42 072 резултата
Бавно вените режа с бръснача.
В полумрака угасва сърцето.
Само дълга черта свети в здрача -
блести с блясък бял острието.
Без пощада плътта си раздирам. ...
  798 
Не бих могла да се надявам
на приятелството ти фалшиво
и не бих могла да продължавам
заради теб вътрешно да се убивам.
В мир съм със мен самата, ...
  626 
Привикнах вече на безразличност
и скрих се в безпричинно очакване,
остана ми болката във наличност,
провокирах живота си до разплакване.
Опитомявах с ръка подивелите истини ...
  846  20 
Колко пъти отминавах това, което искам
и колко пъти по пътя грешен тръгвах, но
най-много пъти спирах да се боря заради страха си.
Някак си се сепвам и започва животът ми ден за ден отново да тече,
лодка, плаваща към края на една река, водеща в дълбините на безкрая ...
  873 
Искам да прегърна
на лястовица полета
и да се завърна
там, където никои не се завръща,
освен във спомена, ...
  1221  16 
Родено от тъмнината, отгледано от нея,
играещо си само с нощната фея.
Това е детето на кървавата луна,
отрочето, захвърлено зад горящатата планина.
Вятърът с пясък заслепи очите му, ...
  1020 
Вървя
по оня път, нагоре…
Боса съм
и ми е леко.
Не трябват дрехи, ...
  1161  34 
Миг красота
Тихо пристанище
зад вълнобрана.
Лодки клатушкат се.
Нощ разлюляна.
  661 
Научих, че отишъл си на сгледа.
Дали ти нея или тя теб да огледа.
Е, разкажи ми как изглежда тя,
Дали за твоята лъжица е уста?
Дали ще си допаднете така, ...
  1141 
Един откраднал от душа на друг,
харесало му и опитал пак...
Поуката от казаното тук:
Пред кражбите мълчи, превий гръбнак...
Крадецът щом със почит продължи ...
  1201 
Ти си истинска като земята и небето.
И тиха като полъха на вятър.
Във тебе са събрани цветовете
на черната земя и на реката.
Ти си премъдра като стара песен, ...
  2190 
В един вълшебен ден
на гиздавата есен,
аз шумата в градинката събрах
на две-три купчинки и ги запалих.
А после на греблото се подпрях, ...
  786  12 
Верую
Трябва да се мине през порока.
На живота бързо свършва срока.
Всяка красива духовност
никне от почва, ...
  530 
Във тежък миг и дни на плач
все някой ще ми подаде ръка,
но този някой ще е просто сянка, почти невидим силует,
а истинският мой приятел
ще остане блян далечен, тъй мечтан, но твърде блед... ...
  1098 
***
Защо не коленичите пред мен,
нещастие и свян, като магия?...
Един греховен страшен силует
от мрамор... като Бог и сила... ...
  940  10 
Заключени сенки пълзят във очите,
и шепнат забравени в тъмни ъгли...
Смълчано догарят нюанси в свещИте,
безбожно захвърлени в празни души.
Застива молитвено дъх на икона ...
  1962  33 
Защо да имам тяло перфектно,
щом душата ми ще е празна?
Защо? Нима ще е по-ефектно?
Не, не мога!
И какво дали ще ме харесаш, ...
  587 
Погребах една своя мечта,
от всички най-стара бе тя.
Погребах най-старата си мечта.
Дали времето и бе дошло
или аз сама я уморих, ...
  807 
Демонът усмихна се чаровно
на порочния човек, потънал в кал,
който мислеше си, че лети високо -
нали си имаше жени, пари и власт.
Но беше жалък в своето богатство, ...
  856  11 
Сто луни крещяха в самотата,
скрили се на тъмно във очите.
Каменно изстиваше душата,
лунатично блъскаше в стените.
Пиеше като пират - до глупост. ...
  987  21 
Старо пиано,
oлющено,
тъжно,
сгушено в ъгъла,
самотно ...
  1571  20 
Можеш ли...
Можеш ли да върнеш нещо
отдавна безвъзвратно изгубено?...
Можеш ли да върнеш слънцето
след залеза, за още светлина?... ...
  1094 
В лилаво
Денят е мокър и подгизнал.
По подметките на хората
залепнали са обещанията неизпълнени.
Нарисувай ме, за да не се забравя на сутринта. ...
  1169 
Спретнат, прилично облечен
(потръпващ от трепет)
с бяла ризка и синя яка.
Срамежливо потиснат
(усмихнат вървеше) ...
  919 
Автопортрет
Гледайте на мене
като
част от обстановката.
Вещ от друго време ...
  542 
Зелени пълнолуния (на есен)
завързват плод, горчив като отрова.
Мелодия на неритмична песен
звучи у мен отново и отново.
Самотното излъчване на болка ...
  1046  19 
Аз имам да ти кажа много,
но все така и не намирам думи.
Ти си за мен и обич, и тревога,
ти си безсмъртен между смъртни.
Очите ти пресичат мойте пътища, ...
  1243 
Как светът се събира в 30 мин,
къде е самотата, която мълчи?
Излъгах я и нея, и теб,
забравих и още кога.
Ъгълът прашен събира свойте 30 мин. ...
  609 
Своя страх и печал
аз ще отхвърля.
Ще се даря с обич и свян
и сърцето си ще отгърна.
Лъжите ще изпепеля. ...
  654  16 
Превърнаха се дните в карнавални,
със маските - стандартни атрибути.
С костюмите - комични и парцални,
с обувките на босо пак обути.
С мечтите, отпечатани по пръсти, ...
  993  27 
Последно сбогом
Последно сбогом е думата
тежка, която финал слага
на нашата обич гореща.
Фалшивата усмивка, с която ...
  1278 
Посветено на всички в сайта откровения.
Поети на новото време
Поети ги наричат в сайта,
те пишат за една съдба,
рисуват болки и копнежи ...
  1164 
Въпреки раните и болката,
аз мога да кажа, че обичах и обичам,
че съм дала това, което съм могла,
това, че не съм получила,
не е моя грешка, ...
  866 
***
Накажи го! Удави го в кал!
От миглите му да тече отрова!
По блудкавия тен да се стече в червено...
и кървави да ги изпие със охота... ...
  909  15 
Ела в моят свят от мечти,
изграден от купчина съдби!
На портала чака те човек с усмивка
и показва ти колко нужен си,
кани те да влезеш! ...
  672 
Светите братя Кирил и Методий,
на българската писменост отци.
Пред българский народ открили
необятни нови висини.
На българската писменост венец. ...
  2162 
Потърсих се в изгубените облаци,
гласът на вятъра отрони песъчинки.
Със нишки от въздишки в сънища
разплетох се със падащите листи.
Поемах песента във дланите ...
  701  19 
Сън в лятна нощ
Слушам нощем твоя дъх
и приказвам си със твойта сянка.
А небето е покрито с мъх,
унесено във тиха дрямка. ...
  1670 
Да. В къщи съм. Сама. До прозореца.
Зад пердето.
Чакам.
Случайно да се освободиш.
Да заминеш в командировка ...
  864 
Видяха как огньове се родиха
над хълма, от зелено напращял!
И пламъци небето озариха!
Светът им беше нов.
И беше цял. ...
  976  15 
Предложения
: ??:??