20 534 резултата
Хей, Санчо, верни мой приятелю! В атака!
Настъпва бурята – с невижданата мощ.
Пред нея даже великаните се спряха...
Но всеки удар ни превръща в общество!
Зоват ме "луд", защото мисля да разбия ...
  1009 
Всреднощ из моята глава
кръжи въпросът неуместен:
какъв е смисълът в това –
сред лудите да бъда свестен?
И сякаш някой ме зове ...
  1953  16  31 
Попита ме за думата ризома.
Наперена отвърнах ти с апломб:
Нима не знаеш, нещо като нищо,
аксиома, въже оплетено в кълбо.
Или е коренище, има смисъл, ...
  560 
Съдбата зла ще поръси
върху мене прах, мъгла.
Сравнени с вечното сме къси
и туй изпълва ме с тъга.
Такива са нашите съдби, ...
  487 
Класически стих за юноши. Тема:
"Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите."
Автор: Ханс Кристиан Андерсен.
ПРИЯТЕЛИТЕ - ЦВЕТЯ ОТ ДЕТСТВОТО
Автор: Величка Николова – Литатру ...
  1100 
Най-малките неща ще ни убият.
Неказан грях и тихото до смърт.
Мълчанията сто пътеки крият,
И ни една е правилният път.
Обяд самотен. Многото кафе, ...
  531  28 
И уж растях, и дните умаляваха
и от мечти укрепваха крилата ми.
Богата бях, не исках , а ми даваха,
не съдех, а осъждат добротата ми.
Болеше ме, но слабосттта опазила, ...
  897 
Под дъжда, три старици продават цветя.
Разговарят по навик. За близки починали,
за цената на хляба, за ланския сняг,
за проблеми, които с децата си имат.
Не обръщат внимание на студа. ...
  795 
Забранявам ти да ме обичаш повече!
Приемам доказателства с докосване.
На думи имах две дузини с обичи
и няколко любови непрокопсани...
Не искам с тебе бъдеще във розово. ...
  473 
Път напред ме води
към нощ без звезди
и по него душа ще ходи
към страдания и беди.
Че всеки път води до крах ...
  481 
И рече Бог: „Да бъде светлина!”
А мракът неохотно се отдръпна.
Но все успява да се вмъкне в нас
незабелязано, с безшумни стъпки...
Преследваме мечтана свобода... ...
  1406  12  24 
Ти май така и не разбра,
че аз от приказка герой съм.
Живея в моят собствен свят,
във този търся неспокойствие.
Понеже страшно ми се влюбва, ...
  593 
Не изричай, моля, моето име!
Аз искам неизвестен да остана.
За мислите творили поздрави ме.
Дерзай! Безславието не е драма.
Безброй достойни хора са живели ...
  788 
Аз знам, че си била при Дявола
да плащаш чужди вересии,
защото Господ е забравил,
камбани за добро да бие.
Не си мисли, че си самотна ...
  965 
Ако чувствата цвят имаха,
щяха ли да се разпознават
навсякъде близките им
тоналности и нюанси,
така както написан стих? ...
  608 
Дай ми знак,
Душата ми низвергната
чува конски тропот, а не звън.
Кой преследва я, почти невидим?
Вятър ли е или дим? ...
  1136 
След двадесет и една годишна кома
се събуждам и отварям отново очи
Събуждам се в приказка, ближейки рани
след дълъг път по който пак не ми се върви.
От небитието идваме и пак там отиваме ...
  1131 
Душата ни сама си носи кръста.
През воденични камъни минаваме.
И Бог жесток, навил си е на пръста,
да ни помага все да оцеляваме.
Обръщаме се и ръката божа, ...
  660 
Къде била си, че да прочетеш,
как шепнех стонове с молитвите?
И не посмяха. Никой не я взе,
онази обич, дето имах я...
Сега, не знам дали съм облак, ...
  720 
ПЪТЯ КЪМ ТЕБЕ
Препускам между вселените.
Палач съм на истини.
Угасих осветлението
и липсите ме полазиха... ...
  835 
Часовете изчезват ненадейно сами,
както минутите саморазтопявайки
и чувам твойте нежни вопли,
догонвайки ги и самонаслаждавайки се.
А секундите избухват в ярки искри ...
  1268 
Недей ми казва колко те боли.
Аз зная, че е адски. Безутешно.
И най болят красивите душѝ.
Болят от влюбени, съдбовни грешки.
Прекрасно зная, че е много късно. ...
  964 
Режисирани от стереотипи,
духовният им жар твори
мазутен софийски дим,
не се чувстват значими във
ежедневие без смут и дисонас, ...
  862 
Мъглата днес е вълча,
видях я с Калина.
Провидих влагата,
вкуса й преди дъжд.
Ще трябва да побързам ...
  616 
Все същия уж.
Минутите се превръщат в
часове,
времето се преструва на заспало,
надеждата не идва, ...
  775 
Очакването е с обветрено лице
и поглед дълъг като хоризонт,
с отпуснати във празното ръце,
полюшващи се като скършен клон.
От бавното изтичане на времето, ...
  471 
Светът е полудял от необичане.
От мрачни страхове и от съмнения.
Душата си и тялото, събличах ги
и нямам грехове за изкупление...
Животът е кармично пътешествие. ...
  805 
Живот в къщата на Призраците...
Разправяли са ми за нея
и помня, слушах с интерес...
Там никой вече не живее –
там призраци се гонят днес... ...
  590 
Не се намират лесно истински приятели...
Те са рядкост като диаманти...
Светът е пълен с всякакви предатели,
Лъжци, продажници и интриганти...
От тебе взимат си и си отиват... ...
  1344 
За разсипаното мляко, няма смисъл да се плаче,
пукнатият съд изхвърлям бързо – на боклука.
Може да се залепи, но пуска винаги, обаче,
та дори да няма външно никаква пролука.
Щом обърне се колата, прави друми има много, ...
  1575  12 
ненужни Бòгу са
хвалебства — а човек
да не свирепства
  618 
Понякога се вслушвах много в себе си.
Понякога, по-малко напоследък.
На плещите си носех морни тежести,
и кръста си, и хорските проблеми...
Но никога не се обърна никой, ...
  669 
На Красимир К.
Бяхме невръстни деца,
пораснахме хора големи,
сега при нас е старостта
с нейните нерешими проблеми. ...
  755 
Все някой ден ще дойда да те взема.
Когато може би е твърде късно.
Защото чудих се дали за тебе съм,
а не ти отива във очите тъжното...
Ах, колко много си я сбрала в себе си, ...
  719 
“Време няма, бързам”
Казах тихо и затичах.
Толкова неща навързвам,
още толкова се питах...
“Време няма,бързам”- ...
  1281 
Приятелството е пътуване...
най-споделеното от всички!
То няма нужда от римуване,
от проза или от привички.
Прекрасен диамант - в сърцето ти! ...
  1095 
Аз мога да разплача камъка,
на крехката ти шия дето висне,
И бих преглътнал онзи залък,
с отрова и проклятие, накиснат...
И нямаш си представа колко още, ...
  646 
УРОК ПО ПУСКАНЕ НА ХВЪРЧИЛА
Едва ли вече мога да си спомня
как в пролетната привечер в града
един напълно непознат бездомник
научи ме да пускам хвърчила. ...
  627  13 
Разбити пътища - разглобени мостове
ме бавят и спират
чужди преки - удобни пътеки
ме задминават и форсират
Нежни обръщения - груби обноски ...
  853 
Изглеждаше ми толкова голяма,
подпряла гордо с рамена небето!
Мечтаех сянка облачна да няма,
а аз да се любувам на лицето ти.
Дори орлите, дръзнали да литнат ...
  1836  37 
Предложения
: ??:??