tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
12.02.2010 г., 10:07 ч.

Малък Сечко 

  Поезия » За деца
3734 1 18

Малък Сечко се ядоса
на големия си брат.
Мръщи се, мърмори лошо:
"Ще покажа аз инат!

Ще съм снежен, ще съм леден,
ветрове ще пусна  тук.
С много ярост ще пребродя
пътищата днес напук.

Да признаят гласно всички
колко страшен съм и прям.
Никой вече да не мисли
... Януари за голям.

Цялата земя пребродих
и покрих със лед  дебел.
Слънчицето пък изгоних.
Топлината  съм му взел.

А виелицата страшна,
дето трупа преспи сняг,
ще обяздя най-безстрашно,
ще ми стане личен впряг.

И тогава ще докажа
кой е по-голям, умел.
Та братлето  Януари
да признае, че съм смел."

Тъй редеше думи ядни
февруари Сечко "благ",
а зад облачето славно
Слънчо сучеше мустак.

Нека да се налудува
по хлапашки тоз юнак.
Пролет иде. Студ студува,
но...  до топлия южняк.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??