20 534 резултата
В закърпената дрешка на сумрáка
картината на пъзел ми прилича.
По релсите на спомена изтрака
вагонът на живота ти, момиче.
И времето залитна без посока, ...
  639  23 
Вали по февруарски. От инат.
В една неосъзната скучна зима.
Досущ, като разплакан сняг -
порой, тъгата си излива...
И аз валях стихийно. Из ведро. ...
  571 
Жената е едно безспорно доказателство че има Бог.
Нали не вярвате, че Господ ще си губи времето
да прави космат и недодялан екземпляр като мъжа.
Напук на всички притчи за Адама,
аз знам със сигурност, че Господ първо е създал една жена. ...
  1910 
Във всеки има късче звезден прах,
макар че сме родени във калта.
Аз рано тази истина съзнах.
Калта си да изчистя не успях -
такава е човешката душа. ...
  921 
Не знам дали те има в моя свят.
Докато разбера, живота мина.
Аз нямам връщане назад.
(Макар, че имам да си взимам.)
Вероятно си на някой остров, ...
  488 
И унижен, накаран да пълзи,
той рони вътрешно солени сълзи.
Принуден сол в торба да изяде,
пред други той не ще се издаде.
И може често по корем да лази ...
  628 
на
този свят
любовен
глад
до ...
  552 
Старото палто е най-удобно, макар и вече тесно.
Бръкнеш в джоба - забравен кестен.
В другия - бонбон за внучето далечно.
Под яката - дом за молците уютен,
а душата в пашкула на хастара е облечена. ...
  815 
Не съм направен от сълзи и пръст.
Не съм се раждал във такава кал.
Щом костите болят ме в плът,
живота друг човек ми го е дал.
Не вярвам на библейски приказки, ...
  474 
Вратите на храма отдавна са затворени
и отвсякъде пълзят стонове отровени,
забравено е вече как се палят свещи
и звънът камбанен отказва да се вмести.
Ридаят тишини с молби горещи, ...
  805 
Тука е! Ето я бурята!
Пак притъмнява пред взора.
Искам страха си да срутя
като стена на затвора,
който сама построила бях ...
  1258  14 
Под шапитото не расте трева,
мирише на урина и униние.
Дресурата не става хей така -
да щракнеш с пръсти и оле -
без пот и без усилие. ...
  694 
Началото дойде. Роди го... краят.
Прераждане? Не вярвам. Още дишам.
Умирания? Броят им не зная.
Равняват се на всичкото обичане...
А ти не се завръщай в мене! Никога! ...
  845 
Истините се разпадат почти винаги
oт логиката на неспокойните ни мисли,
като едно неестествено изгасване
на фона на денонощните ни изблици
и проблясват изведнъж в затъмнение, ...
  1056 
...
Няма да се запиша в школа по танци.
Привечер е страшно - бездомните кучета
чакат на спирката - ненаяли се с огризки
от бързи закуски и изпросена милост.
Няма начин да ги прогоня с ритници по хълбока, ...
  514 
В Обратната Безкрайност
на Началото...
В Обратната Безкрайност на Началото
и незабравеният допир на телата,
днес търся знак от Онова, останалото -- ...
  500 
C` EST LA VIE
ТОВА Е ЖИВОТЪТ ( C`est la Vie )
( песен )
Пролетният вятър ме залюби,
но си тръгна. Знам ли го къде?! ...
  735 
Нощем, когато
мечтите се разхождат
по тъмните ъгли
на спомена
в пълнолунието ...
  750 
И аз си тръгнах с вдигната глава.
Любовите се търсят със очи,
но повечето помнят ми гърба,
защото в тях е празно. Без души.
Когато се отупах от прахта, ...
  669 
Вярвай ми,
не исках да съм
любовник за уикенд,
дай ми само още ден,
за да те нарека ...
  830 
Диптих
1. Битиѐ...
От днес на случайни комети
ще пресичаме орбити с тебе –
по волята на боговете, ...
  306 
Неравностите са остатъци от бурите,
оформяли характери и пътища.
Изгаряли суровото и сухото,
а пепелта зад рамото изхвърляли
за да направят място за компромиса, ...
  1244  10 
Очевидно е време
да прочистя градината.
За начало ще взема
да прегледам малините.
Всички пръчки изсъхнали ...
  876  13 
Капе слънцето бавно и разлива червени петна
върху облаци стъкнали пухкава прежда на запад.
И заплитат мираж, който лъже, че е тук есента,
а е краят на зимата. Почти. Време е за апатия.
И вали. Всеки ден. С този дъжд чак прогнива душата. ...
  607  10 
Бъдни вечер...
(от цикъла: "Вечер в Страната на спомените")
Годините минават и съмнения
в Душите ни остават утаени...
От храмовете Божии--с ектѐнии ...
  361 
Грешници сме всички
на тази покварена земя...
Примамени от изкушения,
оплетени в лъжи,
слепи за истинският смисъл, ...
  623 
прошка се дава
и прошка се иска за
душепречѝстка
прошка се иска
и прошка се дава за ...
  647 
Приключи тая сага със Принцесата.
И замъка, митично непристъпен.
Аз винаги се влюбвах във метреси -
(най-лесното загубване по пътя.)
Остана ми романтика и нежност. ...
  1783  11 
Бялото пречупи в черно...
отражението в огледалото–
паднал хоризонт...
Разложено преддверие,
стъклено, разбито, хаосно... ...
  697 
Ето, август бързо се изниза
и започна цветен листопад.
Аз обличам бялата си риза
за разходка в Западния парк.
Ще пребродя всичките алеи, ...
  1240 
Не мога да не бъда себе си.
И да се правя, че съм онзи мъж,
чиито чувствени потребности
са вятър и мъла. И дъжд.
И да се лъжа, че те няма никъде, ...
  508 
Дали куршуми или чуми
Автор - Величка Николова - Литатру
Трепти в сърцето пустота.
Бушуват чувствата незрими.
Политат есенни листа. ...
  1318 
Гневът е вятър. Началото на буря.
Развихри ли се, себе си помита.
И всичко що е дребно и нищожно
го следва в нищото, отлита.
Остава чисто. Остава само важното. ...
  1211 
Пристъпвам пак. Бръсначът с остър ръб,
наточили сте, сякаш за курбана.
Две сиви сенки, без лице и гръб,
се хилят безогледно от калкана.
След хиляди раздели ги презрях, ...
  687  12 
По някаква случайност ако питаш,
дали съм много тъжен и отчаян?
Не. Скучно ми е. И си пиша.
Каквото, ако бяхме заедно...
Измислям си безбрежните морета. ...
  709 
Буря
Задава се по-черна и от дупка
и лакомо поглъща небесата ми,
притиска ме във тясната черупка,
чегърта по стените на душата ми... ...
  1241 
Грабна му шапката,
то се засмя. Имаше буйни коси.
Чувство за хумор и синева,
палав, с момчурляшки очи.
Те са връстници. Пролет, цъфтеж- ...
  687 
А днес е някаква си събота.
Ужасно подходящо за раздяла.
(То все едно, че пък се сбъднахме)
Научихме се как да заминаваме.
И вече ще си тръгна за последно. ...
  483 
Трябва ли да съм идеална,
красива, с тяло на богиня,
щом топлина имам в очите?
Трябва ли да съм безгрешна?
Кой ще бъде съдник ...
  823 
Иначе мога да пиша красиво.
Замечтано и разбира се, нежно.
В този, влюбен копнеж ми е силата,
(че забравям вкуса на надеждата.)
Ала той е горчив. До повдигане. ...
  506 
Предложения
: ??:??