- Обичаш ли ме?
- Всеки Божи ден
аз в ласките ти пак се преоткривам!
- А търсиш ли ме?
- Вечно в твоя плен
без път се скитам, но не го откривам!
- Мечтаеш ли ме?
- Просяк съм в пустиня
и те мечтая като капчица вода!
- А искаш ли ме?
- Ден след ден, помни ме,
аз искам с теб да срещам заранта!
- Жадуваш ли ме?
- Повече от Слънце,
което чака морната Луна!
- От мен нуждаеш ли се?
- Повече от зрънце,
във нуждата от малко топлина!
И знай, че само тебе чакам,
и искам, страдам, нощ и ден, и час!
И пак те търся, падам, ставам,
и продължавам да се боря пак за нас!
Не ме оставяй в тая късна вечер
със ветрове жестоки за компания,
нима отминало е всичко вече
помежду нам със всичките страдания?
- Не искам да си тръгвам утре, днес,
до край със теб да можех да остана...
ала когато със сърце ти казах "Влез",
аз не очаквах да пристъпиш там с измама!
От теб научих, че не всяка дума
е туй, което иска се на теб,
от устни чужди ще излезе друга,
за да отнеме от една любов парче!
На мен ли само, питах, се заричаш,
а ти душата си затрупа и затвори...
и те попитах мене ли обичаш...
но искрено не ми и отговори!