близо до мен и точно тогава да спра времето и да останем заедно завинаги... И пак мечти, но поне мога да мечтая, след като загубих теб. А сега се ос ...
  1634 
ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 3
(как се избира жена)
Дойде и моят ред да си избирам жена. Такива постъпки се правят, разбира се, когато поузреят в главата ти съответни представи. И така, отивам в шестия подред клуб за запознанства. Напекло ме е едно южно юлско слънце, пък ме брули и вятър със скорост 70 км/ч.
Та ...
  854 
Ох, най-накрая ме обзе вдъхновението да изчистя балкона.
Какви ли не вехтории се появиха оттам, ужас, ужааас!
А още по-големият ужас беше, че от най-задръстения с боклуци ъгъл изскочи фритюрникът ми "Мулинекс" (като се сетя само Тодор Колев какъв пръст има в покупката...).
Милият той, беше изчезнал ...
  1190  14 
Имам толкова много да пиша за това между нас, затова може би този разказ ще има още доста продължения. Tи си човек, който не би разбрал думите ми, сигурна съм в това, но не ме интересува. Аз имам нужда да напиша това, което чувствам. Всеки ден плача и търся частица помощ и спасение от някой, който д ...
  5920 
Искам да се видя в бяло. Искам да изкрещя пред целият свят, че обичам - толкова истински, толкова много някого... Искам да се омъжа, но не с това да си сложа "хомот" на врата... Дали един подпис в гражданското има значение? Ако ни е писано да сме заедно и без такива обвързващи подробности ще бъдем. ...
  2051  26 
Аз... Хм... Какво значи това аз? Моето лице? Моето тяло? Какво се крие зад мен? Кое? Изгубих се... И не знам коя съм. Толкова много лица... Различни лица. Тук съм една... Там друга. Защо? Защо така се получи? Съдбата ми заложи капан... И аз се хванах. Сега се лутам. Изгубена в капана... Чакам някой ...
  1460 
Нося се на крилата на спомените... Стоя в един затворен кръг. Живея заради спомените. Те ме карат да се усмихвам. Чудиш се как още съм жива? Как стоя на краката си, въпреки всичко? Въпреки всичко, което ми се случи, въпреки хората, които ме нараниха толкова силно... Хора, които аз продължавам да оби ...
  1330 
Ушите ми заглъхнаха... Не можех да те чуя повече... Не исках да те чувам никога повече. Очите ми бяха затворени. Направих няколко опита да ги отворя, но, уви... Тези опити бяха безполезни. Всичко в мен беше спряло. Ти беше убила всичко. Аз пак бях сама... Не осъзнавах какво става... Как стана... Про ...
  1314 
Разказ от поредицата ми "ИНТЕР(НЕТНИ)ЕСНИ ИСТОРИИ"
Съпрузите Андонови - Олимпия и Петко (Боже, какво съчетание на имената), бяха женени точно от 22 години. Точно 22 години взаимно отчитаха недостатъците, взаимно признаваха положителните си качества. Две деца - дъщеря на 21 и син на 16 години, добра ...
  822 
Ето такива дребнички неща ми се случват
На осемнайсет съм, но съм запазена и с гърди. Да те оглеждат на осемнайсет и да ти говорят зад гърба за красивите формички е нормално. Да минават покрай теб и да те пипат просто за късмет по гърдичките, сякаш си коминочистач и това сме преживели. Това е като и ...
  1192  35 
Добре, ще пия едно кафе
Работя в банка. Краят на работния ден е. Приключваме. Един млад мъж застава пред мен и ме моли да му приема документите. Бързал, трябвало да заминава за Италия... Това е всеки ден. Винаги някой бърза, моли... А аз не мога да отказвам. Все искам да помогна. Понякога знам, че м ...
  1443  18 
Един свят, обвит от злоба, една загубена пътека към света. Нечий плач разцепва светлината, нечий вик за помощ глухо губи се в мъглата, но през нея в далечината се очертава детски силует. Сред дъжда почти умряло лежи едно дете, а до него някаква спринцовка, ръцете му целите одрани с безброй дупки от ...
  1172 
Колко малко е нужно на човек?
Колко малко е нужно, за да видиш усмивката на някой?
Колко е лесно всъщност да подадеш ръка и да помогнеш на някой в беда!
Навън тихо се сипе снега и хората са си в къщи на топло и празнуват, радват се на това, че са заедно...
... Но някъде навън сред студа, сред снега ...
  1057 
МмМм, да, лека нощ... Така започна всичко! Уж бях заспала, но май грешaх. Усетих адска топлина и една ярка червена светлина сякаш се мъчеше да отвори очите ми, а на мен така ми си спеше... изведнъж чух силен писък и това май ме събуди! Отворих очите си и какво да видя - около мен всичко беше във огъ ...
  2226 
"ЩЕ ТАНЦУВАШ ЛИ С МЕН, МОЯ ЛЮБОВ ?"
- Осемнадесет червени рози, моля. - каза мъжът на възрастната
продавачка на цветя.
Такива имаше много по улиците винаги, а на св.Валентин бяха повече от всякога. Жената извади свежите цветя от кофата, опакова ги нескопосано, взе подадената й банкнота със стойност, ...
  4135  27 
Едно лято, изпълнено с чувства
Много ми се искаше да живея щастливо, та кой ли не го иска?! Обаче попаднах в семейство, в което скандалите бяха ежедневие. Усмивки - никакви. Такова бях гледала само по филмите и изведнъж се оказах в този кошмар. Дълго време бях чуждия човек. Това се отразяваше на наш ...
  2094  21 
"Всеки спомен е едно пътуване..." - из песен на Лили Иванова
Когато в студен зимен ден си сам в къщи, снегът дращи по стъклата, а студът владее пейзажа. Котката се е свряла някъде да си дреме блажено, а камина не бумти. Отегчил си се от ТВ, а спокойствието ти е смутило друго ЕФИР-но излъчване. Слага ...
  1726 
Мразя го този телефон, иззвъня още в девет и ме събуди. Така и не можах да проведа разговор, но се разсъних, и докато си пия кафето, реших да се отдам на новото си хоби - да си записвам съня, преди да се е изпарил от мен.
Та летяхме някъде из облаците, или по луната. Не си спомням точно. Бяхме шест ...
  916 
В мигове на тъга, ако приятелят не е до теб, ако се е преселил в един друг свят, какво остава, освен да се поровят старите кореспонденции.
С amoreto никога не са къси, а са дълги и изобилни, изпълнени с контрасти, хармонии, доброта и любов. Все неща, които дори аз не успях да разруша с моя сприхав з ...
  803 
Предложения
: ??:??