62 488 резултата
Понякога съм скъпоценен камък,
сияя ярко с хиляди лъчи,
а после песъчинка съм и няма
да ме намериш. И ми се мълчи.
Понякога съм птичето, което ...
  559 
Аз мога и да губя... Ще приема
пренебрежението без желание.
От поглед пръв житейски не съм тема
за размисъл дълбок, за описание,
Удостоен с инатото мълчание ...
  531 
Морето, ето го насреща!
Някак примамливо зове,
с красотата си безбрежна
и гореща,
вика, и нищо не може да го спре! ...
  345 
Без теб
Без теб е сиво, мрачно,
без теб душата ми блуждае
и всичко е така далечно,
без теб сърцето ми ридае. ...
  210 
ЖЕНИТЕ СЪС ЗАБЪРЗАНИ ПОХОДКИ
... защо Жените – слязат ли във парка, търчат, като че ли ги гони змей,
наместо да изпушат с мен цигарка, да ми рекат на пейката: – Здравей! –
и да добавят: – Старче, ти си готин, но с двата крака си Отвъд – почти.
Нима заслужих да съм тъй самотен? – и запокитен в бездни ...
  449 
ДЕВОЙКАТА, КОЯТО СЕ ГРИМИРА
... и тъкмо в парка седнал бях на бира, и сякаш гледам като на екран –
една девойка тихо се гримира със скришно огледалце в бяла длан,
от пейчицата нейна дъх на фрезии – на облаче – към мене се поде –
и аз си глътнах всичките поезии! – едно самотно градско пиянде, ...
  721 
СЛЕД МАЛКАТА СТРЕЛКА НА ЦИФЕРБЛАТА
Достигнахме разделната си точка,
по скулите блестят сребристи тичинки.
С изтекъл срок, при липса на отсрочка,
приключи любовта и не отричаме. ...
  464 
Вече толкова време вървя
за да стигна при теб от гората,
че поникна в брадата ми ръж.
И Балканът преплува реката.
Чувам още звездите над мен ...
  584 
И не, че с раните си тежки свиквам -
те от любов ме водят към познание.
На всяка остра болка не откликвам
отпушил в себе си негодувание.
Не го приемам като наказание ...
  170 
Днес целият си свят ще ти изпратя -
съдбата си, сърцето си, мечтите,
надеждата и вярата, душата,
живота си, зова от бъднините.
Ще потопя на времето стрелките ...
  264 
Всичко изглежда ми така красиво,
и всичко звучи ми като песен зов.
Двама, хванали ръцете си в едно,
и щастието обитава си в нас…
Радостта ти е моята радост, ...
  197 
След цяла вечност на терзания,
изпълнили до гуша мойта лирика,
преседна ми, защото е мълчание
щом няма кой да чуе вѝка ми...
Но някъде в дълбокото на времето, ...
  600 
На свечеряване градът е толкова притихнал…
Липите нежно нацъфтели в жълтия си цвят.
От небосклона грейнала, луната се усмихва
и вдишва леко на любов ухаещия аромат.
По улиците той настъпва. Бавно се разстила. ...
  283 
ЕКСПРЕСЪТ КЪМ ВЛАДА
Избръснах се до синьо със „Gillette”.
Надве-натри със гребена се сресах.
И – ей ме, на! – с билет за шест без пет –
стоварих морно тяло във експреса. ...
  345 
Тази нощ аз ще бъда щастлива,
по-щастлива от чакано сбъдване.
Непокорна, красива, игрива
като морска вълна на разсъмване.
Тази нощ ще изгряват надежди, ...
  474 
Слънце мое
Слънце мое ненагледно,
пътят ми огряваш с красота!
Ще те видя ли отново
утре рано, сутринта? ...
  209 
Pitao sam te, pošto si mi tako divan šta sam zaslužio, smejao si se i govorio ko zaslužujem, ako ne udahneš dah mališana, tako da na glavi srca da si uspešan
momak nisam se pobrinuo da ga držiš kako sam čuo
  166 
Разхождат се двама,
щастливо влюбени.
Пръстите преплетени.
Косите разплетени.
Животите свързани. ...
  262 
Kazu da si uvek lepa kao buket ljubicica,
tesko mi je od kad nisi vise moja devojcica,
jos nemogu da se pomirim da te nema, kad se probudim.
  328 
Не зная какво е да бъда без теб -
без теб аз не мога да бъда,
сама, без любов, във греховен вертеп,
отхвърлена, с тежка присъда.
Не зная дали имам доза вина - ...
  223 
Наистина е чудо, че след толкова
предателства и удари под кръста,
аз някак позволих наместо болката,
да влезеш с чистотата си във мръсното.
Там, дето се разлагат всички трупове ...
  225 
Недей ми дума, юначе,
че са ми хубави о́чите
дорде ги не видиш да плачат
като планински потоци.
Недей ми дума, юначе, ...
  161 
Готова съм звездите да не видя повече,
готова съм в мрака да се потопя.
Готова съм на много още,
готова съм на толкова неща.
Готова съм самотата да посрещна ...
  178 
Целувам устните ти нежни -
вселения безбрежни!
Целувка тиха и политам
в римите на стиха!
А там, между думите красиви, ...
  191 
Тази вечер звездите ще падат,
ще се сбъднат почти изведнъж,
всички мои желания. Млада
е Луната, а нощният дъжд,
обещава ми, (може би може), ...
  212 
СПОМЕН ЗА ДЕВОЙКАТА ПО СЕНОКОС
... из дълбоките дъбрави – както си косях сено,
зърнах в роба без ръкави в миг девойченце едно,
по безшумната пътека гледах я – към мен върви,
и се свличаха полека! – под косата ми треви. ...
  374 
Целунах те и любовта плени ме!
Превърна ме в една красива песен
и дълго бях от звуците унесен,
а после тихо шепнех твойто име!
Красива, моя, истинска и бяла! ...
  259 
Приемам. Всяка тръпка е с финал.
Завършек безпощадно прозаичен.
Подготвен, неподготвен, си узнал –
животът е забавен, но логичен.
Затваряш и последните врати, ...
  484  20 
В свят измислен, вълшебен живях,
като сън отминаваха дните.
Стиховè от любов изтъках,
във които се гонят мечтите.
Исках само да бъда до теб, ...
  224 
Защото нося име Данаил или
с копнеж любовен те предсказах?
Пророците грешат ли? Надали.
Тъгата си по-скоро премълчават.
Но аз откак се помня, мира нямам, ...
  199 
Реката с тихите есенни води
и срещата ни там, досами завоя
край парка в нас още блести
под небето жадно след пороя...
Ще тръгнем: влюбени с тях! ...
  206  14 
Преди първа пролет те познах,
един прекрасен ден от март.
Един ден като всички други,
но ден, в който аз разцъфтях.
Този ден, в който не очаквах, ...
  252 
Да, мога да живея тихо и смирено,
вулканът в мен да е огнище с кротък плам
и да те приласкавам с котешката леност,
и името си мога на нощта да дам.
Защото всъщност промених се. Неизбежно. ...
  298 
НЕ ЗАТВАРЯЙ ОНАЗИ ВРАТА
Недей си тръгва никога от мен.
Мълчанието ти е многолико.
Щом плъзне в самотата дъх студен,
аз зная, че нататък няма никой. ...
  270 
Трудно ми е да го призная.
Истината своя тук ще скрия.
Скривам я във тази страница.
Изскача сякаш тя от листа.
Мисълта за теб ме топли вечер ...
  349 
Целувай ме, не спирай да целуваш,
и аз така по тебе вдъхновен
със устните си смело ще пътувам,
че моя си, а ти пък имаш мен!
Телата ни са безгранични зони ...
  434 
Във късна вечер, в нощен мрак
при тебе споменът ме връща
За срещи с теб си спомням пак
и миналото ме обгръща.
По улиците на града ...
  164 
Всеки миг е надежда
Колко дълъг е пътят към тебе!
И във него откривам следи –
през полета и горски пътеки,
през морета и сиви мъгли. ...
  372 
Някой ден ще си тръгнем оттук
всички ние. Без изключения.
Накъдето зловещ вечен студ
е до синьо сковал опрощенията...
Но задъхват се моите дро̀бове ...
  383 
Ще скрия каквото донесе сърцето за спомен
и само секунда тревогата ще го души.
Щом ти си усмихнат без него и дишаш спокоен,
морето ще гушна, навътре да ме утеши.
Ще слуша какво му разказвам по няколко пъти, ...
  236 
Предложения
: ??:??