40 979 резултата
Изтича по коридора, чийто стени бяха издраскани или украсени с надписи от рода на: "Къде си, Мишо, чакаме те с водка?!", "Отваряй, нещастнице!" (до една врата) или многозначително: "Валя"... Портиерката я спря и попита, дали си тръгва, а след това я отписа. Очите й се пълнеха със сълзи... без да иск ...
918
2
1.04.2007г.
Заблуждавам себе си, заблуждавам хората около мен, че не боли, че ми е все едно… Но
не е така…
Боли… адски боли… Искам да крещя, да чупя, да плача докато не изплача и последната
сълза за теб. ...
Заблуждавам себе си, заблуждавам хората около мен, че не боли, че ми е все едно… Но
не е така…
Боли… адски боли… Искам да крещя, да чупя, да плача докато не изплача и последната
сълза за теб. ...
1704
6
...Тя стоеше там, сама и уличните лампи осветяваха пътя й. Но пътя накъде? Замисли се над песента - "не искам да тръгвам,не искам да оставам...". Наистина беше така, но най-ужасния момент в живота и отново се появи в ума й... Той не и каза нищо, той и обърна гръб... имаше ли смисъл да живее? Той беш ...
943
1
Не зная кога се случи. Само знам, че живееше в блока на най-добрата ми приятелка Ива. Мисля, че се казваше Тихомир... Не го загледах. От първия път, когато го видях, не ми вдъхна доерие. Стана ми толкова антипатичен, че когато го видех да пресича улицата минавах на другата, само и само да не срещам ...
1839
7
Как ви звучи думата Самота? В живота човек се опитва да постигне всичко това, което би го
направил истински щаслив. Любовта е едно от чувствата, които човек иска да запази за цял живот.
Всеки би искал да има човек до себе си, на който да сподели радостите и болките на този, иначе
така суров, свят. Н ...
направил истински щаслив. Любовта е едно от чувствата, които човек иска да запази за цял живот.
Всеки би искал да има човек до себе си, на който да сподели радостите и болките на този, иначе
така суров, свят. Н ...
1308
Беше сама в стаята си, заровила глава във възглавничката си, молейки се така сълзите да се смилят над нея и да спрат да се леят. Но... те не спираха. Мокреха нежната кожа, проправяха си път по нея до устните й, вече свикнали със соления им вкус.
Пое си дълбоко дъх. „Дали сълзите от щастие са сладки? ...
Пое си дълбоко дъх. „Дали сълзите от щастие са сладки? ...
2085
4
Здравей, Пламене...
Толкова неща имам да ти кажа. Толкова те обичам, а ти все ме обиждаш и се държиш все едно съм втора ръка човек.
Ооо, колко много искам да ме прегърнеш, целунеш и докоснеш нежно... Да ми кажеш нещо мило, да видиш сълзите в очите ми, когато те гледам. Но дори и не си помислям, че щ ...
Толкова неща имам да ти кажа. Толкова те обичам, а ти все ме обиждаш и се държиш все едно съм втора ръка човек.
Ооо, колко много искам да ме прегърнеш, целунеш и докоснеш нежно... Да ми кажеш нещо мило, да видиш сълзите в очите ми, когато те гледам. Но дори и не си помислям, че щ ...
1675
4
Знам, че ме лъжеш, ама ми е хубаво да те слушам
С приятелката ми Силвия се уговорихме да се срещнем в петък след работа на кафе в центъра. Не се бяхме виждали отдавна и решихме да си отпуснем поне един час свобода.
Точно в ...
С приятелката ми Силвия се уговорихме да се срещнем в петък след работа на кафе в центъра. Не се бяхме виждали отдавна и решихме да си отпуснем поне един час свобода.
Точно в ...
2424
24
Здрачаваше се. Бавно, но неумолимо нощта спускаше пипалата си върху хладната земя и обгръщаше всичко, всеки малък детайл, галейки го с ледената си ласка. Ласка на любовница, готвеща се да поиска и вземе всичко, да доведе избранника си до несвяст, карайки го да я желае все по-силно и да я моли да не ...
1505
7
Трябва ти малко търпение. Не знам защо почвам така... Както и да е, има връзка. За да пътуваш на стоп наистина ти трябва търпение. Да чакаш и да не тъпееш, а да се радваш на това, което става около теб. На живота, защото само този, който пътува на стоп и чака вечно движещи се неща около него да спра ...
1600
1
2
Момче създадено за грях,
Изкусител си от класа,
Но защо ли ме е страх
С тебе да изляза?
С поглед всяка можеш да плениш... ...
Изкусител си от класа,
Но защо ли ме е страх
С тебе да изляза?
С поглед всяка можеш да плениш... ...
1638
11
Мъничките пръсти галят плахо светлината и прониква в мене бавно, самотата сякаш е открила мъртвите искри. И с поглед, огънят се пали, а душата ми жарава в пламъците грее. Вятър болка разпилява, дете надава вик и в светлите очи, блясъкът изгасва, щом си тръгваш ти. Тъжен стон във мене свири, а пред м ...
907
Научнофантастичен разказ
В края на двадесет и втори век учените открили, че към Земята се приближава гигантски метеорит и изчислили, че ще достигне до планетата след по-малко от половин век. Последствията щели да бъдат катастрофални, всички учени единодушно предричали гибел.
В края на двадесет и втори век учените открили, че към Земята се приближава гигантски метеорит и изчислили, че ще достигне до планетата след по-малко от половин век. Последствията щели да бъдат катастрофални, всички учени единодушно предричали гибел.
1384
7
Пред “Прорицателя”, на стотина метра от висящите му над мен ръце, започваха високи стъпала, които независимо дали изкачвах или слизах, винаги ми се струваха безчетни. Те бяха широки почти километър, а от двата им края до самата незрима далечина в ниското, един след друг, бяха наредени човешко-животи ...
1044
1
Здравей, Аня!
Много исках да ти напиша това писмо или още повече да ти кажа всичките тези думи, но уви. Нас ни разделяше морето. Ти беше самичка на брега, аз също. Само, че тъмнината ни пречеше да се видим. Но не ни попречи ...
Много исках да ти напиша това писмо или още повече да ти кажа всичките тези думи, но уви. Нас ни разделяше морето. Ти беше самичка на брега, аз също. Само, че тъмнината ни пречеше да се видим. Но не ни попречи ...
1464
19
Навън беше прекрасен ден, слънцето напичаше и в същото време духаше прохладен вятър. Още щом се показах на терасата, разбрах, че днес ще е един необикновен ден. На момента реших да излезна, облякох се набързо и тръгнах.
Вървях без посока, обикалях града и неусетно се озовах на плажа... Там вятърът б ...
Вървях без посока, обикалях града и неусетно се озовах на плажа... Там вятърът б ...
2109
17
Имало едно време една самотна принцеса. От другите принцеси я отличавало това, че нямала балгородно семейство и че баща и никога не би дал половината си царство, ако някой пожелаеше ръката й - просто защото го нямал. Принцесата той затвори във висока кула. Никога не й беше забранявал да излиза оттам ...
1263
2
>>>>> вярвах
>>>>> Знаеш ли, вече не вярвам в любовта, не вярвам, че е имало такава между нас, ти не можеш да обичаш, само нараняваш тези, които те обичат. Каза ми, че не съм ти безразлична, че за тебе съм нещо нетипично, че събуждам в тебе нещо ново, лъжи... само това ли можеш. Обичаше ме друг тога ...
>>>>> Знаеш ли, вече не вярвам в любовта, не вярвам, че е имало такава между нас, ти не можеш да обичаш, само нараняваш тези, които те обичат. Каза ми, че не съм ти безразлична, че за тебе съм нещо нетипично, че събуждам в тебе нещо ново, лъжи... само това ли можеш. Обичаше ме друг тога ...
1542
3
На Диян Х.Я.
Наближаваше три сутринта. Ина и Алекс се прибираха от рождения ден на свой приятел. Празненството бе минало приятно, с нормалното количество алкохол и танци. Но по обичая си, в края му, те отново се скараха. Естествено и двамата вече дори не помнеха каква беше причината за кавгата - тов ...
Наближаваше три сутринта. Ина и Алекс се прибираха от рождения ден на свой приятел. Празненството бе минало приятно, с нормалното количество алкохол и танци. Но по обичая си, в края му, те отново се скараха. Естествено и двамата вече дори не помнеха каква беше причината за кавгата - тов ...
1750
4
1450
Пътят лакътушеше пред очите ми. Един завой, после друг. Не усещах как краката ми сами ме водят, докато ума ми се беше отвял в миналите години. Улици, тротоари, после железопътната линия. Известно време вървях по нея, после се отделих надясно. Ако бях продължила напред, щях да стигна до морето. Но за ...
985
ЗАЕШКИ ПРАВА
ДОНЕСОХА Я НАЕСЕН – ВЕЧЕ ПОРАСНАЛО МАРТЕНСКО ЗАЙЧЕ С МЕКА МУЦУНКА И СТРАХЛИВИ ОЧИЧКИ. СВИ СЕ В ПРАЗНАТА КЛЕТКА И НЕ ШАВНА ЦЕЛИ ДВА ДЕНА. А БЕШЕ НАЙ-ИГРИВАТА СРЕД БРАТЧЕТАТА И СЕСТРИЧЕТАТА СИ. И НАЙ-БЪРЗАТА. ОЩЕ КТО МАЛКО ПУХКАВО БЕБЕ ИЗПРЕВАРИ ВСИЧКИ С НЕВЕРОЯТНОТО СИ ЛЮБОПИТСТВО. ПОДАД ...
ДОНЕСОХА Я НАЕСЕН – ВЕЧЕ ПОРАСНАЛО МАРТЕНСКО ЗАЙЧЕ С МЕКА МУЦУНКА И СТРАХЛИВИ ОЧИЧКИ. СВИ СЕ В ПРАЗНАТА КЛЕТКА И НЕ ШАВНА ЦЕЛИ ДВА ДЕНА. А БЕШЕ НАЙ-ИГРИВАТА СРЕД БРАТЧЕТАТА И СЕСТРИЧЕТАТА СИ. И НАЙ-БЪРЗАТА. ОЩЕ КТО МАЛКО ПУХКАВО БЕБЕ ИЗПРЕВАРИ ВСИЧКИ С НЕВЕРОЯТНОТО СИ ЛЮБОПИТСТВО. ПОДАД ...
1243
2
3011
4
Пак ме изнудиха. Два месеца по-рано да съм купела самолетните билети, за да хвана евтината тарифа. Е, аз как да знам, дали тогава ще съм права, или ще лазя на четири крака от ишиас? Щом си го помислих, веднага ме насви. Айде пак – серия масажи, илачи, антидепресанти.... тцъ. Не минава. Захващам се д ...
1086
5
(на леля Вили - липсваш ни!)
Поредната сутрин. Петдесет години под това слънце, а се буди все по същия начин - отваря очите си и вижда... напукания таван. Цялото жилище плаче за ремонт, но за кое по-напред да дадеш пари?
Вчера й казаха, че нямат повече нужда от услугите й. Остана и без тази работа. ...
Поредната сутрин. Петдесет години под това слънце, а се буди все по същия начин - отваря очите си и вижда... напукания таван. Цялото жилище плаче за ремонт, но за кое по-напред да дадеш пари?
Вчера й казаха, че нямат повече нужда от услугите й. Остана и без тази работа. ...
1389
5
Часовникът цъка с език и заканващо размахва стрелки "5 минути още и си закъсняла! Тичай!".
Бръквам в джобовете и подхващам песничката, измъчено достигнала до мен от отминатото барче. Там-тирири-рам. Мрънкам си под носа, заглушавайки тик-такащата си съвест. Ръцете - в джобовете. Безгрижния изглед на ...
Бръквам в джобовете и подхващам песничката, измъчено достигнала до мен от отминатото барче. Там-тирири-рам. Мрънкам си под носа, заглушавайки тик-такащата си съвест. Ръцете - в джобовете. Безгрижния изглед на ...
1147
Имало в България, в едно китно градче един хубав замък, с хубави хора и още по хубава принцеса. Oбаче тази принцеса имала много обожатели и един от тях се ядосал веднъж
и я проклел, да стане така, че замъкът да се вижда само от много далече, а край него гора и от нийде да няма пътека,
а принцесата д ...
и я проклел, да стане така, че замъкът да се вижда само от много далече, а край него гора и от нийде да няма пътека,
а принцесата д ...
861
РАЗРУХА
-------
Теодор бе роден за художник. В това се убедиха всички негови близки още от деня, в който се роди. Никой не си спомняше кой постави в ръцете на бъдещия художник четки и бои, но пък всички помнеха деня, в който, на 7 години, изля една кофа с боя на стената и грабна четките. Получи се н ...
-------
Теодор бе роден за художник. В това се убедиха всички негови близки още от деня, в който се роди. Никой не си спомняше кой постави в ръцете на бъдещия художник четки и бои, но пък всички помнеха деня, в който, на 7 години, изля една кофа с боя на стената и грабна четките. Получи се н ...
1156
2
- Мила Наде, добредошла, тинеме познаваш, алаот приказките на маматИ и бащатИ азъ разъбрахфисичко за теб, тисимИ катороднасестра и мноооого- много теобичам! Научиласъм това приветестевено слово наизус без дазнам бъкел български, но вечеще взема даспра, защото ако продължа, ще се наакам! – изстрелва ...
1252
6
Пътят бе продължителен, крив и неравен. Докато стигна до Драгоман, уцелих всичките софийски дупки, задминах неправилно около петдесет ТИР-а и изобщо не загасих дългите светлини. Псувните на насрещните шофьори се лепваха като размазани мухи по стъклото, ама така е, като се тръгва посред нощ. Защото у ...
1314
10
Разстоянието между нашите сънища
(сънено писмо)
00:30 - 6:00
23.03.2007год. ...
(сънено писмо)
00:30 - 6:00
23.03.2007год. ...
1083
4
Кавалери...
Като глядам другите мъже се чудя само моя ли е такъв смотаняк, та ме е срам да го покажа пред хората. Колкото мъже познавам, всичките са галантни кавалери, ведри, усмихнати... Направо ми иде на моя да му туря ед ...
Като глядам другите мъже се чудя само моя ли е такъв смотаняк, та ме е срам да го покажа пред хората. Колкото мъже познавам, всичките са галантни кавалери, ведри, усмихнати... Направо ми иде на моя да му туря ед ...
1961
16
Събудих се от тишината. Странно, нали? Вкъщи винаги нещо жужи, бучи, щрака, а тук - тишина, с нож да я режеш. От време на време излае някое куче по закъснял "развеселен" от алкохола минувач и пак тишина.
Часовникът отсреща показва 4:30, но не ми се спи - излизам в другата стая. Малък хор от три щуре ...
Часовникът отсреща показва 4:30, но не ми се спи - излизам в другата стая. Малък хор от три щуре ...
1005
1
На 26.03. 07г. по телефона ми се обади Тодор Джонев – професор по мениджмънт, Председател на Академичния Съвет на Интердисциплинна Гражданска Академия, Президент на някаква енергийна система в Южна Африка и какъв ли не още организатор….Предположенията ми се оправдаха – канеше ме да участвам в среща ...
2052
4
Тя стоеше сама вкъщи, четеше Шекспир и мислеше за всичко, което и се беше случило в последно време... Колко много хора имаше около нея, колко много мъже и се вричаха в любов, колко много и казваха, че са нейни истински приятели... Колко много лъжи чуваше тя всеки ден. Спомни си последния месец... то ...
1341
6
Малкото момиченце се запъти към своята стаичка с любимата си кукла в ръка. По бузите му се стичаха солени и горчиви сълзи. Те падаха върху куклата, сякаш тя ги поемаше, а заедно с тях и цялата болка, която кървеше в детската душа. Та за какво толкова може да плаче едно малко и глупаво момиченце, кое ...
1355
2
Здравей! Чудиш ли се? Недей!!! Аз просто влязох в съня ти. Исках само да те погледам. Нали не ти преча? Мога ли да те погаля? Не ми отказвай! Така силно искам да те притисна до себе си! Спираш дъха ми. Чакай... Постой така... Чудесен си! Нека те целуна! Не се плаши. Това е просто сън. След малко ще ...
1343
2
Още малко и всичко ще свърши! И Слава Богу!!! Не издържам повече така... Чак днес
осъзнах колко много съм се залъгвала. Ти... Ти обичаш ли ме наистина? Да... Обичаш нещо в мен, и това е невъзможността да сме заедно. Обичаш това, че тъкмо когато си помислиш, че ме имаш, аз бягам - при това надалеч!!! ...
осъзнах колко много съм се залъгвала. Ти... Ти обичаш ли ме наистина? Да... Обичаш нещо в мен, и това е невъзможността да сме заедно. Обичаш това, че тъкмо когато си помислиш, че ме имаш, аз бягам - при това надалеч!!! ...
942
2
“Виждах го да гримасничи,
и макар в своята практика да бях виждал много неща,
видех ли него, в мен се надигаше страх.
Свиреп, безумен, непоносим страх…”
/бележка в полето из страниците на една анамнеза/ ...
и макар в своята практика да бях виждал много неща,
видех ли него, в мен се надигаше страх.
Свиреп, безумен, непоносим страх…”
/бележка в полето из страниците на една анамнеза/ ...
951
1
Излизам и затварям входната врата след себе си. Оглеждам се и нищо не виждам, сивота, примигам - студът щипе очите ми. Поемам въздух... той раздира дробовете ми... и ...потеглям. На къде отивам ли? Ще разбереш... Дали се усмихвам? Не... нямам сили за това...Светът тепърва се събужда и всичко е толко ...
1810
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
