20 534 резултата
Творец невидим, с видими дела,
земята украси с природа и дъга!
Създаде слънце, живи същества,
баща на всички чудни чудеса!
И изворът за Тебе пее, ...
  936 
Завръщане отнякъде далече,
напукани петите не боляха -
посоката бе толкава потребна,
че устните вода не пожелаха.
Посрещането - майка и бащица, ...
  505 
Звънват чаши и искри смехът,
а нейде някой плаче тихо.
Така е устроен светът -
да шевства вярата на сития.
А надеждата е захарен памук, ...
  1185 
Моят дом една звезда е -
светла и далечна.
Там е вечна пролет и ухае
на любов и на надежда.
Там пътищата ни се срещат - ...
  2466 
Пуша цигара полугола...
Червеният пламък
никак не ме топли...
Треперя, ще пия вино...
Настръхвам щом ...
  1185 
Закътана в най-скритите недра
на нараняваната и измъчена душа,
пречупвана, предавана, изстрадала,
от себе си се крила, бягала,
Тя не крещи, не търси, не вини, ...
  585 
По празници и в делници боли.
Боли от празнотата във душата,
от неизплакани до край сълзи,
завихрили се в мъката позната.
От неизказани слова боли, ...
  731 
Тази незапомнена празнична вечер
пристъпваме в новото десетилетие.
Същите или други ще сме вече
след зарята от глухи междуметия?
Пожелаваме си да се подобрим, ...
  1104 
На 2020та летвата е толкоз ниска
Че не знам какво да си поискам.
2019та за мене беше зла година
И доста бързо покрай мене мина.
Доста случки, купища неволи... ...
  784 
Недей лови щурчета в утринта.
Тревата е последният им пристан.
С издрасканата си до кръв пета
готов ли си да следваш всеки писък?
Веднъж ли те, разплакани, отвън ...
  1447  11 
Натискам случаен звънец...
Ще поискам малко захар,
За да подсладя кафето си.
Вратата се отваря...
Непознат мъж се усмихва, ...
  1078 
Накъде ме води този път -
към възход или падение?
Защо, уви, хората мрат -
за туй съм в неведение.
Ще се боря аз докрай, ...
  412 
Някога в потайна тъмна доба
Човек незнаен заровил е имане
Тегнела над него зла прокоба.
Кой да знае какво има да стане...
Имáнето от бея било отнето, ...
  904 
Нима виновна съм, че се отказвам?
Живота смисъл вече няма.
На никой нищо няма да доказвам,
затънах аз и в тази яма.
Надежда всяка аз оставих ...
  669 
На кръстопътя,
посоките са много.
Заслужава ли си
някоя, изобщо?!
В центъра – аз... ...
  516 
Не се сърди на дрипавите истини,
които с нокти криви дращят нощите.
За да разсъмнат дните ти пречистени,
платили си с безсъниците още-то.
Не си безлична героиня в драмата, ...
  711 
Аз пиша... и чакам-
нищо друго не мога,
мечтаейки радостни дни.
Още дишам, не плача,
без вина в свят виновен ...
  699 
Рязко сменям настроенията.
Крайностите - второто ми Аз.
Тъгата обладае ли ме,
трудно смея се.
Потъвам в състояние на ярост ...
  468 
Когато почне времето да чука
И рязко да ти удари шамар,
Удари ли то там, удря и тука.
И всичко ще се превърне в кошмар.
И вековният дъб почва да гние, ...
  585 
По лунната пътека
вървят мечти
денем
слънчевия вятър
ги отвява ...
  1075  22 
Тази нощ в небето падаха звезди
и хора радваха се взрени тамо,
а само някакво дете попита:
- Не ги ли заболява, мамо?!
  1248 
Далечно или близко -
в сърцето разтоянията липсват.
Очите само се разплискват
и всичко се претапя без остатък..
А Изборът, проклетник кротък ...
  1037 
Тъй тиха и вълшебна е нощта,
и като златна грейнала луната.
Проблясва сняг окъпан във искри,
и Бог се ражда в тишината.
Във скромна ясла приютени там, ...
  476 
Какво бих написала за татко ли?!
Тук е, но го нямаше...
няма го и сега...
Живее в сърцето ми, въпреки че
сам пожела да е далече... ...
  677 
Не знам дали да вярвам в тази обич.
Ранява. Не от тебе ме боли.
Боли ме от това, че всъщност повече
от всяка невъзможност си ми Ти.
Не искам да ме сбираш в свойте шепи. ...
  681 
Непотребни свитъци, листа
това ли е историята, която пишем?
Нима след нас не ще се случват чудеса,
а светът ще трае докато дишаме?
а днес ... ...
  824 
Хвърчат годините нататък
към други нови светове.
И там зад хоризонт- оттатък,
ухаят други цветове.
И друго слънце там ги грее, ...
  693 
Самотата е нож със две остриета,
е мойто далновидно мнение:
Прасето е щастливо сред други прасета,
дори кога ги чака заколение.
  750 
Приказна нощ, тиха,
пълна с вълшебства...
Отрупани трапези,
пищни подаръци.
Празни погледи, ...
  522 
Над прагове стреснати в сънност
Приведен под примерни думи
Отнасям невинни на дъното
Протести неслучайно разумни...
Непреклонно опазвам в спомени ...
  746 
Колко мога още днес да изпиша
За живеене, колкото вдишване
За острите теми в очите
Отмерени думи да сплитам
В непременно успешно издание ...
  669 
Аз няма да се боря за любов.
Отказвам. Ако ще и в самота,
да легна там на смъртния си одър,
и най-подир във вечност да заспя.
Когато да си спомням ще е мъчно. ...
  627 
Обичам мекиците ти топли,
както нежното ти лице.
Обичам думите ти мильовни,
както обичта ти от сърце.
Не ще те обиждам вече, ...
  1349 
Къде отиде хладният цинизъм?!
Върнете ми иронията зла!
Разкарайте го тоз позитивизъм!
По Коледа не стават чудеса!
Махнете тез гирлянди и фанфари! ...
  1297 
Празникът си има име,
то е: "Моля те, купи ми!"
Вместо обич помежду ни,
няколко всесилни думи.
Искам! Трябва! Имаш! Можеш! ...
  756 
Ако си мислиш, че ме няма,
огледай се, решиш ли да пресичаш.
От жълтото на светофара ти намигам,
защото знам, че ме обичаш.
И още друго зная. Можем. ...
  1036 
Пътища безпътни,
думи безсмислени,
чувства неизказани,
терзания смутни,
любови изгубени, ...
  714  17 
Смълчани утрини
погубиха се в изгрева...
от нежности клавишите докоснали...
И онова дърво с оголените
и стърчащи клони, ...
  361 
Кога ще си тръгна не мога да кажа,
единствено знам, че не мога да спя
когато сълзите ми мият паважа,
а стъпките кални все още стоят.
Не ми е известно кога ще заплача, ...
  699 
Скитам се във някакви безумни светове.
Люлякови, плачещи утопии обгърнали са лабиринтите.
Метален вкус тръпчиво устните ми долови...
Гладна съм, но не за хляб и сол,
а за обич и за топлина. ...
  1647 
Предложения
: ??:??