248 487 резултата
Миша и Антон са вече космонавти
с астрономията твърде запознати.
Полетяха в космоса с ракета,
виждат в миг първата комета.
Пред тях открива се хоризонт ...
  976  22 
Вярвайте във вас самите -
това е формулата за успеха!
Не бъдете роби на парите
и мислете - и ще имате утеха!
Ако слабост в момента усещате - ...
  322 
Пристъпваш опипом и хлъзгав
път под нозете ти се вие.
За кой ли път сърцето дръзва,
да вярва - аз и ти сме ние.
Крепи те чувството за дълг и ...
  211 
Когато вятърът задрямал се стресне в неспокоен сън,
калта и сивото ги няма. Снежец е навалял навън.
Дали се съмва, или мръква, той сънен как да различи,
градът – притихнал, като църква отваря своите очи.
Подгонил вчерашния вестник по булеварда – бял и пуст, ...
  400 
Дъх да си поема аз не мога,
щом ми шепнеш тихо на ухото.
И усмивката ти по устните ми
сложиш и челата ни допрат се.
И със цялото си съществуване, ...
  716 
Възседнал ме е вирус някакъв проклет!
Харесал ме е, вкопчил се е здраво!
Разправят, тръшкал де що падне му наред…
Ох, чак ми идва да го удуша направо!
Не мисля, че е коронована особа… ...
  361  25 
Щом в креватчето си легна
с уморени от игра очи,
виждам някой мене дебне
от далечните звезди.
Мисля си, дали ще мога ...
  842  33 
НЕХАМЛЕТОВСКИ ВЪПРОС
Телата ни са силни – преживяват
и болката, и шеметния бяг,
душата ми обаче се стопява
в скиталчеството си да дири бряг. ...
  285 
СМЪРТТА Е ПРОСТО ПОВОД ЗА ЖИВОТ
… доде вървя към Райските поля с разцъфналите макове и ружи,
брадището ми вече побеля – снагата ми несетно се спаружи.
Във джинсите и с вехтото сетре – полезно изкопаемо от ери! –
във Фейса цял ден пея с горно ре: – Здравейте, аз съм вашият Валери! ...
  203 
Дали да ти напиша писъмце
как лятото отново си замина,
как есента с оранжеви ръце
сиротните дръвчета в парка снима.
Как падат много кестени със звън ...
  440  12  19 
Дали ще ви остане спомен блед,
за онзи стар глупак, дори небето
изписал с рими? Замечтан поет,
живял в стиха си, литвал докъдето
мечтата му го носи и сърцето. ...
  250 
Струпах си къщурка,
станах костенурка,
ни съм мижитурка,
кафеварка дундурка
аромат алатурка, ...
  327 
Залог
Съдбата е залог - заложничество
Тя е. А човекът е заложник.
Заложник значи пост, позиция и
Бдение - служба, охрана и дейност. ...
  262 
HOMO LUDENS
... с нелепите предчувствия за края
и радостта, че дишам – все тъй жив,
аз цял живот сред думите играя! –
и ги записвам с прост "Б-2" молив, ...
  568 
"...Ако некой ден ме закопат до тебе, че станем, че си земем камико и че отидем да легнем у другио край на гробищата..."
- - -
Научиха ни на омраза без остатък,
(макар че къс е земния ни път)
така че щом преселим се Оттатък, ...
  299 
Правим се на мъдри и добри,
но доколко е това така?...
Има ли ги в всичките ни дни
добротата, а и мъдроста?
Каква е дозата им във делата, ...
  267 
Искрица-звездица, брилянт от сълза
въздишка замира, смразява нощта.
Загръщам се в плащ от смолисти лъчи,
какво крия в мене не ще проличи.
Дворец от снежинки, небесен и бял, ...
  284 
Ти си звезда
и съм звезда.
Ние сме две от многото звезди в безкрайната вселена.
Ти блестиш, когато си с мен,
аз блестя още по - силно заедно с теб. ...
  594 
Аз мога да си се обичам
от тебе по-добре.
От себе си не се отричам
няма кой да ме спре.
Мога да си подарявам ...
  168 
СТИХИЕН МЪЖ
… когато си отидеш някой ден, самин ще зъзна в ледната постеля,
ще ти сънувам блузката от лен! – и как на теракота ще я стеля,
как шнолата от твоите коси ще я свлека с несръчните си пръсти! –
и – ако слезе Бог да ме спаси? – дано за теб и мен да се прекръсти, ...
  154 
Трябвало е да измина километри, да минат години,
Да се сменят различни сезони – и в светло, и в мрак,
за да те открия тук, в тези красиви градини
край мюнхенска гара, малко преди последния влак.
Ти с четка рисуваш, аз - с думи, и в стихотворения, ...
  306 
Един едър български шопар
на вилаета дунавски е цар!
Без резерви някои му вярват,
но и турците ще се опарват!
А той за властта драпа, ...
  345 
Сутрин рано ти ме будиш от пожара на таблета си.
През деня се чудом чудя с колорита в тоалета ти.
Кожата ти - кадифе из протритите ми длани.
Устните ти - с вкус на дивото кафе зряло из далечните савани.
Снагата - катедрала за молитва и разтуха. ...
  241 
По "Картини от една изложба"
Затръшвам входната врата и тръгвам нанякъде.
Накъде? Не знам. Значи наникъде?
Щом си тръгнал нанякъде, дори да не знаеш къде,
си е пак нанякъде! Все ще стигна до нещо, ...
  740  16 
***
Сърцето ми говори, тупти,
обича теб. Толкова силно
те желая, че друг не бих
пожелала. Ела, целуни и
прегърни ме, ела и не се ...
  248 
Кълбото е таралежено тяло,
опряло се до камък сив.
Посягам да го погаля,
но бодлите ехтят.
Елхите и тревите греят, ...
  280 
Здравейте, дядо, бабо
зная, обещах ви да не плача,
но кажете ми
как да се усмихвам аз
щом вече не сте до нас?… ...
  407 
Аз крехка, синя сенчица незрима
в съня ти пак нашепвам стих,
с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.
И непростимото простих! ...
  400 
ПРОШЕПНАТО В КРАЯ НА ЮЛИ
Раздялата от сол нагарча –
досущ като угаснал въглен.
Раздуха вятърът изгърбен
пуха на лунното глухарче. ...
  307 
КОГАТО СИ ЗАТРЪГВАМ ОТ СВЕТА
... невям ще взема нещо от света на тръгване из росната тревичка,
от залеза последните злата ще си скатая в пътната торбичка,
дъха на хляб, на огънче в кюмбе, на мама, пекла две тавенца чушки,
ще пъхна във бездънното торбе и томчето със стихове на Пушкин, ...
  684 
Приличам аз на дядо Слави.
Той майстор е, от нищо нещо прави.
Реших и аз (защо да крия)
да изобретя космическа чиния.
Планетите една подир една ...
  790  11  28 
Дано не е атлет
министър или кмет,
че от афинитет
към хазарт
и разврат ...
  265 
Мила моя мамо,
хич не ми се спи.
Какво ли става горе...
там, сред всичките звезди?
Хайде с теб и татко ...
  641  14 
... пък общо имаме
миришем по различен начин
дразнещи за някои традиции други
вярата не една и съща
пък не сме едни ...
  362 
Този вой - ще продължава.
Вечно някой ще реве:
Много хора в таз държава
искат руско дередже.
Искат, тук да стъпи Путин ...
  373  14 
ВЯТЪР БЕЗ ЮЗДА
... скитах трезвен, сам и кисел в крайнините на града,
има ли – се питах, – смисъл? – времето да ви крада,
да ви пея тъжни песни, да ви пиша стих след стих,
аз – един прочетен вестник! – във следобеда ви тих, ...
  166 
Наставане
Настава ново време.
Времето на корените здрави.
Корените си човек да оживи-очисти-
Заздрави - всеки - трябва. ...
  329 
Не, няма грешка.
На точното място съм в тази Вселена.
Приеми го с насмешка...
Аз никак не съм за тебе родена.
Няма пропуснати влакове, ...
  332 
Истини
Ъгълчета на усмивките ми падат
от съвкупление на истини без цвят
и хапят ме
като безсрочни дългове понякога, ...
  182 
Май ще си направя механа
и ще си каня шефове на гости.
С човещина не стават чудеса,
а с пиене решават се въпроси...
Каквото и да сториш, все си лош, ...
  207 
Предложения
: ??:??