40 831 резултата
Онзи ден отново те видях. Разминахме се, сякаш бяхме непознати. Тя вървеше до теб, не знаеше коя съм... а ти не искаш и да знае. И аз не искам. Държах го за ръката... минута по-рано го бях излъгала, че е най-важния, най-специалния човек в моя живот. Вчера отново бях с него, нещата стават все по-сери ...
1707
1
Да изграждаш съюзи е от изключително значение. Да се доверяваш на съюзниците си е въпрос на върховна сила. Онзи, който възлага на собствената си мощ и пренебрегва учението за изграждане на съюзи, съвсем скоро ще бъде надвит. Този, който проявява мнителност, когато се наложи да изпита своите съюзи, н ...
829
1
Били ли сте деца? Разбира се, всички сме били. А обичахте ли да пускате хвърчила? Като дете аз много обичах тази игра. Моят баща отделяше от своето време, за да ми помогне да ги направим заедно, за което съм му много благодарен. Освен това често ходехме заедно да пускахме хвърчилата. Той се радваше ...
2059
Лед, бавно топи се в чаша пълна... гласове ехтят... тела бавно нагряват въздуха... смисълът се губи вече... кой за какво излязал, само хормона вече остава... светлина червена следва бясно тяло... на пилон качено... струйки пот се стичат, смесени в шотче на екстаз... поглед замъглен жертва търси, да ...
789
Приказка за Палечка Малечка от съседния блок
Приказката за Малечка Палечка, която се родила в чашката на лале вече е написана. Аз ще ви разкажа една приказка за момиче с името Палечка Малечка, но съвсем истинска и съвсем неродена от чашката на лале.
Тази Палечка Малечка се родила в една Софийска бол ...
Приказката за Малечка Палечка, която се родила в чашката на лале вече е написана. Аз ще ви разкажа една приказка за момиче с името Палечка Малечка, но съвсем истинска и съвсем неродена от чашката на лале.
Тази Палечка Малечка се родила в една Софийска бол ...
3649
2
Бях заключена в света ти и успя да изсмучеш всяка капка от мен.
Когато се изскубнах от скованата ти прегръдка, осъзнах, че дори болката от самотата е поносима. Сравнена с времето, в което ти беше близо до мен.
Гордея се с теб. Успя да бъдеш егоистичен дори в самосъжалението си, дори в собственото ми ...
Когато се изскубнах от скованата ти прегръдка, осъзнах, че дори болката от самотата е поносима. Сравнена с времето, в което ти беше близо до мен.
Гордея се с теб. Успя да бъдеш егоистичен дори в самосъжалението си, дори в собственото ми ...
1036
1
Огорчена от суровия живот, огорчена от всички лъжи, огорчена от своята кръв, сега в ъгъла седи. И шепнеше тихо в мрака, и все тъй тихо проплака. Умът й не знаеше къде да дири образ пръв, свещен, къде да го намери в този тъжен ден. Сърцето й притихнало не трепваше дори, потънало в бездната на безкори ...
831
1
За една истински изпепеляваща любов.
Бях на 15 години, когато го видях за първи път. Точно тогава и се влюбих в него от пръв поглед. Правех всичко възможно да съм около него, да го виждам по-често, да чувам смеха му.
Но всичко между нас започна чак след година и половина. Една вечер той - баткото, д ...
Бях на 15 години, когато го видях за първи път. Точно тогава и се влюбих в него от пръв поглед. Правех всичко възможно да съм около него, да го виждам по-често, да чувам смеха му.
Но всичко между нас започна чак след година и половина. Една вечер той - баткото, д ...
2597
2
751
3
Бях на 26 години, когато успешно завърших висшето си образование и като награда татко реши да ме изненада с екскурзия в която част на света пожелая. Определено бях негова любимка и цял живот получавах всичко, което пожелая. Понякога виждах как сестра ми негодуваше от това, но пък тя се стараеше да б ...
1767
8
Диамантен свят
Неделя 9:45 сутринта. Ранните слънчеви лъчи леко навлизаха в спалнята, през малък процеп в дебелите тъмни завеси и се спускаха по леглото и килима. Стаята беше не много голяма с висок таван, който създаваше усещането за простор. Обзаведена в меки мебели и кафяви цветове, които се прел ...
Неделя 9:45 сутринта. Ранните слънчеви лъчи леко навлизаха в спалнята, през малък процеп в дебелите тъмни завеси и се спускаха по леглото и килима. Стаята беше не много голяма с висок таван, който създаваше усещането за простор. Обзаведена в меки мебели и кафяви цветове, които се прел ...
1175
2
Хванал бирата, той седеше отпуснат и малко отнесен някак, с поглед,
реещ се свободно, когато очите му видяха нещо на стената. А там една съвсем обикновена картина си
седеше самотно и някак отстранена от неоновия ад наоколо, на която една двойка се целуваше.
Самата сцена му заприлича на една нормална ...
реещ се свободно, когато очите му видяха нещо на стената. А там една съвсем обикновена картина си
седеше самотно и някак отстранена от неоновия ад наоколо, на която една двойка се целуваше.
Самата сцена му заприлича на една нормална ...
761
Утрото настъпваше бавно и малко лениво, не бързаше, животът наоколо все още спеше. Първите лъчи докосваха вече високите дървета, водата в реката започна да хвърля игриви отблясъци по вековните дънери наоколо, някъде се обади ранобуден папагал, когато внезапно се разнесе мощен рев. Рев, от който всич ...
879
Ето, причерня, бурята идва жестока и коварна,
но толкова, толкова страстна - като твоя нрав.
Дървета падат, покосени от буреносен вятър, животните пищят,
така пищи и моето сърце, разкъсано като от диви зверове.
И дъжд се появи и всичко покри, удави, така и моите сълзи ...
но толкова, толкова страстна - като твоя нрав.
Дървета падат, покосени от буреносен вятър, животните пищят,
така пищи и моето сърце, разкъсано като от диви зверове.
И дъжд се появи и всичко покри, удави, така и моите сълзи ...
983
Беше една от онези нощи, осеяни със звезди. Градът беше мълчалив и сега спеше и навярно сънуваше от онези сънища, в които той ставаше величествен.
Две от звездите на нощното небе се редуваха да намигат на детето, сгушило се до кофите със смет.
Едната звезда прошепна на другата:
- Ярка, знаеш ли кой ...
Две от звездите на нощното небе се редуваха да намигат на детето, сгушило се до кофите със смет.
Едната звезда прошепна на другата:
- Ярка, знаеш ли кой ...
1452
Кафето изстива в ръката ми... дали е така, защото му беше време да изстине... или моят лед се е просмукал в него през ръката ми, която държи чашата... безвкусно е... блудкаво... но какво в този живот не е... Надигам пак чашата и правя физиономия... хубаво е да си мъж... можеш да се държиш като дете. ...
998
Понякога забравяме кои сме... понякога забравяме от къде сме тръгнали, за да станем такива каквито сме. Понякога забравяме
близки, приятели... Понякога забравяме за важните неща, понякога забравяме и за не чак толкова важните. Но най-страшно е,
когато забравим да чувстваме, когато забравим да обичам ...
близки, приятели... Понякога забравяме за важните неща, понякога забравяме и за не чак толкова важните. Но най-страшно е,
когато забравим да чувстваме, когато забравим да обичам ...
1304
4
Вървях си по пътека, изникнала от нищото и се чудех накъде ли ще ме отведе, гледах гората, гледах живота толкова потаен, толкова могъщ и толкова слаб. С всяка крачка нещо ме караше да мисля за света, за моя свят, за
моята душа, за моите дела. В един прекрасен миг пред мен се появи вълк, времето спря ...
моята душа, за моите дела. В един прекрасен миг пред мен се появи вълк, времето спря ...
722
Урок
Течеше едно от безкрайните и досадни изложения във фоайетата на НДК. Навън мартенският вятър завихряше ситни снежинки от Витоша, а широко отворените врати на сградата канеха студа до към третия етаж. В ранната мразовита утрин посетители почти не се мяркаха, изложителите - познати от години физи ...
Течеше едно от безкрайните и досадни изложения във фоайетата на НДК. Навън мартенският вятър завихряше ситни снежинки от Витоша, а широко отворените врати на сградата канеха студа до към третия етаж. В ранната мразовита утрин посетители почти не се мяркаха, изложителите - познати от години физи ...
1143
3
...сега ще се опитам да ти разкажа всичко, без главните букви и без точките, защото те преграждат мисълта, поставят я в рамка, спират естествения й порив да се излива в пространството на черепната кухина спокойно, убиват я, сега ще ти разкажа всичко от момента, в който излязох от синята стая, където ...
963
3
ДОКЛАДЪТ НА ДОКТОР СИМСЪН
Два часа преди началото на конференцията, на която доктор Рени Симсън трябваше да оповести резултатите от петгодишния труд на ръководения от нея екип, най-голямата зала в света започна да се пълни. Може би да се каже "най-голямата зала в света" съвсем не е достатъчно. Таков ...
Два часа преди началото на конференцията, на която доктор Рени Симсън трябваше да оповести резултатите от петгодишния труд на ръководения от нея екип, най-голямата зала в света започна да се пълни. Може би да се каже "най-голямата зала в света" съвсем не е достатъчно. Таков ...
999
Филип бе протегнал сбръчканите си длани, покрити на места с късчета плат, над един от малко останалите варели с огън в центъра на града. Подсмърчаше тихо, почти недоловимо, като че ли искаше да не показва слабостта си пред останалите бездомници, надвиснали над топлото огнище. Беше облечен твърде оск ...
849
Сърцето ми се изпълва с болка. Виждам как губя всичко, а не мога да направя нищо. Не мога да спра тъгата, не мога да спра да си отиде любовта. Трябва да продължа, но не искам... или просто не мога. Жалко е да виждам всичко това. Жалко е да виждам слепотата на някой, който не вижда колко давам, какво ...
3343
1
ПРИЛЕПЪТ
почти криминална история
Вървя бързо, почти подтичвам по единствения тротоар на неугледна улица, подгонена от гаден, коварно спуснал се вечерен хлад, макар че е посред лято. Каня се да ускоря крачки, когато в сумрака пред мен изплува тъмна фигура. Почти налитам на мъж, който придръпвайки де ...
почти криминална история
Вървя бързо, почти подтичвам по единствения тротоар на неугледна улица, подгонена от гаден, коварно спуснал се вечерен хлад, макар че е посред лято. Каня се да ускоря крачки, когато в сумрака пред мен изплува тъмна фигура. Почти налитам на мъж, който придръпвайки де ...
1136
4
Тя седеше и гледаше през мръсния прозорец, по който се стичаха капки от дъжда...
Беше замислена за поредната постъпка в живота си. Не знаеше дали е взела правилното решение или е сгрешила за пореден път. Но се успокояваше с това, че всички хора правят грешки... Дочу шум откъм старата врата на килера ...
Беше замислена за поредната постъпка в живота си. Не знаеше дали е взела правилното решение или е сгрешила за пореден път. Но се успокояваше с това, че всички хора правят грешки... Дочу шум откъм старата врата на килера ...
1959
4
Божовен човек
Срещнах бай Михал докато работех в едно малко планинско село като учителка. Виждах го всеки ден по тесните калдаръмени сокачета на селцето. Не ми се налагаше да го поздравявам, защото не го познавах, а и обикновено в такива малки селца, хората страняха от странните субекти. Но с него и ...
Срещнах бай Михал докато работех в едно малко планинско село като учителка. Виждах го всеки ден по тесните калдаръмени сокачета на селцето. Не ми се налагаше да го поздравявам, защото не го познавах, а и обикновено в такива малки селца, хората страняха от странните субекти. Но с него и ...
1283
6
Йохан Ван Ларен седеше на бюрото си, опрял лакти на плота и заровил почти прозрачните си пръсти в оредяващата си русолява коса. На това старо писалище бяха работили баща му, дядо му и прадядо му. През всичките тези дълги десетилетия кабинетът беше запазил едновремешния си вид и стил, сякаш навън Амс ...
1222
2
2
Моят дом - моята крепост...
Дъждът се изсипваше на такива внушителни талази, че човек би си помислил - ето това е началото на потопа. Началото на края! Иде Божието наказание за всички грехове на човечеството. Вятърът навяваше пороя върху стъклата, блъскаше по прозорците и сякаш се опитваше да ги отв ...
Дъждът се изсипваше на такива внушителни талази, че човек би си помислил - ето това е началото на потопа. Началото на края! Иде Божието наказание за всички грехове на човечеството. Вятърът навяваше пороя върху стъклата, блъскаше по прозорците и сякаш се опитваше да ги отв ...
1191
3
Усети ме! Искам да бъда видяна! От теб, точно от теб!Проникни в мислите ми, пронизвай с дъха си писъка ми. Играй с душата ми. Целувай устните ми. Надникни в сърцето ми. Вгледай се дълбоко в очите ми! Какво виждаш? Едно нищо след теб? Но тази вечер всичко е различно. А в погледа ми има надежда!Гъдели ...
2378
2
Сутринта станах отново с усмивка на лицето! Защо ли? Още си спомнях неговата усмихната физиономия, неговите целувки и ласките му, на които се радвах преди 2 години. Облякох най-готините си дрешки, които излъчваха неустоим сексапил, събудих моята приятелка и излязох ме на кафе. На обичайното място то ...
1197
1
Някога обичала ли си някого толкова много, че да не можеш да дишаш? Някога разтапяла ли си се в ръцете му, жадуваща единствено да те докосне? Някога поглеждала ли си в очите му, само за да разбереш,че е Той? Някога подлудявало ли те е да го гледаш докато спи? Или докато говори? Някога поглеждала ли ...
858
То беше толкова малко и нежно, че не се забелязваше от никой, само най-наблюдателните виждаха как се бе сгушило до огромното дърво, което бе обгърнато от нежната прегръдка на стария бръшлян. Цветовете му се изменяха, приемаше тези на небето, имаше по една капка сълза на всяко едно от четирите си лис ...
3042
5
Много вътрешна борба се изисква за написването на това . То за теб ще бъде едно от мнoгoто може би. Не знам вече дори оценяваш ли смисъла на всяко едно от тях. Може би да... а може би не. Всичко може да се очаква.
Хич не знам какво става с мен, пък и никoй не ми помага особено много да разбера, от л ...
Хич не знам какво става с мен, пък и никoй не ми помага особено много да разбера, от л ...
1070
2
Перманентни репортажи от Бургаския плаж 2
Докато люпя слънчоглед и около мен деца строят пясъчни замъци, чувам по "Алфа радио" за огнени пламъци. Междувременно вече е обяд, а корема ми стърже от глад.
Спомням си, че в "Стария елен" ли, в "Златната котва" не съм пила дори поморийска гроздова. Щото км ...
Докато люпя слънчоглед и около мен деца строят пясъчни замъци, чувам по "Алфа радио" за огнени пламъци. Междувременно вече е обяд, а корема ми стърже от глад.
Спомням си, че в "Стария елен" ли, в "Златната котва" не съм пила дори поморийска гроздова. Щото км ...
779
4
По улиците на детството плачат самотни сенки. Сенки на викове и смях. Чуват се все още гласове, като ехо от забравена песен. Отдавна забравена. Но непреболяла. Рисунките бледнеят под прахта и следите от гуми. Каруци все още се срещат. Но вече шаренията им е злокобна и протрита. Като времето, в което ...
1274
5
Най-красивото сърце
Преди много, много години, в едно отдалечено селце, което може би вече не съществува, се провело състезание, дори не точно състезание, а турнир. Турнирът не бил като обикновените по онова време - заспечелването на сърцето на някоя принцеса или за нечие кралство, а за най-красивот ...
Преди много, много години, в едно отдалечено селце, което може би вече не съществува, се провело състезание, дори не точно състезание, а турнир. Турнирът не бил като обикновените по онова време - заспечелването на сърцето на някоя принцеса или за нечие кралство, а за най-красивот ...
1632
2
На зандана стената –
кога се отнесе,
На хоризонта далнината –
кой ли ще понесе!
И в най-железните гърди настъпва час на слабост. Знай, духът е най-ковък във времето на този черен час. Слабостта е другарка, която никога няма да те предаде; помощта й е безкрайна, скритите й възможности са безброй. Ког ...
кога се отнесе,
На хоризонта далнината –
кой ли ще понесе!
И в най-железните гърди настъпва час на слабост. Знай, духът е най-ковък във времето на този черен час. Слабостта е другарка, която никога няма да те предаде; помощта й е безкрайна, скритите й възможности са безброй. Ког ...
740
1
Перманентни репортажи от Бургаския плаж 1
Тарарадам, Русия... Русия
Аксел, опс... Юксел, Благодаря!
Репортажи за вас от Централния Бургаски плаж.
Никой, ама никой от събеседниците не дойде, затова трябва да ви представя репортажите Life Stile или така, както изглеждат от кулата на моста. ...
Тарарадам, Русия... Русия
Аксел, опс... Юксел, Благодаря!
Репортажи за вас от Централния Бургаски плаж.
Никой, ама никой от събеседниците не дойде, затова трябва да ви представя репортажите Life Stile или така, както изглеждат от кулата на моста. ...
915
7
Познавах го от години... но бях забравила за него. Когато пътищата ни се срещнаха отново, едва познах онова тихо и срамежливо момче в прекрасния мъж, в който се беше превърнал... Не знаех на какво се дължеше промяната... беше преодолял срамежливостта, беше станал горд, уверен в себе си мъж... красав ...
2089
10
"Днес бе денят", си каза тя. Знаеше, че очакванията й бяха много по-големи отколкото самото събитие, но нещо в нея я караше да потръпва силно с голяма доза надежда. Толкова силно искаше нещата да бъдат винаги такива, каквито си бяха досега. Но тя го знаеше това и въпреки всичко в нея се таеше странн ...
968
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
