40 830 резултата
Аз обичам много своя град. Колкото и голям да изглежда, понякога толкова малък ми се струва, че е станал, защото като изляза навън и срещам толкова хора, които познавам! Много съм щастлива, че така се засичаме. Но с някои от тях това става много често и не само за "Здравей, Как си?", ами за часове.. ...
926
23
Беседите
Откакто съм тук – в санаториума, освен за санитари с моите братя по съдба водим и много дълги и логични беседи. Беседи за науката, беседи за политиката, спорта... хората и други такива наши си работи.
Както винаги всичко бива опропастено от онези дебели хора с белите манти и шоковите палки. ...
Откакто съм тук – в санаториума, освен за санитари с моите братя по съдба водим и много дълги и логични беседи. Беседи за науката, беседи за политиката, спорта... хората и други такива наши си работи.
Както винаги всичко бива опропастено от онези дебели хора с белите манти и шоковите палки. ...
948
1
Яна ходеше бавно и спокойно по павирания Софийски площад. Една сълза се стече бавно по лявата й буза. Сестра й мина и й се усмихна. Тя беше със своя приятел. Яна й кимна с глава. Тя се чувстваше зле. Главата я болеше, мускулите я боляха, а сърцето я болеше най-много.
Стефан също вървеше, но не беше ...
Стефан също вървеше, но не беше ...
892
1
Джес тъкмо бе излязла от апартамента на приятелите си. Бе прекарала там последните няколко часа в гледане на вече гледани от нея хоръри. Сега се прибираше сама по познатия до болка път за вкъщи и вече поизносените й токчета звънтяха по цимента. Досега бе седяла в една стая с Дънкан - човекът, за кой ...
1404
Бележка от автора:
Две момичета стоят пред две бири в една люлка с един тефтер. Но не става въпрос за двама мъже, а за трима, защото едната от тях страда от раздвоение на любовта...
Мария: Люлеем се в люлка на "Зелено", а от мъжки силуети все по-разлюлени сме...
Гери: Смеем се насила, а отдавна се г ...
Две момичета стоят пред две бири в една люлка с един тефтер. Но не става въпрос за двама мъже, а за трима, защото едната от тях страда от раздвоение на любовта...
Мария: Люлеем се в люлка на "Зелено", а от мъжки силуети все по-разлюлени сме...
Гери: Смеем се насила, а отдавна се г ...
712
1
Тъмно е. Всичко живо спи, но не и аз. За поредна вечер се замислих над това, че ако аз или ти, или всеки един друг човек на този свят не се беше родил, светът щеше да е различен, така, както щеше да е различен света без дъжд, без слънце, без различни сезони и така нататък. А колко ли пусто щеше да е ...
1649
1
Една сълза, пропита с мъка, капе по белия лист, една сълза, която иска нещо да ти каже, една сълза, прокапала от влюбено сърце. Поглеждам луната, поглеждам звездите, едновременно тъй близки и далечни за мен и теб. Усещам вятъра, чувствам дъжда и отново си мисля колко еднакви и различни са за мен и т ...
2310
1
Пожарррр... Пожаррррр... Пожаррр... Навсякъде има пламъци, всичко гори, а в него горя и аз. За миг изчезвам, все едно никога не съм била тук, а с мен изчезват мечтите и надеждите ми, изчезва всичко познато, а дори и непознатото... И изведнъж се събуждам, цялата обвит в малки капчици, а от очите ми, ...
964
1
Напеклу ни йе. Веке две нидели пече идно слънце, ни ти йе работъ. Ни мой съ свъртим нъ идно место. Слънциту съ йе исцъклило нъ нибету и ни съ мърда. Прижуря яко. Жините ут силоту съ фърлиа дъ одът пу минеджупи, а мъжети пу кратки гащи. Амъ пак съ ни издържа. Денем сичко живо съ изпукривъ пу къщятъ н ...
1802
10
Животът е любов, младостта е надежда.
Всеки един човешки живот се крепи на нея - Любовта!
Какво по-хубаво и какво по-лошо може да ти се случи от това да си влюбен?
Любовта е главната движеща сила в света... Щом е главна движеща сила, защо довежда толкова много хора до лудост...? А то всеки влюбен си ...
Всеки един човешки живот се крепи на нея - Любовта!
Какво по-хубаво и какво по-лошо може да ти се случи от това да си влюбен?
Любовта е главната движеща сила в света... Щом е главна движеща сила, защо довежда толкова много хора до лудост...? А то всеки влюбен си ...
2510
Винаги си ме удивлявал... Как винаги успяваш да намериш своя малък начин да ми покажеш, че ме обичаш...
С теб сме толкова различни... аз например мога да ти го кажа хиляди пъти, мислейки, че всеки път е единствен, че думите ми могат да изразят всичко онова, което чувствам... и най-важното - че може ...
С теб сме толкова различни... аз например мога да ти го кажа хиляди пъти, мислейки, че всеки път е единствен, че думите ми могат да изразят всичко онова, което чувствам... и най-важното - че може ...
1225
5
Заспиваш неусетно изморен от тежкия ден. Отваряш очи, привидно спокоен. Спокойствието изчезва бързо, намираш се сред житата. Паника! Оглеждаш се и някъде там съзираш мен. Стоя насред житата и те чакам да дойдеш. Тръгваш, вече уверен, че не си в някой кошмар. Почти си стигнал до мен и побягвам. Викаш ...
1259
И ето, ТЯ пак отваряше очи, събудена от слънчевия лъч, прокраднал се през плътната завеса. Отново беше в стаята си, всичко си бе същото, освен това странно чувство. Сякаш летеше, сякаш се беше преродила, сякаш не бе Тя. Какво и ставаше, защо се чувстваше по този особен начин. Толкова свободна и щаст ...
1107
3
- Не мисля, че добре си обмислил желанието си. Ако изпълня това, което искаш, ще се изненадаш от последиците.
- Така ли? Аз съм този, който желае, а ти си изпълнителят на желания. Нещата са прости, а ти ги усложняваш. Затова повтарям: моето желание е да притежавам абсолютно знание. Искам когато възн ...
- Така ли? Аз съм този, който желае, а ти си изпълнителят на желания. Нещата са прости, а ти ги усложняваш. Затова повтарям: моето желание е да притежавам абсолютно знание. Искам когато възн ...
1038
5
Проза и цигарен дим
На кафе с колегите едва ли беше най-добрата идея, но този път Тео реши да направи изключение, което съответно предизвика няколко доста учудени погледа. Колегите му отдавна бяха спрели да го канят с тях, когато отиваха заедно някъде след работа, понеже знаеха какъв отговор ги очак ...
На кафе с колегите едва ли беше най-добрата идея, но този път Тео реши да направи изключение, което съответно предизвика няколко доста учудени погледа. Колегите му отдавна бяха спрели да го канят с тях, когато отиваха заедно някъде след работа, понеже знаеха какъв отговор ги очак ...
1096
8
1.
Цяла нощ пътувахме - с новото возило на Мравчо - един оранжев бус, втора ръка... Мравчо беше сложил седалките, та последните няколко часа се изтегнахме и дремнахме, Дияна и Тина поспаха.
На зазоряване бяхме вече в Бургас. Бусът бързо пое по пътя край морето. Минахме Созопол, Къмпинг Смокините, Ки ...
Цяла нощ пътувахме - с новото возило на Мравчо - един оранжев бус, втора ръка... Мравчо беше сложил седалките, та последните няколко часа се изтегнахме и дремнахме, Дияна и Тина поспаха.
На зазоряване бяхме вече в Бургас. Бусът бързо пое по пътя край морето. Минахме Созопол, Къмпинг Смокините, Ки ...
903
1
Без пари.
Как можа да го допусне! Точно за нейния рожден ден, той да остане без пари! Ядоса се на себе си, защото можеше да е спестил някой и друг лев, а не да е толкова ларж. Хайде, да не е за подарък, ама пари поне за един букет цветя като хората да беше заделил!
Пълен провал. Момичетата не прощав ...
Как можа да го допусне! Точно за нейния рожден ден, той да остане без пари! Ядоса се на себе си, защото можеше да е спестил някой и друг лев, а не да е толкова ларж. Хайде, да не е за подарък, ама пари поне за един букет цветя като хората да беше заделил!
Пълен провал. Момичетата не прощав ...
792
5
Последните отблясъци на кърваво-червената лятна луна се стичаха по ъглите на прозореца ми, заминавайки си заедно с чувството ми за самосъхранение. След себе си оставяха малки лепкави капчици безвъзвратност. Затворих очи или ги отворих - не помня. Помня само луната, себе си и... нея. Не бях спал - от ...
1201
7
Имаше ме едно време една такава усмихната, не вярваща в повечето неща. Но сега е различно и аз вярвам, вярвам в това, което преди смятах за невъзможно. Вярвам, че можеш да плачеш, дори и да няма за какво, вярвам, че можеш да си тъжен, дори и да няма за кого, вярвам, че може да си самотен, дори и око ...
1442
1
Сутринта Далия се събуди от натрпчивата мелодия на мобилния си телефон. По дяволите, човешко ли е да те будят в 7 сутринта и то през почивните дни? С досада погледна името, появило се на дисплея - Евгени, какво ли иска?
- Ало...? - с прозявка отговори тя
- Добро утро се казва като за начало - дори и ...
- Ало...? - с прозявка отговори тя
- Добро утро се казва като за начало - дори и ...
990
Закъсах го с тоя мъж
Леле к'во стана! Аз от акъла си патя. Нали летя като линейка кога, кой ми звънне. И нали милото ми, не ме вижда често. Поради тази причина, реших да се снимам в цял ръст. Извадих две снимки и му ги дадох. Викам му: „Ще целуваш едната като ти домъчнее за мен. Като се измокри - хв ...
Леле к'во стана! Аз от акъла си патя. Нали летя като линейка кога, кой ми звънне. И нали милото ми, не ме вижда често. Поради тази причина, реших да се снимам в цял ръст. Извадих две снимки и му ги дадох. Викам му: „Ще целуваш едната като ти домъчнее за мен. Като се измокри - хв ...
1307
20
Среща
Уж се оженихме по любов, уж всичко ни беше наред и какво стана, просто нямам идея. Когато детето навърши годинка и някак всичко тръгна назад. Аз имах чувството, че затъпявам от това висене вкъщи. Мъжът ми започна да не ме забелязва, да закъснява, а аз да го ревнувам. Играел карти с приятели. Д ...
Уж се оженихме по любов, уж всичко ни беше наред и какво стана, просто нямам идея. Когато детето навърши годинка и някак всичко тръгна назад. Аз имах чувството, че затъпявам от това висене вкъщи. Мъжът ми започна да не ме забелязва, да закъснява, а аз да го ревнувам. Играел карти с приятели. Д ...
1211
30
Телефонът иззвъня в ръката ти. Погледна го. Аз бях. „ Къде си? – те попитах.” Учуди се. „ Защо питаш? Нали си далече. Какво? Тук? Къде си, не те виждам?” Огледа се. Никъде ме нямаше. „ Да, в онова кафе съм. В градинката. Да, ще се видим там.” Успях да те изненадам. Две нощи говорихме до късно и аз н ...
1354
19
Като си няма късмет човек на мен ще налети
Работя през ден от 11 до 23 часа. След работа сядаме с колежките в градинката пред театър „Иван Вазов" да изпушим по една цяла цигара и се прибираме. Винаги има още какво да си кажем. Живея наблизо и вървя бавно към нас. Вечерна разходка преди сън един вид. ...
Работя през ден от 11 до 23 часа. След работа сядаме с колежките в градинката пред театър „Иван Вазов" да изпушим по една цяла цигара и се прибираме. Винаги има още какво да си кажем. Живея наблизо и вървя бавно към нас. Вечерна разходка преди сън един вид. ...
1174
19
Чувствам се щастлива! Просто защото - Щастлива съм!
Ти може да се държиш супер гадно понякога, да си показваш чувствата адски рядко и да се държиш като безчувствен, но съм щастлива, че не си идеален, не си от онези "свалячи на звезди", които ти свалят всичките звезди, а след това най- коварно те зам ...
Ти може да се държиш супер гадно понякога, да си показваш чувствата адски рядко и да се държиш като безчувствен, но съм щастлива, че не си идеален, не си от онези "свалячи на звезди", които ти свалят всичките звезди, а след това най- коварно те зам ...
911
1
СЪНУВАМ
... Ти още търсиш пролука към слънцето... Не питай от къде знам. Сънувам...
... Пазиш мига, в който осъзна присъствието на светлината, като откраднат амулет.
Попадна в девствена гора и намери далекоглед, но щом го замени с окото си, се изплаши от непремерения риск да бъдеш ТАМ. Адамов страх! ...
... Ти още търсиш пролука към слънцето... Не питай от къде знам. Сънувам...
... Пазиш мига, в който осъзна присъствието на светлината, като откраднат амулет.
Попадна в девствена гора и намери далекоглед, но щом го замени с окото си, се изплаши от непремерения риск да бъдеш ТАМ. Адамов страх! ...
954
1
Нощта дойде със похлупак от мисли. Стъклата на прозорците заприличаха на лилави огледала. Самата аз станах някак лилава и стъклена...
В стаята около мене крачеха бавно и отмерено няколко престарели въпроса, скръстили сухите си ръце пред гърдите. Какво искат от мене? Не ми оставят и минута спокойстви ...
В стаята около мене крачеха бавно и отмерено няколко престарели въпроса, скръстили сухите си ръце пред гърдите. Какво искат от мене? Не ми оставят и минута спокойстви ...
736
2
Обърна се за последно. Там, където беше единственият й истински грях, единственият истински спомен и най-голямото колебание, и страх... вече нямаше нищо...
Издигаше се гъст облак безмирисна пушилка, а малките остатъци от пламъци изгълтваха безжалостно последните молекули естествен кислород, отгледан ...
Издигаше се гъст облак безмирисна пушилка, а малките остатъци от пламъци изгълтваха безжалостно последните молекули естествен кислород, отгледан ...
1023
4
Мисля, че дойде време да опиша нашата история в разказ. Преди да се запозная с теб, аз бях едно спокойно и добро, щастливо от живота си момиче. В началото, когато се запознахме, също бях такава, но дойде денят, в който ти ми показа истинската си страна. Страна, изпълнена с гордост, омраза и презрени ...
3248
1
Връщаш се с наведена глава! Какво - да не би да не ти провървя? Да не би вечер да гледаш стената и да се молиш да звънна на вратата? Видях твоите приятели - те казват ми: ”била съм „изяла” твоите мечти и теб дори”? А те знаят ли, че ти каза: "Край!", че ти се обърна и трясна вратата. А аз крещях от ...
1831
1
Седя в кафето - беше към 22:00, съединили сме три маси и с теб сме седнали диагонално, музиката гърми, а душата ми лети. Всичко беше много хубаво, докато не влезе ТЯ! Ти стана и отиде на бара, а тя седна на празния стол, на който ти преди малко седя. Всички ме гледаха със съжаление. Дойдох до теб, п ...
1011
Крещеше! Крещеше, а крясъкът замираше миг преди да се изтръгне от дробовете й. Кървеше. Да. Виждаше. Усещаше желязото в тялото си. Студенината. Преди я болеше, сега дори това престана да я държи в този свят. Една от последните нишки живот, която бе сграбчила отчаяно, се скъса. Умираше... още малко.. ...
959
2
Полицаят вървеше отегчен. Поредната нощна смяна. Искаше му се да е до жена си в този момент.
Сигурно сега лежеше и плачеше. Трудно й бе да понесе смъртта на сина им. Болката бе още твърде силна.
Изведнъж той настъпи нещо и се взря в земята пред себе си. Пред него се разкри покъртителна гледка. Момче ...
Сигурно сега лежеше и плачеше. Трудно й бе да понесе смъртта на сина им. Болката бе още твърде силна.
Изведнъж той настъпи нещо и се взря в земята пред себе си. Пред него се разкри покъртителна гледка. Момче ...
1162
1
Живял някога, на края на света, самотен демон. Живял той сам, сам-самичък в своята пещера, там, накрая на света, из ледената пустош, сам, в тъмната ледена пещера. Всяка нощ излизал той, летял по света и от всеки щастлив човек крадял по някоя мечта, мечта, която поддържа щастието на този човек. Но не ...
958
Майката седна до дъщеричката си.
- Коя приказка ще ми разкажеш, мамо? - попита детето.
- Една, която много ще ти хареса.
"Живяло преди години, в едно село, малко момиче на име Мария. То било единствено дете и родителите му много го обичали. Искали да му осигурят богат и спокоен живот.
Пораснало моми ...
- Коя приказка ще ми разкажеш, мамо? - попита детето.
- Една, която много ще ти хареса.
"Живяло преди години, в едно село, малко момиче на име Мария. То било единствено дете и родителите му много го обичали. Искали да му осигурят богат и спокоен живот.
Пораснало моми ...
1346
7
Небето – пусто и празно. Няма кой да налее в него живот, няма кой да го разсъни... Снегът тепърва ще се натрупва...
Още...
И още...
До края на Времето, макар да казват, Времето нямало край или пък начало, а значи и среда няма, имало само преминаване от един миг в друг... От една приказка в друга...
...
Още...
И още...
До края на Времето, макар да казват, Времето нямало край или пък начало, а значи и среда няма, имало само преминаване от един миг в друг... От една приказка в друга...
...
1036
5
Най-прекрасното чувство на света - да си влюбен! Събира всичко на едно място... щастието, настроението и всичко, от което имаш нужда, за да се почувстваш жив! ОБИЧАМ ТЕ... толкова много те обичам! Всичко, което правиш или казваш... всичко свързано с теб! Обичам очите ти, обичам устните ти... обожава ...
17336
1
5
***
Желанието ми е цвят, безсрамно разтворил погубващи устни към похотта на ветровете. В пространството струи от музика се разбиват с дисонанс в скалите от бездушие. Слънцето препича разпуканите вече съзнания и пирува с разтопената воля... Скрила в шепи тягостни терзания, захвърлила в небитието угро ...
Желанието ми е цвят, безсрамно разтворил погубващи устни към похотта на ветровете. В пространството струи от музика се разбиват с дисонанс в скалите от бездушие. Слънцето препича разпуканите вече съзнания и пирува с разтопената воля... Скрила в шепи тягостни терзания, захвърлила в небитието угро ...
834
4
Трябва да си призная, поне пред себе си - липсваш ми ужасно много. Не, че е нещо ново за мен. От толкова време те обичам, че всяка секунда, прекарана без теб... ми носи само болка... и празнота... Преди ти го пишех лично - липсваш ми... сега не искам да ти го пиша - ти го знаеш много добре... Някъде ...
1146
2
Ах, как искам да върна времето назад... Знам, от горчивият си опит всеки се учи. Но от толкова неприятни случайности взе да ми идва до гуша... Не, не се предавам, просто ми се иска да по-малко... Но кой ли не иска това?
Случайност ли е, че съм се родила? Случайност ли е, че родителите ми са точно те ...
Случайност ли е, че съм се родила? Случайност ли е, че родителите ми са точно те ...
1058
13
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
