20 534 резултата
"Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да завещаем на децата си.
Едното е корени, а другото криле."
Джон Кехоу
Отрязаха крилете ми. В зародиш.
А корените - може би изгниха. ...
Едното е корени, а другото криле."
Джон Кехоу
Отрязаха крилете ми. В зародиш.
А корените - може би изгниха. ...
1834
1
5
Рисувах птиче, едно такава дребничко,
с накокошинени от студ перца, приведена опашчица
оклюмала глава... О, чудо - в очичките му огън заискря,
напери се, изправи гордо птичата снага,
и чух го как запя - в картината на топло оживя! ...
с накокошинени от студ перца, приведена опашчица
оклюмала глава... О, чудо - в очичките му огън заискря,
напери се, изправи гордо птичата снага,
и чух го как запя - в картината на топло оживя! ...
507
3
8
И теб ще те загубя. Начертано е.
Написано и после обяснено,
че всичко що от мен е помечтано,
е загуба на много ценно време.
А моите очи не го отмерват. ...
Написано и после обяснено,
че всичко що от мен е помечтано,
е загуба на много ценно време.
А моите очи не го отмерват. ...
764
6
6
Ще я намериш. Там е Любовта,
която цял живот в сумрака чака.
Заключена в палата на страха,
изгубена душата и` проплаква.
Щом вече си отключил шест врати, ...
която цял живот в сумрака чака.
Заключена в палата на страха,
изгубена душата и` проплаква.
Щом вече си отключил шест врати, ...
1132
1
7
Когато искаш да летиш,
първо трябва да повярваш.
Крилата да си залепиш
и сетивата да зарадваш.
А после да качиш скала, ...
първо трябва да повярваш.
Крилата да си залепиш
и сетивата да зарадваш.
А после да качиш скала, ...
1171
4
6
По пътя крачките премервах
и пишех ги по страниците на сърцето.
Държах везните и притеглях
даването и на заем взето
Разчитах знаци, предсказания, ...
и пишех ги по страниците на сърцето.
Държах везните и притеглях
даването и на заем взето
Разчитах знаци, предсказания, ...
941
2
12.01.2017
И добро и лошо на едно са в мен събрани
във вехти листи - окъсани, надраскани, одрани
в редове от стихове с думи все подбрани,
човек дори щастлив, помни старите си рани!
И добро и лошо на едно са в мен събрани
във вехти листи - окъсани, надраскани, одрани
в редове от стихове с думи все подбрани,
човек дори щастлив, помни старите си рани!
703
1
...от вечните въпроси
И съ́лзите от радост са солени,
от сладост любовта горчи,
на самотата свободата най тежи,
животът никога не пита ...
И съ́лзите от радост са солени,
от сладост любовта горчи,
на самотата свободата най тежи,
животът никога не пита ...
1290
4
5
Назад не искам да се връщам -
със миналото няма за какво да споря.
Мечти не ми останаха за бъдещето -
оклюмали са вехти на простора.
Едничко ми остана, ти, мое ...
със миналото няма за какво да споря.
Мечти не ми останаха за бъдещето -
оклюмали са вехти на простора.
Едничко ми остана, ти, мое ...
1099
1
Липата кацна с клони на прозореца,
за да орони пожълтелите пера.
Врабчетата цвърчат разочаровано.
Очите си закриват
със крила. ...
за да орони пожълтелите пера.
Врабчетата цвърчат разочаровано.
Очите си закриват
със крила. ...
521
1
1
Тук става дума за едно дръвче,
което раснеше широколистно.
Незнаен вид..., различен..., интересен...
То... мода си е... Леко, задкулисно,
да се появиш внезапно..., интересен... ...
което раснеше широколистно.
Незнаен вид..., различен..., интересен...
То... мода си е... Леко, задкулисно,
да се появиш внезапно..., интересен... ...
645
Вървя по стъпките
на странните поверия
усещам как легендите
докосват и шептят
измислици и истини ...
на странните поверия
усещам как легендите
докосват и шептят
измислици и истини ...
1088
8
34
Какво, че свършва август пак, море?
Че идва вече залезът на лятото?
Невинен, плажът на Карадере
ще чака тихо в твоите обятия.
Какво, когато захладнеят пак ...
Че идва вече залезът на лятото?
Невинен, плажът на Карадере
ще чака тихо в твоите обятия.
Какво, когато захладнеят пак ...
1004
2
Силните не плачат от тъга.
Силните ще плачат от обида.
В сълзите им няма суета,
даже няма да ги видиш…
Текат навътре, зорко скрити ...
Силните ще плачат от обида.
В сълзите им няма суета,
даже няма да ги видиш…
Текат навътре, зорко скрити ...
806
2
2
Вълча, кървава луна,
скрита мистериозно...
А аз, се раждам...
вдишвам първа глътка въздух...
Пламъка на факлата ...
скрита мистериозно...
А аз, се раждам...
вдишвам първа глътка въздух...
Пламъка на факлата ...
662
5
И пътят свърши, и меракът.
Финиш - отсреща е стена...
И който иска, да си чака
за стълба или за крила.
Горчива участ? Не - умора. ...
Финиш - отсреща е стена...
И който иска, да си чака
за стълба или за крила.
Горчива участ? Не - умора. ...
739
8
736
2
Глътка по глътка абсентът се влива
в раздраното гърло - гори!
До сълзи горчи, но пак аз ще пия
за мойте разбити мечти...
Платната пусни, моряко, не спирай! ...
в раздраното гърло - гори!
До сълзи горчи, но пак аз ще пия
за мойте разбити мечти...
Платната пусни, моряко, не спирай! ...
735
1
Осмелихме се да спорим с природата –
тя се разсмя и стана тихо.
Като пред буря изневиделица или ураган,
който помита наред - дървета и къщи,
приспособени за нас. Временни обиталища. ...
тя се разсмя и стана тихо.
Като пред буря изневиделица или ураган,
който помита наред - дървета и къщи,
приспособени за нас. Временни обиталища. ...
626
Попаднах там и се загубих,
времето тече, а заедно с него – и аз,
продукция няма, само консумация,
ето я тъжната усмивка отново на лицето ми.
Кога пак ще се усмихвам, като във втори клас? ...
времето тече, а заедно с него – и аз,
продукция няма, само консумация,
ето я тъжната усмивка отново на лицето ми.
Кога пак ще се усмихвам, като във втори клас? ...
1739
5
1
Няма повече да бъда твоя!
Изтрий ме!
Заличи следите!
Кал хвърли в лицето ми!
Събуди ли се!? ...
Изтрий ме!
Заличи следите!
Кал хвърли в лицето ми!
Събуди ли се!? ...
1067
1
2
От моята камбанария
(през късогледството на взора)
света поглеждам – шарения,
и дребни, като мравки хора.
От очилата пак мигрена ...
(през късогледството на взора)
света поглеждам – шарения,
и дребни, като мравки хора.
От очилата пак мигрена ...
1358
5
5
На масата са виното и хляба.
Във фурната - курбан от суета.
По Божии канони друго няма.
Мезета и десерти. Грехота!
Най-мъчно ми е Ти, че си далече. ...
Във фурната - курбан от суета.
По Божии канони друго няма.
Мезета и десерти. Грехота!
Най-мъчно ми е Ти, че си далече. ...
485
2
3
Духът си незнайно към твоя вързах,
същото чудо с твоя си направи.
Невидял лице тогава се привързах,
запозна ме с много чувства нови,
душата ми от пепелта изправи. ...
същото чудо с твоя си направи.
Невидял лице тогава се привързах,
запозна ме с много чувства нови,
душата ми от пепелта изправи. ...
988
Променям се смело...
И вкопчена в стари илюзии,
зашити с конци в главата,
на вятъра давам сърцето си,
и тръгвам напред с душата... ...
И вкопчена в стари илюзии,
зашити с конци в главата,
на вятъра давам сърцето си,
и тръгвам напред с душата... ...
1591
2
1
И кожата наивно настръхва
увлечена от воя на студа,
и устните замаяно потръпват
в гримаса тайна те стоят.
Тялото усеща допира копринен ...
увлечена от воя на студа,
и устните замаяно потръпват
в гримаса тайна те стоят.
Тялото усеща допира копринен ...
637
Вината да изкупиш ли?
Каква илюзия.
Невъзможно. Като да поправиш грешка.
Съвестта е състезание по самозалъгване.
Ранил ли си, това е. ...
Каква илюзия.
Невъзможно. Като да поправиш грешка.
Съвестта е състезание по самозалъгване.
Ранил ли си, това е. ...
475
Понякога преди, но все по-често,
напоследък ме обгръща този мрак,
във който припознавам неизвестното
и бъдещето в израз - "Няма как!"
Но тайно, много скрито надълбоко, ...
напоследък ме обгръща този мрак,
във който припознавам неизвестното
и бъдещето в израз - "Няма как!"
Но тайно, много скрито надълбоко, ...
668
3
1
Пресищаш от и́мане,
скотееш от нямане -
скърпи́ си, човеко,
пробойните на душата...
Твои са - ...
скотееш от нямане -
скърпи́ си, човеко,
пробойните на душата...
Твои са - ...
1055
4
6
Дърво без корен.
Дърво, понесено от вятъра - живот.
Дърво, разсичано от хиляди светкавици,
Дърво без време и само!
Зимата почти изсъхнало, ...
Дърво, понесено от вятъра - живот.
Дърво, разсичано от хиляди светкавици,
Дърво без време и само!
Зимата почти изсъхнало, ...
705
1
Не знам защо ти трябвах. Точно аз.
Вероятно дефицит на щастие.
На утихнала във тебе буйна страст,
събудена от моето сърце на части...
А може би ти бях една надежда ...
Вероятно дефицит на щастие.
На утихнала във тебе буйна страст,
събудена от моето сърце на части...
А може би ти бях една надежда ...
667
4
2
Искам да те вдигна от съня ти
(а ти някъде в далекото отлиташ),
за да видиш мъничкото чудо –
под снега са цъфнали липите.
Котките се качват по балкона ...
(а ти някъде в далекото отлиташ),
за да видиш мъничкото чудо –
под снега са цъфнали липите.
Котките се качват по балкона ...
696
2
4
Невидимите дронове*
на човешката ми същност
се лутат в пространството
между Земята и Създателят.
Батерийте им са напривършване. ...
на човешката ми същност
се лутат в пространството
между Земята и Създателят.
Батерийте им са напривършване. ...
600
Тя се готви за път уморено и бавно,
всеки ден разговаря с дъжда и цветята.
А очите ѝ все към телефона пробягват-
може би точно днес ще звъннат децата?
Тя отдавна на всички мъже е простила, ...
всеки ден разговаря с дъжда и цветята.
А очите ѝ все към телефона пробягват-
може би точно днес ще звъннат децата?
Тя отдавна на всички мъже е простила, ...
862
2
Завръщане на Бъдни вечер в село...
Да се завърнеш в бащината къща...
Димчо Дебелянов
(поема)
Завърнах се на Бъдни вечер в село, ...
Да се завърнеш в бащината къща...
Димчо Дебелянов
(поема)
Завърнах се на Бъдни вечер в село, ...
884
1
Колкото повече в хоризонта се взирам,
повече в себе си виждам.
Колкото повече в себе си гледам,
повече хоризонта откривам.
И с него се сливам. ...
повече в себе си виждам.
Колкото повече в себе си гледам,
повече хоризонта откривам.
И с него се сливам. ...
466
Бели мисли през прозорци запотени
неспокойно чакат тази зимна нощ
от мътни речи страшно угнетении
пробиват мъглата със силна мощ
Бели страсти топло запленени ...
неспокойно чакат тази зимна нощ
от мътни речи страшно угнетении
пробиват мъглата със силна мощ
Бели страсти топло запленени ...
696
2
Помниш ли тропота на конете,
когато яздихме вятъра,
преди много години?
Сред полята със макове
и балите със сено, ...
когато яздихме вятъра,
преди много години?
Сред полята със макове
и балите със сено, ...
407
Превърнахме в професия просията,
на църква ходим - мода го налага.
И уж ни е човешка орисията,
от нас дори и дяволът избяга.
И с кръстен знак беляза преизподнята, ...
на църква ходим - мода го налага.
И уж ни е човешка орисията,
от нас дори и дяволът избяга.
И с кръстен знак беляза преизподнята, ...
461
8
7
Така да бъде! Сбогом значи?
Добре тогава. Няма да се сърдя.
Дали ще псувам и дали ще плача,
и в двете винаги съм първи.
Да измълчим и тази невъзможност! ...
Добре тогава. Няма да се сърдя.
Дали ще псувам и дали ще плача,
и в двете винаги съм първи.
Да измълчим и тази невъзможност! ...
508
2
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
