1 569 резултата
ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА
(Продължение)
Галина е в порив любовен
по милия рицар чутовен.
Сърцето ѝ бие, лудува, ...
  764 
П Е С Е Н Т Р Е Т А
В ч у ж б и н а
Нелеко привикна Галина,
присадена в чужда градина.
Усилия много ѝ струва... ...
  766 
ПЕСЕН ВТОРА
Не е било цвете
Не е било цвете гергина –
била e девойка Галина.
И рицар Галина залюби, ...
  650 
ПЕСЕН ПЪРВА
Цвете
Израсло е цвете гергина
в красива крайпътна градина.
Край нея са дружки – сестрици, ...
  745 
(Продължение)
2
Тя пристигна от небето –
там звездите где блестят...
Спря пред щанда ти, додето ...
  452 
Тежко е да си сред злото,
без надежда и без цел,
търсиш пътя към доброто
и се движиш в обществото,
но светът му не приел. ...
  605 
Сърцето дарих ти без нищо в замяна,
прие го, ти беше красива засмяна...
Погледнах те нежно в очите... Сияят!
Пред нас е вратата... Очаква ни раят!
И можехме мила да бъдем щастливи, ...
  600  10 
Бях мечтател романтичен –
с дух, във облаци витаещ!
Ти жена си с ум практичен
и за чувствата нехаеш!
Аз обичам до полуда, ...
  731  10 
В нашата рано отминала младост,
бяхме работници – вечно заети,
но се разминахме с малката радост,
дето могла би и днес да ни свети.
В мрачната есен щом плъзнат мъглите, ...
  626 
Във полята ти попили
кървите гъсти червени
На героите де за теб се били
Само с пръчки въоръжени
В долините ти се чуват ...
  652 
През ада, чистилище, райски градини,
минава – не всяка душа – зад воала.
Готова за път, след много години...
родители, близки, любима избрала!
И тръгва... През Лета... настъпва забрава... ...
  702  10 
Мечтата на човека
е личностна изява –
по своята пътека
в живота да успява!
Надявах се да стигна ...
  793  11 
Имах аз хоби любимо –
с него подхранвах мечтата.
Вярвах, че то е значимо
и ще се видя в печата.
Много залагах на него... ...
  579 
Горчиво ми е. Ала никога не плача.
Превърнал съм се в най-студеното на камъка...
И нито драматично или страшно е.
Такъв са ме направили от малък...
В душата ми е всъщност много тясно. ...
  632 
Легендата най-приказно разказва,
как някога във стари времена
в Рила планина живели са,
жена и мъж - огромни същества.
Домът им греел слънчев и уютен, ...
  1740  14 
Училище мое с учители строги –
във тебе се учех – днес идваш на сън!
Години прекарах сред бури, тревоги...
Заглъхна завинаги твоя мил звън!
Заглъхна звънецът на школата мила, ...
  1061 
Ах, очите ти!
Не, очите ми!
Защо плачеш ? ( уж спокойно питам, ала паниката бързо ме залива)
Защо плачеш?
Не плача, непоколебимо отговаряш ми, ...
  756 
Отново пак е пролет...
разцъфнаха цветята!
Душите ни са в полет –
витаят в небесата!
Пристига тя засмяна ...
  576  12 
Със любов при мене Господ те изпрати,
самотата моя – в царските палати!
Ти при мен пристигна весела, засмяна...
и със песните си внесе в мен промяна!
С любовта започна сагата семейна, ...
  503 
Ето, че писмото вече е към края,
но адреса твой все още го не зная...
Имаш ли си там имение и къща,
дето уморена вечер се завръщаш.
Пращам ти го, мила, с вятъра Крилатко, ...
  511 
Знаеш обичта ми е така гореща...
Помниш ли я още първата ни среща?
Вечер бе обвила стихналата гара...
С твоята усмивка ти ми вдъхна вяра.
И от първи поглед лудо в теб се влюбих... ...
  577 
Орехчето малко вече е голямо.
Стига до небето. Да го видиш само...
Там до него близо, старата ни круша
ниско клони свежда и се гуши, гуши.
Той прострял е клони с царствена корона. ...
  569 
В една прекрасна утрин,
след първата роса,
роза там разцъфна
далече от света.
И розовият храст ...
  687 
Спомен ми остави в стаята цветята,
все така красиви – радост за душата.
Сутрин ги поливам с изворна водица,
вечер пък проливам цял поток сълзици.
Два пъти в година, всяко коледарче, ...
  1075  15 
Подрънкват гривните и, снага чевръсто вие.
Дайрето подхвана своя ритъм.
Поли се диплят, коси като смола.
Циганка танцува под дъжда.
“Ще те открадна, красавице, ще те открадна. ...
  651 
Умът и душата ни бяха различни...
Вървяхме, понесли си кръста на рамо.
Към чуждата болка не сме безразлични,
но своята болка ний чувствахме само!
* * * ...
  1169  20 
Избран е на полето бойно сам,
мъченик е той за Одиновия храм,
и през призмата на своя блян,
отеква яростният рог на свободата.
И всеки удар, ...
  737 
Автор: Генка Богданова
Тръгна Дана с трена стар
към града на стриптийз бар,
където внукът й Йордан
всяка вечер ходи сам – ...
  988 
Любовта свободата избира,
да живее пленена не може,
като птицата в клетка умира,
щом заключиш към брачното ложе!
Към плътта е нетрайна - угасва, ...
  598 
Името ми е Дебора
Дебора, лична девойка.
Името ми е старо и българско,
и произлиза от дебър,
дърво пищно, клонато, ...
  703 
Било ханско време във стара Родина,
владетел велик, наречен Кубрат,
отгледал си челяд от сина петима
и щерка красива, Хуба добра.
Преди своя край извикал чедата ...
  1690  10 
- Ти помниш ли дните, безсънните нощи -
на твоето дълго дежурство без смяна?
- Не беше то вчера, но помня ги още -
и силната болка по теб изживяна!
- А помниш ли още, как аз ти се молех: ...
  489 
Исках, мила моя,
исках да живееш!
Стари градски песни
вечер да ми пееш!
Седнал на креслото - ...
  759 
Годините след тебе преминах аз отново
по пътищата стари, където сме вървели.
И ден, и нощ до късно със писаното слово,
развързвах стари възли, съдбите ни преплели.
Загубеното щастие потърсих да открия, ...
  617 
Потънал в сънища вековни
из небесните покои ...
Потънал в сънища вековни
с невъзпятите герои ...
Спи, Дяконе, прости ни ...
  518 
Невидими те са, но има ги всеки -
човекът не е само сбор от добро -
и водят го често по стръмни пътеки,
в косите му тъкат златисто сребро.
* * * ...
  735 
Къде си дух на Левски? Ела се прероди,
народа твой измъчен, към правда поведи!
Народа твой, за който ти някога загина,
съдбата си отново окайва и проклина!
Докато някой трупа във банки милиони, ...
  520 
Легендата стара разказва,
за двама... брат и сестра,
Хем и Родопа се казвали,
божи, тракийски чеда.
Баща им бил Бог на водите, ...
  714 
(Химн)
Последната спирка съм аз на базара,
посрещам ви с обич, с надежда и вяра...
За словото Божие бяхте вий гладни,
от моите извори пиехте жадни! ...
  538 
Не съм идеален, не съм и без грешки,
и аз като всички грешах по човешки -
подвластен на завист, робувах на слава,
ревнив по природа, горях на жарава,
но всичките грешки са минало вече. ...
  3800  43  54 
Предложения
: ??:??