248 488 резултата
О, времена, о, нрави епични! –
с купища речници претоварена,
разговаря с децата си
майка България
вече ... чуждоезично.
  209 
Любовните ми думи са поезия,
Любовните ми мисли са мечти.
Да, моят свят изпълва целия
една-единствена, и знаеш го, си ти!
Присъствието ти е част от мойто цяло, ...
  441 
С твоя досаден обсебващ морал
постоянно скубеш ми крилете.
С очите от счупен леден критал
не виждаш как си сменям цветовете.
А може би виждаш, но те е страх ...
  361 
Животът не е написан на книга,
за радост се случва със нас всеки ден.
Дали ще е волна песен на авлига,
или ще е болка на ранен елен.
И кармата ни съди, награждава, ...
  221 
Днес градът е красив,
като приказка бяла,
с тези снежни усмивки
разпръснати с благост,
сякаш с капчици вяра ...
  327 
И животните няма да спасят човек
човекът вече не е човек
Твърде Късен изкуствен интелект
след дистър на китара и осемструнна
щом не знаеш ли плуваш във вълни на шест бала струни ...
  226 
Моряци, стюардеси, вие се веселете,
без проблем ще видите широкия свят!
Българи, пак вие ще го отнесете,
ще влязат араби, афганци за цвят!
Ще вървим по този светъл друм, ...
  397 
Два билета за гдето решите
дайте ми. А вагонът – кушет.
Куфарът ли? Очукан, протрит е,
нося думички в него безчет.
Не пътувам сама, аз съм дама, ...
  293 
ГОРАТА НА БЕЗУТЕШНИТЕ ЕЛЕНИ
През поляните мои зелени
мина с босите си ходила.
И във мен зареваха елени.
На очите ми падна мъгла. ...
  229 
НАПИСАНО СЪС СЪЛЗА
Щом прелистя душата си – влизам в забравена книга
и откривам, че времето никога нищо не трие.
За да съм откровена – прашинка любов не достига,
щипка лудост ми трябва и капка небесна магия. ...
  691  13 
САМО ВЕДНЪЖ
Накъде да вървя? Този град е заключена лудница.
На червен светофар преминава животът ми тук.
И са толкова гадни, еднакви са дните и мудни са,
сякаш аз не живея, а в мене живее ги друг. ...
  252 
Нека Обич
ни сурвака
и ѝ щастие
припява,
и светлик ...
  361 
Шъ упрегна, любе Маре,
старото магаре
И ш тъ крадна, любе Маре!
Таа нош, та утре!
Недей упряга луд гидийо ...
  303 
Аз
Аз съм скапан, проклет и инат,
недовиждам човешките болки.
И съм охра в сивия цвят.
Няма да бъдеш с мене благàта. ...
  431 
ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ
От ляво, от дясно, от всички страни
злобата пъпле, без спирка боли.
Спрете! Стъпчете! Отвъд страховете,
змията, която всевластно пълзи. ...
  363 
ПОЕТЪТ
Поетът –­ фалосът на дявола и флейтата на херувимите.
Поетът –­ звездният чергарин с разпрегната душа-катун.
В небесния тефтер не вписа ЕТ “Поет, сие и лимитед”.
Но е щастлив, ако натъпче луличката със сух тютюн. ...
  342 
Живея в транс дори насън
и вярата ми скоростно нараства.
Аз раздавач на вяра съм за хората навън,
когато спомена за страстите угасва.
И ако нечия изгубена душа спася, ...
  825  17  17 
АВТОГРАФЪТ НА БОГА
... човек понякога е лош,
а някога е тъй добричък,
за мен световният разкош
е – хората да се обичат! – ...
  207 
Художникът съм аз. И всеки ден
рисувам профила ти, който обожавам,
очите, устните, открили в мен
достоен изповедник и приятел.
Рисувам всеки миг от нашия живот, ...
  903 
Спонтанност
Изненада е спонтанността.
На себе си се с нея служи.
На духа свой, на свойта воля.
На място се намираш ти едно. ...
  292 
Отива си една година,
изплела своята дантела.
Загасва старата камина
и тишината е приела.
Отива си, но знае вече, ...
  264 
Чаках с нетърпение да ти пиша,
Чакаше с нетърпение да спреш.
Чаках с трепет и вълнение да те чуя,
Очакваше да затвориш слушалката.
Аз чаках да те зърна макар и секунди, ...
  384 
Копнея да ти пиша, когато си на линия.
Нещо все ме спира... страха ми може би!
Сърцето тупка бързо...препуска към теб.
Пръстите губят контрол...треперят от вълнение.
Липсваш ми... изтривам, пиша го отново... трия! ...
  232 
Нов път блести пред мен сега
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
Старият, отъпках си го бавно! Упорито! ...
  423  11  18 
Разсъмва се,
Разсънва ме бледобяла виделина.
Лай нахъсан на куче накъсва
недосъбудената
Тишина.
  150 
Януари е вечното ново начало,
топлина в опаковка от студ.
Свети в него надеждата в бяло,
вярата ни във светлия път.
Февруари, когото пристигне ...
  281  11 
Одрипавяла, гледаща ни тъжно,
годината отива си. Пеша.
Затворила е пътя си в окръжност,
до грам раздала своята душа.
Загърнатата в дрипи просякиня, ...
  419  12 
ШАХ И МАТ!
… защото сме си проходните пешки във този ненормално дълъг свят,
изглеждаме безсмислени и смешни, щом царят е пред очевиден мат,
погинаха ми двата офицера в безброен низ Пунически войни –
и аз живях в измамната химера, че ще дочакам по-щастливи дни, ...
  238 
Идва топла, без снежец и хали,
не иска да започне със злини.
След стареца със пълните чували,
тя носи ни надежди и мечти.
Усмихната, искряща и магична, ...
  440 
Майката за децата се раздава.
Не мери тя умората с аршин.
На хокането чувства не предава,
когато е от любимият ѝ син!
Мъжете биват силно те подвластни ...
  475 
She entered my office in the German town,
bringing the fragrance of sweet-scented flowers.
She carried her braid like a majestic crown:
A woman who had some incredble powers.
Her eyes were reflecting the world in her soul: ...
  426 
Безценен дар е злото да забравим,
обидите с усмивка да простим,
от дяволския път да се избавим,
по божии закони да вървим.
Разяждат ни отвътре думи злобни, ...
  771  11  13 
От ,,Алма - Матер"
една мома,
професор по история,
но не с ума,
обеща по Коледа ...
  335 
«Що при мен, кралю, те води –
мор ли, глад или несгоди?
Щерките не задомил?»
«Не, вълшебнице любезна,
за съвети най-полезни ...
  289 
Тръгнал дядо към града.
Понакиприл старата снага,
поразресал бялата брада,
поизпънал рамене!
Кой ли може да го спре?! ...
  570 
Стъпки оставям по мокрото в пясъка,
морето ги трие след мен.
Стигнах отново изгубен до бездната,
а тя безпощадна е с мен.
В комбина със времето, шепнат озъбено, ...
  409 
ХРАМЪТ НА ПОЕЗИЯТА
… дали защото Господ ме наказа да мина през света – един добряк,
не знам какво е завист, мъст, омраза? – трептулка в мен светулчица по мрак,
пред мравката разстелих магистрали, на птиците отворих топъл юг,
Жена, дете – и книжица погалих! – не стиснах пръсти ни веднъж в юмрук, ...
  478 
Звезди да свалям никак не умея -
те нека си блестят на небосвода.
Да скачам отвисоко пък не смея -
летенето не ми е по природа.
А да запея страстна серенада, ...
  651 
Той е мъж мечта за всяка дама
Красив, богат и умен и напет.
Животът ни без него би бил драма -
поредица от сиви дни безчет.
Че е прекрасен няма и съмнение. ...
  388 
Нима овластените хора са ужасно явление?
Все още търся Истината, която е явно търпение.
Войните са част от върха им твърде възможен...
И нечакана идва съдбата с дъх нечакано грозен!
Пък ние, обикновените: системно без договор хора, ...
  687  17 
Предложения
: ??:??